РЕШЕНИЕ
№ 260023
21.05.2021 г., град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 09.04.2021г. при секретаря Златка Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Татяна Тодорова гр. дело № 214 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от Национална агенция по приходите чрез публичен изпълнител – С. Ч. към ТД на
НАП-П. срещу „Емекс Строй“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: *** и А.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** за обявяване на недействителни спрямо НАП на
договори за продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № ***
г., том *, нот.дело № 134/2015 г., вписан в Имотния регистър към АВ-П., под акт
№ ***, дело № 677, дв.вх.рег. № *** г. и нотариален акт № *** г., том *,
нот.дело № 135/2015 г., вписан в Имотния регистър към АВ-П., под акт № ***,
дело № 678, дв.вх.рег. *** г. на Нотариус Р. М. с № *** на Нотариалната камара.
В исковата молба се твърди, че сделките по описаните
по – горе нотариални актове са извършени след връчване на първия ответник на
заповед за ревизия, в резултат на която имало влязъл в сила ревизионен акт за
установяване на публични задължения. Твърди, че даденото по сделките
надхвърляло значително полученото по тях, като сделките били извършени с
намерение да се увредят публичните взискатели, и във вреда на последните, а
втората ответница била свързано с длъжника лице.
В срока за отговор на исковата молба ответника „Емекс
Строй“ ЕООД, призован по реда на чл.50, ал.2 от ГПК на последния вписан в
Търговския регистър адрес в *** , на който призовкаря е установил, че на този
адрес тази фирма е непозната и няма офис, не е подал в срок отговор на исковата
молба и не е взел становище по предявения иск.
Ответницата А.И.Г. е депозирала в срок отговор на
исковата молба, с който е оспорила предявените искове, като е заявила становище
за тяхната недопустимост и неоснователност. По отношение недопустимостта на
исковете, в отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност на
иска. В отговора поддържа, че няма надлежно връчени заповед за ревизия и
ревизионен акт, като твърди, че не е подписвала разписката за връчване на
заповедта за ревизия. Твърди, че не е била упълномощавана от първия ответник да
го представлява пред когото и да било и излага доводи, че ревизионният акт не е
връчван и не е влязъл в сила. Противопоставя възражение за изтекла давност на
вземанията на ищеца срещу първия ответник и поддържа, че ищеца укоримо е
бездействал да си събере вземанията от друго имущество на първия ответник. В
отговора е заявено и възражение за придобивна давност чрез владение в течение
на 5 години на имотите предмет на атакуваните сделки.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощените си
представители - главен публичен изпълнител Е. А., главен юрисконсулт В. П. и
публичен изпълнител И. Г. поддържат предявения иск. Молят съда да го уважи,
като им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника „Емекс Строй“ ЕООД не
изпраща представител и не взема становище по иска.
Ответника А.И.Г. в съдебно заседание чрез пълномощника
си адв. Б. оспорва предявения иск. Моли същия да бъде отхвърлен като и се
присъдят направените по делото разноски.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От справка в Търговския регистър се
установява, че е регистрирано търговско дружество „Емекс Строй“ ООД, със
седалище и адрес на управление в ***, със съдружници: Е. В. М. и В. В. Й., като
дружеството се представлява и управлява от съдружника Е. В. М.. На *** г.
съдружниците М. и Й. са продали своите дружествени дялове на М. З. М., поради
което е вписана промяна в правно организационната форма на дружеството, което
от ООД е преобразувано в ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител– М.
З. М..
С нотариално заверено пълномощно от ***
г., А.Г. е била упълномощена от Е. В. М., в качеството му на управител на
„Емекс Строй“ ООД да извършва всякакви правни действия от името и за сметка на
дружеството, като го представлява пред всички държавни органи, структури и
учреждения (министерства, агенции, фондове, комисии, дирекции, областни управи,
държавни предприятия и др.) с право да подписва, подава и получава всякакви
документи, в т.ч. и молби, декларации, жалби, заявления, удостоверения,
уведомления, съобщения и др., да получава и обжалва заповеди, решения и
всякакви други административни актове, издадени от компетентни длъжностни лица,
да представлява дружеството пред всички дирекции и офиси на НАП с право да
извършва всички правни и фактически действия, установени в данъчното
законодателство, в т.ч. да подава и подписва всякакви документи, да заявява
обстоятелства, да прави изявления, да подава искания, възражения и жалби, да
получава всякакви документи. С това пълномощно Г. е била упълномощена и да
участва в данъчни проверки и ревизии, като подписва и получава, подава
документи във връзка с тях, да получава от името на дружеството всякакви
индивидуални административни актове.
Приложена е справка – НАП – база
„Население“ (ЕСГРАОН) от *** г., от която се установява, че ответницата А.И.Г.
е неомъжена.
Със заповед на началник сектор при ТД на
НАП – С. за възлагане на ревизия № *** г. и заповед за изменение на заповед на
началник сектор при ТД на НАП – С. за възлагане на ревизия № *** г. е
образувано ревизионно производство спрямо ответника „Емекс Строй“ ООД. Първата
заповед е връчена на 15.12.2014 г. лично на представител на дружеството –
втората ответница А.Г., в качеството и на упълномощено лице, на основание
посоченото по-горе пълномощно, а втората заповед е връчена по електронен път на
20.03.2015 г.
Ответницата А.Г. е оспорила подписа,
поставен в разписката към заповед № *** г., поради което съдът е открил
производство по оспорване на неговата автентичност по реда на чл.193 от ГПК. В
тази връзка и разпределената от съда доказателствена тежест в откритото
производство по реда на чл.193 от ГПК, по искане на ответницата Г. е изслушана
и приета и съдебно- почеркова експертиза, изготвена от вещото лице – графолог –
Е.К., която дава заключение, че подписът положен в графа „Получил“ в Разписка
към Заповед за възлагане на ревизия № *** г. е изпълнен от втората ответница А.И.Г..
Експертизата е оспорена от ответницата Г., поради което по делото е допусната и
приета повторна съдебно- почеркова експертиза, изготвена от три вещи лица – Г.Б.Д.,
С.П.А. и Д.А.Д., които в заключение сочат, че подписа за „Получил“ под Заповед
за възлагане на ревизия на НАП-ТД С. № *** г. е положен от втората ответница А.И.Г..
След връчване на заповедите за възлагане
на ревизия на ответното дружество на *** г. „Емекс Строй“ ООД чрез управителя си
Е. В. М. е продал на втората ответница А.И.Г. следния свой собствен на
дружеството недвижим имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ
дворно урегулирано място с площ от 1172 кв.м., находящо се в землището на *** и
означено на скица като УПИ ***
в квартал ** по плана за регулация и застрояване на ***, утвърден със заповед №
*** г., при граници: от югоизток – улица, от югозапад – УПИ *** и УПИ ***, от
северозапад- УПИ *** и УПИ *** и от североизток – УПИ *** и УПИ ***, заедно с
всички строителни книжа за бъдещ строеж, включително и инвестиционен проект за
сумата от 2530,00 лева, за която сума М. е заявил че дружеството – продавач е
получило изцяло от купувача. Сделката е обективирана в нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № 134/2015 от 30.04.2015 г.
На същата дата *** г. „Емекс Строй“ ООД
представлявано от управителя – М. е продало на А.И.Г. и следния собствен на
дружеството недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
55871.515.6256по КККР на ***, одобрени със заповед № *** г., съгласно скица на
поземлен имот № *** г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. П., с
площ на имота от 1705 кв.м., с адрес и находящ се в землището на *** с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско
застрояване до 10 метра, при граници (съседи): поземлен имот с идентификатор
55871.515.7837, поземлен имот с идентификатор 55871.515.1369, поземлен имот с
идентификатор 55871.515.1323, поземлен имот с идентификатор 55871.515.1388,
поземлен имот с идентификатор 55871.515.1471, поземлен имот с идентификатор
55871.515.9902, поземлен имот с идентификатор 55871.515.1474 и поземлен имот с
идентификатор 55871.515.6238, с номер по предходен план ***, кв.**, парцел *,
заедно с построената в имота сграда с идентификатор 55871.515.6256.4 със
застроена площ по доказателствен материал от 518 кв.м. и по скица от 568 кв.м.,
брой етажи *, предназначение сграда за битови услуги и заедно с всички
подобрения и оборудване за сумата от 227000,00 лева, която сума Е. В. М. е
заявил, че дружеството продавач е получило изцяло от купувача, като сумата е
заплатена по банков път. Сделката е обективирана в нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № 135/2015 от 30.04.2015 г.
С Ревизионен акт № *** г. са установени
публични задължения в тежест на първия ответник, в размер на 165717,88 лева.
Ревизионният акт е бил връчен на 28.08.2015 г. при условията на чл.32 от ДОПК,
за което по делото е представено съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК,
поставено в офис Х. на 13.08.2015 г. и свалено на 28.08.2015 г. По делото няма
данни ревизионният акт да е бил обжалван.
Съгласно справка относно общия размер на
публичните задължения на дружеството, същите към 23.04.2020 г. са в общ размер
на 248565,05 лева, от които главница в размер на 133000,14 лева и 115664,91
лева - мораторна лихва.
От приложената справка актуално състояние
на всички трудови договори за „Емекс Строй“ ЕООД се установява, че А.И.Г. е
имала сключен трудов договор с първия ответник от *** г., който е бил прекратен
на *** г.
По делото е приета съдебно-техническа
оценителна експертиза, изготвена от вещото лице – А.Ц., която дава заключение,
че имота, находящ се в ***, заедно с построената в него сграда към *** г.
(датата на придобиването му от втората ответница) е с пазарна стойност от
261625,00 лева, а имота находящ се в *** към *** г. (датата на придобиване) е с
пазарна стойност от 10550,00 лева. За да изготви оценката вещото лице извършило
оглед на имота, като за определяне пазарната стойност на имотите, предмет на
атакуваните сделки е използвало метода по сравнителна методика и метод на
вещната стойност, и е приложило действащите стандарти за оценяване в България
(БСО). В съдебно заседание пояснява, че използваната от него сравнителна
методика, отразява състоянието на пазара в момента на изготвяне на оценката, а
вещната стойност отразява стойността на сградата, към момента на изготвяне на
експертизата, и по този начин е определил стойността на имотите към датата на
придобиването им от втората ответница. Пояснява, също така, че за имота находящ
се в *** в общата му стойност от 261625,00 лева, е включен не само парцела, но
и сградата.
Изслушана е и приета и допълнителна
съдебно – техническа оценителна експертиза, изготвена по сравнителна методика
след проверка в период от шест месеца преди датата на процесните сделки и след
направена проверка, вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на
имота в *** по метода на сравнителната стойност към *** г. е в размер на
218600,00 лева, а относно имота в ***, вещото лице не е открило пазарни
аналози, поради което и не е определило такава стойност.
Във връзка с релевираното от ответницата
възражение за придобиване по давност на процесните имоти, предмет на
атакуваните сделки, по искане на А.Г. са разпитани свидетелите А. К. Р. и М. С. М.. В показанията си Р. сочи, че от
момента на придобиване на имотите ответницата Г. ползва двата имота, като
сервиза е отдавала за част от периода под наем, а преди отдаването му под наем
и след това е развивала дейност в същия. В показанията си свидетеля М. също
сочи, че дейността на сервиза се осъществява от Г., която се грижи и за
придобитото от нея дворно място в ***.
По делото са приети и приложени нотариално
дело № 134/2015 г., нотариален акт № *** том *, рег. № *** и нотариално дело № 135/2015 г., нотариален акт № ***,
том *, рег. № ***.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от приетите по делото писмени доказателства, приложените
нотариални дела № 134/2015 г., нотариален акт № *** том *, рег. № *** и нотариално дело № 135/2015
г., нотариален акт № ***, том *,
рег. № ***, изслушаните и приети съдебно – техническа оценителна експертиза,
както и допълнителна такава, приетата съдебно-почеркова експертиза и повторна
такава, както и показанията на свидетелите:
А. К. Р. и М. С. М..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Исковете са с правно основание чл.216,
ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК, предявени са между надлежни страни, и допустими.
Специалният иск по чл.216, ал.1 от ДОПК,
по своята правна природа е вид отменителен иск. Посочената разпоредба урежда
правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични
вземания, със свое имущество, чрез възмездни сделки с имуществени права на
длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, или с
цел да ги увреди, или при сделки, извършени във вреда на публичните взискатели,
по които страна е свързано с длъжника лице. Извод, че искът по чл.216, ал.1 от ДОПК е отменителен следва от разпоредбата на чл.216, ал.3 от ДОПК, предвиждаща
субсидиарно приложение на чл.135 от ЗЗД.
Отменителният иск по чл.216, ал.1 от ДОПК
може да бъде предявен и при наличие на няколко основания измежду предвидените
такива от законодателя, но ако ищецът не е посочил кое от тях е главно, съдът
дължи произнасяне по всички наведени основания, като изложи мотиви относно
наличието или липсата на всяко едно от тях. Това е така, тъй като е възможно
оспорването на разпоредителното действие да е реализирано при едновременното
наличие на няколко отменителни основания, като ищецът е този, който определя
предмета и обема на търсената защита. В този смисъл е определение № 787 от
22.10.2013 г. по т.д. № 1211/2013 г. на ВКС.
Процесните договори за покупко-продажба са възмездни. Страни по него са първия ответник, в качеството му на продавач и втората ответница А. Г., в качеството ѝ на купувач, която към датата на сделките – *** г. е била неомъжена. Поради това и искът е предявен срещу надлежни ответници, притежаващи пасивната процесуална легитимация да отговарят по тях. Страни по предявените искове са държавата като ищец, а ответници - длъжникът и третото лице, с което той е договарял. Страните по сделката имат качеството на задължителни необходими другари, като участието им в настоящото производство е условие за допустимост на предявените искове. Тъй като ответницата Г. към датата на сключване на сделките е била неомъжена, то и съдът приема, че исковете с правно основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК са предявени между надлежни страни, на *** г., при условията на чл.62, ал.2 от ГПК, поради изпращане по пощата на исковата молба, и срещу всички ответници.
Уважаването на предявените искове е
обусловено от наличието на следните законови изисквания: процесните сделки да
са сключени след като на първия ответник е била връчена заповед за възлагане на
ревизия; в резултат на ревизията да са установени публични задължения, при сключване на
сделката длъжникът да е дал повече от
колкото е получил и даденото значително надхвърля полученото; сделката да е сключена с
намерение на длъжника-продавач да се увредят
публичните взискатели; както и сделката да е извършени във вреда на публичните взискатели, а страните по нея
да са свързани лица.
С оглед разпределената от съда доказателствена тежест,
ищцовата страна е тази, която при условията на пълно и главно доказване следва
да установи горните предпоставки, а ответниците да ангажират доказателства
оборващи твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от
правопораждащите по чл. 216, ал.1, т.2,
т.4 и т.6 от ДОПК фактически състави,
включително и направените в срока по чл. 131 от ГПК правоизключващи или
правопогасяващи възражения.
Безспорно е сключването между “Емекс Строй” ЕООД, в
качеството му на продавач и А.И.Г., в качеството и на купувач на процесните
договори: договор за покупко- продажба, сключен на ***
г., с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № 134/2015 от
30.04.2015 г. и предмет: недвижим имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
- дворно урегулирано място, с площ от 1172 кв.м., находящо се в землището на ***
и означено на скица като УПИ ***
в квартал ** по плана за регулация и застрояване на ***, утвърден със заповед №
*** г., заедно с всички строителни книжа за бъдещ строеж, включително и
инвестиционен проект за сумата от 2530,00 лева, и договор за покупко –
продажба, сключен на *** г. с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № ***, том *, рег. № ***, дело №
135/2015 от 30.04.2015 г. и предмет: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
55871.515.6256по КККР на ***, одобрени със заповед № *** г., съгласно скица на
поземлен имот № *** г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. П., с
площ на имота от 1705 кв.м., с адрес и находящ се в землището на *** с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско
застрояване до 10 метра, с номер по предходен план ***, кв.**, парцел *, заедно
с построената в имота сграда с идентификатор 55871.515.6256.4 със застроена
площ по доказателствен материал от 518 кв.м. и по скица от 568 кв.м., брой
етажи *, предназначение сграда за битови услуги и заедно с всички подобрения и
оборудване за сумата от 227000,00 лева
Установи се по делото, че сключването на
тези сделки е след връчване на 28.12.2014 г. на продавача на заповед № *** г.
за възлагане на данъчна ревизия за периода 01.01.2008 г. – 31.10.2014 г.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответницата А.Г. за неподписване от нея на разписката за връчване на
посочената заповед, както и за липса на качеството и на пълномощник. В
откритото производство по реда на чл.193 от ГПК досежно оспорената от нея
автентичност на подписа положен в разписката към заповедта за ревизия от ***
г., се установи по безспорен начин, чрез изслушването на съдебно – почеркова
експертиза и допълнителна такава, че подписът положен в графа “Получил” в
разписката към заповедта за възлагане на ревизия от *** г. е изпълнен от
ответницата А.Г.. За да отговорят на въпроса дали подписа е положен от
ответницата, както първоначалната, така и допълнителната експертиза, са
изследвали подписа на същата в приложения по делото оригинал на заповедта и са
снели и сравнителни образци от подписа на Г.. Съдът кредитира, както
първоначалната, така и допълнителната съдебно-почеркова експертиза, като
изготвени от компетентни вещи лица, обективни и непротиворечиви, базирани на
професионалния опит на вещите лица. И двете експертизи са категорични, че
подписа в разписката към заповедта от *** г. е изпълнен от ответницата Г., за
което няма противоречие между вещите лица.
Ответницата Г. е била и упълномощено лице,
което се установява от приложеното по делото копие от нотариално заверено
пълномощно от *** г. От същото по безспорен начин се установи, че Е. В. М., в
качеството му на управител на „Емекс Строй“ ЕООД е упълномощил А.Г., с
изброените в пълномощното права, сред които и да представлява дружеството пред
НАП. Що се отнася до възраженията на ответницата, че НАП не е приложил оригинал
на пълномощно, а приложеното по делото копие е нечетливо, поради което и следва
да се приеме, че в същото няма подпис за упълномощител и не е нотариално
заверено, то тези възражения са неоснователни. Видно от копието на пълномощно
на л.293 от делото пълномощното съдържа както подпис на упълномощител, така и
нотариална заверка. Не се доказа положения в пълномощното подпис да не е
изпълнен от соченото в същото като упълномощител лице – Е. В. М., в качеството
му на пълномощник. Що се отнася до непредставяне на оригинала от пълномощното
от страна на ищеца, то съдът намира, че НАП не разполага с оригинал от пълномощното,
като упълномощеният им представител заяви изрично в съдебно заседание, че по
време на ревизията на проверяващите е представено копие от същото и не
разполага с оригинала на пълномощното, поради което и по делото е представено
копие от него. Няма данни, а и не се твърди от страна на втората ответница, че
оригинала от пълномощното се намира у ищеца. При това положение не може да бъде
приложена разпоредбата на чл.190, ал.2 от ГПК, и приложеното копие от
пълномощното не следва да бъде изключено от доказателствения материал по делото.
Ето защо и следва да се приеме, че ответницата Г. е имала качеството на
упълномощено лице, към датата на получената от нея заповед за ревизия от *** г.
Разписката е официален свидетелстващ
документ, удостоверяващ връчването на заповедта на ревизираното лице и като взе
предвид, че от разписката се установява по категоричен начин, че заповедта за
ревизия е връчена на Г., в качеството и на упълномощено лице на 28.12.2014 г.,
и като взе предвид, че в същата изрично е посочено, че Г. е получила екземпляр
от заповедта за ревизия от *** г., съдът намира за доказано по категоричен
начин образуването на ревизионно производство и връчване на заповедта за
възлагане на данъчна ревизия на продавача преди сключването на атакуваните
сделки. На 20.03.2015 г. (преди сключването на процесните сделки) на първия
ответник е връчена по електронен път и заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № *** г., с която ревизията е разширена.
Ревизионната процедура, проведена по
отношение на ответника “Емекс Стой” ЕООД, е приключила със съставянето на
Ревизионен акт № *** г., с който е било констатирано наличието на задължения по
ЗКПО и ЗДДС, представляващи корпоративен данък и данък върху добавената
стойност в общ размер на 117112,46 лева и лихва по чл.175 от ДОПК в размер на
45605,22 лева, който е бил и надлежно връчен на проверяваното дружество. Няма
спор, че така установените задължения имат характера на публични. Това е така,
тъй като чл.162, ал.2, т.1, предл.1 и т.9 от ДОПК, изрично ги определя като
публични.
Съдът намира, че не е необходимо
съставения ревизионен акт да е влязъл в сила, за да бъде успешно преведен искът
по чл.216, ал.1 от ДОПК. При езиково (граматическо) тълкуване на текста на
чл.216, ал.1 от ДОПК е видно, че законът не въвежда изискване за това актът от
ревизията, с който са установени публичните задължения, да е влязъл в сила.
Законодателят е използвал словосъчетанието "ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения", без да се поставят други условия. От тук
следва извода, че предметният обсег на тълкуваната норма включва и хипотезите,
при които установяването на публичните задължения е станало с акт, който все
още не е влязъл в сила. В случай, че законодателя бе имал предвид само влезли в
сила актове за установяване на публични задължения, то това щеше да е изрично
посочено в закона. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.209, ал.2,
т.1 от ДОПК, която допуска принудително изпълнение въз основа на ревизионен акт
да се предприеме независимо дали е обжалван, т.е. и когато не е влязъл в сила,
а нормата на чл.129, ал.6 от ДОПК, регламентира възстановяването на недължимо
внесени или събрани суми, включително въз основа на ревизионен акт, който
по-късно е бил отменен. От друга страна, публичните вземания, и най-вече тези с
данъчен произход, формират основния компонент на приходната част на държавния
бюджет (чл.2, ал.2 от ЗУДБ). Ето защо и тяхното събиране се извършва въз основа
на актове, издадени от органите по приходите, които подлежат на предварително
изпълнение по силата на самия закон. Ако впоследствие обаче актът бъде отменен,
Държавата възстановява събраните суми, ведно с дължимата законна лихва, както предвижда
нормата на чл.129, ал.6 от ДОПК. За по-големи вреди остава открита и
възможността да се претендира обезщетение по ЗОДОВ.
Принудителното събиране на публичните
вземания се реализира посредством способите регламентирани в Глава ХХV от ДОПК,
в който е включена и разпоредбата на чл.216 от ДОПК – относителната
недействителност на разпоредителни действия (включително и сделки), извършени с
имуществото на длъжника. Следва да се има предвид и, че при уважаване на иска
по чл.216, ал.1 от ДОПК оспорената с него сделка се счита за несъществуваща
единствено и само по отношение на Държавата, и ако нейното качество на публичен
взискател впоследствие бъде отречено (с отмяна на акта, материализиращ
вземането) или самото вземане бъде погасено, относителната недействителност
губи своя смисъл и няма да породи действие. В случай на приемане, че
ревизионният акт следва да бъде влязъл в сила, то това ще доведе до
неприложимост на разпоредбите за неговото предварително изпълнение по отношение
на длъжник, който се е разпоредил с имуществото си, доколкото това ще бъде
невъзможно за времето на обжалване на акта, каквато хипотеза законодателят не е
предвидил в нормите на ДОПК.
При така установената фактическа
обстановка и от събраните по делото доказателства, съдът намира, че
ревизионният акт е бил надлежно връчен на първия ответник, по реда на чл.32 от ДОПК. Няма данни по делото, а и не се твърди, ревизионният акт да е бил
обжалван в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК. Разпоредбата на чл.32 от ДОПК
регламентира възможност за връчване чрез прилагане на съответния документ или
акт към преписката, което по юридическата си същност представлява фикция.
Условията за нейното прилагане са свързани с ненамиране на адресата или на
друго лице, което да получи книжата, при най-малко 2 посещения на адреса на
кореспонденция; извършване на посещенията поне през 7 дни и удостоверяването им
в протокол; поставяне на съобщение за връчването на определеното място в ТД на
НАП, публикуването му в Интернет и изпращането му с писмо с обратна разписка;
неявяване на адресата в 14-дневен срок от поставяне на съобщението. Необходимо
е още датите на поставяне и сваляне на съобщението да се отбележат върху самото
съобщение от органа по приходите, както изисква чл.32, ал.7 от ДОПК. Самото
връчване се счита за редовно с изтичането на 14-дневния срок от поставянето на
съобщението на определеното място в териториалната дирекция (по аргумент от
чл.32, ал.6 от ДОПК). Меродавно за момента на връчването е именно поставянето
на съобщението на определеното за целта място в ТД на НАП, докато публикуването
му в Интернет и изпращането му с обратна разписка имат спомагателен характер да
се обезпечи възможността адресатът да узнае за документа или акта, който трябва
да му се връчи, и едва след това да се приложи фингираното връчване.
Видно от приложеното съобщение за връчване
по чл.32 от ДОПК върху него е отбелязано, че е било поставено на 13.08.2015 г.,
и е свалено на 28.08.2015 г. Тогава е изтекъл 14-дневният срок по чл.32, ал.6
от ДОПК и именно от този момент ревизионният акт се счита за редовно връчен.
С оглед горе изложеното, съдът намира, че
съставеният ревизионен акт е бил надлежно връчен на първия ответник, поради
което направеното от втората ответница възражение в тази връзка е неоснователно.
Възражението противопоставено от Г. е общо, без да бъдат наведени конкретни
твърдения защо счита, че ревизионният акт не е бил надлежно връчен на първият
ответник. След като ревизионният акт е бил връчен на “Емекс Строй” ЕООД при
условията на чл.32 от ДОПК, то и от тук следва извода, че са спазени
изискванията за неговото връчване и същият е влязъл в законна сила, като е
породил своите правни последици. Както вече бе посочено, няма данни по делото,
а и не се твърди ревизионният акт да е бил обжалван, респ. да е бил отменен.
В горния смисъл изискването на чл.216,
ал.1 от ДОПК в резултат на ревизията да са констатирани публични задължения е
установено, дори и да се приеме, че установяването им следва да е станало с
влязъл в сила ревизионен акт.
Предпоставките за уважаване на иска по
чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК са сключване на възмездна сделка с имуществено право
на длъжника, след като му е връчена заповед за възлагане на ревизия, в резултат
на която е установено публично задължение и даденото значително надхвърля по
стойност полученото по нея.
От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че действителната пазарна стойност на имота в *** към
датата на сделката – *** г. е в размер на 261625.00 лева, а продажната цена на
имота находящ се в *** към датата на сделката е от 10550.00 лева.
Видно от приложените по делото нотариални
актове, имота в *** е продаден на втората ответница за сумата от 227000.00
лева, което представлява 86.77 % от действителната пазарна цена на имота, а
имота в ***, е продаден на А.Г. за сумата от 2530.00 лева, което представлява
23.98 % от действителната му продажна цена.
При постановяване
на настоящото решение съдът приема, че действителната пазарна стойност на
имотите е тази определената от вещото лице в съответствие с изслушаната и
приета основна СТОЕ, тъй като, счита, че в същата е определена тяхната действителната
пазарна стойност към датата на атакуваните сделки. За да определи тази пазарна
стойност на имотите, при изготвянето на експертизата вещото лице е използвало
два метода: методът на вещната стойност и сравнителния метод, като по този
начин е определил тяхната действителна пазарна стойност.
Не може да се приеме, че действителната
пазарна стойност на процесните имоти, предмет на атакуваните сделки, е тази
определена от вещото лице в приетата допълнителна СТОЕ, тъй като стойността на единият
от имотите в тази експертиза е определена от вещото лице само и единствено по
сравнителната методика и след извършена от него проверка в Агенция по
вписванията гр. П. за подобни пазарни аналози. При извършената от вещото лице
проверка в АВ, то е открило само два пазарни аналога по вписани сделки, и то
само и единствено по отношение на имота, находящ се в ***, в резултат на което
е определило пазарна стойност от 218600.00 лева за имота, заедно със сградата към
*** г., но по сравнителната методика, без да се държи сметка за вещната
стойност на същия. Така определената пазарна стойност от вещото лице е по-ниска
и от данъчната оценка за имота към датата на сделката, която видно от
приложения нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 135/2015 от
30.04.2015 г. е от 226937.40 лева. Ето защо и не може да се приеме, че пазарна
стойност на имота в *** е от 218600.00 лева и е неговата действителната такава.
