Р Е Ш
Е Н И Е № 7
гр.Видин 20.03. 2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС търговска колегия в публичното
заседание на четвърти февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: АН* П*
при секретаря В* К*
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
АН*П* търговско дело № 47 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.155 т.3 от ТЗ във връзка с чл.157
ал.1 от ТЗ.
Ищецът А.Н.К.,***, ЕГН ********** е предявил иск против „Р* Т* 2*“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Б**, област В**, ул.“Ч** Й**“ №1,вх.Б,ет.3, представлявано от управителя А.Н.К.
с правно основание чл.155 ТЗ за прекратяване на дружеството.
Твърди
се в исковата молба , че ищецът е съдружник в ответното дружество , в което
притежава 1 / 3 от дружествените дялове
от неговия капитал или два дяла с номинална стойност 4 лева всеки един от тях.
С решение от 20.07.2017 г. бил избран за управител на дружеството. Решението е
вписано в АВ под № 20170731115309. Излага се в исковата молба , че по повод
покана връчена на ищеца на 24.12.2018 г. чрез частен съдебен изпълнител Р** М.В**
с рег. № 790 на КЧСИ покана за свикване на общо събрание на съдружниците
на „Роял Тур 2006“, което трябвало да се проведе на 10.01.2019 г. на адреса на
дружеството в гр.Б**, отправена от Р** Г** Д**, посочен като управител на
дружеството, извършил проверка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, при която
установил, че са заявени за вписване от адв.А** Т**
като пълномощник на Р** Д** промени по партидата на дружеството, изразяващи се
в промяна на обявения за контакти адрес с НАП, заличаването на ищеца като
управител и вписването на нов управител Р** Д**. Така променените обстоятелства са
вписани по партидата на търговското дружество под № 20181126110018, въз основа
на представен пред АВ-ТРРЮЛНЦ Протокол с решения на ОС с посочени в него две
дати на провеждане на събранието - 20.11.2018 г. и 20.12.2018 г. Сред представените
със заявлението документи се съдържат декларация от Р** Г** Д** за истинността на
заявените обстоятелства и приемането на представените актове, както и
декларация по чл. 13, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ от пълномощника, че заявлението и приложените
документи са предоставени от заявителя. Тъй като не е присъствал на твърдяното
за проведено общо събрание, напротив – токава с
участие на ищеца не е провеждано, нито бил полагал подписа си под обективираните в протокола решения, на които е придаден вид
чрез полагане на подпис от трето, неизвестно за ищеца лице, че са взети в
резултат и на мои волеизявления, които не съм правил, завел на основание чл.
74, ал. 1 от ТЗ иск за отмяната им като незаконосъобразни, по който е образувано гр.д. № 47 по описа
на ОС Видин за 2019 г.
С
Решение по делото № 5/26.02.2019 г., влязло в сила на 22.03.2019 г, съдът е
уважил изцяло иска, отменил е решенията като незаконосъобразни и служебно е
изпратил заверен препис от съдебния акт на АВ-ТРРЮЛНЦ за обявяването му и
заличаване на вписванията /заличени на 26.03.2019 г).
В
мотивите на решението и с оглед събраните по делото доказателства съдът е
приел, че същите не установяват отразените в протокола от проведено ОС на
дружеството факти и обстоятелства да отговарят на истината, че ищецът като
съдружник не съм участвал в събранието, както и е направил категоричен извод, че подписът под представения протокол не е положен
от ищеца , а е налице имитация на подпис.
Твърди
се също , че на 10.01.2019 год. се ищецът се явил на свиканото за същата дата
общо събрание в гр.Б**, но там нямало никой. Единствения начин да бъде
удостоверено, че се е отзовал на поканата, било да изпрати телеграма чрез услугата
Телепоща, предлагана от Б* п**. Телеграмата се върнала
в цялост с отбелязване на пощенския служител, че получателят се е преместил на
друг адрес.
На
07.02.2019 год. получил нова покана за свикване на общо събрание на съдружниците, което да се проведе на 14.02.2019 год. в гр.
С** от 10.00 часа, с дневен ред обсъждане на изключването му като съдружник и
преразпределяне на дяловете ми от капитала между останалите двама съдружници – Р** Д** и Б** А**. На това общо събрание също
никой не се явил.
