№ 896
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300500877 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 260355 от 29.10.2021г., постановено по гр. д. № 304 по
описа за 2021г. на Асеновградски районен съд, II гр. с., се признава за
установено, че СТ. Р. П., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 3, 63 лева, дължими за периода от 05.11.2018г. до
04.02.2019г. по договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Media Pad
T2 7 4G Silver от 13.09.2017г. и сумата от 10, 17 лева, дължими за периода от
05.11.2018г. до 04.02.2019г. по договор за лизинг на мобилно устройство
TABLET PRESTIGO WIZE 3418 8 4G Yellow от 22.03.2018г., за което са
съставени фактури № **********/05.12.2018г., № **********/05.01.2019г. и
№ **********/05.02.2019г. и сумата от 47, 94 лева, представляваща
незаплатен остатък от лизингови вноски, дължими по договор за лизинг за
мобилно устройство HUAWEI Media Pad T2 7 4G Silver от 13.09.2017г. и по
договор за лизинг на мобилно устройство TABLET PRESTIGO WIZE 3418 8
4G Yellow от 22.03.2018г. за периода от 05.02.2019г. до изтичане на срока на
договорите, за което е съставена фактура № **********/05.04.2019г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 21.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за
събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 260021 от 28.08.2020г.
по ч. гр. д. № 1357/2020г. по описа на АРС, като отхвърля предявените искове
за признаване за установено, че се дължи сумата 78, 51 лева, представляваща
месечни абонаментни такси и такса спиране, дължими по договор за мобилни
1
услуги от 13.09.2017г. и договор за мобилни услуги от 22.03.2018г. за
периода от 05.11.2018г. до 04.02.2019г., за което са съставени фактури №
**********/05.12.2018г., № **********/05.01.2019г. и №
**********/05.02.2019г., както и че се дължи сумата от 234, 49 лева,
представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 13.09.2017г. и договор за мобилни услуги от
22.03.2018г., за което е съставена фактура № **********/05.04.2019г., за
събиране на които е издадена заповед за изпълнение № 260021 от 28.08.2020г.
по ч. гр. д. № 1357/2020г. по описа на ПРС.Осъжда СТ. Р. П., ЕГН **********
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 138, 51
лева, направени по производството разноски и сумата от 63, 86 лева,
направени в заповедното производство разноски.
Против отхвърлителната част на така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба вх. № 8301/29.03.2022г. от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК ********* чрез адв. З.Ц. от САК, в която се твърди, че решението е
неправилно в тази част, постановено в противоречие с материалния закон,
съдопроизводствените правила и необосновано.Неправилни били мотивите на
съда, с които се обосновава нищожност, поради противоречие със закона и
по-точно с разпоредбата на чл. 228 от ЗЕС (в приложимата редакция към
момента на сключване на договора) във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на
процесните договори за мобилни услуги.Необоснован бил и доводът на съда,
че в договорите не е посочен видът и описанието на услугите, а само видът на
абонаментния план, без да става ясно за каква услуга се дължи стандартния
месечен абонаментен план, както и че били посочени само допълнителните
услуги, но не и основната.Моли се за отмяна на решението в обжалваните
части, вместо което да се постанови друго, с което исковете да бъдат
уважени.Претендират се направените разноски за настоящето производство,
както и за заповедното и първоинстанционното производство.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата.В хода на въззивното производство чрез пълномощника си по
делото моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на районния съд в обжалваната част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира възнаграждение за
особен представител.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422
2
от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу СТ. Р. П., ЕГН ********** в общ
размер от 372, 20 лева, дължими по фактури с №№ **********/05.12.2018г.,
**********/05.01.2019г., **********/05.02.2019г. и **********/05.04.2019г.
Към първоинстанционното производство е приложено ч. гр. д. №
1357/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, II гр. с., образувано по
подадено заявление от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* с
пълномощник адв. З.Ц. против СТ. Р. П., ЕГН ********** за сумата от 372,
20 лева, включваща неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги
№ ********* и договор за лизинг от 13.09.2017г., договор за мобилни услуги
№ ********* и договор за лизинг от 22.03.2018г.Изложени са следните
обстоятелства, от които произтича вземането: На 13.09.2017г. между страните
бил сключен договор за мобилни услуги № *********, по който били
предоставени мобилни услуги за мобилен номер ********** с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 15, 99 лв. с ДДС и
мобилно устройство по договор за лизинг от същата дата.На 22.03.2018г. бил
сключен и договор за мобилни услуги № ********* за мобилен телефонен
номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в
размер на 10, 99 лв. с ДДС, като за срока на договора била предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 8, 99 лв.На същата
дата бил сключен и договор за лизинг, по който било предоставено мобилно
устройство при договорените условия.Твърди се, че длъжникът не е
изпълнявал задълженията си да заплаща цената на ползваните мобилни
услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства и задълженията за
неустойки, възникнали вследствие на предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава,
начислявани по издадените фактури, както следва: неизпълнено задължение в
размер на 28, 83 лв. по фактура № **********/05.12.2018г. с настъпил падеж
на 20.12.2018г., включващо месечна абонаментна такса от 13, 32 лева за
мобилен номер ********** и такса за спиране на номер от 0, 75 лв. – общо
16, 88 лв. с ДДС, както и лизингова вноска в размер на 1, 21 лв.; месечна
абонаментна такса в размер на 7, 49 лв. и такса за спиране за мобилен номер
********** – 9, 89 лв. с ДДС, както и лизингова вноска от 3, 39 лв. за
предоставеното мобилно устройство.Общата сума по фактурата била 31, 37
лева и след приспадане на надвнесеното плащане за предходен отчетен
период в размер от 2, 54 лв., претендираната сума по фактурата била 28, 83
лв.Неизпълнено задължение в размер на 31, 37 лв. по фактура №
**********/05.01.2019г. с настъпил падеж на 20.01.2019г., включващо
месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** и такса спиране в
общ размер 16, 88 лв. с ДДС за мобилен номер ********** и лизингова
вноска в размер на 1, 21 лв., както и месечна абонаментна такса и такса
спиране за мобилен номер ********** в размер на 9, 89 лв. с ДДС, както и
лизингова вноска в размер на 3, 39 лева.Неизпълнено задължение в размер на
29, 57 лв. по фактура № **********/05.02.2019г. с настъпил падеж на
3
20.02.2019г., включващо месечна абонаментна такса за мобилен номер
********** в размер на 15, 98 лв. с ДДС и лизингова вноска в размер на 1, 21
лв., както и месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** в
размер на 8, 99 лв. с ДДС и лизингова вноска в размер на 3, 39 лв. с
ДДС.Фактура № **********/05.04.2019г. с настъпил падеж на 20.04.2019г.
била издадена след предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, за сумата от
234, 49 лева, включваща задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване и 47, 94 лева с ДДС – предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за предоставените мобилни устройства на
лизинг.Размерът на неустойката за номер ********** бил 110, 89 лева,
представляващи сбор от три стандартни месечни абонаментни такси (по 13,
32 лв. всяка), ведно с добавена разлика в размер на 79, 93 лева между
стандартната цена за предоставеното мобилно устройство без отстъпка и
дължимата обща преференциална цена по договора за лизинг от 13.09.2017г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.Съгласно т.
11 от сключения договор за мобилни услуги № ********* от 22.03.2018г. при
предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не можело да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.В допълнение
абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстващи на оставащия срок до края на
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстващи на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой).В съответствие с така уговореното между страните,
размера на неустойката за номер ********** бил 123, 60 лв., включваща три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (по 9, 16 лв.
всяка), а именно 27, 48 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до
края на договора, именно 9, 95 лв. и с добавена разлика в размер на 86, 17 лв.
между стандартната цена на предоставеното на лизинг мобилно устройство
без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от
22.03.2018г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги.
В обстоятелствената част на исковата молба по чл. 422 от ГПК са
изложени идентични обстоятелства относно сключените договори и
издадените фактури.
С писмения отговор на ответницата чрез назначения особен представител
предявените искове са оспорени по основание и размер.Оспорено е и
4
твърдението, че ищецът е представил на ответницата описаните в исковата
молба услуги.Направени са възражения, че процесните договори не отговарят
на императивните разпоредби на ЗЕС – чл. 228, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕС,
регламентиращи минималните изисквания към съдържанието на
индивидуалните договори, като неспазването им водело до тяхната
нищожност.Освен това процесните договори съдържали и неравноправни
клаузи по см. на чл. 143 от ЗЗП, които обуславяли недействителност на
договора и за които съдът следял служебно.
