№ 1143
гр. С., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530101182 по
описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът - твърди в исковата си молба, че на 14.03.2022 г. получил ПДИ, с която бил
уведомен, че срещу него било образувано изпълнително дело № 2022-0400034 по описа на
Ч., по искане на ответницата. Изпълнителното производство било образувано въз основа на
приложен към молбата й на взискател изпълнителен лист, който бил издаден по гр.д.
№1006/2013 г. на PC С., за парични задължения на ищеца, за които бил осъден със съдебно
решение по гр.д. № 1006/2013 г. на PC С., увеличени с таксите и разноските в изпълнението,
а именно: 215.35 лева неолихвяема сума, 7837.50 лева главница, 6249.11 лева лихви, 437.50
лева присъдени разноски и 198 лева разноски по и.д., както и таксата по чл. 26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 1325.24 лева. Към ПДИ било приложено копие от изпълнителен лист от
13.01.2022 г., който бил издаден въз основа на влязлото в сила на 02.05.2014 г. съдебно
решение по гр.д. № 1006/2013 г. на PC С.. Със същия ищецът бил осъден да заплати на
ответницата сумата от 7837.50 лева, която представлявала парично уравнение на дела й от
допуснатите до делба недвижими имоти, ведно със законната лихва, считано от влизане в
сила на съдебното решение, както и сумата от 162.28 лева, която представлявала половината
от разходите за снабдяване с нотариален акт за процесните недвижими имоти. В хода на
изпълнителното дело, като обезпечителни мерки за събиране на присъденото с
изпълнителния лист задължение, бил наложен запор върху банковите му сметки в -. Заедно с
ПДИ получил и уведомление изх.№ 4923/25.01.2022 г. по изпълнителното дело за наложена
в АВ възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти в -. Със съобщение изх. №
6850/01.02.2022 г. по изпълнителното дело бил уведомен за установени негови публични
/данъчни и осигурителни/ задължения в размер на 53.07 лева, които били присъединени за
1
събиране в изпълнителното производство. Оспорвал изпълняемото право на ответницата
вследствие новонастъпили след постановяване на съдебното решение по гр.д. № 1006/2013
г. на PC С. факти - изтекла погасителна давност на установеното със съдебния акт нейно
вземане. Моли да бъдело прието за установено, че не й дължал следните суми, установени с
влязлото в сила на 02.05.2014 г. решение по гр.д. № 1006/2013 г. на PC С., за които било
образувано изпълнителното дело, а именно: сумата от 7837.50 лева за парично уравнение на
дела й от допуснатите до делба недвижими имоти, със законната лихва, считано от влизане в
сила на съдебното решение, както и сумата от 162.28 лева, представляваща половината от
разходите за снабдяване с нотариален акт за процесните недвижими имоти. Вземането на
ответницата по посоченото изпълнително дело се явявало погасено по давност, поради което
не можело да бъде предмет на принудително изпълнение. С решение № 326/14.04.2014 г. по
гражданско дело № 1006/2013 г. по описа на С. районен съд бил осъден да й заплати сумата
от 7837.50 лева, която представлявала парично уравнение на дела й от допуснатите до делба
недвижими имоти, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното
решение, както и сумата от 162.28 лева - половината от разходите за снабдяване с
нотариален акт за процесните недвижими имоти. Съдебният акт, с който било установено
изискуемото вземане за процесните суми на ответницата, бил влязъл в сила на 02.05.2014 г.
Изпълнителният лист, въз основа на който било образувано изпълнителното дело, бил
издаден на 13.01.2022 г. Поради това установеното със съдебния акт вземане се било
погасило с изтичане на 5-годишна давност, предвидена в чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В случая
вземането на ответницата станало изискуемо от деня на влизане в сила на съдебния акт -
02.05.2014 г., съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗЗД. До момента на извършване на
валидното изпълнително действие в изпълнителното производство, каквото представлявала
наложената през януари 2022 г. възбрана, бил изминал период повече от 5 години, през
който давността не била прекъсвана. След влизането в сила на решението, с което било
установено процесното вземане, в периода 02.05.2014 г. до 25.01.2022 г., бил изтекъл
изискуемият от закона 5-годишен давностен срок и вземанията й по изпълнителния лист от
13.01.2022 г., издаден по гр.д. № 1006/2013 г. на С. районен съд, били погасени по давност.
През посоченият период от време давността не била прекъсвана по никакъв, предвиден в
закона, начин. През соченият период от време ответницата не била искала принудителното
му осъществяване, поради което загубила това си право да иска принудително събиране на
признатите и изискуеми с постановения съдебен акт задължения от него. Искането по
същество е да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът не й
дължи, поради погасяването им по давност на 02.05.2019 г., следните суми по издаденият й
по гр.д. № 1006 по описа за 2013 г. на С. районен съд изпълнителен лист от 13.01.2022 г., а
именно: сумата от 7- лева за парично уравнение на дела й от допуснатите до делба
недвижими имоти, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното
решение, както и сумата от 162.28 лева, представляваща половината от разходите за
снабдяване с нотариален акт за процесните имоти, за принудително събиране на които суми
е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1006 по описа за 2013 г. на С. районен съд и
образувано въз основа на него изпълнително дело № 2022-0400034 по описа на Ч., с рег. № -
2
в КЧСИ и район на действие – района на С. окръжен съд. Претендира разноски.
Ответницата - не е подала писмен отговор, а с подадени от пълномощника й молби
оспорва предявения иск, като моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски, а
евентуално, ако съдът уважи този иск, възразява за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, а съдебно заседание, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Не е спорно между страните, че въз основа на влязлото в сила на 02.05.2014 г. решение
№ 326/14.04.2014 г. по гр.д. № 1006 по описа за 2013 г. на С. районен съд, е бил издаден в
полза на ответницата на 13.01.2022 г. представения по делото в заверен препис
изпълнителен лист по чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК, за принудително събиране на исковите суми
от 7837.50 лева за парично уравнение на дела й от допуснатите до делба недвижими имоти,
със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на съдебното решение на 02.05.2014
г., както и сумата от 162.28 лева, представляваща половината от разходите за снабдяване с
нотариален акт за процесните недвижими имоти, които ищецът е бил осъден да й заплати
със същото съдебно решение (л. 5 и 44).
Тъй като тези процесни вземания са установени с това влязло в сила горепосочено
съдебно решение, давността за погасяването им е петгодишна и е започнала да тече от
влизането му в сила на 02.05.2014 г. (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). А тъй като няма данни да е била
спирана по чл. 115 ЗЗД или прекъсвана по чл. 116 ЗЗД е и изтекла за същите вземания от
7837.50 лева за главница и от 162.28 лева за горепосочените разходи на 02.05.2019 г.
(четвъртък, присъствен ден). С погасяване на главното вземане от 7837.50 лева, е погасено
по давност на същата дата 02.05.2019 г. и процесното вземане за присъдената с това
решение законна лихва от влизането му в сила (чл. 119 ЗЗД). А молбата си за образуване въз
основа на същия изпълнителен лист, издаден й въз основа на това решение на 13.01.2022 г.,
изпълнително дело № 34/2022 г. на Ч., за принудително събиране от ищеца на тези вземания,
пълномощникът на ответницата е подал пред същия Ч. едва на 18.01.2022 г., след изтичане
преди това още на 02.05.2019 г. на горепосочения давностен срок за погасяването им по
давност (л. 43). Поради това тази й молба за образуването му и наложената след това въз
основа на нея по изпълнителното дело и вписана на 26.01.2022 г. възбрана върху посочените
в последната имоти на ищеца, не са прекъснали въобще този давностен срок, защото са
подадени след изтичането му (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). А възраженията за противното на
пълномощника на ответницата в молбите му по делото, че тази давност не била изтекла, са
неоснователни. Този извод не се променя от разрешенията в ППВС 3/1980 г. и ТР № 2-2015-
ОСГТК на ВКС, защото те касаят само течението на погасителната давност по време на
образуван преди изтичането й изпълнителен процес относно вземането, а случаят очевидно
не е такъв, защото погасителната давност за процесните вземания е изтекла преди
3
образуване по молбата от 18.01.2022 г. на пълномощника на ответницата на изпълнителния
процес за принудителното им събиране от ищеца по горепосоченото изп.д. № 34 по описа за
2022 г. на Ч.. Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен. Погасителната давност
за присъдените на ответницата с влязлото в сила на 02.05.2014 г. съдебно решение по гр.д.
№ 1006 по описа за 2013 г. на С. районен съд, въз основа на което е издаден изпълнителния
лист от 13.01.2022 г., процесни вземания, е изтекла на 02.05.2019 г., преди пълномощникът
й да подаде след това на 18.01.2022 г. молбата за образуване на изпълнителното дело №
34/2022 г. на Ч. за принудителното им събиране от ищеца въз основа на същия изпълнителен
лист. Поради това предявеното с иска на ищеца по чл. 439, ал. 1 ГПК по делото
правопогасяващо възражение по чл. 120 ЗЗД, че не й дължи, поради погасяването им по
давност, същите вземания, се явява основателно, което обуславя основателност и на иска му
по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който е предявено. Поради това същият иск следва да се уважи
изцяло, като основателен, като с настоящото решен-изнае за установено по отношение на
ответницата, че ищецът не й дължи тези суми, поради погасяването им по давност (чл. 439,
ал. 1 ГПК).
При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по
същото разноски в общ размер от 1320 лева, от които 320 лева внесена за производството
държавна такса и 1000 лева платено адвокатско възнаграждение. Основателно обаче се явява
възражението на пълномощника на ответницата в молбите му по делото за прекомерност на
това платено от ищеца адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност
на делото, която с оглед задължителните разяснения в т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС е в
по - ниска степен с оглед горепосочената задължителна съдебна практика, разрешила
спорните по делото въпроси (т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК). Поради това същото платено от
ищеца адвокатско възнаграждение следва да се намали до минималното такова за защитата
му по делото от 729.99 лева по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията му от ДВ, бр. 68/2020 г., преди
изменението й от ДВ, бр. 88/2022 г., която е действала към датата на договарянето и
заплащането му на 21.03.2022 г. с представения договор (чл. 78, ал. 5 ГПК и т. 3 ТР 6/2012
ОСГТК на ВКС). Поради това, при този изход на делото, в тежест на ответницата следва да
се възложат сторените от ищеца разноски по делото в размер на общо 1049.99 лева (чл. 78,
ал. 1 и 5 ГПК и т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК). При този изход на делото, последната няма право
на разноски, поради което такива не й се и присъждат с настоящото решение (чл. 78, ал. 3
ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на -, с ЕГН **********, с адрес -, че -, с
4
ЕГН **********, с адрес -, -, не й дължи, поради погасяването им по давност, сумата от
7837.50 лева, представляваща парично уравнение на дела й от допуснатите до делба
недвижими имоти, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното
решение, както и сумата от 162.28 лева, представляваща половината от разходите за
снабдяване с нотариален акт за процесните недвижими имоти, по издаденият й на
13.01.2022 г. изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК, въз основа на влязлото в сила на
02.05.2014 г. решение № 326/14.04.2014 г. по гр.дело № 1006 по описа за 2013 г. на С.
районен съд, въз основа на който е образувано за принудителното им събиране
изпълнително дело № 2022-0400034 по описа на Ч., с рег. № - в КЧСИ и район на действие –
района на С. окръжен съд.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати на - с п.с., сумата от 1049.99 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5