Решение по дело №879/2012 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№  145

гр. Силистра, 23 април 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети март 2013 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И.И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 879 по описа на съда за 2012 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:        

           

С решение, постановено по настоящото дело, съдът е допуснал до делба при равни квоти между съделителите Г.Н.Г. с ЕГН ********** и Р.Л.П. с ЕГН ********** *** следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………………) по кадастралната карта на с. А., одобрена със заповед РД-18-73 от 11.12.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с. А., общ. С., ул. “Л.” № ., ет.., ап. ., представляващ апартамент със застроена площ от 63,24 (шестдесет и три цяло и двадесет и четири стотни) кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения при съседи: на същия етаж: СОС с идентификатор . и под обекта: СОС с идентификатор . над обекта: няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 13 (тринадесет) с площ от 10,17 (десет цяло и седемнадесет стотни) кв.м. и с 2,24 (две цяло и двадесет и четири стотни) % ид.ч. от общите части на сградата и 6,66 (шест цяло шестдесет и шест стотни) % ид.ч. от правото на строеж,

и следните движими вещи:

1.Телевизор, марка „Ш.", - 1 бр.;

2.Телевизор, марка „П.", - 1 бр.;

3.Телевизор, марка „С. Т.", - 1 бр.;

4.DVD, марка „." - 1 бр.;

5.Печка готварска на ток и газ, марка "КРОУН" - 1 бр.;

6.Хладилник, марка „А." - 1 бр.;

7.Пералня, марка „С." - 1 бр.;

8.Бойлер, 80 литра - 1 бр.;

9.Климатик, марка „П." - 1 бр.;

10.Холова гарнитура - естествена кожа - 1 бр.;

11.Холова секция - 1 бр.;

             12.Прахосмукачка, марка „Р." - 1 бр., ведно с пълен комплект
оборудване за нея;

13.Разтегателна спалня-канапе - 1 бр.;

14.Кухненски ъглов диван-спалня - 1 бр.;

15.Кухненска маса-разтегателна - 1 бр.;

16.Холова маса-стъклена - 1 бр.;

17.Печка с водна риза, тип „К." - 1 бр.;

             18.Алуминиеви радиатори, италиански - 3 бр., съответно: 1X1.80 м., 1X2.20 м.
и 1X1.20 м.;

19.Компютър настолен с дистанционно управление, марка „." - 1 бр.;

20.Монитор, марка „Ф." - 1 бр.;

21.Комплект озвучителни тела с буфер и дистанционно - 1 бр.;

22.Шкаф за телевизор с въртящ се плот - 1 бр.;

23.Бюро за компютър - 1 бр.;

 и лек автомобил марка Т., модел “Я.” с рег. № ., цвят ж.м., рама №  . и двигател № ..

В първото по делото заседание ищцата е направила искане за възлагане на недвижимия имот, основано на обстоятелството, че към настоящия момент именно тя го обитава и същевременно не притежава друг недвижим имот, който би могъл да послужи за задоволяване на жилищните й нужди.

В настоящото производство са приети за съвместно разглеждане следните искове по сметки между съделителите:

1.Искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

По този иск ищецът Г.Г. твърди, че след разтрогването на брака между страните неговата бивша съпруга продължила еднолично да  ползва подлежащото на делба жилище, а самият той  бил лишен от тази възможност. Поради тези причини моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 1815 лв., представляваща  обезщетение за ползите, от които е бил лишен в резултат на невъзможността да ползва имота си за периода 30.04.2011 г. до 14.12.2012 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на влизане в сила на съдебното решение до нейното окончателно плащане.

Ответницата оспорва иска с възражението, че не е получавала от ищеца покана за заплащане на обезщетение за ползите, от които той е бил лишен, вместо което заявява, че в периода, в който ищецът твърди, че е отправил поканата, тя действително получила от него писмо, което обаче съдържало друг документ. Според ответницата периода, за който ищецът има право да търси обезщетение, е неправилно определен, тъй като решението за развода на страните в частта му, касаеща семейното жилище, е влязло в сила едва на 15.03.2012 г.

