Р
Е Ш Е Н И Е
№430/23.10.2019г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на тридесети
септември, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2313 по описа за 2018 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът-„Агенция за събиране на
вземания” АД-София, настоява съдът да
постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи заплащане
на сумата от 695,00 лева главница по договор за паричен заем, сключен на
23.08.2016г. и краен падеж 18.04.2017г. със „Сити кеш”ООД, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК-до окончателното плащане; на сумата 77,63 лева-договорена
лихва за периода от 04.10.2016г. до 18.04.2017г.-дата на последната погасителна
вноска; 517,16 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне в тридневен срок от подписването на договора обезпечение за
периода от 11.10.2016г. до 18.04.2017г.; 257,96 лева неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно на 25.10.2016г.; 127,30 лева обезщетение за
забава от 26.10.2016г. до 31.07.2018г.
Претендира и разноски по заповедното и настоящото дело.
Ответникът е уведомен по реда на
чл.47 ГПК. Назначеният му от съда особен представител с депозирания писмен
отговор и в съдебно заседание настоява предявените искове да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани. Твърди, че сключения договор е изцяло нищожен като
противоречащ на добрите нрави и поради неспазване на чл.11 т.9 и т.10 във
връзка с чл.22 от ЗПК и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Заявява още, че клаузите в чл.7 ал.4 и чл.8 от договора, предвиждащи
заплащане на неустойки са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143
т.5,т.18 и т.19 от ЗЗП и чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД и чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗПК, че
договора не е преминал в статут на предсрочна изискуемост, поради неуведомяване
на длъжника и че ищецът може да претендира обезщетение за забава, считано от
датата на цесията, затова оспорва размера на задълженията, лихвите и
неустойките.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1512/2018г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение за посочените по-горе суми. Със заповедта за
изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 83,50 лева, от
които 33,450 платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение не връчена на длъжника, заради
което в срока на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен
иск.
Видно от представения с исковата молба договор за паричен
заем №84705 към искане №0114870 и погасителен план към него, на 23.08.2016г. в
гр.Разград между „Сити Кеш”ООД-София и ответникът е сключен договор за заем, по
силата на който ищецът е предоставил, а ответникът получил 800 лева, като се е
задължил да върне на 34 равни седмични погасителни вноски в размер на 26,83 лева, включващи и договорна лихва от 112,11 лева. Така общият
размер на подлежащите на връщане
пари е станал 912,211 лева. Договорен е
ГПР от 49,065% и Годишен лихвен процент
от 40,08%. При сключване на договора ответникът е подписал ОУ по договор за
заем, в сила от 01.05.2016г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити. Видно от формуляра- л.11 от делото, в
т.5 е посочено, че ответникът дължи плащане на 800 лева на 34 вноски в размер
на 45,30 лева, а в т.6- на главница
от 800 лева, лихва 112,22 лева или общо 912,22 лева, на формуляра изрично е
отбелязано „без обезпечение“. Такова обезпечение, обаче е предвидено в чл.8 от
договора и то дължимо в тридневен срок от сключването му, като е предвидено при
непредставяне на обезпечение плащане на сума от 627,98 лева неустойка, която
сума е включена в погасителния план и е с начин на разсрочено плащане-л.9 от
делото. В чл.7 ал.4 от Договора е предвидено още, че при забава на плащанията
на 4 броя седмични погасителни вноски, всички задължения стават автоматично
предсрочно изискуеми и кредитодателят има право да начисли неустойка 20% върху
неиздължените суми-главница, договорена лихва и неустойка по чл.8 от договора.
След неплащане на 4 вноски на 25.10.2016г. ищецът е начислил еднократно
неустойка в размер на 257,96 лева, независимо, че не е уведомил длъжника за
предсрочната изискуемост на задълженията му.
В исковата молба ищецът заявява, че ответникът е погасил
по заема само сума от 250,30 лева.
На 21.07.2017г., вземането по Договора е прехвърлено на настоящия ищец-Агенция за
събиране на вземания АД, за което ответникът е уведомен на 02.08.2017г.-л.22 и л.23
от делото.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното: Пред вид сключения между „АСВ”АД и „Сити кеш”ООД
на основание чл.99 от ЗЗД договор за продажба и прехвърляне на вземания,
настоящия ищец е новия кредитор на ответника, върху който е преминало цялото
вземане със всичките му принадлежности, включително с изтекли лихви, още
повече, посочи се по-горе, че длъжникът, настоящия ответник, е уведомен от
цесионера за прехвърлянето. Сключеният, обаче договор, между „Сити кеш“ООД и
ответника е потребителски, попада под защитните клаузи на ЗПК и ЗЗП и съдът
констатира, че същия съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
На първо място, такава неравноправна клауза е тази по
чл.8 от Договора. Предвидено е представяне на обезпечение в 3-дневен срок от
сключване на договора и неустойка от 627,98 лева при получен заем от 800 лева,
от една страна и от друга, още със сключване на договора тази неустойка е
начислена и е включена в погасителния план, независимо, че в подписания от
потребителя стандартен европейски формуляр е посочена обща сума за издължаване
от 912,22 лева. Явно е налице предвидените в т.5, т.9 и т.13 на чл.143 от ЗЗП
неравноправни клаузи.
На второ място, предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявление на кредитора, че прави кредита
предсрочно изискуем. Такова уведомление не е връчвано на ответника нито преди
подаване на заявление по чл.410 от ГПК, нито с настоящата искова молба. При
това положение, няма основание за начисляване на еднократната неустойка от
257,96 лева по т.7 ал.4 от договора.
Затова съдът, счита че искът е неоснователен и доказан
относно дирените два вида неустойки, които в противоречие с добрите нрави
оскъпяват необосновано ползвания кредит и в тази част иска следва да се
отхвърли.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника дължи заплащане
и на направените разноски и по исковото и по заповедното производство, които следва
да се изчислят съобразно уважената част от иска. Съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК-л.62 от делото, те са в общ размер от са в общ размер 800 лева-83,50
лева разноски по заповедното производство и 716,50 лева разноски по настоящото
исково производство, а определени съразмерно уважената част от иска са общо 429,79
лева. С оглед разпоредбата на т.11г от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1512/2018г. следва да се
обезсили в частта относно присъдените разноски.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение на Й.М.Й. с ЕГН-**********
***, че съществува вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”АД с ЕИК-*********
с адрес: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4 по договор за паричен заем №84705, сключен с „Сити Кеш”ООД на 23.08.2016г.
и че той дължи заплащане на сумата от 695,00
лева-главница по договора, ведно със законна лихва, считано от 31.07.2018г.
до окончателното плащане, както и сумите: 77,63
лева договорена лихва за периода от 04.10.2016г. до 18.04.2017г.-падеж на
последна погасителна вноска и 127,23
лева изтекла лихва за забава за периода от 26.10.2016г. до 30.07.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан относно дирените 517,16 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и 257,96 лева неустойка за предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА Й.М.Й. с ЕГН-********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”АД с ЕИК-********* с адрес: гр.София, ж.к.”Люлин” 10,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 сумата от 429,79 лева разноски направени по
настоящото и заповедно производство и ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№1512/2018г. по описа на РРС в
частта относно присъдените разноски в размер на 83,50 лева.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :