№ 1328
гр. Пловдив, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501869 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.
Образувано e по въззивна жалба, подадена от Военно формирование
***- Пловдив, представлявано от Началника на военното формирование
майор Д.К., чрез пълномощника по делото мл. юрисконсулт Е.К. против
Решение № 2302 от 13.05.2025 г., постановено по гр. дело №1405/2025г. по
описа на Районен съд-Пловдив, I гр. с., поправено с Решение №3585 от
16.07.2025 г. по гр.д. №1405/2025г. по описа на РС-Пловдив, I гр. с., с което е
отхвърлен предявеният от Военно формирование *** - Пловдив иск срещу Д.
Д. И., ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. ***, с правна квалификация по чл. 55,
ал. 1, пр.1 от ЗЗД, за осъждането й да върне недължимо платена сума в размер
на 464,97 лева, като неоснователен и Военно формирование ***-Пловдив е
осъдено да заплати на Д. Д. И. сумата от 400 лева разноски по делото за
платено адвокатско възнаграждение.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на
материалния закон и необоснованост, като се излагат подробни доводи.
Жалбоподателят Военно формирование ***-Пловдив поддържа, че Д. Д. И. се
е обогатила неоснователно, като е получила сума в размер на 464,97 лв. от
Военно формирование ***-Пловдив, но въпреки отправената покана за
доброволно възстановяване, такова не е последвало. Твърди се във въззивната
жалба, че сумата следвало да бъде върната на жалбоподателя Военно
формирование ***-Пловдив, което се явявало правоприемник по финансова
линия на Военно формирование ***-Пловдив, тъй като последното било
ликвидирано, съгласно Заповед РД-291/01.03.2023 г. на командира на
командване за логистична поддръжка. Излагат се доводи, че е налице
1
хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като Д. И. е
получила веднъж заплата за цял отработен месец от работодателя и
обезщетение за временна неработоспособност за същия месец. Отправя се
искане до въззивния съд за отмяна на първоинстнационното решение и
уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Д. Д. И. чрез пълномощника – адвокат В. Ч., с който се
взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване
на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи в тази
насока. Поддържа се, че Военно формирование ***-Пловдив не е материално
легитимирано да предяви иска. В отговора на въззивната жалба се твърди, че
претендираната сума в размер на 464,97 лв. не е изплатена на Д. И., като тази
сума не е получена. Предвид това счита, че не е настъпила хипотезата на
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Отделно от това се
излагат доводи, че дори да се приеме хипотезата, че е начислена и платена от
работодателя процесната сума, в този случай приложение намирала
разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ – работникът или служителят не е длъжен да
връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото
правоотношение, които е получил добросъвестно. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана
искова молба от ищеца Военно формирование ***- Пловдив срещу
ответницата Д. Д. И., ЕГН **********, с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждането й да върне недължимо
получена без основание сума в размер на 464,97 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че ответницата е била в трудови
правоотношения с Военно формирование ***-Пловдив, което претърпяло
ликвидация, като на основание Заповед РД - 291/01.03.2023г. на Командира на
командване за логистична поддръжка ищецът Военно формирование ***-
Пловдив бил обявен за негов правоприемник, считано от 01.07.2023г.
Посочено е, че през месец май 2023 г., на ответницата е било начислено
трудово възнаграждение в размер от 461,38 лв., а след изготвяне на
ведомостите за заплати бил представен болничен лист от ответницата.
Ищецът излага твърдения, че през месец юни, при изготвяне на ведомостите
за заплати и предприемане на действия по изплащането им, ответницата
имала представен болничен лист със срок до 19.06.2023 г. На основание
представените документи във военното формирование на ответницата било
2
начислено парично възнаграждение за периода от 20.06.2023 г. до 30.06.2023 г.
в размер на 539,28 лв. (брутен доход), като при изготвяне на ведомостите за
работните заплати за месец юни 2023 г. било извършено приспадане между
двете суми. Сочи, че съгласно действащия Колективен трудов договор в МО,
паричното възнаграждение за положения труд (работна заплата) се начислява
и изплаща в текущия месец на трудовото правоотношение. Излага се, че
Командирът на Военното формирование *** - Пловдив изпратил покана до
длъжницата за доброволно възстановяване на дължимата сума на 26.10.2023
г., но получил изричен писмен отказ от същата на 03.11.2023. г. На 17.01.2024
г. била изготвена нова покана до ответницата.
В писмения си отговор на исковата молба ответница Д. Д. И. счита
предявения иск недопустим като подаден от ненадлежна страна, а по същество
за неоснователен. Твърди, че е била дългогодишен служител във ВФ *** гр.
Пловдив, а трудовото й правоотношение със същото е било прекратено със
Заповед на Началника на ВФ *** № ЛС12/19.06.2023 г., считано от
01.07.2023г. Посочва е, че със Заповед № РД- 291 от 01.03.2023г. на Командира
на командване за логистична поддръжка е възложена пълна ликвидация на
Военно формирование *** със срок до 30.06.2023г., като съгласно т. 5 от
същата заповед за правоприемник на Военно формирование *** - Пловдив е
определено Военно формирование *** – Н., общ. Г. Счита, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е изпратена на ВФ ***-Пловдив
единствено и само за осъществяване контрол по изпълнението, но в същата
заповед не било упоменато, че ответницата следва да възстанови процесната
сума. Предвид това счита предявения иск за недопустим, като заведен от
ненадлежна страна. В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че от
01.07.2023г. ответницата не е в системата на МО, като няма трудовоправни
отношения с което и да е ВФ, включително и с ВФ ***-Пловдив. Ответницата
посочва, че й е била изпратена покана за възстановяване на процесната сума
от 464.97 лв., заедно със Справка за всички отсъствия през 2023 г. по месеци,
както и служебна бележка за получено трудово възнаграждение за същите
месеци. Излага твърдения да не е получила претендираната сума, както и да
не я дължи. Настоява на това, че дори и да се приеме, че процесната сума е
начислена и платена от работодателя, то тя е получена от нея добросъвестно и
на осн. чл. 271, ал. 1 от КТ за същата не съществува задължението да я върне.
По отношение на болничен лист №Е20231695019 за периода от 20.06.2023г. до
30.06.2023г., ответницата заявява същият да не попада в хипотезата на чл. 24
от Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване. Освен това сочи, че Военното формирование ***-Пловдив е
ликвидирано до 30.06.2023г. включително. Посочва, че е спазила срока по
Наредбата за медицинска експертиза - чл.9 ал.2 и че не отговарят на истината
твърденията в исковата молба, че ответницата е уведомена, че трябва лично да
представи болничния си лист в НОИ, нито пък й е върнат до момента с такива
указания. Моли искът да бъде отхвърлен.
С постановеното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът
не е материално легитимиран да предяви иска, защото от представените
писмени доказателства не се установява последният да е правоприемник на
работодателя на ответницата, поради което искът се явявал неоснователен и
следвало да се отхвърли.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на
събрания доказателствен материал пред първата инстанция.
3
По делото е било отделено за безспорно, че ответницата е била служител
във ВФ *** гр. Пловдив, като трудовото й правоотношение е било прекратено
със заповед на Началника на ВФ *** № ЛС12/19.06.2023 г., считано от
01.07.2023 г.
Видно от представената на лист 7 от първоинстанционното гр.д.
№1405/25 г. на РС-Пловдив Заповед №РД-291 от 01.03.2023 г. на командира на
командване за логистична поддръжка до 30.06.2023 г. следва да се извърши
пълна ликвидация на военни формирования ***-Пловдив /в което работи
ответницата/, ***-Я. и ***-Р.. Съгласно т.5 от заповедта военно формирование
***-Н. е определено за правоприемник на военни формирования ***-Пловдив,
***-Я. и ***-Р. за приемане на материално-отчетни и финансови документи,
подлежащи на одит, ликвидационен отчет и отчетни форми, изискващи се при
годишно приключване. Съгласно т.6 е зачислен на финансово осигуряване
личният състав за заплати, обезщетения и други лични парични вземания,
както и за разплащане с доставчици и фирми за разходи, считано от
01.07.2023 г., както следва т.6.2 – военно формирование ***-Пловдив към
финансовата служба на военно формирование ***-Пловдив. Настоящият
въззивен състав приема, че посоченото в т.5 от заповедта военно
формирование ***-Н. е определено за правоприемник за получаване на
документи, а не правоприемник на правата и задълженията по трудовите
правоотношения, по които военно формирование ***-Пловдив е било страна.
Правоприемник в тези правоотношения е именно ищецът военно
формирование ***-Пловдив, тъй като в заповедта изрично е посочено, че
личният състав на ликвидираното военно формирование ***-Пловдив е
зачислено към финансовата служба на военно формирование ***-Пловдив. В
тази връзка следва да се посочи, че в Заповед №ЛС-12/19.06.2023 г. на
началника на военно формирование *** за прекратяване на трудовото
правоотношение на ответницата, считано от 01.07.2023 г. изрично е цитирана
Заповед №РД-291 от 01.03.2023 г. на командира на командване за логистична
поддръжка, като е посочено, че съгласно нея изпълнението и контрола по
изпълнението на заповедта за прекратяване на правоотношението ще се
извършва от военно формирование ***-Пловдив. Това недвусмислено дава
основание да се приеме, че именно ищцовото военно формирование е
правоприемник на правата и задълженията по трудовите правоотношения, по
които военно формирование ***-Пловдив е било страна, тъй като ищецът
следва да изпълни и контролира изпълнението по прекратяване на трудовото
правоотношение на ответницата. Предвид това основателен е доводът във
въззивната жалба, че военно-формирование ***-Н. е правоприемник по
отношение на материално-отчетните и финансовите документи, но не и в
трудовите правоотношения, защото ако беше правоприемник в последните –
изпълнението и контролът по изпълнението на заповедта за прекратяване на
ТПО на ответницата щяха да бъдат възложени на военно-формирование ***-
Н., а не на ищцовото военно формирование. На основание гореизложеното,
настоящият въззивен състав приема, че ищецът е материално легитимиран да
предяви иска срещу ответницата.
Видно от представената на лист 46 от гр.д.№1405/25 г. на РС-Пловдив
справка – ответницата И. в периодите: 22.03.2023 г. – 20.04.2023 г., 21.04.2023
г. – 20.05.2023 г., 21.05.2023 г. – 19.06.2023 г. и 20.06.2023 г. – 30.06.2023 г. е
била в отпуск за гледане на болен член от семейството си.
Видно от представеното на л.49 от гр.д.№1405/25 г. на РС-Пловдив
извлечение от банкова сметка на ответницата на 23.05.2023 г. - същата е
4
получила от работодателя си заплата за м.05.2023 г. в размер на 215,98 лв.,
като през целият месец май 2023 г. ответницата е имала издадени болнични
листове /посочени по-горе/.
Представени са на лист 10 от гр.д.№1405/25 г. на РС-Пловдив препис-
извлечение от ведомост за месец 06.2023 г. и фиш за работна заплата на
ответницата, а на л.66-68 раздавателната ведомост №6 за заплатите на
цивилните служители от ВФ *** за месец юни 2023 г., от които се установява,
че болничен лист за периода 21.05.2023 г. -19.06.2023 г. е въведен във
ведомост 06.2023 г. Начислена е сумата от 461,38 лв. за периода 21.05.2023 г. –
31.05.2023 г., която да се приспадне за взетата заплата за м. 05.2023 г. За месец
06.2023 г. е начислен брутен доход за периода 20.06.2023 г. – 30.06.2023 г. (тъй
като за тези дни ответницата не е имала представен болничен лист към
момента на издаване на ведомостта) в размер на 539,28 лв. От тази сума
539,28 лв. е извадена сумата от 461,38 лв., която следва да бъде приспадната
като взета заплата за м.05.2023 г., защото ответницата тогава е била в
болничен и не е следвало да получава заплата от работодателя си, а е
получила такава. Като след направените удръжки и начислен порцион, на
ответницата е преведена по банковата й сметка сумата от 259,20 лв., видно от
представеното на л.49-гръб от гр.д.№1405/25 г. на РС-Пловдив извлечение от
банкова сметка, справка-извлечение и фиша за работна заплата за м.06.2023 г.
Представени са на лист 12 и лист 11 от гр.д.№1405/25 г. на РС-Пловдив
ведомост за месец 07.2023 г. и фиш за работна заплата на ответницата за юли
2023 г., от които се установява, че болничен лист за периода 20.06.2023 г. –
30.06.2023 г. е въведен във ведомост 7/2023 г., като за този период е начислен
брутен доход с отрицателен знак -539,28 лв. (начисленият брутен доход за м.
06.2023 г. за периода 20.06.2023 г. – 30.06.2023 г., който не е следвало изобщо
да бъде начисляван, защото в този период ответницата не е работила, а е
имала издаден болничен лист). Като след направените удръжки е начислен
нетен доход с отрицателен знак -464,97 лв., тоест сума, която следва да се
върне от ответницата.
От представените покани за доброволно възстановяване и отговори на
тях между страните се установява, че не е извършено от ответницата
доброволно плащане на претендираната от ищеца сума в размер на 464,97 лв.
По делото не е спорно между страните, а и се установява от
представените писмени доказателства, че през месеците май и юни 2023 г.
ответницата не е работила, а е била в отпуск за гледане на болен член от
семейството си, като началото на отпуска датира от 22.03.2023 г.
Съгласно чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда - работникът или служителят
има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо
заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-
курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване,
карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи,
гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо
придружаване на болен член от семейството за медицински преглед,
изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, до 12-годишна
възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на
заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или
поради карантина на детето. В алинея 2 на същия член е посочено, че
отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи, а ал. 3
постановява, че за времето на отпуск поради временна неработоспособност на
работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в
5
размери, определени от отделен закон.
За този период, в който е временно неработоспособен, работникът има
право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ, а не на трудово възнаграждение
/Решение № 323 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 784/2010 г., IV г. о., ГК/
Предвид това, следва да се приеме, че за процесните месеци май и юни
2023 г. ответницата не е имала право да получава трудово възнаграждение от
работодателя си, а обезщетение по реда на КСО от НОИ /което обезщетение
не е предмет на настоящото дело/.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - ищецът
претендира ответницата да е получила без основание сума в размер на 464,97
лв., представляваща изплатено от работодателя на Д. Д. И. трудово
възнаграждение.
При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо,
получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже
факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а
ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото.
В случая, както се посочи по-горе, по делото се установява, че ищецът е
начислявал на ответницата суми за трудово възнаграждение през месеците
май и юни 2023 г., в които последната не е полагала труд. Поради това
ответницата без основание е получила сумата от 259,20 лв. през месец юни
2023 г., представляваща трудово възнаграждение /заплата/, изчислена за
периода 20.06.2023 г. – 30.06.2023 г. след приспадане на получената сума за
взета заплата за м.05.2023 г. /ответницата тогава също е била в болничен/ и
направените от работодателя дължими удръжки и начислен порцион. В
резултат на всичко това ответницата е получила без основание като трудово
възнаграждение /заплата/ през месеците май и юни 2023 г. претендираната
сумата от 464,97 лв. Ответницата не успя да докаже при условията на пълно и
главно доказване основание за получаването или за задържане на полученото.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е доказан
и основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователни са доводите, поддържани в отговора на исковата молба и
отговора на въззивната жалба, че приложение в случая следва да намери
разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ - работникът или служителят не е длъжен да
връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото
правоотношение, които е получил добросъвестно. Предпоставка за
приложението на закрилното правило на ал.1 е добросъвестността на
служителя при получаването на трудовото възнаграждение и се дефинира чрез
един негативен признак - незнанието на служителя, че липсва основание за
получаването на съответната сума. Не е необходимо работникът или
служителят да е имал позитивно съзнание и убеждение, че има право да
получи съответното плащане. Достатъчно, според правната доктрина, е той да
не е знаел, че няма право да го получи, за да се смята добросъвестен. Правото
на обезщетение за гледане на болен член от семейството е уредено в чл. 45 от
КСО, който препраща към чл. 40 КСО, съгласно който осигурените лица за
общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение ВМЕСТО
трудово възнаграждение. Решаващият въззивен състав приема, че след като
ответницата е била в отпуск за гледане на болен член от семейството си в
период повече от три месеца непрекъснато /22.03.2023 г.– 30.06.2023 г./, както
и предвид факта, че за същия период - като е знаела, че не полага реално труд е
получавала трудовото възнаграждение, не е налице добросъвестност от нейна
страна. Предвид изложеното и като приема въззиваемата да е знаела за
6
липсата на основание да получи сумата от 464,97лв., изплатено от
работодателя трудово възнаграждение, съдът намира, че искът при
квалификацията на чл. 55, ал.1, пр.1 се явява основателен.
С оглед на така изложените съображения въззивната жалба се намери за
основателна. Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд в упражнение на правомощията си по чл. 271
ГПК въззивната инстанция е длъжна да отмени обжалваното решение, в която
искът по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят, който
претендира такива за юрисконсултско възнаграждение за въззивната и първата
инстанция. При съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото въззиваемата страна Д. Д. И. следва да бъде осъдена да
заплати на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с НЗПП на
жалбоподателя Военно формирование ***-Пловдив разноски за
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 300 лева, от които 200 лева
за въззивната инстанция и 100 лева за първата инстанция.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд, VII възз. гр.с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2302 от 13.05.2025 г., постановено по гр.
дело №1405/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, I гр. с., поправено с
Решение №3585 от 16.07.2025 г. по гр.д. №1405/2025г. по описа на РС-
Пловдив, I гр. с. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Д. Д. И., ЕГН **********, гр. Пловдив, ж.к. *** да заплати
на Военно формирование ***-Пловдив сумата от 464,97лв. получена без
основание, представляваща изплатено трудово възнаграждение, както и
сумата от 300 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция и първата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7