Районният съд е приел, че процесните два договора не съдържат всички
предвидени елементи в разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ЗЕС. В тях липсвал
телефон (факс, електронен адрес) на крайния потребител.Не бил посочен
видът и описание на услугите, а само и единствено видът на абонаментния
план, без да става ясно за каква услуга се дължи стандартния месечен
абонамент.Посочени били допълнителни услуги, но не и основната.В
съдържанието им липсвали условията за прекратяване на услугите, а това
изискване било кумулативно и отделно от това да се посочат условията за
прекратяване на договора.Липсвали изисквания за минимално потребление
или минимална продължителност на възползване от промоционални условия,
както и такси, свързани с преносимостта на номера и други
идентификатори.Нямало условия и срокове на плащане.Поради това
възражението за противоречие с нормата на чл. 228 от ЗЕС, в редакцията на
правната норма, действала към момента на сключването им, било
основателно и договорите били нищожни на това основание.Тези
съображения се отнасяли до претенциите за признаване за установено, че
ответницата дължи сумите за месечни абонаментни такси и такса спиране за
периода от 05.11.2018г. до 04.02.2019г. в общ размер от 78, 51 лева, включени
в задълженията по процесните три фактури, както и за претенцията за
заплащане на неустойка в общ размер от 234, 49 лева, включена в
задълженията по последната фактура.
Въззивният съд след преценка на събраните в първоинстанционното
производство доказателства и предвид доводите на страните, намира
следното:
В процесните договори са предвидени условията за ползване на
предоставяните услуги – срока на действие, ясно и разбираемо е посочен вида
на предоставяната услуга – мобилен интернет в БГ и мобилен интернет в зона
на ЕС, за каквито услуги са издавани и фактурите, посочен е и приложимия
абонаментен план, който няма данни да е изменян едностранно от оператора
през срока на действие на договорите, както и конкретен номер по всеки
договор, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите на
оператора и предадената СИМ карта, осигуряваща достъп на потребителя до
мрежата и услугите на мобилния оператор.Следователно абонатът е бил
наясно още при сключване на договорите какви услуги ще му бъдат
предоставяни и каква цена ще дължи за тях, като е поел задължение да
заплаща уговорената месечна абонаментна такса, както и уговорените
5
лизингови вноски за предоставените му мобилни устройства.В т. 11 от всеки
индивидуално сключен договор /1-во изречение на втора страница/, е
удостоверено, че абонатът е запознат, получил е и е съгласен да спазва
общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги на оператора.Поради това не се споделя становището, че договорните
клаузи са неясни относно вида на предоставяните услуги.
На следващо място неоснователно е и оплакването във въззивната
жалба, че не е доказано предоставянето на услугите по процесните
договори.В тази връзка следва да се посочи, че цената на абонамента е
възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора,
предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта с уникален
телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите
участници в мрежата като абонат, като за доказването на това вземане в полза
на оператора е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя
договори за съответния абонаментен план.В случая уговорените цени на
месечните абонаменти съответстват на начислената цена на услугите в
издадените фактури от оператора, поради което настоящият състав намира, че
в полза на въззиваемото дружество е възникнало вземане за договорените
абонаментни такси.
Относно изискуемостта на вземането за заплащане на месечните
абонаментни такси, настоящият състав на съда взе предвид, че се касае за
периодични плащания, дължими след изтичането на всеки отчетен период по
договора.В тази връзка в сключените индивидуални договори е уточнено, че
отчетният период е с продължителност от един месец и всеки месец започва
на една и съща дата, наречена дата на фактуриране.На тази датата се
начислява използването на мобилни услуги през последния отчетен период,
както и авансови абонаментни такси и отстъпки за предстоящия отчетен
период.След датата на фактуриране текущата сметка се занулява.При този
начин на договаряне следва да се приеме, че денят за изпълнение на
месечното задължение е определен и е бил известен на длъжника, поради
което покана за настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане
на отделните месечни вноски, не е била необходима.
Предвид гореизложеното обжалваното решение е неправилно в частта, с
която е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК за сумата от 78, 51 лева, включваща
месечните абонаментни такси и такса спиране, дължими по двата договора за
мобилни услуги, поради което следва да бъде отменено в тази част и вместо
него да се постанови решение, с което този иск да бъде уважен.
В частта досежно претенциите за неустойки, дължими поради
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, решението е
правилно по следните съображения:
С оглед данните по делото настоящият състав намира, че вземанията за
неустойка се основават на неравноправни клаузи.Относно неустойката за
предсрочно прекратяване на договорите съдът намира, независимо от
6
уговорения максимален размер на същата, а именно трикратния размер на
стандартните месечните абонаментни такси, че начина по който се формира
тя, остава неясен за потребителя.В процесните договори не се съдържа ясна
информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна
абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал
към момента на прекратяване на договора, от която такса следва да се
формира размера на неустойката.Неясно остава и кои конкретни услуги
включва тази такса и как е формирана, както и каква част от общо
претендираната сума представлява стойността на отстъпките и каква е
пазарната цена на предоставеното мобилно устройство.
В разпоредбата на чл. 47 от ЗЗП е предвидено задължение на търговеца
за предоставяне по ясен и разбираем начин на информацията, свързана с
определянето на крайната цена на стоките и услугите, с включени всички
данъци и такси, съответно начина на нейното изчисление.В решенията по
дела на СЕС – С-26/13 и С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се
схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен
точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално
отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи,
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици“.
На следващо място настоящият състав намира, че клаузите за неустойка
противоречат и на добрите нрави.В случая по отношение на оператора
претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на
задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо
дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги.И след
като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано
от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни
услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до
недопустимо неоснователно обогатяване на оператора.Безспорно при
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави, следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства за
конкретния случай, но същите следва да са относими към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто см. са
задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014г. на ВКС.Без
значение по отношение на претенцията за неустойка са действително
претърпените вреди от кредитора, както и последващи действия на страните
при изпълнение, неизпълнение, разваляне или прекратяване на договора.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят допълнително разноски съразмерно с
уважената част от исковете – в размер на 176, 58 лева за исковото
производство, 81, 42 лева за заповедното производство и 75, 04 лева,
включващи част от дължимата ДТ за въззивното производство и част от
заплатеното възнаграждение за особен представител на въззиваемата
7
съобразно уважената част от жалбата.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260355 от 29.10.2021г., постановено по гр. д. № 306
по описа за 2021г. на Асеновградски районен съд, II гр. с., в частта, с която се
отхвърля иска по чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че СТ. Р. П.,
ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул. *** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, жк „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., сумата от 78, 51 лева, представляваща месечни абонаментни
такси и такса спиране, дължими по договор за мобилни услуги от 13.09.2017г.
и договор за мобилни услуги от 22.03.2018г. за периода от 05.11.2018г. до
04.02.2019г., за което са съставени фактури № **********/05.12.2018г., №
**********/05.01.2019г. и № **********/05.02.2019г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. Р. П., ЕГН ********** от гр.
Асеновград, ул. *** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, жк „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 78,
51 лева, представляваща месечни абонаментни такси и такса спиране,
дължими по договор за мобилни услуги от 13.09.2017г. и договор за мобилни
услуги от 22.03.2018г. за периода от 05.11.2018г. до 04.02.2019г., за което са
съставени фактури № **********/05.12.2018г., № **********/05.01.2019г. и
№ **********/05.02.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260355 от 29.10.2021г., постановено по гр.
д. № 306 по описа за 2021г. на Асеновградски районен съд, II гр. с., в частта, с
която се отхвърля иска по чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че СТ.
Р. П., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул. *** дължи на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 234, 49 лева, представляваща
неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 13.09.2017г. и договор за мобилни услуги от 22.03.2018г., за което е
съставена фактура № **********/05.04.2019г., за събиране на които е
издадена заповед за изпълнение № 260021 от 28.08.2020г. по ч. гр. д. №
1357/2020г. по описа на АРС.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА СТ. Р. П., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул. ***, да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., допълнително сумата от
8
176, 58 лева - разноски за първоинстанционното производство, допълнително
сумата от 81, 42 лева - разноски за заповедното производство и 75, 04 лева -
част от дължимата ДТ за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9