2.Искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. твърди, че през м. юни 2011 г.  предприел ремонт на притежавания от него лек автомобил, който се изразявал в закупуване и монтаж на гърне - катализатор и запалителна бобина на обща стойност 1560 лв., поради което претендира заплащане на тази сума със законната лихва върху нея от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане.

Ответницата се противопоставя на иска за заплащане на сумата за ремонта на превозното средство като заявява, че текущите ремонти на последното следва да се предприемат от ищеца, който го е ползвал. Твърди също така, че ремонтът е извършен без нейно знание и съгласие и заявява, че ищецът има право да претендира само половината, а не цялата сума за неговото извършване.

В подкрепа на претенцията си за заплащане на цялата сума за ремонта на автомобила, а не само на половината от нея, ищецът изтъква обстоятелството, че повредата, наложила ремонта, възникнала докато вещта се намирала във владение на ответницата, а именно през периода от м. март 2011 г. до 20 юни 2011 г.

3.Искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. твърди, че е заплатил целия размер на данъка на автомобила за календарната 2011 г. в размер на 17.90 лв., поради което моли съда да осъди ответницата да му заплати половината от този данък, а именно 8,95 лв. заедно със законната лихва върху нея от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане. Ответницата признава този иск.

4.Искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. твърди, че през 2011 и 2012 г. е заплатил винетни стикери на стойност 134 лв. Претендира заплащане на половината от тази сума, а именно 67 лв. заедно със законната лихва върху нея от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане.

Ответницата оспорва иска с довода, че от 2011 г. автомобилът се е ползвал единствено от ищеца. Отбелязва, че от квитанцията за платен винетен стикер за 2011 г. не става ясно кой е платил сумата, като твърди, че подписът върху тази квитанция се различава от друг подпис на ищеца под друга квитанция, където е записано неговото име. Твърди също така, че сумата е внесена по време на брака между страните, а от квитанцията за плащане на винетния стикер за 2011 г. не ставало ясно за кое МПС е закупен този стикер, тъй като в тази квитанция освен името на ищеца липсвали други данни.

5.Искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. също така твърди, че е заплати и застрахователната премия по застраховка „гражданска отговорност” на ползвания от него автомобил за 2011 и 2012 г. в общ размер от 322,63 лв. Претендира половината от тази сума в размер на 161,31 лв. заедно със законната лихва върху нея от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане.

Ответницата възразява против иска, като заявява, че сумата по застрахователната полица от 2011 г. е платена по време на брака, а за заплащането на  сумата от 174,63 лв. липсвали доказателства.

6. Искове е с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответницата Р.П. твърди, че е била лишена от възможността да употребява една от поделяемите вещи, а именно лекия автомобил, който бившият й съпруг ползвал самостоятелно, поради което моли съда да го осъди да й заплати сумата от 1980 лв., представляваща обезщетение за неползването на автомобила за периода от 01.08.2011 г. до 17.12.2012 г. заедно със законната лихва от предявяването на  този иск – 19.12.2012 г., до окончателното плащане.

Ответникът по този иск го оспорва с възражението, че не е канен от бившата си съпруга да й плаща подобно обезщетение.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Изготвената по делото съдебно – техническа експертиза даде становище за неподеляемост на процесното жилище поради невъзможността от него да бъдат обособени два самостоятелни обекта, всеки един от които да включва самостоятелна кухня, баня, тоалетна и складово помещение. Чл. 203, ал. 1 ЗУТ гласи, че съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва  само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства по – големи от обикновените. Евентуалната техническа възможност за приспособяване на втора кухня, баня, тоалетна и складово помещение в поделяемото жилище, е свързана с предприемането на значителни преустройства, съпътстващи нейната реализация, които по силата на цитираната законова разпоредба не позволяват приключване на делбата чрез обособяване на реални дялове от имота за всеки от съделителите. Чл. 349, ал. 1 ГПК гласи, че ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. В настоящия случай съдът своевременно е сезиран от ищцата с искане за възлагане  на жилищния имот, предмет на делбата, което обаче преценено на фона на въведените в цитираната разпоредба предпоставки, се явява неоснователно. В делбеното производство се установи че спорният имот действително представлява семейна имуществена общност, прекратена с разтрогването на брака на страните, но това обстоятелство не е в състояние самостоятелно да изпълни предпоставките на посочения законов текст. От брака си съделителите нямат непълнолетни деца, поради което необходимостта лицето, което желае възлагане на имота, да упражнява родителските права по отношение на тях в конкретния случай не е осъществено. При положение, че бракът на съпрузите е прекратен с развод, законът поставя като задължително условие за възлагането необходимостта съделителят, който го претендира, да упражнява родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца, наред с другата задължителна предпоставка да не притежава собствено жилище. Липсата на някое от кумулативно необходимите според чл. 349, ал. 1 ГПК изисквания води до невъзможност за прилагане на въведения в тази разпоредба способ за извършване на делбата, поради което искането на ищцата за използването му  при подялбата на спорния недвижим имот, поради неговата неоснователност, следва да се остави без уважение.

Съгласно чл. 348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Съдът счита, че по отношение на въведения като предмет на делбата недвижим имот тези изисквания са изпълнени, тъй като поставянето му в един от дяловете в резултат на което да се формира  втори дял само от движими вещи, би се оказало явно несправедливо. Казаното налага процесният недвижим имот да бъде поделен чрез изнасянето му на публична продан. Пазарната стойност на имота съоразно изготвената тройна съдебно – ценова експертиза възлиза на сумата от 30500 лв.

Изготвената по делото съдебно – ценова експертиза установи общата стойност на движимите вещи и оформи два приблизително равностойни дяла от тях, като

ДЯЛ ПЪРВИ включва следните движими вещи:

1.Телевизор, марка „С. Т.", - 1 бр.;

2. Пералня, марка „С." - 1 бр.;

3.Климатик, марка „П." - 1 бр. ;

4. Холова секция – 1 бр.;

             5.Прахосмукачка, марка „Р." - 1 бр., ведно с пълен комплект
оборудване за нея ;

6. Разтегателна спалня-канапе - 1 бр;

7. Печка с водна риза, тип „К." - 1 бр.;

8. Алуминиев радиатор 20 ребра – 1 бр.;

9. Алуминиев радиатор 15 ребра – 1 бр.;

10. Алуминиев радиатор 13 ребра – 1 бр.;

11. Бюро за компютър - 1 бр.

Пазарната стойност на този дял е  6 403  лева. и

ДЯЛ ВТОРИ втори включва следните движими вещи:

1.Телевизор, марка „Ш.", - 1 бр.;

2.Телевизор, марка „П.", - 1 бр.;

3.DVD, марка „." - 1 бр.;

4.Печка готварска на ток и газ, марка "К." - 1 бр.;

5. Хладилник, марка „А." - 1 бр.;

6. Бойлер, 80 литра - 1 бр.;

7. Холова гарнитура - естествена кожа - 1 бр.;

8. Кухненски ъглов диван-спалня - 1 бр.;

9. Кухненска маса-разтегателна - 1 бр.;

10.Холова маса-стъклена - 1 бр.;

11.Компютър настолен с дистанционно управление, марка „." - 1 бр.;

12.Монитор, марка „Ф." - 1 бр.;

13. Комплект озвучителни тела с буфер и дистанционно - 1 бр.;

14. Шкаф за телевизор с въртящ се плот - 1 бр.;

15. Лек автомобил марка Т., модел “Я.” с рег. № ., цвят ж. М., рама №  . и двигател № ..

Пазарната стойност на този дял е  6 575 лева.

Равностойните права на страните върху поделяемите движими вещи и липсата на причини, които обосновават невъзможност или неудобство за разпределяне на дяловете чрез теглене на жребий налагат приложението на  именно този способ за извършване на делбата, тъй като същият позволява възлагането на обособените дялове да се осъществи на случаен принцип, който гарантира равенството на страните в производството. Поради тези причини с настоящия съдебен акт предявеният на страните проект за разделителен протокол относно подлежащите на делба движими вещи следва да се обяви за окончателен, като се постанови парична компенсация на неравенството на дяловете чрез заплащане на парично уравнение в размер на 172 лв. от съделителя, който получи дял втори на съделителя, който получи дял първи.

По предявените от съделителите искове по сметки съдът счита следното:

По исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, чрез които ищецът Г.Г. претендира обезщетение за ползите, от които е лишен в резултат на невъзмжността да ползва процесното жилище, както и законна лихва върху това обезщетение.

От представените по делото доказателства е видно, че едновременно с постановяване на съдебното решение за прекратяване на брака между страните първоинстанционният съд е наложил привременни мерки относно ползването на включеното в делбената маса семейно жилище на съпрузите,  като е предоставил това ползване на ответницата Р.П.. Така определените привременни мерки са влезли в сила още от деня на тяхното постановяване, поради което възражението на ответницата по иска, че бившият й съпруг има право да търси обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС едва от датата на влизане в сила на съдебното решение, чрез което й е предоставено ползването на жилището, не може да бъде споделено от съда. Едноличното ползване на жилището от  ответницата е започнало в момента, в който са изпълнени наложените привременни мерки, поради което последващото стабилизиране на съдебния акт, чрез който те са допуснати и чрез който е уредено бъдещото ползване на имота, не би могло да отложи началния момент на това ползване, тъй като има единствено юридическо значение, а не фактическо такова. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Ищецът подкрепи твърденията си, че е отправил на ответницата покана за заплащане на месечно обезщетение за пропуснатите по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС ползи в размер на 110 лв., като представи  текста на поканата си в този смисъл, датирана от 27.07.2011 г., и обратната разписка, удостоверяваща, че на 29.07.2011 г. бившата му съпруга е  получила  по пощата изходящо от него писмо. Ответницата оспори стойността на това доказателствено средство като заяви, че в действителност  чрез посочената обратна разписка тя е удостоверила получаването на писмо от бившия си съпруг, което обаче не представлявало покана за заплащане на обезщетение, а предложение за доброволно прекратяване на съсобствеността върху имуществото, включено в прекратената към този момент семейна имуществена общност. Заверено копие на предложението бе представено по делото и приобщено към доказателствения материал, като от този документ се установява, че той не носи подписа на лицето, сочено като негов автор, както според ответницата не е бил подписан и неговият оригинал. По нейно искане за установяване истинността на направеното възражение бе разпитана свидетелката Н. Л. – нейна племенница, която заяви пред съда, че  в края на юли или началото на август 2011 г. леля й в нейно присъствие получила от пощенската служба в с. А. адресирано до нея писмо, изходящо от бившия й съпруг, което двете след като разпечатали, установили, че съдържа предложение за доброволна подялба на общите им вещи, което не било подписано от ищеца, фигуриращ като негов съставител. От своя страна ищецът също ангажира доказателства в подкрепа на факта, че полученото на 29.07.2011 г. от ответницата писмо е съставлявало именно покана за заплащане на обезщетение, а не друг документ, касаещ имуществените отношения между страните. По негово искане бе разпитан свидетелят В. П., който потвърди пред съда, че в качеството си на адвокат на този съделител във връзка с образуваното срещу него бракоразводно дело той  изготвил по негово възложение покана до ответницата за заплащане на обезщетение за невъзможността на бившият й съпруг да ползва общото жилище, което сторил в предобедната част на деня, посочен като дата на издаване на този документ, а именно  27.07.2011 г., след което двамата с ищеца се срещнали с неговата сестра, която работела в пощенската служба в гр. С. и заедно отишли в пощата, за да изпратят поканата, която свидетелят собственоръчно запечатал в пощенски плик. Отделно от това другият разпитан по делото свидетел В. Г., брат на ищеца, заяви пред съда, че в началото на август 2011 г. бившата му снаха лично му се оплакала, че неговият брат й е отправил искане за заплащане на наем в размер на 110 лв., като му показала самата покана, от която свидетелят се уверил в претенциите на нейния съставител.  При така възпроизведените доказателствени средства съдът намира, че искът на съделителя Г. за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателен за посочения в исковата молба период от 29.07.2011 г. до 14.12.2012 г., макар в по – нисък размер от претендирания, с оглед съобразяването му със сборната сума на месечния пазарен наем за периода, определена в заключението на вещото лице. За да кредитира показанията на свидетелите на ищцовата страна, съдът се опира на факта, че по същността си отправянето на писмено поискване като необходимо условие за задължаването на ползващия имота съсобственик да заплаща на неползващия съответно на частта му обезщетение, не е обвързано с никаква специфична, продължителна или затормозяваща правоимащото лице процедура, а е поставено в зависимост от неговата воля, неограничена от допълнителни изисквания и формалности. Във всеки момент, в който ищецът би взел решение да потърси полагащото му се обезщетение, той е могъл да стори безпрепятствено това, поради което съдът намира за неубедително възражението, че той е положил усилието да изпрати чрез писмо с обратна разписка на другия съсобственик неподписано и лишено от правна стойност предложение за подялба на общото им имущество, вместо да положи дължимата минимална грижа за охраняване на своите интереси, като поиска заплащане на компенсация за неползването на собствения си имот. Поради тези причини съдът приема, че покана действително е отправена чрез писмото, получено от ответната страна на 29.07.2011 г., поради което в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за целия посочен в исковата му молба период от 29.07.2011 г. до 14.12.2012 г., което да се определи на сумата от 807,50 лв. съгласно заключението по назначената за определянето на това обезщетение експертиза, като същата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се присъди заедно със законната лихва от датата на влазане на съдебното решение в сила до окончатлното й плащане. 

 По исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане стойността на извършен ремонт на съсобствения лек автомобил и на законна лихва върху тази стойност.

В подкрепа на претенцията си за заплащане на стойността на извършен от него ремонт на притежавания от страните лек автомобил, която била формирана от покупната цена на гърне – катализатор и  запалителна бобина, както и от труда, свързан с подмяната на гърне – катализатора, ищцът представи като доказателство фактура и касов бон, установяващи закупуването на посочените от него резервни части за сумата от 1500 лв., както и фактура за демонтаж и монтаж на гърне - катализатор на стойност 60 лв. и касов бон за заплащането на тази сума. При тази ситуация съдът приема, че той действително е предприел посочения от него разход, свързан с поддръжката на общата вещ, поради което предявеното искане за присъждане на неговата стойност следва да се уважи до размера от 780 лв., който съставлява половината от общия му размер. Този извод следва от нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС, според която  всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ищецът не основава претенцията си върху твърдения за виновно поведение на ответницата, предизвикало отстранената с негови средства повреда, поради което обстоятелството в чия фактическа власт се е намирал автомобила когато е възникнала повредата не би могло да се извежда като критерий, определящ съотношението, при което следва да бъдат поети разноските за нейното отстраняване. Както по – горе се посочи, нормативен критерий за това съотношение е въведен в чл. 30, ал. 3 ЗС и такъв се явява обемът на собственическите права на собствениците на вещта, като еднаквото участие на страните в имуществената общност, включваща превозното средство, изисква тяхното равностойно участие в разходите по неговото поддържане. В отговор на възраженията на ответницата следва да се поясни, че предприетите от ответника разноски имат характера на необходими такива, извършени с цел привеждане на автомобила в състояние, годно за използването му по предназначение, поради което подлежащата на възстановяване част от тези разноски не се обуславя като размер от обстоятелството дали ремонтът е извършен със или без нейното знание и съгласие. Поддържането на съсобствените вещи в добро техническо състояние, позволяващо тяхната употреба по предназначение, се явява задължение на всеки от съсобствениците, а не само на служещото си с вещта лице, поради което съдът намира, че възражението на ответницата за цялостната недължимост на стойността на ремонта поради обстоятелството, че единствено ищецът се ползва от ремонтираното превозното средство, се явява неоснователно. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД посочената по – горе сума от 780 лв. следва да се присъди заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане.

По исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и 86, ал. 1 от ЗЗД за възстановяване на половината от раходите, предприети от ищеца във връзка със заплащането на данъка и на застрахователната премия за автомобила, както и на законна лихва върху търсените суми.

От представена като доказателство по делото приходна квитанция се установява, че ищецът е заплатил данък  за 2011 г. за подлежащото на делба превозно средство в размер на 17,90 лв., поради което на основание чл. 30, ал. 3 ЗС ответницата следва да му възстанови половината от направения от него разход във връзка с изпълнение на задължение, касаещо общата вещ. По същия начин следва да се постъпи и относно заплатените от ищеца застрахователни премии по застраховка “гражданска отговорност” за 2012 г. (чието заплащане се установява от  представената по делото застрахователна полица, 2 бр. сметки и 4 бр. контролни талони), тъй като сключването на такъв вид застрахователен договор е нормативно регламентирано задължение на собствениците на лекия автомобил, което не се обуславя от неговото фактическо ползване. Размерът на заплатената за тази година застрахователна премия възлиза на сумата от 174,63 лв., от която ответницата дължи на бившия си съпруг половината (87,31 лв.) съобразно стойността на своя дял от вещта. Съдът счита, че ответницата не следва да възстановява на насрещната страна половината от стойността на застрахователната премия  по договора за застраховка “гражданска отговорност” за 2011 г., тъй като от  доказателствата по делото се установи че същата е заплатена по време на брака на страните, на 23.12.2010 г., което изключва приложението на общите правила, регулиращи имуществените отношенията между обикновените съсобственици. Брачната връзка е не само основание за възникване на съсобственост (от вида на бездяловата такава) върху придобитите по време на брака вещи, но и състояние на общност, при което съпрузите са длъжни съобразно своите възможности,  имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството (чл. 17 СК). Към момента на заплащане на претендираната застрахователна премия страните не са се намирали във фактическа раздяла, поради което съдът намира, че съществуващата към този момент фактическа и семейна обвързаност помежду им не позволява подвеждането на техните имуществени отношения под общите критерии, касаещи обикновените съсобственици. Заплащането на застрахователната премия за 2011 г. от ищеца по време на брака на страните предполага изразходването на семейни средства за тази цел, съответно се явява проява на вмененото му от закона задължение да се грижи съобразно възможностите си за издръжката на семейството, поради което той не разполага с правото да получи от бившата си съпруга половината от заплатената сума, както не би могъл да търси същата преди прекратяването на техния брак. Казаното налага предявеният иск за присъждане на половината от платената за общия автомобил застрахователна премия за  2011 г. да се остави без уважение; същевременно на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху уважените по – горе претенции за възстановяване на половината от платения данък и премия по застраховка “гражданска отговорност” за 2012 г. да се присъди законна лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане.

 По исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане половината от стойността на закупени винетни стикери за 2011 г. и 2012 г., която половина възлиза на сумата от 67 лв. и на законна лихва върху тази сума:

Съдът намира, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като необходимостта от  заплащането на винетна такса се обуславя от нуждите на  фактическия ползвател на превозното средство,  свързани с преминаването по пътища, за които такава такса се дължи, поради което съставлява разход, произтичащ от употребата на вещта, подобен на разхода за гориво, а не разход,  необходим за запазването й в добро техническо състояние и за изпълнение на регламентираните от закона други парични задължения, вменени в тежест на нейните собственици. Поради тези причини  предявеният в тази насока иск следва да се остави без уважение, като същата последица се приложи и по отношение на акцесорния иск  за заплащане на законна лихва върху отхвърлената главница поради неговата обусловеност от основателността на  основната претенция.

По  исковете е с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Р.П. против Г.Г. за заплащане на сумата от 1980 лв., представляваща обезщетение за неползването на автомобила за периода от 01.08.11 г. до 17.12.12 г. заедно със законната лихва от предявяването на  този иск – 19.12.2012 г., до окончателното плащане:

