Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 29-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Вяра
Баева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3237 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците М.Д.А. и Г.А.Н. са предявили срещу ответника „Ю.Б.“
АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
26, ал. 1, и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Излагат следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: сключен с банката
договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот на служител (администратор)
№ HL43219 от 18.09.2008 г. за сумата от 70000 евро със срок на погасяване от
420 месеца, изменен на 289 месеца с допълнително споразумение от 22.10.2009 г.;
съдържащи се в договора за кредит неравноправни, респективно нищожни клаузи и
погасяване на заетата по договора сума във валута – швейцарски франкове,
различна от уговорената между страните по договора такава – евро; нарастване на
курса на швейцарския франк и едностранно изменение от банката на лихвения
процент по кредита, довели до увеличаване на месечните вноски и погасяване на
недължими от тях суми по договора; водене на преговори през 2015 г. за
превалутиране на кредита, без да им предоставена възможност за предварително
запознаване и обсъждане на клаузите по договора, с който се постига предсрочно
погасяване на кредита по договора от 18.09.2008 г. със сключване на нов договор
за банков кредит от 08.04.2015 г.; неправилно определяне от банката и
погасяване с отпуснатата по договора за кредит от 08.04.2015 г. на парична сума
за главница в размер на 171340 лева по договора за банков кредит от 18.09.2008
г. вместо действително дължимата такава от 115237.97 лева; извършено с новия
договор погасяване на несъществуващо за банката вземане по договора от
18.09.2008 г. в размер на сумата от 56102.03 лева (171340 лева - 115237.97
лева); начисляване на уговорения лихвен процент по договора за кредит от
08.04.2015 г. и върху недължима от него главница - 56102.03 лева, представляваща
недължимо платена сума чрез заемните средства по договора за кредит от
08.04.2015 г. за погасяване на несъществуващо за банката вземане за главница по
договора за кредит от 18.09.2008 г.
Искат установяването
нищожността на клаузите на:
- чл. 1, ал. 1 и 4, чл. 2,
ал. 1, т.1, чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 2, ал. 5, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и 3, чл.
12, ал. 1, чл.
23, ал. 1 и 2 от договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот на служител (администратор) № HL43219 от 18.09.2008
г.;
- чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал.
3, чл. 3а, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 3 от договор за банков кредит на служител/администратор
№ HL71193 от 08.04.2015 г.;
- чл. 2 и чл. 2.1 от
допълнително споразумение от 2018 г. към договор за банков кредит на
служител/администратор № HL71193 от 08.04.2015 г., поради неравноправния им характер,
както и присъждане на (съобразно допуснатото изменение на предявените искове в проведеното на
20.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото):
- сумата 2 772.56 лева
– недължимо заплатена възнаградителна лихва по договора за кредит от 08.04.2015
г. за периода от сключването му на 08.04.2015 г. до 13.03.2020 г. поради
начисляване на лихвения процент върху неусвоена главница;
- сумата 300.00 лева -
недължимо заплатена възнаградителна лихва по договора за кредит от 08.04.2015
г. за периода от сключването му на 08.04.2015 г. до 13.03.2020 г. поради
неправилното й изчисление от банката в резултат от неспазване на утвърдената й
методология. При евентуалност на иска за сумата от 2 772.56 лева претендират
присъждане на:
- сумата 67 169.89 лева
– представляваща недължимо платена сума чрез заемните средства по договора за
кредит от 08.04.2015 г. за погасяване на несъществуващо за банката вземане за
главница по договора за кредит от 18.09.2008 г. и
- сумата 33 118.48 лева
– лихва за забава за периода 08.04.2019 г. – 13.03.2020 г.
Ищецът претендира още
законна лихва от 13.03.2020 г. (датата на исковата
молба) върху главницата и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва исковете, възразявайки че кредитът от
08.04.2015 г. е отпуснат до размера на дължимото по предходния договор към
момента на подписване на приложение № 1 от страните по
него; олихвяване само на 80 процента от главницата по кредита, разпределена на
неолихвяема и олихвяема главница; уговаряне на преференциален лихвен процент,
намаляван от банката в съответствие с установения начин на формиране; осъществена
промяна от 01.07.2018 г. въз основа на Регламент (ЕС) 2016/1011 с използване на
референтен лихвен процент Прайм, приложим от м. април 2013 г. от банката и
неводещ до промяна на месечните вноски по съществуващите кредити, за които той
е приет за приложим; прекратяване на трудовия договор с ищеца М.А. от
23.10.2020 г., водещо до загуба на привилегията от фиксираната надбавка и
нарастването й на 3.787 % от 07.12.2020 г.; усвояване изцяло на кредита по
договора от 2015 г. съобразно уговореното по него и недължимост на
претендираното реално изпълнение по договора, клаузите по който и по договора
за кредит от 2008 г. са валидно уговорени между страните. Претендират сторените по делото
разноски.
Съдът,
като прецени относимите доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Не е
спорно между страните по делото, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства - сключването
помежду им на договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот на
служител (администратор) № HL43219 от 18.09.2008 г. и погасяването на
задълженията по него с извършване на плащания по погасителния план и въз основа
на друг сключен между страните договор за банков кредит от 08.04.2015 г.
Не е спорно
между страните по делото, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че между страните по делото е сключен договор за кредит №
HL43219/18.09.2008 г. за покупка и довършване на недвижим
имот на служител (администратор) М.Д.А. -
кредитополучател. По силата на сключения договор на кредитополучателят е
предоставен кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70 000.00
евро по официално обявеният курс за швейцарският франк към евро на Централната
банка в деня на усвояване на кредита, със срок на издължаване 240 месеца.
Погасяването на кредита, съгласно чл.6, т.2 от договора се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
Между страните
по делото е сключено Допълнително споразумение
от 22.10.2009 г., към договор за кредит №
HL43219/18.09.2008 г., по силата на което се променя
крайния срок за издължаване на кредита, а именно – на 289 месеца, считано от
30.10.2009 г.
На 08.04.2015 г.
между страните по делото е сключен нов договор за банков кредит на служител
(администратор) с № HL71193/08.04.2015 г., като в чл.1 от договора е уговорено,
че банката предоставя на кредитополучателя банков кредит обезпечен с ипотека
върху недвижим имот, в размер на сумата от 171 340.00 лева за целите на
пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит договор за кредит №
HL43219/18.09.2008 г.
Съгласно чл.2,
т.3 от договора, левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове
по договор за кредит HL43219 се усвояват,
като се обменят левовете по обменен курс „безкасов Продава” на банката за деня,
от лева в швейцарски франк и се превеждат служебно по сметката в швейцарски франкове
на М.А..
От
неоспореното от страните и прието заключение на вещото
лице по изслушаната ССчЕ, което
настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено
и кредитира с доверие, се установява, че курсът на швейцарският франк към евро а
периода от 18.09.2008 г. до 08.04.2015 г. в диапазон от 0,62297337 EUR/CHF
или 1,6308 CHF/EUR
до 0,9803828 EUR/CHF
или 1,0437996 CHF/EUR.
Превалутирането в деня на усвояване на
кредите по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL
43219/18.09.2008г., съгласно чл.2, ал.5 от договора, е извършена по курс
„купува” на швейцарския франк към еврo с размер както следва:
-
на
30.09.2008г. 41 750 евро по курс 1,584501 CHF/EUR равностойността на 66 153 швейцарски
франка;
-
на
21.10.2008г. 25 450 евро по курс 1,529904 CHF/EUR равностойността на 38 937 швейцарски франка;
-
на
05.11.2008г. 2 800 евро по курс 1,4943 CHF/EUR равностойността на 4 184,04 швейцарски
франка.
Усвояване
на кредите по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL
43219/18.09.2008 г., съгласно чл.2, ал.5 от договора, е извършено на три
траншове по сметка в Евро BG*******************
и сметка в швейцарски франк BG *************с титуляр М.Д.А.. Кредитът е усвоен в CHF.
Съгласно Договора за кредит чл.2 т.1А първото усвояване в размер
на 66 152.96 CHF е превалутирано служебно в евро. Сумата в
размер на 41 750 евро е преведена по сметка на „Каррат Груп” ЕООД. Сумите от
усвояването на втори и трети транш съгласно Договора за кредит - чл.2 т.2 се усвояват в разплащателна сметка в CHF, по която се обслужва
кредита.
Съгласно чл. 2, ал.5 усвоеният кредит в швейцарски
франкове по сметка по ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по откритата в
банката сметка на кредитополучателя с IBAN ***.
Вещото
лице е посочило следното описание на траншовете:
-
на
30.09.2008г. 66 153 швейцарски франка по курс 1,584501 CHF/EUR равностойността на 41 750 евро;
-
на
21.10.2008г. 38 937 швейцарски франка 1,529904 CHF/EUR равностойността на 25 450 евро по курс ;
-
на
05.11.2008г. 4 184,04 швейцарски франка по курс 1,4943 CHF/EUR равностойността на 2 800 евро.
За всяко усвояване клиентът е подписвал искане за превалутиране на суми, където е упомената сумата и курса, по който се прави
превалутирането.
Сметката на клиента е блокирана
с цел контролиране на целевото изразходване на усвоената сума, съгласно
договора за кредит. След това сметката
е свободна и клиентът има право
свободно да се разпорежда с нея. Банката не предоставя подробни данни за
периода, в който е блокирана сметката. Не е възможно титулярът на блокирана
сметка да разполага с авоарите по нея.
С
оглед на горепосочените констатации вещото лице е посочило, че размерът на
сумите, надвзети от банката под формата на курсови разлики по Договор за кредит
за покупка и довършване на недвижим имот № HL 43219/10.09.2008 г. за периода от
18.09.2008 г. до 08.04.2015 г., в резултат на увеличението на курса на
швейцарския франк и погасяване на кредита в швейцарски франкове или тяхната
равностойност, вместо дължимата валута евро е 14 836.79 франка, с
равностойността на 10 378.72 лева, при съобразяване на измененията в курса
за БНБ за швейцарския франк към датата на всяка една от погасителните вноски. Размерът
на възнаградителната лихва прилагана по договор за кредит за покупка или
завършване на недвижим имот №43219/18.09.2008 г. за периода от 18.09.2008 г. до
08.04.2015 г. е била:
-
от 01.01.2008г. до 30.09.2008г. – 0,00 %;
-
от 30.09.2008г. до 30.10.2008г. – 4,00 %;
-
от 31.10.2008г. до 03.11.2009г. – 5,5 %.;
-
от 03.11.2009г. до 10.12.2009г. – 4,75 %;
-
от 10.12.2009г. до 29.03.2022г. – 2,25%.
Съгласно
заключението на ССчЕ не са на лице надвзети суми от банката под формата на
лихви за периода от 18.09.2008 г. до 18.04.2015 г. в резултат от увеличението
по лихвата по кредита, представляващ разликата между платената лихва и
дължимата лихва при договорния лихвен процент от 4%. Като се вземат предвид
погасителен план в швейцарски франкове, извършените плащания по кредита и над
платените суми, изчислени по задачи 4 и 8, се отнесат за погасяване на
главницата по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL43219/18.09.2008
г., размерът на главницата по този договор към дата 08.04.2015 г. и към
22.04.2015 г. е 74 004.07 CHF.
Съгласно
погасителен план в евро, видно от отговора на задача 3 и таблицата на стр.25 от
заключението към 30.03.2015 остатъчната главница е 58 567.89 евро, като от
нея се приспаднат сумите от 4 5 306.56 евро, размерът на сумата е с
остатък 53 261.33 евро.
Превалутирането в деня на
усвояване на кредите по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот съгласно чл.1, ал.1 от Договор за банков
кредит HL71193
от 08.04.2015 г. с размер
171 102.89 лв. - на 22.04.2015 г. 88 562.57 CHF по курс 1,90775 BGN/CHF
равностойността на 171 102.89 лв.
(курсова разлика на транзакцията с
размер 2 147.65 лева, разликата е: 171 340 – 10 387.72 – 2 147.65 = 158 804.63 лева, 171 340 - 158 804.63 = 12 535.37 лева).
Въз
основа на получения отговор по задача 9 и при съпоставка с посочената сума в
чл.1, ал.1 от Договор за банков кредит HL71193 от 08.04.2015 г.
в размер на 171 340.00 лева, разликата между двете суми е 12 535.37 лева. Размерът на лихвата за
забава (мораторна лихва) върху получената в отговора на задача 10 сумата за
периода от 08.04.2015 г. до 13.03.2020г. е 6 180.63 лева върху сумата
12 535,37 лева и 16 933.21 евро върху сумата 34 343.42 евро - разлика
от погасителни планове в евро и швейцарски франкове.
Усвояване
на кредите по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №
HL71193., съгласно чл.2, ал.1 и 3 от договора, е извършено на 22.04.2015 г. по
сметка в лева BG *************с титуляр М.Д.А.. Кредитът е усвоен
в лева. Цялата усвоена сума по договор HL71193/2015 г. е използвана за предсрочно погасяване на договор HL43219/2008 г.
Лихвеният
процент, който е прилаган по кредита е плаващ и се формира като към твърда
договорна надбавка се прибави стойността на 6М Софибор БД-BGN. Измененията
кореспондират с измененията в индекса Софибор за времето, когато същият е бил
приложим. След това Банката спазва методологията за референтен лихвен процент
ПРАЙМ по примера посочен по-горе, като коригира стойността на договорната
надбавка с минус. Преминаването на
Софибор към ПРАЙМ се е отразило върху размера на лихвения процент и на размера
на погасителната вноска в намаление, като следва - за периода от 30.06.2018 г.
до 01.10.2019 г. е 1,15, след 02.10.2019 г. до подаване на искова молба е 0,6.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Доказателствената тежест по
чл. 154 от ГПК се разпределя, както следва:
Ответникът „Ю.Б.“ АД следва да докаже по установителните искове, че
спорните между страните клаузи по процесните договори за кредит са индивидуално
уговорени помежду им и са уговорени в съответствие с установите законови
правила за защита на потребителите - ищците М.А. и Г.Н., а по главните
осъдителните искове - възникването и съществуването на правното основание
(годен юридически факт) за имуществено разместване от патримониума на ищците в
неговия имуществен патримониум на парични средства под формата на уговорени
помежду им по договора за кредит от 08.04.2015 г. възнаградителни лихви и изчислени
от него върху действително отпуснатите в заем парични средства и при правилно
прилагане на методологията за тяхното определяне. В тежест на ищците по тези
искове е да докажат даването, респективно получаването от ответника на
посоченото имуществено благо.
Съгласно чл. 430, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ТЗ договорът за банков кредит
е възмезден, т. е. срещу задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок
заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата парична сума
съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита. Лихвата по договора за кредита е цената, която заемополучателят дължи на банката
като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични
средства. Затова уговарянето в договора за банков кредит на възнаградителна
лихва (цена) в отнапред известен за заемополучателя (кредитополучателя) размер
не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и на
заемополучателя. Уговорката за лихва
е израз на възмездния характер на договора за банков кредит.
При наличието на валидно сключен между страните договор за кредит
ответниците е следвало да извършват плащания за погасяване на валидно възникналите за тях парични задължения в срок.
По установителният иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 ЗЗП за нищожност на клаузи от Договора за кредит от 2008 г. и осъдителният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
Ищците са физически лица, на които, по силата на сключения с банката договор за кредит от 2008 г. е предоставен
банков кредит за покупка на недвижим имот - жилищен и за други разплащания.
От събраните доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от страна на
ищците.
Следователно, за ищците са приложими
разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.
Съществени за правния
спор са въпросите относно валутата, в която е договорено да бъде
предоставена и върната заемната сума по договора за
кредит от 2008 г.,
както и въпросът за валидността на клаузите, касаещи поемането на валутния
риск от кредитополучателите.
Относно валутата на кредита по договора за кредит от 2008 г.:
В чл. 1, ал. 1 от Договора за кредит от 2008 г. страните изрично са уговорили кредиторът да предостави на
кредитополучателите равностойността
в швейцарски франкове на 70 000.00 евро, т.е. уговорено е заемната сума да бъде предоставена в швейцарски франкове. В чл. 1, ал. 3 от Договора за кредит от 2008 г.
страните са уговорили в деня на
усвояване на кредита да подпишат Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него, в което
да посочат приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер
на кредита в швейцарски франкове.
В чл. 1, ал. 5 от Договора за кредит от 2008 г. е уговорено, че курс „купува“ на швейцарския франк към евро на
банката се формира от официалния
курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк
към лева на банката. В чл. 2, ал. 1 от Договора за кредит от 2008 г.
е постигнато съгласие кредитът да
се усвои по блокирана банкова сметка ***еля М.А., посочена в договора, а в чл. 2, ал. 3 от Договора – че швейцарските франкове от
блокираната сметка да бъдат превалутирани служебно от банката в евро по курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването и
да бъдат преведени по еврова сметка на
кредитополучателя в банката, посочена в договора.
В чл. 3, ал. 1 от Договора за кредит от 2008 г. относно размера на дължимата възнаградителна лихва е договорено, че
размерът на приложимия лихвен
процент се определя от базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове и постоянна договорна
надбавка от 1 (един) пункт. В чл. 6, ал. 2 от Договора за кредит от 2008 г.
изрично е договорено, че погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. Сумите в погасителния план към Договора за кредит от 2008 г. също са в швейцарски франкове.
От съвкупната преценка на клаузите в Договора за кредит от 2008 г. и фактите по действията на страните във връзка с
искането и предоставянето на заемната сума, се установява, че волята
на страните е била заемната сума да бъде предоставена
на кредитополучателите и съответно – върната на кредитора в швейцарски франкове. Уговорката за предоставяне на заемна сума в чуждестранна валута е позволена от закона
и в конкретния случай няма
основание да се приема за нищожна, а уговорката заемната сума да бъде прехвърлена по еврова сметка касаят действия,
последващи вече предоставената в швейцарски франкове заемна сума
и не влияят на извода за размера на заемната сума и валутата, в която е предоставена. В този смисъл е и Решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. д.
№ 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II
отд., в който съдебният състав е
формирал извод, че в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на
страната (евро), а не в чуждестранната
валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна
валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на
страната (евро) и връщането на кредита се
дължи в чуждестранната валута (швейцарски франкове). За да даде този отговор, съдебният състав се е позовал
на задължителната практика на Съда на
Европейския съюз, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС (Определение от 22.02.2018 г. по дело
С-119/17, EU:C:2018:103 и Решение от
20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703), както и на
практиката на ВКС (Решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по описа на
I т. о., Решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. №
2520/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №294/27.03.2019 г. по т. д. №
1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №314/29.07.2019 г. по т. д. №
1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №67/12.09.2019 г. по т. д. №
1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение №155/24.01.2020 г. по т. д. №
2561/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.). Даденото
разрешение е възприето и в
постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 168 от 29.01.2021 г.
по т. д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 170
от 16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Относно клаузата за
поемане на валутния риск:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Договора за кредит от 2008 г. кредитополучателят има право да поиска от
банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисиона, съгласно действащата
към датата на превалутирането Тарифа на банката.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от Договора за кредит от 2008 г.
кредитополучателят се съгласява в случаите по ал. 1 банката да превалутира кредита в евро/лева по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на
превалутирането, както и да прилага по отношение
на превалутирания курс лихвените
проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2
за съответната валута и вид на кредита.
С чл. 23, ал. 1 кредитополучателят е декларирал,
че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21, може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски по
кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. С чл. 23, ал. 2 кредитополучателите са
декларирали, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-22 от Договора за кредит от 2008 г., както и че са
съгласни с настъпването им. С клаузите на чл. 23
кредитополучателите са поели за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения
от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите
погасителни вноски по кредита,
изразени в лева/евро.
Съставът споделя становището, застъпено в
Решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, II т.о., в което въз основа на задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в
ЗЗП разпоредби на правото на ЕС, както и практика на ВКС е
обосновано, че е неравноправна неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне
на валутния риск върху потребителя и
която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите
последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП (в този
смисъл Решение № 384/29.03.2019 г. по
дело № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I
т.о., Решение № 294/27.03.2019 г. по
т.д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II
т.о.; дело С-119/17 на СЕС, дело № С-119/17 СЕС, което
препраща към Решение от 20.09.2017 г.
по дело С-186/16, т. 1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС, т.2, т.3, т.54 и т.56 от
диспозитива на решението на СЕС по дело
С-186/16, т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС, дело №
С-119/17).
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда
клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен
и недвусмислен начин, като съгласно чл. 147, ал. 2 при съмнение
относно смисъла на определено
условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Договорната клауза на чл. 22, ал. 1 от Договора
за кредит от 2008 г. не отговаря на
изискването за яснота и разбираемост. По делото не са представени
доказателства банката да е представила на кредитополучателите подробна информация и да им е разяснила реално
икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в
швейцарски франкове. Поради това, кредитополучателите не са могли да преценят потенциално значимите икономически последици върху финансовите си
задължения от валутния риск, който
поемат със сключването на договора за кредит в швейцарски франкове. Предвид липсата на
информация в дългосрочен план за промяната в
обменните курсове на швейцарския франк те не са могли да преценят потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения
от валутния риск, който поемат със сключването на договора за кредит в тази валута, и са се съгласили с
установените предварително от търговеца
/банката/ условия, без да може да повлияят на съдържанието им, вкл. на изявлението в чл. 23, ал. 2 от Договора
за кредит от 2008 г., че са запознати и разбират икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите
на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - 23 от Договора за кредит от 2008 г.. С непредоставянето на необходимата информация на
потребителите банката
като икономически по-силна страна е нарушила
принципа на добросъвестност, като впоследствие след
сключване на договора в хода на
неговото изпълнение процесната договорна клауза
на чл. 22, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между страните.
Потребителите не са защитени и от
клаузата на чл. 21, ал. 1, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на
банката, която има противоположни
на кредитополучателите икономически интереси и би се съгласила на превалутиране при
неизгоден валутен курс за кредитополучателите. Поради това, че с клаузата
на чл. 23, ал. 1 във вреда на потребителите върху тях се прехвърля изцяло валутния риск, в процесния договор е създадено значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Не може да се установи, че действително кредитополучателите са разбирали
икономическия смисъл и правните
последици на посочените клаузи. Следователно клаузите са неравноправни.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната
клауза е нищожна, освен ако е
уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл. 146, ал. 2 ЗЗП). Тежестта на
доказване, че определено условие на
договора е индивидуално уговорено, е на търговеца/доставчика - чл. 146, ал. 4 ЗЗП (в т.см. Решение №
98/17 г. по т.д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК,
II ТО, Решение №
51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и Решение № 77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС,
ГК, III ГО).
Съгласно практиката на ВКС по приложението на чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата
е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната банка (в т.см. Решение № 98/17 г. по т.д. № 535/2016 г. на
ВКС, ТК, II т.о., Решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., и Решение №
77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о.). По делото не са ангажирани доказателства потребителите да са могли да
изразят становище по съдържанието на договора, вкл. на клаузите на чл. 21-23 от него, както да са имали възможност да повлияят върху съдържанието им.
Следователно, не е доказано
клаузите чл. 21-23 да са индивидуално договорени. Предвид
неравноправния характер на клаузите на чл. 22 и поради това, че не
е доказано клаузите да са индивидуално уговорени, същите са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр.
чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Поради това,
че е нищожна клаузата за поемане на валутния риск от кредитополучателите,
следва, че е нищожна и клаузата на чл. 21, ал. 2 от Договора за
кредит от 2008 г. в частта, че в случай на превалутиране на задълженията по договора за кредит от швейцарски франкове в евро или
лева по валутен курс към
датата на превалутирането.
Изводът за нищожност на
клаузата за поемане на валутния риск от кредитополучателите се
отразява и на извода за валидност на всички останали клаузи от
Договора за кредит от 2008 г. в частта им, в които е заложена
тази уговорка.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора за кредит от 2008 г., погасяването се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен, а съгласно изр.
второ на чл.6, ал.2, в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1 от договора, но има средства в лева или
евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от
банката, освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за
швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Логическото и граматическо
тълкуване на клаузата на изр. второ на чл. 6, ал. 2 води до извод, че
предвиденото служебно превалутиране в лева или евро по курс продава на банката за швейцарския франк към лева или евро е уговорено да се извърши към датата на
превалутирането. Това тълкуване е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 23, ал. 1 валутен риск. Поради това,
че е неравноправна и нищожна клаузата на чл. 23, ал. 1, то клаузата на изр. второ на чл. 6, ал. 2 от
договора в частта, че при служебното превалутиране на налични средства на кредитополучателя в лева или евро за погасяване на кредита се прилага курсът на банката за швейцарския франк към лева/евро „към датата на превалутирането“ е също неравноправна и съответно – нищожна на основание
чл. 143, т. 19 във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Предвид и изводът, че кредитът е следвало да бъде върнат в швейцарски франкове, клаузата на чл. 6, ал. 2, изр.
второ от договора следва да се тълкува
корективно и в смисъл, че при служебно превалутиране
се прилага курсът „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро към датата на усвояването на кредита.
Неравноправна е и клаузата на чл. 6, ал. 3,
съгласно която, в случай че действието на договора банката промени базовия си
лихвен процент за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в ал. 1 (съгласно погасителен план към договора) се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят с подписването на
настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Доколкото промяната на размера на погасителните вноски е обвързана от недопустима промяна на БЛП, клаузата на чл. 6, ал. 3 е също нищожна. Предвид извода за нищожност на клаузата за поемане на валутния риск и извода за валидност на клаузата за
предоставяне на заемната сума в швейцарски франкове,
в случай на постъпления за погасяване на кредита в
местна валута или
резервната валута на страната (евро), което налага банката да извърши
превалутиране на постъпленията от местната валута в швейцарски
франкове, следва да се прилага обменният курс CHF/BGN или CHF/EUR към 18.09.2008 г., когато на кредитополучателите е предоставена заемната сума.
Относно клаузите за
лихви
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за кредит от 2008 г. за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния
период на начисляване на лихвата,
плюс договорна надбавка от 1 пункт. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5 %. Клаузата на чл. 3, ал. 1 касае цената на
договора – определянето на размера на възнаградителната лихва като сбор от две компонентни – константна надбавка (в размер от 1 пункт) и БЛП
на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове (5% към момента на сключване на договора).
От текста на клаузата се установява, че страните са били наясно с
действащия БЛП за жилищни кредити в
швейцарски франкове и като са го посочили конкретно, както и с конкретното посочване на договорната надбавка, са определили по ясен и разбираем начин размерът на
възнаградителната лихва и поради
това, и доколкото се касае за цена на договора, въпросът за неравноправността на клаузата в коментираната
част не следва да серазглежда (арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Клаузата е неравноправна в частта, че годишната лихва се определя от „БЛП, валиден
за съответния период на начисляване на
лихвата“, тъй като с всяка промяна на приложимия БЛП би се променяла и приложимата възнаградителна
лихва, като в договора не са посочени
конкретните критерии, на основание на които банката ще може да променя лихвения процент. Тази част от спорната клауза представлява хипотеза на неравноправна клауза, изрично
регламентирана в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП.
В случая, не е налице фактическият състав на
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП - сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги (разпоредбата изрично
реферира към чл. 143, т. 7, 10 и 12, но предвид измененията на чл. 143 в ДВ - бр. 100/19 следва да се тълкува
корективно и да се отнася съответно
за чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13). Основният критерий за приложението на посоченото изключение е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна
на банката на първоначално съгласувания размер на базовия
лихвен процент при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни
правила за
условията, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването
за добросъвестност, поради което
по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо (в т.см. решение №
205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод
за промяна на лихвата, предпоставката
„добросъвестност“ на търговеца не е налице и същият не може да се ползва от коментираното изключение.
В разглеждания случай не е налице и фактическият
състав на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП: 1)
доставчикът на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените
без предизвестие едностранни промени в лихвения
процент в 7-дневен срок и 2) другата страна по договора да има право незабавно
да го прекрати. Това е така, защото втората от посочените предпоставки
не е уговорена – в процесния
договор липсва клауза, която предоставя такава възможност на потребителя. Извод в друг смисъл не произтича и
от клаузите на чл. 8 и 9 от Договора за кредит от 2008 г. Последните не установяват правото на потребителя да прекрати договора в хипотеза на
едностранно увеличение на възнаградителната лихва. Същите предвиждат
единствено възможност за кредитополучателя да изплати предсрочно дълга по
кредита – изцяло или частично. Правото на потребителя едностранно да прекрати договора съгласно чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП налага
прекратяването на договорната връзка да
може да се упражни свободно, т.е. без за потребителя да се пораждат насрещни неблагоприятни последици, като
заплащане на допълнителни такси, лихви,
комисионни и т.н., каквато именно такса е предвидена в чл. 8, ал. 2 от Договора за кредит от 2008 г. – 4 %
върху размера на предсрочно погасената главница.
Не е доказано коментираната част от клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за кредит от 2008 г. да е индивидуално
уговорена, поради което на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗД е нищожна. Доколкото клаузата
касае съществен елемент на договора за кредит (цената на договора) и доколкото при неприлагане на коментираната част от клаузата
се запазва уговорката за дължима възнаградителна
лихва с определен размер, съставът
приема, че сделката би била сключена и без
недействителната й част (арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД).
Клаузата на чл. 3, ал.
1 в отношенията между страните следва да се приложи без приетата за
нищожна част, т.е., че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва
в размер на сбора на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП) към момента на сключване
на настоящия договор – 5 % плюс договора надбавка от 1 пункт
(общо 6% на годишна база). Така прочетена останалата част от
клаузата (без частта, която е нищожна) е ясна и разбираема за средния потребител и не е неравноправна.
С клаузата на ал. 3 на
чл. 3 от Договора за кредит от 2008 г. е уговорен размерът на лихвата
при просрочие на погасителните вноски като определяем от сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на
кредита, съгласно ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 (десет) пункта. Поради
това, че е нищожна клаузата на ал. 1 на чл. 3 в частта за приложимия БЛП, „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, съответно нищожна е клаузата на
ал. 3 за определяне на неустойката за
забава на месечните вноски в частта за размерът на лихвата за редовна главница, „договорена за
съответния период на издължаване на кредита“.
Клаузата на чл. 3, ал. 3 в отношенията между страните следва
да се приложи без приетата за нищожна
част, т.е. че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница (т.е. 6%) плюс
наказателна надбавка от 10 (десет) пункта.
Така прочетена клаузата е ясна и разбираема и не е неравноправна.
Съгласно ал. 5 на чл.
3 от Договора за кредит от 2008 г. действащият
БЛП на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от
която той е в сила, чрез обявяване им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. В договора не са посочени критериите, при които банката ще може да променя БЛП и поради това не отговарят на изискванията за яснота и разбираемост и макар, че клаузата касае цена на договора, подлежи на преценка за неравноправност (арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП).
Възнаградителната лихва е цената за предоставената
заемна сума. Коментираната клауза на договора покрива хипотеза на
едностранна промяна от търговеца на характеристиките на стоката или услугата
без основание, изрично регламентирана като неравноправна в чл.
143, ал. 2, т. 11 ЗЗП. От събраните доказателства не се установява клаузата да е индивидуално уговорена, съответно – приложима е разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и клаузата е нищожна.
Поради това, че са
нищожни коментираните части от клаузите, уреждащи лихвите по кредита, задължението на
кредитополучателите по
договора за кредит от 2008 г. следва да бъде установено, като не се прилагат клаузите в нищожната им част. Предвид горните изводи, изводът за дължимия
размер на задължението по договора за кредит от 2008 г. следва да бъде направен, като не се прилага нищожната клауза за валутния риск и нищожните клаузи за увеличение на лихвите.
Относно връщане на недължимо платена сума:
От приетото заключение
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че размерът на сумите, надвзети от банката под формата на
курсови разлики по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №
HL 43219/10.09.2008г.
за периода от 18.09.2008 г. до 08.04.2015 г., в резултат на увеличението на
курса на швейцарския франк и погасяване на кредита в швейцарски франкове или тяхната
равностойност, вместо дължимата валута евро е 14 836.79 франка с равностойността на 10 378.72 лева.
Последната сума
представлява недължимо внесена от ищците – надплатена над действителния
размер на задълженията. Горната сума е платена в следствие на курсовите разлики след повишение на обменния курс на швейцарския франк спрямо българския лев и в следствие на поемане на валутния риск изцяло от
ищците като кредитополучатели. Доколкото клаузите, за поемане на валутния риск изцяло от кредитополучателите са нищожни, то сумата е платена на банката без валидно правно основание, ето защо подлежи на
връщане.
Искът по чл.55, ал.1 ЗЗД за
сумата от 67 169.89 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена
в периода от 18.09.2008 г. до
08.04.2015 г. на основание неравноправни на клаузи от Договор за банков кредит от 18.09.2008 г., е основателен и
следва да се уважи.
От представеният
Договор за кредит от 2015 г. се установява, че ответникът се е
задължил да предостави на ищците заемна сума в размер на 171 340.00 лв. за
целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит от
2008 г., а ищците са се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в сроковете и при условията на договора за кредит от 2015 г. (чл.
1, ал. 1 от Договора за кредит от 2015 г.). В чл. 1. ал. 2 е въведена клауза за солидарна отговорност
на ищците за задълженията по договора
за кредит от 2015 г. В чл. 2, ал. 3, изр. първо от договора за кредит от 2015 г. е предвидено, че на датата на
откриване на заемната сметка, сумата, посочена
в чл. 1, ал 1 или съответна част от нея, равна на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове по договора за кредит от 2008 г. се усвоява по блокирана разплащателна сметка в лева на кредитополучателя М.А.. Съгласно изр. второ общият размер на кредита, който се
усвоява съгласно условията на чл. 2, ал. 3, се посочва в приложение № 1.
Съгласно изр. пето на чл. 2, ал. 3 в случай, че сумата, посочена в чл. 1, ал.
1 по-горе е по-голяма от левовата равностойност на
задълженията в швейцарски франкове по договора за кредит от 2008 г.,
изчислена съгласно предходната алинея, разликата не подлежи на усвояване от кредитополучателя. От
клаузите на чл. 2, ал. 3 от договора за кредит от 2015 г. следва, че страните
са договорили да бъде предоставена
заемна сума в размер, равен на остатъчното задължението по договора за кредит
от 2008 г. към датата на предоставяне на сумата по втория договор.
С Приложение № 1 към
Договора за кредит от 2015 г. страните са договорили, че на
14.08.2015 г. е извършено превалутирането на заемната
сума, предоставена с
Договора за кредит от 2015 г. за погасяване на задълженията по
Договора за кредит от 2008 г. (т. 1 от Приложението). В т. 2 от Приложение № 1 страните са договорили,
че размерът на задължението по договора
за кредит от 2008 г. е 88 562.57 швейцарски франкове по приложимия към
тази датата на предоставяне на
заемната сума курс 1.9320 BGN
за 1 CHF (л. 44).
Поради
това, че този размер е установен при прилагане на клаузи, за които съставът установи, че са нищожни, клаузата на т. 2,
представляваща споразумение върху нищожни клаузи,
е също нищожна. В т. 3 страните са се договорили за размера на приложимия
обменен курс на швейцарския франк към българския лев към датата на откриване на заемната сметка . Поради
това, че е нищожна клаузата за поемане на валутния риск от кредитополучателите в договора за кредит от 2008 г., то е нищожна и клаузата, на основание на
която размерът на дължимата сума по договора за кредит от 2008 г. се установява при прилагане на валутен курс към датата на превалутиране на заемната
сума.
В т. 4 от Приложение № 1 страните са се договорили, че размерът на
заемната сумата, която банката предоставя по договора за кредит от 2015 г. за погасяване на задължението по договора за кредит от 2008 г., е 171 103.00
лв.
От приетото заключение
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на предоставената заемна сума по договора за
кредит от 2015 г. е в размер на посочения в приложение №1 – 171 103.00
лв., с която сума е погасено задължението подоговора за кредит от 2008 г. по
курс купува на банката към швейцарският франк - 1.9320 лева.
Поради установеното
по-горе, следва, че сумата в размер на 67 169.89
лв. не е предмет на валидно възникнало правоотношение.
За тази сума липсва
основание за задължаване на ищците и същата не следва да се счита за предмет
на задължението по договора за кредит. За тази сума не е възникнало
валидно правоотношение, същата не следва да се счита усвоена по договора за
кредит от 2015 г. и за същата не следва да се счита за възникнало задължение
за връщането й от ищците на ответника като главница по договор за кредит.
Искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е основателен за сумата от 67 169.89 лв. - е
недължимо платена на
основание частична нищожност поради липса на основание на договора от 2015 г. и подлежи на връщане.
По разноските
С оглед
искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода на делото на ищците следва да се присъдят направените
разноски в
размер на сумата от 6 829.16 лв. (представляваща сбор от внесените държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение).
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 държавна
такса за уважените искове в размер на 2
707.76 лв.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ на
основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26,
ал.1, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП уговорките в чл. 1, ал. 1 и 4, чл. 2,
ал. 1, т.1, чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 2, ал. 5, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и 3,
чл. 12, ал. 1,
чл. 23, ал. 1 и 2 от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот
на служител (администратор) № HL43219 от 18.09.2008 г.; чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 3,
чл. 3а, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 3 от договор за банков кредит на служител/администратор
№ HL71193 от 08.04.2015 г.; чл. 2 и чл. 2.1 от допълнително споразумение от
2018 г. към договор за банков кредит на служител/администратор № HL71193 от
08.04.2015 г.; по иска, предявен от М.Д.А., ЕГН **********,
и Г.А.Н., ЕГН **********, срещу “Ю.Б.“ АД, ЕИК
*********.
ОСЪЖДА “Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, да заплати на М.Д.А., ЕГН **********, и Г.А.Н., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2 772.56
лева – недължимо заплатена възнаградителна
лихва по договора за кредит от 08.04.2015 г. за периода от сключването му на
08.04.2015 г. до 13.03.2020 г. поради начисляване на лихвения процент върху
неусвоена главница; сумата от 300.00
лева - недължимо заплатена възнаградителна лихва по договора за кредит от
08.04.2015 г. за периода от сключването му на 08.04.2015 г. до 13.03.2020 г.
поради неправилното й изчисление от банката в резултат от неспазване на
утвърдената й методология; сумата 67 169.89
лева – представляваща недължимо платена сума по договора за кредит от
08.04.2015 г. за погасяване на несъществуващо за банката вземане за главница по
договора за кредит от 18.09.2008 г. и сумата от 33 118.48 лева – лихва за забава за периода 08.04.2019 г. –
13.03.2020 г.
ОСЪЖДА “Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, да заплати на М.Д.А., ЕГН **********, и Г.А.Н., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, адв. В.В., сумата от 6 829.16 лв. – разноски за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА “Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, да
заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2 707.76 лв., представляваща
дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: