РЕШЕНИЕ
№ 973
гр. Кюстендил, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520102585 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 12189/27.11.2023
г., подадена от Л. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул.
"************" №*, чрез адв. Т. П. от Кюстендилска адвокатска колегия,
против В. Г. С., ЕГН **********, адрес: гр. *********, ул. "***********" №*
и настоящ адрес в **********.
В исковата молба се твърди, че ответницата постоянно депозира жалби и
сигнали срещу ищеца в ГПУ-Гюешево при РДГП, където той работи като
старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“, както и до
председателя на УС на СЛРД „Елен“, където същият членува. Посочва се, че
на 14.07.2023 г. по жалба на ответницата в Районна прокуратура – Кюстендил
е образувана преписка. В жалбата ответницата твърдяла, че на 04.06.2022 г. в
присъствието на Т. И. и В. К. в с. Църварица ищецът отправил към нея
заплаха, че ще я убие и я обиждал. От ответницата бил подаден сигнал на тел.
112 като дала същите обяснения на пристигналите в отговор на сигнала
служители на гранична полиция.
Ответницата подала сигнал срещу действията на ищеца от 04.06.2022 г.
до началника на ГПУ-Гюешево, въз основа на който била разпоредена
проверка за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на
ищеца Л. М., след извършване на която сигналът бил счетен за неоснователен,
видно от справка за извършена допълнителна проверка по Заповед № 44853з-
160/26.08.2022 г. на МВР при РДГП-Кюстендил.
По подадената от ответницата жалба да председателя на УС на СЛРД
„Елен“, препратена по компетентност на Районна прокуратура – Кюстендил,
1
била образувана преписка № 2378/2023 г. и предварително производство, по
което ищецът и свидетелите по случая се наложило многократно да дават
обяснения. С постановление от 03.11.2023 г. било отказано образуването на
наказателно производство срещу ищеца. По случая било ангажирано
вниманието на началниците на Л. М., както и на други негови колеги, което
довело до стрес и опА.ия у същия дали няма да загуби работата си, или ще
бъде понижен или наказан. В исковата молба се твърди, че в резултат на
упражнения от ответницата психологически тормоз ищецът изпитал
дискомфорт, понижено самочувствие, ограничил контактите си с приятели и
се затворил вътре в семейството си.
Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което да осъди В. Г. С.
да заплати на Л. К. М. сумата от 1 000, 00 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от набедяване в извършване
на престъпление на 04.06.2022 г. в с. *********, Общ. Невестино, изразяващо
се в закана за убийство по отношение на нея, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2023 г., до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е подала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като недопустим и
неоснователен.
В писмения отговор се заявява, че исковата молба не отговаря на
изискванията на чл. 127 ГПК като не ставало ясно за какво се търси
обезщетение. Ответницата оспорва изложената фактическа обстановка и
твърди, че подаденият сигнал е бил с цел защита, а не причиняване на вреди
на ищеца. Отправено е искане за присъждане на сторените деловодни
разноски.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от
процесуалния представител на ищцата, a ответната страна изразява становище
за неоснователност на исковите претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното:
Ответницата В. С. е депозирала жалба с вх. №812102-824 от 16.06.2022
г. до Началника на Гранично полицейско управление с. Гюешево / л. 11 – л. 15
от приобщената по делото прок. преписка с вх. №2378/2023 г. по описа на
Районна прокуратура – Кюстендил/. В същата сочи, че в с. ******, където
живеела, на 04.06.2022 г. ищецът, който празнувал наблизо като част от ловна
дружинка „Елен“ я обиждал с нецензурни епитети и закана с престъпление,
тъй като направила забележка на дете, което хвърляло пиратки. Въз основа на
жалбата била издадена Заповед №4485з-126/27.06.2022 г. от комисар С. П. –
Началник на ГПУ-Гюешево, с която била назначена комисия, която да
извърши проверка по оплакванията в жалбата. В резултат на това е издадена
2
справка с рег. №4485-4396 от 11.08.2022 г., изготвена от председателя и
членовете на определената със заповедта комисия. Според същата е счетено,
че жалбата на С. е неоснователна. Събрани са писмени сведения от
посочените в жалбата лица, включително и от ищеца. По случая е извършена
допълнителна проверка и е изготвена съответно справка с рег. №4485р-4727
от 26.08.2022 г., като констатациите на комисията са, че М. не е имал никакви
словесни или физически саморазправи със С.. Жалбата е препратена на
Районна прокуратура – Кюстендил по компетентност. С Постановление от
03.11.2023 г. на Милена Славова – прокурор в Районна прокуратура –
Кюстендил е отказано образуването на досъдебно производство и е
прекратена преписката.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпити на
свидетелите Х. А., Т. И. и Й. Д. От разпита на първите двама се установява, че
те и ищецът са ловци и на процесната дата – 04.06.2022 г., организирали
приятелско събиране в къщата на техен колега и приятел – В, която била в с.
*******. Тази къща се намирала на около 50 метра от дома на ответницата. По
време на събирането никой не носел оръжие и такова не било използвано,
имало музика, но не били хвърляни бомбички. Неочаквано домът на домакина
бил посетен от служители на Гранична полиция и те съставили протокол на
Веселин за шумната музика. Ищецът нямал никакъв словесен или физически
контакт със С.. Последната била позната на А. и И. като човек, който
хронично сигнализира различни органи за мними нередности и особено
нарочила М.. Двамата възприели, че М., във връзка с жалбите на С. до
работодателя му относно твърденията й за инцидент, станал на 04.06.2022 г.,
бил вътрешно неспокоен и тревожен, притеснявал се за работата си и се
чувствал неудобно от въвличането на негови колеги за обяснения и разпити по
жалбата на С.. А. научил от сина на М., че последният приемал медикаменти,
за да се успокоява след жалбата на С.. Ищецът се оплаквал на свидетеля И., че
С. непрекъснато депозирала жалби срещу него, което му отразявало
негативно. Съдът кредитира показанията на посочените двама свидетели като
възможни, последователни и безпротиворечиви помежду им, както и с
останалия доказателствен материал по делото.
По отношение на обясненията на свидетелката Д., съдът намира, че те са
ирелевантни към предмета на спора. Това е така, тъй като в съдебното
заседание Деянова изрази разочарование, че е призована като свидетел за
събития, за които няма представа. Сочи, че ответницата й отправила покана да
бъде свидетел по настоящото дело на кафенето пред хранителен магазин
„Фантастико“ в гр. Кюстендил, но тя любезно отклонила поканата и
предложила на С. „да пише за свидетел кмета на с. *******“.
По делото е назначена и приета като обективно изготвена съдебно-
психиатрична експертиза с вх. № 7893/28.06.2024 г. /л. 64 - л. 69/ от вещото
лице Д. П.. В заключението се констатира, че М. е изживял психотравма от
личен характер, поради твърденията в жалбата на С., които той възприемал
дълбоко несправедливи обвинения. Същият проявил симптоми на тревожност
3
и безпокойство и усложнение с тревожно-хиподепресивно разстройство, в
следствие на тежък стрес. М. не бил консултиран с психиатър и не бил
провеждал специфично психофармакологично лечение. Към момента на
извършения преглед във връзка с назначената експертиза ищецът бил
раздразнен от случката, изпитвал гняв и можел да дефинира явно колебание в
житейския си мироглед. Оценката на вещото лице е, че е налице остатъчна
симптоматика след преживяна остра реакция на стрес, касае се за смесено
тревожно хиподепресивно разстройство.
От изслушването на С. по реда на чл. 176 от ГПК, в съдебно заседание,
проведено на 08.10.2024 г., тя единствено сочи, че подала жалбата, тъй като
чула гърмежи непосредствено до къщата в която живеела и се уплашила.
Съдът намира, че изразеното от ответницата в с. з. съдържа опровергани от
другите доказателства и доказателствени средства по делото твърдения.
Освен това посоченото от нея вербално съдържателно се различава от
пространните й оплаквания в жалбата.
Горната фактическа обстановка съдът прие на база приобщения по
делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като съгл. ал. 2 от посочения
текст вината се предполага.
В конкретния случай, доколкото липсва спор по основните факти, че
ищецът е служител на Гранична полиция, че С. е депозирала жалба срещу М. с
конкретни оплаквания от 04.06.2022 г. до ръководителя на местоработата му -
Началника на ГПУ – Гюешево, от което последвали две проверки, назначаване
на комисии за изясняване верността на твърденията в жалбата, събиране на
множество писмени сведения от колеги на ищеца и след това извършване на
проверка в Районна прокуратура – Кюстендил, завършила с постановление на
прокурор Славова с отказ от образуване на досъдебно производство по
конкретните оплаквания в жалбата и прекратяване на производството по
случая, всичко това продължило пет месеца, за което М. търпял психически
дискомфорт, дефиниран в съдебно-психиатричната експертиза, назанчена и
приета по делото, следва да се прецени дали подадената от ответницата жалба
е деликтно поведение и дали действително с депозирането й са причинени
твърдените неимуществени вреди.
Безспорно е, че подаването на жалба в общия случай е правомерно
действие, но когато са депозирани при ясното съзнание на подалото го лице,
че се цели да бъдат увредени права и законни интереси на другиго и в
противоречие с интересите на обществото е налице злоупотреба с право по
смисъла на чл. 57, ал. 2 КРБ, доколкото упражняването им не е за собствена
защита, а с цел да бъдат накърнени или увредени права и законни интереси на
4
други лица. Наред с това превратното им упражняване е укоримо с оглед
обществения интерес и правните последици от това са отказ от защитата им.
(Така Определение № 100 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV
г. о., ГК, Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/09 г. на IV г. о. на
ВКС и др.). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си
естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право, като доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия (спр. Решение №
758/11.02.2011г. по гр. дело № 1243/2009 г. на ІV г.о., ВКС).
В конкретния случай съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че ответницата е депозирала жалба пред ръководителя на
ищеца, съзнавайки, че излага в нея обстоятелства, които не съставляват
нарушения и превратно е упражнила правата си с цел да му навреди, бидейки
наясно, че това може да породи неблагоприятни последици за него, във връзка
с трудовата му дейност. Този извод се налага от анализа на прибщените по
делото доказателства. Същите сочат, че отношенията между страните са лоши.
В случая ответницата явно не е целяла да се установи верността на събитията
от процесната дата, което не обхващало служебните задължения на ищеца, а е
било част от личния му живот. Процесуалният ред за това е съдебното
производство, но вместо това ответницата, целейки да постигне негативна
намеса в служебните му правоотношения, адресирала оплакванията си до
ръководителя му.
Така следва да се приеме, че жалбата е била отправена с цел
обстоятелствата в тях не да бъдат проверени, а единствено, за да злепоставят
уличеното лице, като без решително правно значение тук остава това дали
посочените в тях действия са били извършени. Отделен е въпросът, че
съобразно приобщеният доказателствен материал, то оплакванията в жалбата
не отговарят на действителното положение.
В подобни случаи съдебната практика приема, че е налице злоупотреба с
право. Или противоправно поведение в т. см. съществува, когато жалбата не е
отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети
необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава
жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес.
(спр. цитираните по-горе, както и Решение № 245/05.11.14 по г. д.№ 1734/14,
ІІІ ГО и др.).
Това сочи на доказаност на иска по основание. Деянието (депозирането
на процесната жалба) и неговата противоправност (недобросъвестността на
депозиралите ги лица) са установени в пълен обем.
Налице е и причинно-следствена връзка между поведението на
ответницата и настъпилите вреди, установима със заключението на
експертизата по делото, както и кредитираните свидетелски показания, които
съдът цени с доверие. Ищецът е преживял психически дискомфорт, чиято
симптоматика се проявява и към момента на извършения преглед от вещото
5
лице.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, имуществените вреди се
определят от съда по справедливост. В този смисъл са и разясненията, дадени
в ППВС № 4/68 г., съгласно които понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и др.
Съпоставимо с гласните доказателства и съответстващо на същите по
отношение на негативните последици в емоционално-психически и физически
– здравословен аспект, следва да се кредитира и заключението по приетата
СПЕ. Психическият стрес следва да бъде репариран с обезщетяването в
размер на исковата претенция от 1 000 лв., който размер се приема за
справедлива компенсация на причинените от ответницата емоционални вреди
в личностен и психологически план.
Върху иска следва да бъде присъдена и законната лихва, съобразно
начина й на претендиране – от датата на депозиране на исковата претенция в
съда – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 от ГПК, надлежните
доказателства да са сторени разноски, своевременното им претендиране и
представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК /л. 71/, то ответницата ще
бъде осъдена да плати на ищеца разноски пред настоящата инстанция в общ
размер на 897, 84 лв., от които 400 лв. платено адвокатско възнаграждение,
447, 84 лв. платен депозит за възнаграждение на вещото лице, по съдебно-
психиатричната експертиза и 50 лв. държавна такса. Следва да се посочи, че
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение са определени, съобразно
направеното възражение за прекомерност от ответната страна, материалният
интерес по делото и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му чрез Районен съд–Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, адрес: гр. *********, ул.
"***********" №* и настоящ адрес в **********, да плати на Л. К. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *********, ул. "************" №*, сума в размер на
1 000, 00 лв. (хиляда лева), като обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в следствие злоупотреба с право чрез депозиране на
жалба с вх. №812102-824 от 16.06.2022 г. до Началника на Гранично
полицейско управление - Гюешево от В. Г. С., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задълженията.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, адрес: гр. *********, ул.
"***********" №* и настоящ адрес в **********, да плати на Л. К. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *********, ул. "************" №*, сума в размер на
897, 84 лв. /осемстотин деветдесет и седем лева и 84 стотинки/ , разноски в
производството пред Районен съд – Кюстендил.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7