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. Г. – дъщеря на страните, се установи, че през кратък период от време след развода на родителите си тя  ползвала притежавания от тях лек автомобил, но в края на м. май 2011 г. нейният баща установил едноличната си власт над него, като започнал да го  ползва самостоятелно, без да го предоставя на бившата си съпруга или на дъщеря си в случаите, когато те се нуждаели от превозното средство.  Убедеността на свидетелката, че именно ответникът по иска се  ползвал от общата вещ от края на м. май 2011 г. до настоящия този момент, се е формирала в резултат на многобройните случаи, при които тя забелязвала автомобила, паркиран пред дома на нейната баба по бащина линия, която обитавала същото населено място, в което живеели тя и нейната майка – ищца по този иск  (с. А.). Отделно от това  през лятото на 2011 г. по искане на   баща си тя му предала дистанционното устройство на автомобила, при което той  придобил неограничен от трети лица достъп до тази вещ. От представените по делото доказателства се установи, че Р.П. е  отправила на ползващия автомобила съсобственик покана за заплащане на обезщетение за ползите, от които е била лишена в резултат на собствената й невъзможност да го ползва, която ответникът е отказал да получи на 05.08.2011 г. съгласно отбелязването на куриерската служба, извършила връчването. Отказът на ответника да получи поканата не би могъл да се приравни на неотправянето на такава, тъй като ищцата е предприела всички необходими и възможни действия за информирането на  бившия си съпруг относно искането си да  ползва  съсобствената им вещ, с което той не се е запознал поради собственото си нежелание да стори това. Тези обстоятелства обосновават правото на ищцата по иска да получи обезщетение за ползите, от които е била лишена,  като се редуцира единствено периода, за който обезщетението следва да бъде присъдело, тъй като неговият начален момент следва да се съотнесе към датата, на която ответникът е отказал да получи отправеното към него писмено искане (05.08.2011 г.), а не към посочената в исковата молба по – ранна дата  01.08.2011 г. Съгласно заключението на вещото лице месечният пазарен наем за поделяемата вещ възлиза на сумата от 43,80 лв., като въз основа на нея търсеното в настоящото производство обезщетение (за периода от 05.08.2011 г. до 17.12.2012 г.) следва да се определи на общата сума от 717,63 лв., в който размер предявеният иск следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като неоснователен и недоказан. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху уважената част от иска следва да се присъди законна лихва от датата на неговото предявяване  - 19.12.2012 г., до окончателното плащане на дължимата сума.

На основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всеки съделител дължи държавна такса в размер на 4 % върху неговия дял, а именно – сумата от 869,56 лв. Тъй като държавната  такса по исковете по сметки следва да бъде внесена след тяхното разглеждане, всяка от страните следва да заплати по сметка на съда държавна такса върху сумите, които е осъден да заплати на насрещната страна, а именно – Г.Г. – държавна такса в размер на 50 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните такса, които се събират от съдилищата по ГПК), а Р.П. – държавна такса в размер на 100 лв. (50 лв. по исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и 50 лв. по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС).

Поради изложените съображения и на основание чл. 235 ГПК  съдът

 

                                                             Р Е Ш И :                                     

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……………………..) по кадастралната карта на с. А., одобрена със заповед РД-18-73 от 11.12.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в сграда с  идентификатор ., построена в имот с идентификатор ., с административен адрес: с. А., общ. С., ул. “Л.” № ., ет.., ап. ., представляващ апартамент със застроена площ от 63,24 (шестдесет и три цяло и двадесет и четири стотни) кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения при съседи: на същия етаж: СОС с идентификатор . и под обекта: СОС с идентификатор . над обекта: няма, ведно с прилежащото му избено помещение № . (тринадесет) с площ от 10,17 (десет цяло и седемнадесет стотни) кв.м. и с 2,24 (две цяло и двадесет и четири стотни) % ид.ч. от общите части на сградата и 6,66 (шест цяло шестдесет и шест стотни) % ид.ч. от правото на строеж, който имот е собственост на Г.Н.Г. с ЕГН ********** и Р.Л.П. с ЕГН ********** *** при равни квоти.

Пазарната стойност на имота е 30500 /тридесет хиляди и петстотин лв./ лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Р.Л.П. с ЕГН ********** *** за възлагане на основание чл.349, ал. 1 ГПК на посочения по – горе имот.

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН следния разделителен протокол по настоящото дело, касаещ движимите вещи, съобразно който:

ДЯЛ ПЪРВИ включва следните движими вещи:

1.Телевизор, марка „С. Т.", - 1 бр.;

2. Пералня, марка „С." - 1 бр.;

3.Климатик, марка „П." - 1 бр. ;

4. Холова секция – 1 бр.;

             5.Прахосмукачка, марка „Р." - 1 бр., ведно с пълен комплект
оборудване за нея ;

6. Разтегателна спалня-канапе - 1 бр;

7. Печка с водна риза, тип „К." - 1 бр.;

8. Алуминиев радиатор 20 ребра – 1 бр.;

9. Алуминиев радиатор 15 ребра – 1 бр.;

10. Алуминиев радиатор 13 ребра – 1 бр.;

11. Бюро за компютър - 1 бр.

Пазарната стойност на този дял е  6 403  лева. и

ДЯЛ ВТОРИ втори включва следните движими вещи:

1.Телевизор, марка „Ш.", - 1 бр.;

2.Телевизор, марка „П.", - 1 бр.;

3.DVD, марка „." - 1 бр.;

4.Печка готварска на ток и газ, марка "К." - 1 бр.;

5. Хладилник, марка „А." - 1 бр.;

6. Бойлер, 80 литра - 1 бр.;

7. Холова гарнитура - естествена кожа - 1 бр.;

8. Кухненски ъглов диван-спалня - 1 бр.;

9. Кухненска маса-разтегателна - 1 бр.;

10.Холова маса-стъклена - 1 бр.;

11.Компютър настолен с дистанционно управление, марка „." - 1 бр.;

12.Монитор, марка „Ф." - 1 бр.;

13. Комплект озвучителни тела с буфер и дистанционно - 1 бр.;

14. Шкаф за телевизор с въртящ се плот - 1 бр.;

15. Лек автомобил марка Т., модел “Я.” с рег. № ., цвят ж. М., рама №  . и двигател № ..

Пазарната стойност на този дял е  6 575 лева.

  Прекратяването на съсобствеността върху движимите вещи предстои да се извърши чрез теглене на жребий  като неравенството на дяловете следва да се компенсира чрез заплащане на парично уравнение в размер на 172 лв. от съделителя, който получи дял втори на съделителя, който получи дял първи.

              ОСЪЖДА Р.Л.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Н.Г. с ЕГН ********** сумата от 807,50 лв. /осемстотин и седем лв. и 50 ст./, представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е лишен поради невъзможността са да ползва съсобственото жилище, находящо се с. А., общ. С., ул. “Л.” № ., ет. ., ап. ., за периода от 29.07.2011 г. до 14.12.2012 г., както и законната лихва върху тази сума от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за присъждане на такова обезщетение за сумата над 807,50 лв., както и на законна лихва върху горницата от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане.

              ОСЪЖДА Р.Л.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Н.Г. с ЕГН ********** сумата от 780 лв. /седемстотин и осемдесет лв./, представляваща половината от стойността на извършен ремонт на общия лек автомобил на страните (марка Т., модел “Я.” с рег. № ., цвят жълт металик, рама №  . и двигател № .), изразяващ се в закупуване и монтаж на гърне - катализатор и запалителна бобина, заедно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на разноски за ремонта за сумата над 780 лв., както и на законна лихва върху горницата от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане.

            ОСЪЖДА Р.Л.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Н.Г. с ЕГН ********** сумата от 87,31 лв. /осемдесет и седем лв. и 31 ст./, представляваща половината от стойността на заплатени от ищеца застрахователни премии по договор за застраховка „гражданска отговорност” за 2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на сумата от 74 лв., представляваща половината от стойността на заплатени от ищеца застрахователни премии по договор за застраховка „гражданска отговорност” за  2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане.

             ОСЪЖДА Р.Л.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Н.Г. с ЕГН ********** сумата от 8,95 лв. /осем лв. и 95 ст./, представляваща половината от заплатен от ищеца данък за поделяемия лек автомобил за 2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й плащане.

             ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН ********** да заплати на Р.Л.П. с ЕГН ********** *** сумата от 717,63 лв. /седемстотин и седемнадесет лв. и 63 ст./, представляваща обезщетение за ползите, от които ищцата е лишена поради невъзможността си да ползва съсобствения автомобил марка Т., модел “Я.” с рег. № ., цвят ж. М., рама №  . и двигател № . за периода от 05.08.2011 г. до 17.12.2012 г., както и законната лихва върху тази сума от 19.12.2012 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за присъждане на такова обезщетение за сумата над 717,63 лв., както и на законна лихва върху горницата от 19.12.2012 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 869,56 лв. (осемстотин шестдесет и девет лв. и 56 ст.), представляваща 4 % от стойността на неговия дял и 50 лв. (петдесет лв.) по предявения срещу него иск по сметки.

ОСЪЖДА Р.Л.П. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 869,56 лв. (осемстотин шестдесет и девет лв. и 56 ст.), представляваща 4 % от стойността на нейния дял и 100 лв. (сто лв.) по предявените срещу нея искове по сметки.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от  връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/