№ 621
гр. Пазарджик, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201293 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ФАЙ-БГ” ЕООД - гр. Пазарджик, ЕИК
*********, чрез управителя Йордан Петров Михайлов, с ЕГН **********
против Наказателно постановление № 13-002833/ 11.08.21. на директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на основание чл.416
ал.5 от КТ вр. чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, чрез пълномощника си,
поддържа жалбата и искането в нея.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и е
на становище същата, като неоснователна, да се остави без уважение.
1
Пазарджишкият районен съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна
следното:
След извършена проверка от инспектори от ДИТ Пазарджик в
стопанисваното от дружеството- жалбоподател предприятие в гр.Пазарджик
бил съставен протокол № 2020895/26.08.2020г. ( л. 10 и сл.) от гл. инспектор
Гергана Сиракова. Същият отразявал фактическите констатации и дадените
въз основа на тях предписания. Предписанието по т.4 със срок за изпълнение
до 28.09.2020г. било: „Работодателят да създаде необходимата организация
и контролира да се осигури свободен достъп до ел. таблото, намиращо се в
цех «РМЦ», необходим за нормалното му обслужване и гарантиране на
безопасни условия на труд за работещите, съгласно изискванията на чл. 275,
ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1108 и 1120 от Наредба № 3 за устройство на
електрическите уредби и електропроводните линии»
Протоколът бил връчен на управителя лично срещу подпис ( л. 11,
гърба), предписанието по т.4 не е оспорено по административен ред и за
изпълнението му работодателят е издал заповед 4/27.08.20 ( л. 25).
На 01.04.21г. свидетелите Д. и Д. – инспектори от ДИТ Пазарджик
извършили проверка на място в предприятието относно спазването на дадените
с посочения протокол предписания. В рамките на тази проверка установили,
че предписанието по т. 4 от протокола - не било изпълнено, тъй като пред едно
ел. табло в единия цех имало поставена маса, на която били струпани профили
и материали от метал, чиито размери били по-големи от тези и на масата и
които достигали почти до самото ел. табло, оставяйки разстояние до него не –
повече от 20-30 см. Така практически бил осуетен достъпа до ел. таблото .
Поради това св. Д. съставила процесния акт, приемайки,че нарушението
е извършено към първия ден след изтичане на срока, тоест на 29.09.20г. (
съгласно дадения срок с протокола).
Актът за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ е съставен в присъствие на
представителя на дружеството, надлежно предявен и връчен препис нему
2
срещу подпис.
Въз основа на акта е издадено НП.
Последното се атакува с доводи за неговата процесуална и материално-
правна неизправност. Претенциите за процесуална несъответност с
нормативните изисквания са неоснователни. АУАН и НП са издадени при
спазване на предвидената за тях процедура и от компетентни органи ( л. 26).
Съдържанието им е изцяло съобразено с предписващите го норми на ЗАНН (
чл.42 и чл.57) , като описанието на нарушението е съвсем детайлно и ясно и
създава възможност както за организиране и провеждане правото на защита,
така и за осъществяване на съдебен контрол .
Неоснователно се критикува с жалбата съдържанието относно датата на
нарушението , която ( както , всъщност се признава) е съвсем ясно отразена :“
нарушението е извършено към първия ден след изтичане на срока, тоест на
29.09.20г. ( съгласно дадения срок с протокола)“. Ясно се сочи, че
установяването на нарушението е на 01.04.21г. и по този начин двете дати са
съвсем разбираемо отграничени и обяснени. Възражението, свързано с тях (
виж абз. Последен, стр. първа от жалбата) е всъщност по същество и ще
намери обсъждането си по-долу в настоящото изложение.
Въобще, в рамките на цялостната проверка за законосъобразност Съдът
не констатира наличия на съществени процесуални нарушения, които да са
основание за отмяна на НП.
То е законосъобразно и от материално-правна гледна точка. На първо
място следва уточнението, че възражения против даденото предписание по т.
т.4 на протокол № 2020895/26.08.2020г. , вкл. такива относно начина, по който
то е формулирано, са изцяло неотносими към настоящия спор и не подлежат
на разглеждане в настоящия процес. Това предписание е дадено с протокол,
предписанията в който са подлежали на обжалване по съответния ред – пред
по-горестоящия административен орган и по реда на гл. VІ АПК. Няма спор по
факта, че предписанията не са били оспорени и че дори управителят на
3
дружеството е издал заповед за изпълнение на процесното предписание ( л.25)
- по т.2 е разпоредил на работниците и служителите за разчистят като
преместят материалите , за да се осигури свободен достъп до ел. таблото в
процесния цех, за да се осигури така нормалното му обслужване и гарантиране
на безопасни условия на труд.
Наличието на такава заповед обаче не означава изпълнение на
предписанията. Да, св. Тодорова, дългогодишен служител на дружеството,
признава, че „ се стремили да изпълнят заповедта“ , но липсват твърдения да е
било напълно разчистено или по начин, че да се осигури свободния достъп.
Във връзка с показанията на тази свидетелка и по повод предявените й фотоси
на л. 16 и сл. ( представени от дружеството) се изясни, че те касаят ситуацията
в цех РМЦ, който е различен от проверения цех, респ. от този, за който е
дадено неизпълненото предписание. Несъмнено е, че процесното предписание
касае цех РМЦ . Стана ясно от споделеното от Д., че при посещението им с
Д.а именно Тодорова им е посочила кой цех е РМЦ и че именно там
ситуацията такава, каквато са я възприели, те заснели чрез фотосите на л. 12 -
13. След като не е имало наименования за цеховете, единствената възможност
за инспекторите за ориентация е било съобщеното от служител в дружеството,
особено дългогодишен като Тодорова.
В съдебно заседание Тодорова дава показания по фотосите , представени
от дружеството и налични на л. 16 и сл. , но стана ясно с оглед заявеното от Д.
и нейните признания, че не това е проверения цех. Провереният цех е този, за
който инспекторите изготвили снимките на л. 12-13 и към който били
насочени при проверката от Тодорова с уверението, че е именно подлежащият
на проверка цех РМЦ. Реакцията на Тодорова при проверката е била спонтанна
и ситуацията е изключвала възможността да се подготви в интерес на
работодателя си, какъвто несъмнено прозираше при разпита й като свидетел по
делото ( особено предвид дадения отговор на въпроса на защитника дали са
изпълнили заповедта на работодателя да се разчисти около ел.таблата –
„стремихме се“, чиито смисъл е: полагани са усилия , но не е постигнат
резултат ) .
Така, с оглед еднозначните твърдения на Д. и Д., неопровергани от тези
на Тодорова, както и предвид онагледеното от фотосите на л. 12 – 13 ,
4
установено е, че към 01.04.21т. е липсвал свободен достъп до процесното ел.
табло , за осигуряване на който е било дадено задължително предписание по
т.4 от протокол № 2020895/26.08.2020г., със срок за изпълнение до 28.09.2020г.
Според възприетото от контролния орган в АУАН и наказващия – в НП ,
датата на нарушението е първият ден след изтичане на срока за изпълнение на
предписанието, тоест на 29.09.20г. Тази теза се атакува от защитата с резонни
довод, че на посочената дата на нарушението 29.09.20 г. не е извършвана
проверка и липсват фактически констатации относно изпълнението на
процесното предписание. Този факт е безспорен – след като е предявен и
връчен протокола с предписанията, подписан на 27.08.20г. ( виж на л. 11). С
решение № 963/2.12.2020г.на Административен съд Пазарджик, канд № 1126/
2020 г. касационният съд излага съображения, че тъкмо датата следваща
последния ден на срока по предписанието е дата на нарушението. Към
мотивите в това решение изрично се сочи дори, че по делото липсвали
твърдения към дата предписанието да е било изпълнено, а впоследствие
обстоятелствата да са се променили и така да са установени при последваща
проверка.
За настоящия казус относно факта дали предписанието е било изпълнено
са ангажирани от дружеството- жалбоподател: 1.представената заповед на л.
25, с която управителят на дружеството действително е наредил по т.2
разчистване около ел. таблата в цех РМЦ и 2. показанията на св. Тодорова,
които, на въпроса дали е била изпълнена заповедта, дословно сочат
„стремихме се“, но ясни твърдения, че чиито при полаганите усилия е
постигнат резултат –категорично липсват. Затова възприетото с посоченото
контролно решение на ПзАдС е валидно и в настоящия казус.
Предвид горното обсъждане, нарушението, изразено в бездействие от
страна на адреса на това предписанието, е факт. Правилно е възприет и автора
на нарушението, доколкото адресат по предписанието ( основателно ) е
работодателят в лицето на дружеството - жалбоподател.
Процесното предписание съставлява по принудителна административна
мярка и за нейното неизпълнение отговорността е именно по посочената в
санкционния акт норма на чл. 415, ал.1 от КТ.
5
Основателно работодателят е санкциониран за извършеното нарушение с
имуществена санкция от 1500 лева , която всъщност е установения от
законодателя минимум , доколкото липсват данни за отегчаване
отговорността на нарушител.
Налагането на процесната санкция не е неоправдано и не е в
противоречие с „принципа за пропроционалност“, който е основен сред
принципите на правото на Европейския съюз и задължителен при преценка на
наложената санкция. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския
съюз, държавите- членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки
за защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по
дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че
: „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на
санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен
в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат
санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността.” Тоест, правна уредба по правото на Съюза препраща по
този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС относно
принципа за лоялното сътрудничество е пердвидено държавите-членки да
вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното
действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си
власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при
всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и
възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т.
44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по
делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по
правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на
националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка
на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните
от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор
между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
6
обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по
отношение на преследваните цели” . В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март
2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се застъпва становището, че „ Във
връзка с това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който
е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5,
параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се
има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.
Следователно не става дума да се установи дали приетите от законодателя на
Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно
неподходящи по отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т.
31 по-горе, EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид
преследваната цел с реализиране на създадените с НП неблагоприятни за
нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени
отношения. В случая това са това са обществените отношения, които се
отнасят „до осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с цел
опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат
отстранени, ограничени или намалени“, каквото е задължението на
работодателя по чл. 275, ал.1 от КТ ( във връзка с което е дадено в процесния
случай и останалото неизпълнено предписание). Отношенията по осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд на работниците/служителите са
нормативно регулирани по силата на чл. 1, ал.1 от КТ ( с чл. 275 и сл. на
Кодекса). С оглед на това и като се има предвид, че : 1. при първата проверка
контролните органи не са пристъпили към съставяне на АУАН и налагане на
санкция, а са дали предписание и едва при последващия контрол за
изпълнението му са съставили процесния акт , констатирайки неизпълнение и
2. Неизплъненото предписание касае осигуряване на свободен достъп по ел.
табло, което осигурява ел.захранването на обекта и пътят , до което при
евентуална авария следва да е несъмнено свободен и 3. Наложена е
7
минималната по размер имуществена санкция , тя съвсем не е в противоречие с
принципа за пропроционалност.
Решението за потвърждаване на НП предпостави и това за
потвърждаване на НП, а то – основателността на претенцията за
юриконсутлско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 100
лева (предвид проведеното само едно открито съдебно заседание, но и обема
на относимия доказателствен материал -разпитани трима свидетели и
представени писмените доказателства) . Неоснователна е претенцията на
дружеството за присъждане в негова полза на сторените от него разноски за
адвокат.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002833/ 11.08.21. на
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на „ФАЙ-БГ”
ЕООД - гр. Пазарджик, ЕИК *********, чрез управителя Й.П.М., с ЕГН
********** на основание чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.415 ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „ФАЙ-БГ” ЕООД - Пазарджик, ЕИК ********* да заплати на ИА
ГИТ сума в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8