№ 1090
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ВОЛАН“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.И. Г.а, ВАК против НП № 23-0000786/18.06.2021 год. на
Началник Областен отдел АА Варна.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като не била отразена
правилно фактическата обстановка, неправилно е бил приложен материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице. Конкретизира се, че е налице неспазване на чл.57,ал.1,т.5
от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призован не се явява,
представлява се от адв.И. Г., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
от фактическа страна:
С АУАН, серия А-2020 № 287876/25.02.2021 год. е констатирано, че на 08.07.2020 год. в
област Варна, гр.Аксаково, ул.“ Тракия“ № 11, дружеството притежаващо Лиценз на
Общността за превоз на товари № 1145 е допуснало водача И.Н.И. с ЕГН ********** до
1
управление на товарен автомобил ( влекач), марка „СКАНИЯ“, (кат. N3) с рег. № ***,
извършващ обществен международен превоз на товари, видно от информацията на
дигиталната карта на водача и ЧМР от дата 08.07.2020 год., без същия да отговаря на
изискванията от справка в РПИ, водача И. не е притежавал валидно УПГ от 11.11.2019 год.
до момента на справката.
Деянието е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 96г,ал.1,предл.2 от
ЗАвтПр.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който не е направил възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения пред
административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП, с което за нарушение на чл.
96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр , на осн. чл. 96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 3000 лв..
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св.
К.К. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.
Посочва, че при приключване на проверката на дружеството, притежаващо лиценз на
общността за превоз на товари е допуснало един от водачите да извърши международен
превоз на товари, видно от предоставените ЧМР и информация от дигитална карта на
водача с превозно средство от кат. N3 без водача да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. Свидетеля направил и справка в информационната система и
установил, че от края на 2019 год. до момента на справката водача не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност , но е извършил превоза , за което нарушение и
съставил АУАН.
Съдът кредитира показанията на св. К. , като ги намира за обективни и безпристрастни и
съответстващи на установената фактическа обстановка.
Със съгласието на страната е заличил св. Г..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св. К. , дадени в хода на съдебното следствие,
и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № РД-08-
2
30/24.01.2020год. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението. Действително, акта е съставен в присъствието на един
свидетел, в нарушение на чл.40,ал.1 от ЗАНН, но според състава на съда това нарушение не
е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не
рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно
нарушение е наказан.
След цялостна проверка на атакуваното НП, съдът намира, че при провеждането на АНП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата
и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо
обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е
обвинен.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, като извършеното нарушение представлява предвиден в закона
/ чл. 10 от ЗАНН/ случай на допустителство. То е от категорията на продължените
нарушения като се осъществява чрез бездействие посредством допускането от
санкционираното лице да бъде осъществен превоз на товари от водач, който няма издадено
удостоверение за психологическа годност.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят "Волан" ЕООД е "превозвач" по смисъла на § 1, т.
5 от ЗАвП доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като
търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Не е спорно между страните и че дружеството-превозвач
притежава лиценз на Общността № 11454 за превоз на товари.
Съгласно чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр лицензираните превозвачи могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства
(преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т. 3 от
последния, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства,
които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя,
3
когато свидетелството се издава и периодично след това. А чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от
Закона за движението по пътищата, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на
моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите,
извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
както и на председателите на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба № 36/10.05.2006 година,
която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и с нея се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на
психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници
или товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на: водачите
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. А според чл. 1, ал. 2 от
Наредбата, изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват
и извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на
работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на
лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В
глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа годност", чл. 36
е посочено че след приключване на психологическото изследване дадените заключения се
регистрират посредством специализирания програмен продукт. На всички лица, получили
положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.
Удостоверението съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то е получило
положително заключение за психологическа годност, града, протокола и датата на
психологическото изследване, наименованието на психологическата лаборатория, датите на
издаване и на валидност.
Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда взаимното признаване на СУМПС,
издадени от държавите – членки (чл. 2, § 1), но в случая задължителното изискване водачите
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари да имат издадено удостоверение
за психологическа годност по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е спрямо
лицензирания превозвач, който ги е наел, т. е. въззивника, и това е видно от текста на
нормата, а не спрямо водача. Поради което е и ирелевантно в какво положение поставят
българските професионални водачи по- строгите минимални стандарти за психическа
годност. За превозвачите, установени на територията на Република България, се прилагат
изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е транспонирана в
националното законодателство, вкл. и за установеното задължение лицензираните
превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само водачи, разполагащи с
4
удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от
Закона за движението по пътищата и Наредба № 36/2006 година без значение къде е
извършен превозът. В конкретния случай санкционирано е поведение на превозвач,
допуснал до работа водач, който не отговаря на някое от изискванията за управление, а не
извършването на превоз, за да се изследват изискванията на съответната държава-членка.
Видно от представената справка от регистър на психологическите изследвания на водачите,
е че лицето И.Н.И. с ЕГН ********** не е притежавало валидно удостоверение за
психологическа годност за периода от 11.11.2019 г. до 08.07.2020 г. включително, като ново
УПГ, видно от приложена по преписката справка няма издадено.
Видно от приложените по делото писмени доказателства - ЧМР, извадка от картата на
водача и др. е, че същото лице е осъществило превоз на товари за дружеството на 08.07.2020
г., т.е. безспорно се установява описаното в НП нарушение, а именно извършване на
обществен превоз на товари от страна на "Волан" ЕООД на посочената дата, с водач, който
не притежава валидно удостоверение за психологическа годност в нарушение на чл. 7а, ал.
2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози.
За съставомерността на процесното деяние от значение е, че превозвачът, който се явява
работодател на водача, т. е. последният е длъжен да изпълнява неговите нареждания във
връзка с осъществяваната транспортна дейност, е допуснал извършването на превоза като е
нарушил едно обективно задължение на лицензирания превозвач - да извършват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа
годност- чл. 7а, ал. 2 от ЗДвП, което задължение видно от доказателствата по делото, е било
нарушено. Следователно нарушение допуснато от възивното дружество се явява доказано от
обективна страна.
Въпросът за субективната страна не следва да се обсъжда, доколкото е ангажирана
обективната безвиновна отговорност на дружеството превозвач.
Предвид изложеното по-горе състава на съда намира, че дружеството правилно е
санкционирано именно по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП.
Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба. Като съобрази, че санкционната
норма предвижда административно наказание в твърд размер, съдът счете че не следва да се
произнася по въпроса за индивидуализацията на същото, тъй като е лишен от възможност да
коригира размера на санкцията, поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата
на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като извършеното от "Волан" ЕООД, гр. Аксаково административно нарушение по нищо не
се различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира случая
като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които
вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на
изпълнителното деяние. Нещо повече, видно от приложената по преписката справка за
5
нарушител спрямо дружеството са влезли в сила множество НП за различни нарушения на
ЗАвП и подзаконовите нормативни актове по приложението му. С оглед на изложеното и
отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на
здравето и живота на останалите участници в движението, се налага извод, че процесният
случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Предвид изхода на спора такива се дължат на въззиваемата страна.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител-юрисконсулт. Разноски са поискани със съпроводителното писмо, с което
жалбата е изпратена в съда. Същото съдържа и становище на АНО по повдигнатото с НП
обвинение, но юрисконсулт не се е явил в съдебното производство. Ето защо искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника също се претендират
разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 484 лева, платено в брой. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е
направено своевременно, но предвид изхода на спора е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000786/18.06.2021 год. на Директора на РД АА , с което на
„ВОЛАН“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление ***, представлявано
6
от М.К.Д. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр, на
осн. чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв..
ОСТАВЯ без уважение искането на Директора на РД АА Варна за присъждане на разноски
за юристконсултско възнаграждение.
ОСТЯВА без уважение искането на адв.И. Г., ВАК процесуален представител на „ВОЛАН“
ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.К.Д. с
ЕГН ********** за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7