Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.08.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
мл.с. Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 1090 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.07.2019 г. по гр.д. № 62774/15 г.,
СРС, І ГО, 49 с-в е отхвърлил предявените от
Х.П.П., ЕГН **********, с адрес:г***, със
съдебен адрес:***, офис 225Б /Търговски дом/, чрез адв.
Г., срещу В.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, офис №3, чрез адв. Б., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 1000
лева -обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за медикаменти,
прегледи и лечение и за сумата от 3000 лева-обезщетение за неимуществени
вреди-изразяващи се в засягане на лично достойнство и чест, вследствие на
нанесен побой от В.В.А. на 17.08.2015г., около 11.50
часа пред магазин, находящ се на кръстовището между
ул. „Бадемова гора“ и ул.“Костина“№ 1. Осъдил е Х.П.П., ЕГН** ******, с адрес:г***, със съдебен
адрес:***, офис 225 Б /Търговски дом/, чрез адв. Г. да заплати на В.В.А.,ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № 3, чрез адв. Б., на основание чл.45 от ЗЗД във вр.
с чл.211 от ГПК сумата от 2000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
влошено здравословно състояние, уплаха, стрес, притеснение, негативни
изживявания вследствие на нанесен побой от Х.П.П. на
17.08.2015г„ около 11.50 часа пред магазин, находящ
се на кръстовището между ул. „Бадемова гора“ и ул.“******. Отхвърлил е предявения от В.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
офис № 3, чрез адв. Б. срещу Х.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, офис 225 Б /Търговски дом/, чрез адв.
Г., иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с
чл.211 от ГПК за горницата над 2000 лева
до пълния предявен размер от 4000 лева- обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, влошено здравословно състояние, уплаха,
стрес, притеснение, негативни изживявания вследствие на нанесен побой от Х.П.П. на 17.08.2015г., около 11.50 часа пред магазин, находящ се на кръстовището между ул. „Бадемова гора“ и ул.“******.
Осъдил е Х.П.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 225 Б /Търговски дом/ да заплати на В.В.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № 3, сумата от 532,50 лева-разноски по делото. Осъдил е В.В.А.,
ЕГН **********, с адрес:г***, със съдебен адрес:***, офис № 3 да заплати на Х.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 225 Б /Търговски
дом/, сумата от 367,50 лева-разноски
по делото.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба от ищеца Х.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по
делото адвокат Н.Г., със съдебен адрес:***, офис 225Б /Търговски дом/ с мотиви,
изложени в жалбата. Твърди, че решението е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Съдът се е позовал само на показанията на свидетеля К.,
които обаче са избирателни и за които има предпоставка за изследването им на „детектор
на лъжата“. По делото има и друг очевидец на случая А.И., но същата отказва да
даде показания под предлог, че не е видяла подробности. Съдът не посочва в диспозитива на решението защо отхвърля предявения иск като
недоказан и неоснователен. Счита, че съдът превратно е възприел доказателствата
по делото, за преглед и медикаменти за автоимунно заболяване „тереоид на Хашимото“ през 2016
г., като инцидента е станал една година преди това, неправилно е приел, че това
медикаментозно лечение е вследствие на инцидента, станал една година преди
това. Заявява, че при разпита и на двамата полицейски служители, същите
заявяват, че не си спомнят и с това не са помогнали на процеса, но са били
„възнаградени“ за явяване в размер по 50
лв. за всеки. Решението се оспорва и в частта на присъдените разноски, които
счита, че не се дължат ако се приеме,че
главният иск е неоснователен.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да уважи предявената от Х.П.П. исковата претенция,
респективно да бъде отхвърлен като неоснователен предявения от В.А. насрещен
иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата/ответница В.В.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Б.,***,
офис № 3, оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски.
С насрещна въззивна жалба от
ответницата В.В.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Б.,***, офис № 3 в частта, в
която съдът е отхвърлил е предявения
от В.В.А., ЕГН ********** срещу Х.П.П., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.211 от ГПК
за горницата над 2000 лева до пълния
предявен размер от 4000 лева- обезщетение за неимуществени вреди с твърденията,
че съдът правилно е възприел и описал фактическата обстановка, но с оглед
преживяното от ответницата, нейната претенция следва да се уважи в пълен
размер. Моли да бъде оставена без уважение въззивната
жалба на ищеца, като бъде уважена предявената насрещна въззивна
жалба в пълния й размер от 4000 лв. Претендира разноски за настоящата
инстанция.
Въззиваемият по тази въззивна жалба Х.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Н.Г., със
съдебен адрес:***, офис 225Б /Търговски дом/ оспорва същата. Претендира
разноски.
Съдът приема, че и двете въззивни
жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са
процесуално допустими.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящата инстанция приема, че
решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по
същество.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45,
ал.1 ЗЗД от Х.П.П., ЕГН ********** срещу В.В.А., ЕГН ********** за осъждане на ответницата за
сумата от 1000 лева-имуществени вреди, представляващи разходи за
медикаменти, прегледи и лечение и за сумата от 3000 лева-неимуществени
вреди-изразяващи се в засягане на лично достойнство и чест, вследствие на
нанесен побой от ответницата на 17.08.2015г., около 11,50 часа пред магазин, находящ се на кръстовището между ул. „Бадемова гора“ и ул.“******,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът Х.П.П. твърди, че на 17.08.2015г., около
11.50 часа пред магазин, находящ се в гр. София, на
кръстовището на ул. „Бадемова гора“ и ул. „****** се развил конфликт с
ответницата, след което тя започнала да го блъска и удря. Вледствие
на ударите му били причинени следните телесни увреждания: 7 броя охлузвания,
драскотини с дъговидни форми в областта на челото, кръвонасядане
в коремната област. Твърди, че претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за прегледи, медикаменти и лечение, като претендира имуществени вреди в
размер на 1300 лева, от които 300 лева за прегледи и изследвания, 700 лева- за
медикаменти и лечение и 300 лева -за изработка на нови очила, тъй като очилата
му са били счупени при блъскането от ответницата. Сочи, че е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи
се в засегнати чест и достойнство.
Ответницата В.В.А. в срока по чл.131 ГПК е
оспорила предявените искове. Предявила е насрещен
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 4000 лева, неимуществени
вреди, изразяващи се
в болки и страдания, засягане на честта и
достойнството й. Сочи, че вследствие на побоя имала контузия на главата, шийната област и областта на дясната лопатка, че получила страхова невроза, придружена със сърцебиене и безсъние.
Ответникът по насрещния иск Х.П.П.
е оспорил същия в срока по чл.131 ГПК.
По делото са представени следните писмени доказателства: съдебно-медицинско
удостоверение №V-275/2015, с което са констатирани при прегледа на Х.П. охлузвания в областта
на челото срединно и в дясно, по носа и по долен
десен клепач, кръвонасядане и охлузване в областта на
корема в дясно, кръвонасядане в областта на долен
десен клепач, фиш за спешна медицинска помощ, съдебно-медицинско удостоверение
№ Ж-56/2015 от 17.08.2015г., издадено от Военно-медицинска академия, отделение
„Съдебно-медицинска експертиза“, с което са констатирани при прегледа и
медицинската документация на В.А.-
контузия на главата, шийната област и областта на
дясната лопатка, липса на видими травматични увреждания в посочените области, медицинско
направление на В.А. от 20.08.2015г., медицинско направление на В.А. от 09.12.2015г.
във връзка със страхова невроза, сърцебиене и
безсъние, рецепти от 20.08.2015 и 05.10.2015г., издадени на В.А., три болнични
листи, издадени на В.В.А..
Представено е постановление от 12.09.2017г. на Апелативна
прокуратура София, с което е потвърдено постановлението на СГС от 21.04.2017
г., както и постановлението на СГС от 21.04.2017 г., с което е потвърдено постановлението на СРП от
16.02.2017г., с което е отказано образуване на наказателно производство по пр.пр. №42288/2015 по описа на СРП.
Според приетата по делото съдебно-медицинската експертиза ищецът е получил повърхностни травми по лицето и корема, както
следва: чело срединно и дясно-охлузване; дясна вежда-
охлузване;нос-охлузване;десен долен клепач-охлузване и кръвонасядане;
корем-охлузване и кръвонасядане, като всички
увреждания са с размери от 1 до 5 мм, само кръвонасядането
на долния клепач е с измерена площ от 1.5/0, 5 см и на корема 2/1.5. Според
вещото лице като медико-биологична характеристика, посочените травматични
увреждания са лека телесна повреда, причиняваща болка и страдание. Механизмът
на охлузванията е въздействие с приплъзване с или
върху твърд или ръбест предмет или повърхност, а на кръвонасяданията
е удар с или върху твърд тъп предмет или повърхност, под който удар, подкожно
се събира кръв. Съгласно заключението пълното възстановяване от повърхностни
травми като охлузвания и кръвонасядания с размери от
милиметри до около 1 см, при липса на усложнения, дори без лечение е до 12 дни.
Според вещото лице, охлузванията е възможно да бъдат предизвикани от нокти, или
т.н. издиране с нокти. Металната дръжка на метла влиза в понятието твърд
предмет. Относно астигматизма, той е
неотносим към процесните
повърхностни травми по лицето и корема. Относно високото очно налягане или глаукомата, то то
е с неизяснена генеза, но е доказано без връзка дори с тежки травми на главата,
водещи до промяна на съзнанието, още повече по отношение на повърхностни травми
от типа на леките контузии. При удар в главата, съчетано с високо кръвно
налягане, не е възможно да се получи астигматизъм, това не е състояние, което може
да се причини при еднократно въздействие на травма, като астигматизмът не е състояние, което да бъде
предизвикано от контузия. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза В.А. страда от автоимунно тиреоидно заболяване- тиреодит на
Хашимото- преходи на хипер/хипотиреоидизъм, на поддържащо тиреостатично
лечение- начало 2006-2007г. В процесното време края
на м.август 2015г. е налице обостряне на състоянието, наложило корекции в
лечението. Причинени са комбинирани-мекотъканни
травми, като от по-голямо значение е наличие на посттравматично стресово
разстройство, което е интерпретирано като „страхова
невроза“. Посттравматичното стресово разстройство е основна причина за
поддържане на Хашимото с последващи
хормонални дисбаланси. Процесният инциден
е обострил състоянието на ответницата и възпалителния
процес. Процесът е автоимунен и персонално при ответницата се характеризира с
вълнообразен ход-ту към свръхпродукция на хормони или в друго обратно състояние
и затова е трудно за лечение. Симптомите са чувство за напрегнатост, сърцебиене
и високо кръвно. За 2015г. има данни - рецепта за повишаване на количеството на
медикаментите-метизол, който е за свръхпродукция на
хормони на щитовнидната жлеза. Изследван е маркер на
възпаление на щитовината жлеза, който е завишен при
ответницата, като вещото лице счита, че това е от стреса. Лекарството е
изписано на ответницата в двойна доза около септември 2015г. Атараксът неврологът го е изписал за безпокойство и
безсъние, което влияе на основното заболяване, а медикаментът метизол бил увеличен двойно от ендокринолога,
и това е показателно за влошеното здравословно състояние на ответницата.
По делото са били изслушани и приети гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите С.К., Г.
Ш. С. К.и Б. Е. Б., като последните двама свидетели не установяват каквито и да
било факти по процесния инцидент, поради което не
следва да бъдат вземани предвид. Според показанията
на свидетеля С.К. случката станала около
15- 20 август 2015г. Същият вървял надолу по ул. „Бадемова гора към ул.
„Нишава“ и видял боричкане, като помислил, че е любовна игра, но при
приближаването видял, че ищецът с една метална тръба удрял ответницата по
главата и гърба, която била на работното си място пред магазина. Свидетелят отишъл
на мястото и го хванал за ръцете и му казал, че ще я потроши и той спрял.
Извикали бърза помощ, като нямало кръв и видими рани. Ответницата получила главозамайване, била уплашена и разстроена.
Дошла бърза помощ и й оказали първа помощ. По ищеца нямало видими следи. Закарали ответницата за преглед в болница. Тя
присъствала преди това на срещата с полицията. При инцидента ищцата не била
паднала на земята, но била много притеснена и уплашена. Ако имало рани по ответницата
те са били вътрешни. Когато е видял ищеца да удря с тръба ответницата по
главата и гърба, тя викала и се била привела и той я удрял по главата и гърба.
Само на нея направили преглед, защото само тя била удряна. Свидетелката Г.Ш.твърди, че два-три дни преди
инцидента ответницата отишла в тях на гости през лятото на 2015г. След случая
останала в тях доста време, била много разстроена. Ответницата и се обадила и й казала за станал
инцидент пред магазина, където работела, станала разправия с господин, който и
вземал чистачките, като разправията била физическа. Ответницата била много
разстроена, плачела по телефона, останала
п ри свидетелката над три седмици, като ходели заедно по болници. Свидетелката
й помагала финансово, тъй като ответницата не можела да работи. Ответницата
имала синка на крака и около рамото, като й били изписани медикаменти. Ответницата
била разстроена, притеснена и уплашена, спряла да ходи до магазина през тези
три седмици и излизала с нея, тъй като я било страх да излиза навън сама. Ответницата
останала при нея, за да не притеснява родителите и детето си. Свидетелката
знае, че ответницата има гуша и това й се отразило неблагоприятно. Разстройството
на ответницата продължило около година и половина, като психическото й състояние
не било добро, задушавала се, била разстроена, оплаквала се, че не може да спи.
От правна
страна:
Предмет на разглеждане е предявения от Х.П.П. срещу В.В.А. иск по чл.45,
ал.1 ЗЗД и предявения от В.В.А. срещу Х.П.П. насрещен иск със същото правно основание чл.45 ЗЗД за
осъждане и двамата за твърдените от тях за претърпени имуществени и
неимуществени вреди.
Относно исковете по
чл.45, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, т.е. елементите
на фактическия състав на деликтната
отговорност са: 1. противоправно поведение, 2.
настъпването на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя. Докато наличието на
последния от четирите се предполага по силата на оборимата
презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба/вината/, то останалите три подлежат на
доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Настоящата инстанция също намира, че по делото не са
налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ответницата. Не се
установява, същата да е имала противоправно поведение
по отношение на ищеца. От показанията на свидетеля К., пряк очевидец на
инцидента, се установява, че ищецът е бил този, който е нанасял удари на
ответницата по главата и гърба,
тя викала и се била привела, само на нея направили преглед, защото само тя била
удряна. Няма основания тези
показания да не бъдат кредитирани, тъй като по делото не са установени
обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на някаква заинтересованост на
този свидетел, който преди да се намеси и дори да предотврати по-нататъшното
развитие на инцидента, въобще не е
познавал страните, а присъствието му на мястото на събитието е напълно
случайно.
При тези данни, след като не е установено авторството на ответницата, то не
е налице първата предпоставка на чл.45 -противоправното
поведение, а оттам и останалите на чл.45 ЗЗД, включително причинно-следствена
връзка между настъпилите вреди за ищеца
и инцидента. От приетата по делото СМЕ се установява, че ищецът е получил повърхностни травми по лицето и корема, а именно: чело срединно и дясно-охлузване; дясна вежда-
охлузване;нос-охлузване;десен долен клепач-охлузване и кръвонасядане;
корем-охлузване и кръвонасядане, като всички
увреждания са с размери от 1 до 5 мм, само кръвонасядането
на долния клепач е с измерена площ от 1.5/0, 5 см и на корема 2/1.5., че
механизмът на охлузванията е въздействие с приплъзване
с или върху твърд или ръбест предмет или повърхност, а на кръвонасяданията
е удар с или върху твърд тъп предмет или повърхност, под който удар, подкожно
се събира кръв. От друга страна, от показанията на свидетеля Китов се
установява, че по ищеца нямало видими следи след инцидента и че само на
ответницата направили преглед, защото тя била удряна. Изводът е, че не е доказано не само
авторството на ответницата, но и причинно- следствена връзка между
повърхностните травми на ищеца-охлузвания и кръвонасядания
с инцидента. Отделно, по делото липсват доказателства за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие на инцидента и техния размер.
Що се отнася до насрещният иск на ответницата по реда на чл.45 ЗЗД, то
същият се явява основателен. Установава се, че ищецът
е нанасял побой над ответницата, т.е. неговото деяние както и противоправността на същото.
Относно размерът на претендираните от ответницата
неимуществените вреди, СГС приема следното:
Неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да
бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД -по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че от процесния
деликт причинените
на ответницата вреди са свързани преди всичко с емоционалното и психическото й
състояние, вследствие на побоя, изразяващо се в уплах,
стрес и тревожност, притеснение да излиза навън, както и обостряне на нейното
състояние, тъй като същата е страдала от автоимунно тиреоидно
заболяване от 2006-2007 г., като това се установява от назначената по делото
СМЕ. Именно настъпилият инцидент е обострил
състоянието на ответницата, чиито симптоми са чувство на напрегнатост,
сърцебиене и високо кръвно налагане, според соченото от вещото лице. Преди
всичко, развитото от инцидента постравматично
стресово разстройство на ответницата дава основание на настоящата инстанция да
приеме като справедлива сума, приетата от районния съд сума от 2000 лв.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1,
І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора
и на двете страни не се следват разноски.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.07.2019 г. по гр.д. № 62774/15 г. на
СРС, І ГО, 49 с-в.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.