В тази връзка, съдът приема, че действителната пазарна стойност на имота
находящ се в *** към датата на сделката е тази определена от вещото лице в първата
изслушаната и приета СТОЕ и е в размер на 261625.00 лева, което представляваща
86,77 % от действителната пазарна стойност, респ. продажна цена за имота. Както
вече бе посочено, тази определена от вещото лице пазарна стойност на имота,
държи сметка и за неговата вещна стойност, както и за вещната стойност на
сградата. Следва да се има предвид, че вещната стойност, като цяло е
т.нар.амортизирана възстановителна такава, включваща стойност на земята,
разходи за проектиране и други съпътстващи разходи, стойност на сградата,
стойност на инфраструктурата, разходи за финансиране на строежа, печалба от
разработването, маркетингови разходи, и определя размерът на разходите към
датата на оценката на идентичен подобен на оценявания обект актив. Поради това
и съдът приема сочената оценка за определила действителната пазарна цена.
По отношение на втория имот вещото лице при
извършената проверка в АВ-П. не е открило пазарни аналози, поради което и не е
определило пазарна цена. При това положение, съдът намира, че действителната
пазарна стойност на имота, находящ се в ***, е в размер на 10550.00 лева, което
представлява 23.98 % от действителната пазарна стойност, респ. от
действителната му продажна цена.
Предвид изложеното съдът намира, че при
осъществяване на двете сделки даденото значително надхвърля полученото, като са
налице и останалите предпоставки визирани в разпоредбата на чл.216, ал.1, т.2
от ДОПК: а именно: сделките са възмездни, осъществени са след като на „Емекс
Строй“ ЕООД е връчена заповед за възлагане на ревизия и в резултат на ревизията
са установени публични задължения. При това положение, предявения иск с правно
основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК е основателен и доказан.
Относно иска по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.
За да бъде уважен този иск следва да са
налице сделки или действия, но с намерение да се увредят публичните взискатели.
Намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав на чл.216, ал.1,
т.4 от ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е
договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия. В този смисъл са решение № 69 от 22.06.2012
г. по т. д. № 534/2011 г., I т. о. на ВКС и определение № 844 от 20.12.2013 г.
по т. д. № 1972/2013 г., II т. о. на ВКС. В този случай, достатъчно е намерението
за увреждане да съществува само и единствено по отношение на длъжника, който се
разпорежда със свое имущество. В подкрепа на този извод е това, че в нормата на
чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК не е възпроизведено правилото на чл.135, ал.1, изр.2
от ЗЗД, съгласно което, когато увреждащото действие е възмездно, лицето, с
което длъжникът договаря, трябва също да е знаело за увреждането. От друга
страна следва да се има предвид и особения предмет на правно регулиране с
нормата на чл.216 от ДОПК, а именно възпрепятстване на евентуалното осуетяване
на събирането на публични задължения, което цели защита на обществения интерес,
предвид значението на този вид вземания за формирането на държавния бюджет.
В съдебната практика самото намерение за
увреждане се дефинира като мисъл и желание да се направи нещо във вреда на
кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредиторът,
най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за
удовлетворяване вземанията на кредиторите. В този смисъл са решение № 27 от
28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 г., II т. о. на ВКС и определение № 677 от
21.07.2016 г. по т. д. № 3311/2015 г., I т. о. на ВКС.
Тъй като във връзка с намерението за
увреждане на длъжника законодателят не е въвел презумпция, то и тя не се
предполага, а подлежи на доказване на общо основание, за което тежестта е на
ищеца. Решаването на фактическия проблем за неговото наличие или отсъствие се
извършва на основата на всички събрани доказателства по делото. Тъй като се
касае за абстрактен факт, та и този факт често няма директна външна проява,
така че да се установи при условията на прякото доказване. С оглед на това
намерението за увреждане може да бъде установено изцяло, дори и при косвено
доказване.
Субективният елемент на намерението на
длъжника за увреждане на публичния взискател е част от правопораждащия
последиците на относителната недействителност фактически състав на хипотезата в
правната норма на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК. Естеството на намерението за
увреждане, както вече бе посочено няма самостоятелна изява, която да е обща за
всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни
волеизявления, а се установява след преценка на всички факти по конкретния спор
материализиращи субективното намерение за увреждане. В този смисъл са решение №
1 от 24.01.2017 г. по в. т. д. № 357/2016 г. на Апелативен съд – гр. Б.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 587 от 18.10.2017 г. по т.
д. № 1416/2017 г., II т. о. на ВКС; решение № 277 от 14.12.2016 г. по в. гр. д.
№ 491/2016 г. на Апелативен съд – гр. В. Т., недопуснато до касационно
обжалване с определение № 527 от 28.08.2017 г. по т. д. № 776/2017 г., II т. о.
на ВКС; решение № 314 от 20.10.2016 г. по в. т. д. № 594/2015 г. на Апелативен
съд – гр. П., недопуснато до касационно обжалване с определение № 458 от
12.07.2017 г. по т. д. № 366/2017 г., II т. о. на ВКС; решение № 215 от
23.07.2014 г. по в. гр. д.№ 185/2014 г. на Апелативен съд – гр. В. Т., недопуснато
до касационно обжалване с определение № 404 от 08.06.2015 г. по т. д. №
3383/2014 г., I т. о. на ВКС и др.
В горния смисъл съвкупният анализ на събраните
по делото доказетлства водят до извода, че със сключването на процесните сделки
от страна на първия ответник е било налице намерение за увреждане на публичния
взискател. На такъв извод сочат следните безспорно установени по делото
обстоятелства:
Процесните сделки са сключени след
връчване на заповедта за ревизия, и след връчване и на заповедта за ревизия
съдружниците М. и Й. са продали своите дружествени дялове на М. З. М., поради
което е вписана промяна в правно организационната форма на дружеството, което
от ООД е преобразувано в ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител– М.
З. М.; в хода на ревизията са установени публични задължения по ЗЗДС и ЗКПО,
вследствие несъответствие с подадени от първия ответник данъчни декларации в
периода 2008 г. – 2014 г. От тук следва и извода, че с оглед характера на
данъчните задължения, моментът на тяхното възникване, както и осъществяването
на продажбите след връчването на заповедта, са факти, които сочат, че „Емекс
Строй“ ООД се е разпоредил с имотите си, макар да е знаел за публичните си
задължения. Същевременно, въпреки големия размер на паричните средства,
получени от процесните сделки първия ответник не е предприел никакви действия
по погасяване на своите задължения към Държавата, а се е разпоредил с
притежаваните от него недвижими имоти. Няма спор по делото, че продажната цена
е платена от А.Г. на „Емекс Строй“ ООД, което се установява от приложените
нотариални актове, материализиращи атакуваните сделки, от където следва извода,
че макар и получени средствата по сделките, те не са използвани от първия
ответник за погасяване на публичните си задължения. Относно констатираните по
време на проверката публични задължения няма погасяване и към датата на
предявяване на иска, а също така и към датата на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция, за което също няма спор по делото.
От друга страна процесните сделки са
сключени между свързани лица по смисъла на § 1, т.3, б.“б“ от ДР на ДОПК, което
се установява от приложената справка актуално състояние на всички трудови
договори за „Емекс Строй“ ЕООД. От същата е видно, че А.И.Г. е имала сключен
трудов договор с първия ответник, считано от *** г., който е бил прекратен на ***
г., т.е. към датата на връчване на заповедта за ревизия, а също така и към
датата на процесните сделки тя е била в трудово правни отношения с първия
ответник, като трудовият и договор е прекратен само няколко дни след тяхното
осъществяване. Сделките увреждат публичния взискател, тъй като в резултат на
нея се е стигнало до намаляване имуществения патримониум на длъжника, от който
публичният взискател следва да удовлетвори установените при ревизията публични
вземания. Увреждането на публичния взискател е обективен елемент от фактическия
състав на посоченото основание за относителна недействителност и е налице във
всички случаи, при които в резултат на извършената разпоредителна сделка между
свързани лица се препятства или затруднява възможността на публичния взискател
да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Относно втората
предпоставка от чл.216, ал.1 т.4 от ДОПК, дали процесните сделки увреждат
публичния взискател, съдът намира, че и тази предпоставка е налице, доколкото
съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение
на неговите кредитори, която кореспондира с нормата на чл.213, ал.1 от ДОПК,
съгласно която принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на
длъжника. По този начин кредиторът разполага със свободата на избор досежно
имуществото на длъжника, към което да насочи принудителното изпълнение за
удовлетворяване на вземането си. Затова и в съдебната практика е утвърдено
разбирането, че досежно увреждането по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, което е
налице, когато със съответната сделка се осуетява или намалява възможността на
публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на длъжника. В този смисъл
е определение № 269 от 25.04.2017 г. по т. д. № 1852/2016 г., II т. о. на ВКС. Поради
това и за наличието на увреждане на публичния взискател не е от значение дали
длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, както и дали
насрещна престация, получена срещу отчуждаването, е равностойна на
прехвърленото имущество, в който смисъл е определение № 629 от 22.12.2017 г. по
т. д. № 1745/2017 г., I т. о. на ВКС.
В горния смисъл оспорените от ищеца сделки
са извършени във вреда на Държавата, респ. публичния взискател, тъй като
намаляват възможността за удовлетворяването на публичните вземания към
ответника „Емекс Строй“ ООД, както са налице и предпоставките за уважаване на
иска по чл.216, ал.1, т-4 от ДОПК.
Относно предпоставките на чл.216, ал.1,
т.6 от ДОПК, както вече бе посочено, сделките са извършени между свързани лица
и във вреда на публичния взискател, за което съдът изложи по-горе своите
мотиви, които намира за ненужно да ги преповтаря.
Що се отнася до възраженията на втората
ответница, че искът е погасен по давност, публичните задължения са погасени по
давност и е придобила имотите предмет на атакуваните сделки чрез добросъвестно
владение, съдът намира същите за неоснователни, по следните съображения:
Възражение за погасяване по давност на
предявения иск, поради изтичане на законовия петгодишен давностен срок, тъй
като исковата молба е постъпила в съда на 04.05.2020 г. с вх. № 1880, а
атакуваните сделки са сключени на *** г. е неоснователно. Съдебното
производство е образувано по предявен иск от НАП против „Емекс Строй“ ЕООД и А.И.Г.,
като исковата молба е депозирана по пощата на 29.04.2020 г. Това обстоятелство
е удостоверено от съдебния служител поставил входящия номер на исковата молба в
ПОС, чрез изписване при поставения печат и вх. номер – „п.к. 29.04.2020 г.“, за
което се е и подписал. От тук следва извода, че исковата молба е депозирана по
пощата в деня преди изтичането на пет годишният давностен срок, и считано от
29.04.2015 г. Този извод следва и от разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК,
съгласно която когато изпращането на молбата е станало по пощата, срокът не се
смята за пропуснат. В този смисъл искът е предявен в пет годишният давностен
срок, не е погасен по давност, поради което и възражението е неоснователно.
Следва да се отбележи, че дори и да беше пропуснат този срок, погасяването по
давност на иска нямаше да доведе до недопустимост на настоящото производство,
респ. до неговото прекратяване, а до разглеждане на иска по същество и неговото
отхвърляне, поради погасяването му по давност, поради което искането на
ответницата за прекратяване на настоящото производство е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на А.Г. за
придобиване на имотите по процесните сделки по давност, чрез осъществяване на
добросъвестно владение продължило от момента на придобиване собствеността на
имотите по атакуваните сделки до датата на предявяване на иска, както и след
това.
При така въведеното възражение следва да
се има предвид, че придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на
тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната
ѝ уредба се съдържа в разпоредбите на чл.79 - чл.86 от Закона за
собствеността (ЗС). Нормата на чл.79, ал.2 от ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при добросъвестно владение, включващо
непрекъснато владение в продължение на 5 години и допълнително: добросъвестност
и юридическо основание. Правната последица – придобиване на вещното право е
нормативно свързана само с наличието на посочените юридически факти., за да се
приеме, че правото на собственост е придобито чрез непрекъснато добросъвестно
владение продължило в период от време от пет години.
По отношение на придобивната давност
нормата на чл.84 от ЗС изрично предвижда приложение на чл.113, чл.115, чл.116,
чл.117 и чл.120 от ЗЗД.
Съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД, давността
се прекъсва с предявяването на иск, а съгласно чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, давност не
тече докато трае съдебният процес. В този смисъл и предвид на това, че искът е
предявен преди изтичане на пет годишния срок, тъй като атакуваните сделки са
сключени на *** г., а искът е предявен на 29.04.2020 г., то и не е изминал
твърдения от ответницата 5-годишен давностен период, в който тя да е могла да
осъществи непрекъснато добросъвестно владение върху имотите предмет на
атакуваните сделки. Осъществяваното от ответницата владение върху имотите предмет
на атакуваните сделки е прекъснато с предявяването на настоящия иск от НАП.
Поради това и не може да се приеме, че ответницата има правата на добросъвестен
владелец, респ. че е придобила имотите с 5-годишно непрекъснато владение, тъй
като не са изтекли 5 години от фактическото владение от закупуването им на ***
г. до деня на предявяване на исковете. В горния смисъл, възражението на
ответницата за придобиване на имотите предмет на процесните сделки е
неоснователно.
Установените в хода на проведеното
ревизионно производство публични вземания не са погасени по давност, тъй като
съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 от същата разпоредба с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността. С оглед приложението на чл.171, ал.1 от ДОПК, за погасени по давност
биха могли да се приемат задълженията на първия ответник установени за 2008 г.
и за 2009 г., но дори и да се приеме, че в тази част тези задължения са
погасени по давност, то давността не е изтекла за установените публични
задължения за периода от 2010 г. до 2014 г., които продължават да съществуват, поради
което възражението е неоснователно.
Предвид изложеното предявените искове са
основателни и доказани, поради което и следва да бъдат уважени, като
атакуваните сделки се обявят за относително недействителни по отношение на Държавата,
по предявените от НАП искове.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от
ищеца разноски в размер на 650.00 лева, съгласно представени списък на
разноските, от които 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 500.00 лева
– СТОЕ.
С оглед изхода на делото на ответницата А.Г. не се
дължат разноски. „Емекс Строй“ ЕООД не са поискали присъждане на разноски,
поради което и за тяхната дължимост съдът не се произнася.
По правилата на чл.78, ал.6 от ГПК ответниците трябва
да бъдат осъдени да заплатят дължимите държавни такси в размер общо на 2253.53
лева (4% върху една четвърт от данъчната оценка на процесните имоти и сграда,
съгласно чл.71, ал.2 от ГПК), която сума следва да бъде заплатена по сметка на
ПОС.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на Държавата по исковете с правно основание чл.216,
ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК, предявени от Национална агенция за приходите
срещу „Емекс Строй“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление: *** и А.И.Г., ЕГН
**********, с адрес: *** на:
Договор за
продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № 134/2015 от 30.04.2015 г. на
нотариус с район на действие РС – Перник, вписан под № *** в Регистъра на Нотариалната
камара, с който „Емекс Строй“ ООД е продал на А.И.Г. следния свой собствен на
дружеството недвижим имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ
дворно урегулирано място с площ от 1172 кв.м., находящо се в землището на *** и
означено на скица като УПИ *** в квартал ** по плана за регулация и застрояване
на ***, утвърден със заповед № *** г., при граници: от югоизток – улица, от
югозапад – УПИ *** и УПИ ***, от северозапад- УПИ *** и УПИ *** и от
североизток – УПИ *** и УПИ ***, заедно с всички строителни книжа за бъдещ
строеж, включително и инвестиционен проект и
Договор за
продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № 135/2015 от 30.04.2015 г. на
нотариус с район на действие РС – Перник, вписан под № *** в Регистъра на Нотариалната
камара, с който „Емекс Строй“ ООД е продал на А.И.Г. следния собствен на
дружеството недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
55871.515.6256по КККР на ***, одобрени със заповед № *** г., съгласно скица на
поземлен имот № *** г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. П., с
площ на имота от 1705 кв.м., с адрес и находящ се в землището на *** с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско
застрояване до 10 метра, при граници (съседи): поземлен имот с идентификатор
55871.515.7837, поземлен имот с идентификатор 55871.515.1369, поземлен имот с
идентификатор 55871.515.1323, поземлен имот с идентификатор 55871.515.1388,
поземлен имот с идентификатор 55871.515.1471, поземлен имот с идентификатор
55871.515.9902, поземлен имот с идентификатор 55871.515.1474 и поземлен имот с
идентификатор 55871.515.6238, с номер по предходен план ***, кв.**, парцел *,
заедно с построената в имота сграда с идентификатор 55871.515.6256.4 със
застроена площ по доказателствен материал от 518 кв.м. и по скица от 568 кв.м.,
брой етажи *, предназначение сграда за битови услуги и заедно с всички
подобрения и оборудване.
ОСЪЖДА „Емекс Строй“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на
управление: *** и А.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 650.00
(шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „Емекс Строй“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на
управление: *** и А.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Окръжен съд – Перник сумата от 2253.53 (две
хиляди двеста петдесет и три лева и петдесет и три стотинки) лева,
представляваща държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: