№ 10395
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110130265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба на Б. А. К., ЕГН **********, гр София, ул.“Джеймс
Ваучер“ № 116, ет.1 чрез Е. Н., адвокат от гр. Пловдив, с посочен съдебен адрес: Пловдив,
бул.” Шести септември“ № 152, ЛЕГИС ЦЕНТЪР ет.2 срещу Прокуратурата на Република
България, с която са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 11 550 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, настъпили вследствие неизпълнение на задължението й да върне
иззетите по ДП 88/2007 г. на ГД БОП и невърнати на ищеца веществени доказателства, които
не са оценени като движими паметници на културата в заключението от 10.08.2008 г. на
комплексна археологическа и нумизматична оценителна експертиза, приложено в черен
класьор към досъдебното производство ДП, а именно:
Един брой бял уред номер 5937 на дъното.( стр.2 от протокола за измерване 11 ред
отдолу нагоре) Представлява уред с ултразвук за почистване на бижута, монети и др.
предмети- Стойност 850 (осемстотин и петдесет )лева; Един брой златен медалион,
изобразява „Богородица с младенеца“ -злато 22 карата, 11 грама. Посочен като „7 брой
златист медалион в червена кадифена кутийка“ на стр.2 от протокола за изземване, втори
ред отдолу нагоре. Стойност 3000 ( три хиляди) лева;Един брой статуетка, изобразяваща
жена, залепена в долния край.с лейкопласт и обозначена като ВД-17 (последен предмет от
протокола за претърсване и изземване)-Стойност 5000 (пет хиляди ) лева; Шест броя
апликации с човешки изображения ( стр.2 от протокола за изземване, открити ниско вдясно
на секцията и отнесени към ВД 5) всяка на стойност ЗОО(триста) лева .Обща стойност- 1800
(хиляда и осемстотин)лева и три броя камеи, изработени върху карнеол, яспис и ахат с
изображения от гръцката митология, всяка на стойност 300 (триста) лева. Обща стойност
900 (деветстотин) лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на сумата.
Претендират се и разноските по производството, като адвокатското възнаграждение
1
бъде присъдено при условията на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.З от Закона за
адвокатурата и изчислено върху размера на обезщетението, за което ще бъде осъдена
ответната страна.
В исковата молба са направени доказателствени искания за приемане приложените
към исковата молба писмени доказателства, за събиране на гласни доказателства , единият от
които при режим на довеждане, а вторият младши експерт Марин Давчев от ГД БОП на МВР
-да бъде призован по месторабота.Както и доказателствени искания да се изиска - от
Софийски Районен съд - н.о.х.д. 181/ 2010 г. ведно с досъдебното производство;да се изиска
от Софийска градска прокуратура пр.пр. 10-П273/2007 / явен № 6545/2020 / ведно с цялото
ДП 88/ 2007.;да се изиска от НИМ приемо-предавателен протокол с който иззетите от г-н Б.
К. вещи са предадени на експерти на НИМ въз основа на постановление за възлагане на
експертиза от 10.03.2008, изготвено от Елеонора Илиева, дознател при ГД БОП и
изготвената на 08.08.2008 г. комплексна археологическа и нумизматична оценителна
експертиза по ДП 88/ 2007 от експертите ст.н.с. д-р Бистра Божкова, ст.н.с. д-р Боряна
Русева, ст.н.с. д-р Константин Дочев, Елка Пенкова, Елка Пеева, Любава Георгиева и Светла
Цанева.Прави се доказателствено искане на основание чл. 195 ГПК да бъде допусната
оценителна експертиза, която да се изготви от археолог, която да даде пазарна оценка на
вещите към датата на завеждане на исковата молба:
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от
Прокуратурата на Република България, подаден чрез прокурор Явор Начев . Представя
писмени доказателства и се присъединява към доказателственото искане на ищеца за
изискване и прилагане към делото на НОХД № 181/2010 г. по описа на СРС, НО, 20 и ДП №
88/2007 г. в цялост. Иска се по делото да бъде приложено гр.д. № 10539/2021 г. по описа на
СГС, ГО, 1-5 състав.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални
предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.
По доказателствата:
Писмените доказателства, представени с исковата молба са допустими, относими към
фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването
им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.
Искането за събирането на гласни доказателства е допустимо, относимо и
необходимо за изясняване на факти от предмета на делото, поради което следва да бъде
уважено и до разпит да бъде допуснат един свидетел при режим на призоваване по
месторабота - Марин Давчев от ГД БОП на МВР при съобразяване разпоредбата на чл. 156,
ал. 2 ГПК.
По делото следва да се изиска и приложи НОХД № 181/2010 г. по описа на СРС, НО,
20 и ДП № 88/2007 г. в цялост.
2
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация
и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.03.2025 г. от
14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА
НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищецът Б. К. твърди, че спрямо него е повдигнато на обвинение, по което има
оправдаване, като в хода на наказателното производство са иззети веществени
доказателства, които подлежат на връщане. Твърди се,че в хода на това наказателно
производство не е повдигано обвинение, свързано с вещите- предмет на настоящия иск.
Независимо от това ищецът има право да се ползва от правата на обвиняемо лице, тъй като
решението дали да бъде разделено производството в две отделни производства и дали да
бъде повдигнато или не обвинение се взема от прокурора и то без последващ съдебен
контрол. Според ищеца има право да се ползва от правата на обвиняем по отношение на
всички иззети вещи, като това му право произтича от многобройните решения на
Европейския съд по правата на човека и на ВКС, част от които са посочени от т.2.3 до т. 2.5
на приложената искова молба и практиката на тези съдилища е подробно развита там.
Твърди се в молбата, че на на 26.02.2008 в отсъствието на ищеца и в присъствието на
Лилия Георгиева, негова фактическа съпруга, въз основа на разрешение, дадено от съдия
Георги К. с определение по н.ч.д. -С-О-153/20.02.2008 г. е извършено претърсване и
изземване на посочения адрес, като с протокол за претърсване и изземване, съставен от
Т.Кощудова - дознател при ГД БОП по ДП 88/ 2007 на ГД БОП от владението на ищеца са
иззети множество предмети. Част от тях са предмети, представляващи движими паметници
на културата, незабранени за притежание от частни лица и непредставляващи
археологически обекти, друга част са нумизматични предмети, за които също няма забрана
за колекциониране от страна на частни лица, трета са различни по вид боеприпаси, както и
съвременни предмети, които не попадат в нито една от посочените категории. Ищеца е бил
привлечен като обвиняем и впоследствие -оправдан за притежаваните от него различни по
вид и брой боеприпаси. Обвинение във връзка с иззетите от дома му други предмети не е
повдигано.
3
Твърди се, че на 09 юни 2009г. ищецът подава молба, с която иска от Софийска
градска прокуратура /СГП/ връщане на иззетите с протокол от 26.02.2008 по прокурорска
преписка 10П-273/2007 на СГП /дознание 88/2007/ по описа на ГД БОП-МВР/ движими вещ,
по която молба няма произнасяне от Прокуратурата на Република България до 2016 г. -т.е
цели седем години.Твърди се, че с постановление от 03.04.2012 г. прокурор Д.Янчев от СГП
частично е прекратил ДП 88/ 2007 /пр.пр. 10П-273/07/ като по отношение иззетите от
различни адреси движими вещи е постановил общо: Изземвам в полза на държавата
движимите паметници на културата, иззети от жилищни имоти на територията на град
София, описани в Акта за предаването им от разследващия орган на НИМ-Министерство на
културата, приложен по делото на л.131, том I- ви“, което постановление е изпратено
единствено на обвиняемите лица съгласно чл.243, ал.З НПК, но не и на К., тъй като спрямо
него не е било повдигано обвинение за предмети-различни от боеприпасите.
Сочи се, че с постановление от 03.04.2012 г. след преразпределение на делата, новият
наблюдаващ прокурор Д.Янчев е иззел в полза на държавата движими паметници на
културата, но не е уведомил за това Б. К., поради това, че той не попада в кръга на лицата по
чл.243, ал.3 НПК.Твърди се, че с постановление на прокурор Янчев от 18.04.2016 г. се
отказва връщане на иззетите от ищеца вещи, като се твърди, че собственик на всички вещи е
държавата. Те трябвало да се изземат в полза на държавата на основание чл. 112, ал.2 НПК-
т.е като вещи, чието притежаване е забранено.По жалба срещу това постановление, състав
на СГС на 30 август 2016 г. по н.ч.д.С-16 /2016 г. постановява определение, с което оставя
без уважение жалбата на ищеца против постановление СГП от 18.04.2016 г. по ДП 88/ 2007
ГД БОП -пр.пр. 10П- 273/07 по отношение 63 бр. археологически материали на обща
стойност 14 264 лева и 26 броя нумизматични материали на стойност 1268 лева според
изготвената на 10.08.2008г. комплексна археологическа и нумизматична оценителна
експертиза, приложена в черен класьор към ДП.С Определение № 18 , постановено на
30.08.2016 г. , съдът е разпоредил да се върнат на Б. К. „веществените доказателства, които
са били описани и иззети с протокол от 26.02.2008г. за претърсване и изземване приложен в
том 6л. 120-126 и които не са били оценени като движими паметници на културата в
заключението от 10.08.2008 г. на комплексна археологическа и нумизматична оценителна
експертиза, приложено в черен класьор към ДП.В хода на извършена проверка от
Инспектората към ВСС е установено, че с писмо от 28.05.2019 г. НИМ е отговорил на ГД
БОП, че иззетите от Б. К. веществени доказателства се намират на отговорно пазене в НИМ,
като на 10.06.2019 г. Апелативна прокуратура-София е дала указания на Софийска градска
прокуратура да изпълни влязлото в сила определение на СГС от 30.08.2016 г. и на 1.07.2019
г. Наблюдаващият прокурор изпратил на ГД БОП писмо, придружено със заверен препис от
Определение № 18 , постановено на 30.08.2016 г. и указал определението да се изпълни и
описаните вещи, които не са оценени като паметници на културата да се върнат на
собств............ незабавно.
4
Твърди се, че оттогава до момента СГП е предприела връщане на част от
веществените доказателства, което е сторено от служителя на ГД БОП Марин Давчев на
10.09.2021 г ., като вещите, описани в исковата молба не са върнати и до предявяването на
иска, с което е нарушено правото на собственост на ишеца по смисъла на чл. 1 от Протокол
№ 1 към КЗПЧОС.
При изложените обстоятелства ,ищецът се позовава на разпоредбата на чл.2 т.З от
ЗОДОВ , съгласно която държавата отговаря за вреди, причинени на граждани във всички
случаи на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено. В конкретния случай от
образуваното ДП 88/ 2007, по което на 26.02.2008г. е извършено претърсването и
изземването в дома на ищеца, са отделени материали в друго ДП- дознание № 135/2008,
което е приключило с влязла в сила присъда по н.о.х.д. 181/2010г.Всички действия, които
засягат права и законни интереси на обвиняеми лица, по отношение на които
производството е приключило с прекратяване или с оправдателна присъда са обявени от
закона за правопораждащи претенцията за обезщетяване - чл.2, т.З от ЗОДОВ.
В конкретния случай се твърди, че действията на ответника са незаконосъобразни,
тъй като в хода на образувано досъдебно производство, по което ищецът е оправдан по
повдигнатото обвинение, са иззети веществени доказателства по смисъла на чл.111 от НПК,
които е следвало да бъдат върнати, но не са върнати и тяхното местонахождение е
неизвестно, както е неизвестно и дали съществуват или са погинали.
Ищецът се позовава на практика на ЕСПЧ, която приема, че с първото действие, чрез
което са предприети процесуално-следствени действия, като задържане, претърсване и
изземване и др., лицето се счита уведомено за водено наказателно производство против
него, независимо дали по това производство има качеството на обвиняемо лице или на
свидетел. С оглед на това, за всяко лице, подложено на претърсване и други следствени
действия или мерки за процесуална принуда, са предоставени гаранциите на чл.6 § 1 от
КЗПЧОС. Съгласно стандартите по прилагането на КЗПЧОС , понятието „обвинение” се
разбира като „официално уведомление или предупреждение до лицето от компетентен орган
за предположението, че лицето е извършило престъпление”. В този смисъл и с оглед
практиката на ЕС, понятието „повдигане на обвинение” няма съдържанието, което
българският НПК влага, а доста по-широко съдържание.
Според ищеца ответникът Прокуратура на Република България дължи обезщетение
за всички претърпени от ищеца вреди, като в случая исковата претенция е за претърпените
от него имуществени вреди, изразяващи се в пазарната цена на подлежащите на връщане
съгласно Определение № 18/ 30 август 2016 г- по чн.д.С- 16/2016 г., но не върнати
веществени доказателства.Следователно, образуването и воденето на наказателното
производство срещу ищеца, както и извършените процесуално-следствени действия, вкл.
претърсването и изземването са изцяло обусловени от действията на ответника.
• възражения на ответника:
Възразява срещу основателността на иска.
5
Счита, че не е налице основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата
доколкото не са представени доказателства, от ищеца за постановен акт от изчерпателно
изброените в чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, който да се намира в доказана връзка с предмета на
исковата претенция, поради което се оспорва иска по основание. Ищецът твърди да търпи
имуществени вреди в резултат на претърсване и изземване, извършено по досъдебно
производство № 88/2007 г., като не са налице доказателства за приключване на
наказателното производство. От друга страна се твърди веществените доказателства да са
били отделени по друго наказателно производство - НОХД № 181/2010 г. по описа на СРС,
НО, 20 състав, образувано след приключване на досъдебно производство № 135/2008 г., като
по исковата молба е представен и препис от постановена присъда. По изложените
съображения за ответника е не ясно от кое производство, ищецът твърди да търпи вреди,
като по този начин се възпрепятства защитата на ответника. Оспорва иска като недоказан.
Според ответника извършеното процесуално действие (претърсване и изземване) попада в
категорията събиране и запазване на доказателства и не може да бъде насочено срещу
конкретно лице. Не става ясно за предположение за какво престъпление, извършено от
ищеца става дума.Счита претенцията за неоснователна, доколкото ищецът сам е посочил в
исковата молба, че посочените вещи не се отнасят до обвинението, по което е оправдан, а по
производството относно иззетите вещи не е имал процесуалното качество обвиняем.
Претенцията е неоснователна и поради обстоятелството, че не се констатират
незаконни действия от страна на Прокуратурата на Република България. Както се сочи и в
самата искова молба Прокуратурата е разпоредила връщане на вещите от ГДБОП, доколкото
същите не са съхранявани от нея и при тяхната липса или неизпълнение на разпореждането
отговорността не се носи от нея.Оспорва се ищеца да е представил доказателства да е
собственик на иззетите вещи, което поставя под съмнение собствената му активна
процесуална легитимация.
Възразява се , че исковата претенция е погасена по давност, но доколкото от исковата
молба не става ясно по кое производство се търпят вреди, ще се конкретизира това
възражение.Не е ясно по какъв начин е определен размера на иска във връзка с цената на
всяка една от посочените вещи, предвид което се оспорват исковите претенции изцяло като
недоказани, алтернативно, оспорва се размера на претендираното обезщетение от 11550 лв.
за имуществени вреди като сериозно завишен, поради което се иска предявеният иск за
имуществени вреди да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
- правна квалификация - предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.02.2005 г. по тълк.д. № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС датата на влязлата в
сила оправдателна присъда е начална дата на забавата, а според константната казуална
практика на касационния съд претенцията за законна лихва представлява материално-правна
последица на иска за деликтната по характера си отговорност по ЗОДОВ / в този смисъл -
Решение № 42/01.07.2019 г. по гр.д. №
6
1914/2018 г. описа на ВКС, III г.о., докл.с. Г............ М........;
права и обстоятелства, които се признават - няма такива.
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - няма такива;
разпределение на доказателствената тежест - в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу него обвинение
в извършване на престъпление, по което обвинение е била оправдан с влязла в сила
присъда; претърпени имуществени вреди в причинна връзка с проведеното
наказателно преследване, както и техния размер; претърпени имуществени вреди в
причинна връзка с проведеното наказателно преследване, както и техния размер. Да
докаже , качеството си на правоимащ по чл. 11 НПК .
УКАЗВА на ищеца да уточни по отношение на вещите , за които е пшредявил
настоящия иск за заплащане тяхната равностойност да конкретизира има ли
постановление на Прокуратурата или ОПределение на съда за връщането им, ккато и
да конкретизира от кое наказателно производство твърди да са претърпени
имуществените вреди. ,
Ответникът следва да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си.
факти, за които страните не сочат доказателства - ищцата не представя доказателства
за влизане в сила на присъдата;
На основание чл. 146, ал. 4 вр. чл.148 ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищцата чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД № 181/2010 г. по описа на СРС, НО, 20 и ДП
№ 88/2007 г. в цялост.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на ответника, че ако не подаде отговор по исковата молба и не изпрати
представител да се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение
в полза на ищцата.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване на
съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално обучени
за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами решават как да се
разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което води до бързо,
окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на спора. Отказът на
страните да участват в процедура по медиация или непостигането на медиационно
споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе върху изхода на спора и
7
неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в съдебно
заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им съгласие по спорните
въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде одобрена от съда. При
постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по делото ще бъде прекратено,
като страните ще заплатят в половин размер дължимите се разноски по воденето на
настоящото производство - държавна такса, евентуално разноски за вещи лица и др. под.,
както и ще спестят време и отсъствия от работното си място по повод на явяванията си в
съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще следва
да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото производство.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНОТО:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец,
е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато посочените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени
/чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото
и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Определението не подлежи на обжалване.
С
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8