На
11.04.2019 год., отново чрез частен съдебен изпълнител Р** М** В** му било
връчено искане от съдружниците Р** Д** и Б** А** за
свикване на общо събрание по реда на чл. 16, ал. 2 от Дружествения договор на
„Р** Т** И ООД с ЕИК **, с дневен ред отново изключването му като съдружник и проразпределение на дружествените му дялове.
В
изпълнение на задълженията си като управител, свикал общо събрание на
дружеството, което се провело на 28.06.2019 год. от 10:00 часа на адрес гр. С**,
район В**, ул. „А** I" No **, партер /адрес за
кореспонденция с НАП на територията на страната/, при описания в поканата
дневен ред. На същото съдружниците Р** Д** и Б** А**
се явили с адвокат и предварително изготвен протокол от събранието, в който не
било отразено нито едно изказано становище на упълномощените от ищеца представители.
Незалвисимо от от това,
изцяло незаконосъобразно, било взето решение за изключването му като съдружник
и освобождаването ми като управител, които обстоятелства са заявени за вписване
в Агенция по вписванията - ТРРЮЛНЦ под вх. N 20190709145329. По така депозираното
заявление са дадени указания досежно удостоверяване
на законосъобразността на проведеното на 28.06.2019 год. Общо събрание и
взетите на него решения, които съдружниците му и в
частност новоизбрания управител не биха могли да изпълнят, тъй като исканите документи
никога не са били съставяни, както се поддържа в исковата молба. Между ищеца и съдружниците му лисва каквато и да е било комуникация от
близо 10 месеца, а кореспонденцията по между им се осъществява чрез частни
съдебни изпълнители и телеграми. Твърди
се още , че отношенията им са силно влошени, а доверието по между им, особено след
освобождаването на ищеца като управител въз основа на неистински документ, е необратимо
изчерпано. Самото дружество било създадено за развиване на стопанска дейност в
сферата на пътническите превози, които извършвали с личен труд, а работата им
изцяло се основавала на приятелските отношения помежду им. Ищецът поддържа , че
работил денонощно, инвестирал средства за закупуването на лизингов автомобил,
като първоначална вноска била заплатена от дружеството на майка му „Р** к** 2**"
ЕООД, чиито дялове в последствие тя им прехвърлила, за да може да започнат собствен
бизбнес. Ползвал е и заеми за развиване на дейността
на дружеството, които изплащал и към момента.
Излага
се , че понастоящем целта, за която съвместната им фирма бе създадена, е
невъзможно да бъде осъществена. Същевременно дружеството калкулира загуби, има
задължения към НАП, а партньорите отказват плащания за извършени услуги именно
заради конфликтите помежду им, и е невъзможно да изпълнява пълноценно функциите
си като управител.
От
почти половин година дружеството не извършва дейност, липсват каквито и да е
било поръчки, а лизинговият автомобил, закупен от дружеството се ползва от съдружниците ми чрез новозакупено
от тях дружество „К**" ООД, с ЕИК ****.
Моли съда да постанови решение, с което прекрати ответното дружество.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е
постъпил отговор, с който се оспорва иска. Поддържа се , че не са налице важни
обстоятелства , които да налагат прекратяване на дружеството.
Съдът, след като взе предвид, че са налице процесуалните предпоставки за
допустимост на иска и липсват процесуални пречки за разглеждането му, приема
същият за допустим. След като съобрази изложеното в молбата, както и след
преценката на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
От представеното и прието по делото съдебно решение №
5/26.02.2019 г., постановено по т.д. N 47/2018 год. по описа на ОС – В**,
влязло в сила на 22.03.2019 г., е видно, че споровете между съдружниците
датират още от есента на 2018 год. Конфликтът намира своята кулминация на
20.11.2018 год, когато със заявление вх. N
20181120164128 са депозирани за вписване промени по партидата на дружеството, в
това число и заличаването на ищеца А.К. като управител на „Р** т** 2**"
ООД и вписването на нов управител на търговеца Р** Г** Д**. Така заявените
промени са вписани въз основа на представен пред АВ- ТРРЮЛНЦ Протокол с решения
на ОС с посочени в него две дати на провеждане на събранието - 20.11.2018 г. и
20.12.2018 г., които решения са успешно атакувани пред окръжния съд по
седалището на дружеството по реда на чл. 74, ал. 1 от ТЗ и отменени като
незаконосъобразни. В мотивите на съдебния акт и с оглед събраните по делото
доказателства съдът е приел, че същите не установяват отразените в протокола от
проведено ОС на дружеството факти и обстоятелства да отговарят на истината, че
доверителят ми като съдружник не е участвал в събранието, както и е направен
категоричен извод, че подписът под представения протокол не
е положен от него, а е налице имитация
на подпис.
В хода на настоящото производство е представена и
приета Покана за свикване на Общо събрание на съдружниците
на „Р*** т** 2**" ООД с Изх. N 38457 от 20.12.2018 гад., връчена на ищеца
на 24.12.2018 год., чрез частен съдебен изпълнител Р** М** В** с per.
N
790 на КЧСИ. Събранието, според поканата, следва да се проведе на 10.01. 2019
год. на адреса на дружеството в гр. Б**, ул. „Ч** Й**" N 1, вх. Б, ет. 3.
Същото така и не се провежда, тъй като останалите съдружници
не се явяват на посочения адрес в гр. Б**. Видно от телеграма от 10.01.2019
год., изпратена чрез услугата Телепоща, предлагана от
Б** п** - гр. Б**, получателят се е преместил на друг адрес.
От Покана за свикване на Общо събрание на съдружниците на ответника „Р** т** 2**" ООД с Изх. N
4036/31.01.2019 год., връчена на ищеца на 07.02.2019 год. отново чрез частен
съдебен изпълнител Р** М** В** с per. N 790 на КЧСИ, се
установява, че съдружниците следва да се явят на
14.02.2019 год. в гр. С**я от 10.00 часа за провеждане на общо събрание с
дневен ред обсъждане на изключването на А.К. като съдружник и преразпределяне
на дяловете му от капитала между останалите двама съдружници
– Р** Д** и Б** А**. На това общо събрание също никой от останалите съдружници не се явява, видно от Телеграма от 14.02.2019
год.
С нова покана с Изх. N 8299/28.02.2019 год.,
представена по делото, връчена на ищеца на 11.04.2019 год., чрез частен съдебен
изпълнител Ренета Милчева Василева с per. N 790 на КЧСИ, от
която се установява, че е отправено искане от съдружниците
Росен Димов и Борис Александров за свикване на общо събрание по реда на чл. 16,
ал. 2 от Дружествения договор на „Р** Т** 2**" ООД с ЕИК ****, с дневен
ред отново изключването му като съдружник и преразпределение на дружествените
му дялове.
В изпълнение на задълженията си като управител, ищецът
свиква общо събрание на 28.06.2019 год. от 10:00 часа на адрес гр. София, видно
от Покана за свикване на общо събрание на съдружниците
от 24.04.2019 год. и протокол от неговото провеждане от същата дата. Решенията
по този протокол /изключването на ищеца като съдружник и освобождаването му
като управител/ са незаконосъобразни, което се установява от постановените от АВ
- ТРРЮЛНЦ откази под NN 20190709145329-2/15.07.2019 год., 20190723115459/24.07.2019
год. и 20190730135504/31.07.2019 год. Отказите не са обжалвани и са влязли в сила.
От представените по делото извлечения от ТРРЮЛНЦ по
партидата на ответното дружество /стара фирма «Р** к** 2**» ЕООД/ е видно, че
същото не е новоучредено, а съдружието възниква въз основа на продажба на
дружествени дялове от предходния едноличен собственик на капитала Т** Б** -
майка на ищеца, към настоящите съдружници А.К., Р** Д**
и Б** А**. Преди датата на прехвърлянето на дружествените дялове «Р** к** 2**»
ЕООД е придобило лизингов автомобил, което обстоятелство се установява от
приетия по делото Индивидуален договор за финсов
лизинг от 22.05.2017 год., правата и задълженията по който договор се поемат от
„Роял тур 2006" ООД.
От представеното по делото извлечение по партидата на
„К**" ООД, с ЕИК ****, е видно, че на 11.04.2019 год. съдружниците
Р** Д** и Б** А** са закупили дяловете от неговия капитал за осъществяването на
дейност с идентичен на дружеството-ответник предмет.
Така представените от ищеца писмени доказателства не
са оспорени от ответника и са приобщени към доказателствения
материал по делото.
От показанията на разпитания в хода на производството
свидетел Т** Б** - майка на ищеца, се установява, че съдружниците
са приятели от дълги години. Преди около две години синът й, заедно с Р** Д** и
Б** А* са решили да развиват бизнес - превоз на пътници, като за целта им е
предоставила една от своите фирми. За това е бил необходим бус,
който тя закупила на лизинг и платила първоначалната вноска, преди да им
прехвърли дяловете от дружеството. Първоначално дейността се е развивала много
добре, като съдружниците са полагали собствен труд.
През месец август 2018 година ищецът споделил, че се съмнява, че Р** Д**
отклонява средства от фирмата. Следвайки съвета й да поговори с Р** Д**, синът
й е разказал, че Росен се се е държал агресивно и
след този разговор започнали проблемите, изразяващи се в това, че бусът се е ползвал от другите двама съдружници.
Комуникацията помежду им била прекъсната, като самата тя не е могла да
разговаря с тях. На 24 декември 2018 година са получили покана в къщи за общо
събрание от Р** Д**, като управител на „Р** т** 2**" ЕООД за 10.01.2019
год., за което тя е пристигнала заедно с ищеца в гр. Б**, но другите не са
присъствали. Последвала е нова покана за 14.02.2019 година за провеждане на
общо събрание, на която също не са се явили останалите съдружници.
Между съдружниците не е имало никаква комуникация
през последната повече от година, назависимо от
опитите да се свържат с тях. От познати са разбрали, че Р** Д** и Б** А** са
регистрирали друга фирма и са упражнявали дейсност с буса на дружеството „Р** т** 2**" ЕООД.
Свидетелката заявява, че дружствения бус е взет от банката поради неизплащане на лизинговите
вноски и сега тя трябвало да изплаща вноски за него, тъй като е подписала запис
на заповед при закупуването му. Фирмата от година нямала никаква дейност.
Показанията на свидетелката са последователни и
непротиворечиви. Същите кореспондират на събрания по делото доказателствен
материал, поради което следва да бъдат кредитирани от съда предвид разпоредбата
на чл. 172 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска,
като твърди че не са налице предпоставките на чл. 155, ал. 1 от ТЗ. Представя и
писмени доказателства - ГФО за 2018 на дружеството-ответник, покани за общи
събрания и разписки от съдебен изпълнител Р** М**, както и Протокол от
10.01,2019 год. за проведено общо събрание на съдружниците
в ф. Б***, с отбелязване, че съдружникът Р** К., редовно поканен, не присъства.
Поискано е и изслушването на двама свидетели при режим на довеждане.
Допълнителен отговор на депозираната по делото допълнителна искова молба не е
постъпил. В проведеното открито заседание по делото ответникът не се явява и не
изпраща представител.
С допълнителната искова молба ищецът е оспорил доказателствената стойност на представения годишен финансов
отчет за 2018 год. Доколкото последният не е подписан нито от управителя, нито
от изготвилия отчета, то същият не следва да бъде кредитиран, включително и в
отделните му части, тъй като не представлява документ по смисъла на закона.
По отношение на представения Протокол от 10.01.2019
год. за проведено общо събрание на съдружниците, същият
е оспорен от ищеца досежно съдържанието
и датата на същия, като твърди, че е антидатиран и
съставен с оглед нуждите на регистърното
производство, а отразените факти и обстоятелства не отговарят на
действителността. Съдържанието на процесния протокол
се опровергава от представената по делото Телеграма от 10.01.2019 год., както и
от събраните по делото гласни доказателства. Нещо повече, решенията, взети по
този протокол не са своевременно заявени за вписване в предвидения от закона седмедневен срок, като протоколът е представен пред АВ -
ТРРЮЛНЦ едва на 12.07.2019 год., и то в изпълнение на указания, дадени на
10.07.2019 год. В този смисъл следва да се приеме оспорването за доказано, като
така представения протокол от 10.01.2019 год. следва да се изключи от
доказателствата по делото.
Съгласно чл. 155,т. 1 от ТЗ по решение
на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено по иск
на съдружниците с дялове, съставляващи повече от 1/5
от капитала, ако важни причини налагат това.
С
Решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I т. о., ТК,
постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо поради това задължителна
практика е прието, че понятието “важни причини” по смисъла на чл.155, т.1 ТЗ
няма легална дефиниция и това априорно е невъзможно поради разнообразието на проявните му форми, което налага при преценката за
наличието им да се отчита факта, че всяко търговско дружество е със своя
специфика - предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците (предвидени в учредителния акт) и пр., но при
обсъждането налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството водещи
според решението следва да са интересите на дружеството като цяло, а не на
отделния съдружник. Именно по отношение на посочения принцип цитираното решение
има характера на задължителна по смисъла на ТР І 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС
практика, което позволява да се възприемат и други причини извън посочените в
него поради невъзможността за изчерпателното им изброяване.
Влошените отношения не са посочени в цитираното решение, но те не могат да
бъдат игнорирани, когато са довели до фактическа невъзможност за функциониране
на органите му на управление. При изграждане на извод в противния смисъл,
обоснован с възможността решенията на общото събрание да се формират от
гласовете на съответното мнозинство, въззивният съд
не е отчел обстоятелството, че именно поради посочената възможност, паритетното участие на двамата съдружници
в капитала на дружеството е довело до приемане на решения за взаимното им
изключване, съответно за преобразуване на ТД в ЕООД от съдружника, останал след
изключването на касаторката, като е игнорирано и
обстоятелството, че с влязло в сила решение по предявения от последната иск по
чл.74 ТЗ е отречено наличието на основанията по чл.126, ал.3 ТЗ за изключването
й.
Както
е изяснено в правната теория и съдебната практика в съдържанието на относително
определеното понятие „важни причини" по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ,
обосноваващо наличието на основание за прекратяване на дружеството, се включват
обстоятелства, които накърняват интересите на дружеството като цяло с оглед
възможността му да осъществява целите, за които е създадено - да бъде
обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи
средства /чл. 63, ал. 1 ТЗ/.
Трайното
нарушаване на тези два аспекта от дейността на дружеството представляват „важни
причини" по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ, като за такива по-конкретно се
приемат: 1. неосъществяване в продължителен период на търговска дейност - така
решение № 159/15.12.2009 г. по т.д. № 389/2009 г., решение № 21/2.03.2010 г. по
т.д. № 471/2009 г. на ВКС, I т.о., и др., 2. фактическото нефункциониране на
някой от органите на управление, вкл. и поради влошените отношения или
противоречия между съдружниците така решение №
30/10.09.2010 г. по т.д. № 320/2009 г. на ВКС, II т.о., 3. трайна липса на
рентабилност, 4. поведение на мнозинството, с което накърнява задължението си
за лоялност към малцинството и към дружеството - накърняване на членствените права на малцинството от мнозинството,
извършване на конкурентна дейност от мнозинството и други, а в конкретния
случай всички, приети за важни причини за прекратяване на дружеството на
основание чл. 155, т. 1 от ТЗ са налице. В подобна насока е и установената практика - Решение № 662 от 20.06.2006 г.
на ВКС по т. д. № 86/2006 г., ТК, II о., Решение № 159 от 15.12.2009
г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 120 от 1.02.2002 г. на
ВКС по гр. д. № 932/2001 г. и др.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице основание за
прекратяване на дружеството, което се налага от важни причини по смисъла на
чл.155, т.1 от ТЗ.
С оглед на искането направено от процесуалния представител на ищеца за откриване
на производство по ликвидация на дружеството съдът счита, че в настоящото
производство той няма подобни правомощия. Производството по назначаване на
ликвидатор не е спорно исково производство, а охранително такова и то започва
едва след влизане на решението за прекратяване в сила. В ТЗ – глава
седемнадесета изрично е уредено производството по ликвидация. Предвид
изложеното съдът не дължи произнасяне по това искане.
На основание чл.78 , ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски по производството в размер на 1580 лева съгласно представения списък
на разноските.
С оглед горните съображения и на осн.чл.155 т.1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА „Р** Т** 2**“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Б**, област В**, ул.“Ч** Й*“ №**,вх.*,ет.3, представлявано от управителя А.Н.К..
ОСЪЖДА „Р** Т** 2**“ ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр.Б**, област В**, ул.“Ч** Й**“ №*,вх.*,ет.* да заплати на А.Н.К.,***, с ЕГН ********** сумата от
1580 лева , представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – София, в двуседмичен срок от
съобщаването му.
След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството и
откриване на производство по ликвидация на дружеството.
СЪДИЯ: