Номер 177007.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София15-ти търговски
На 07.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело №
20201000502505 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 69305 от 14.07.2020г. на Ц. Т. Т. ,
чрез процесуалния му представител адв. П. З., подадена против определение
№ 10178 от 08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 2150 от 2020 г. на
Софийски градски съд, с което съдът е прекратил производството пред себе
си и е изпратил делото за разглеждане от Окръжен съд гр. Монтана.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Сочи, че първоинстанционният съд погрешно е посочил, че Т. има качеството
потребител по смисъла на § 13, ал. 1 т. 1 от ДР на ЗЗП. Излага, че към датата
на подписване на двете допълнителни споразумения, подписани от
жалбоподателя, не е имало действащ договор за кредит и в този случай макар
и имащ качеството длъжник лицето не се явява потребител на стока или
услуга по смисъла на ЗЗП. Изтъква също, че в случая не се касае до иск,
заведен от потребител, а установяване на недължимост на суми по
изпълнението на две извънсъдебни споразумения, които не се явяват
допълнения към първоначалния договор за кредит. Обобщава че Ц. Т. не
попада в нито една от хипотезите изброени в § 13 на ЗЗП и не са налице
предпоставките за прилагане на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на СГС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, същата
изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е
срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
по същество, същата е основателна.
Производството пред СГС е образувано с искова молба с вх. № 21854 от
19.02.2020г. на Ц. Т. Т. , с която иска признаване за установено, че по
отношение на ответника „Юробанк България“ не дължи сумите от 66 300 лв.,
поради изплащане на задължението си по две споразумения, сключени с
ответника – от дата 27.02.2014г. и от 18.05.2015г. Направено е искане за
заличаване на ипотеки върху недвижими имоти, придобити от ищеца.
В определение от 01.07.2020г. първоинстанционният съд е приел, че
ищецът при сключване на споразуменията не е действал в рамките на
професионалната или търговската си дейност, поради което същият
притежава качеството потребител и за по смисъла на § 13 от ЗЗП и следва да
се прилагат особените правила за местната подсъдност при потребителски
спорове, въведена в чл. 113 от ГПК. При тези изводи СГС е прекратил
производството и е изпратил делото за разглеждане от Окръжен съд Монтана.
При така установената фактическа обстановка, настоящият установи, че
обжалваното определение е неправилно.
За да прекрати производството по делото и да препрати делото по
компетентност, първоинстанционният съд е намерил, че искът е предявен от
потребител от факта, че лицето сключило двете извънсъдебни споразумения е
физическо лице, а предмета на споразуменията е извън неговата търговска
или професионална дейност.
Горният извод на съда е неправилен, а аргументите за това са следните:
Съгласно практиката на ВКС, изборната местна подсъдност по чл. 113
ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това
качество въз основа на съответния специален закон.
Физически лица имат качеството "потребител" по смисъла на общата
разпоредба на § 13, т. 1 З. и в това качество могат да се ползват от
специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, когато предявяват искове за
защита на права, произтичащи от ползване на услуга.
В случая, Ц. Т. Т. не търси защита на свои права, предвидени в
специален закон, който му придава качеството потребител, какъвто би бил
Закона за защита на потребителите или Закона за банковия кредит. Напротив
Т. търси защита на правата си по общия ред на Закона за задълженията и
договорите. Освен това спора пред първа инстанция не се касае за нарушения
на потребителски права, тъй като се иска установяване със сила на пресъдено
нещо изпълнението на едно задължение и заличаване на ипотека по реда на
чл. 179 от ЗЗД.
На следващо място следва да се държи сметка, че сключените
споразумения нямат характер на потребителски договор, тъй като не са
обвързани с първоначалния договор за кредит. В ЗЗП е указано, че
потребител е всяко лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Законът визира финансовата услуга, уредена в § 13, т. 12 от ЗЗП –
„"Финансова услуга" e всяка услуга, свързана с банкова дейност,
кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или
плащане“. В случая споразуменията между „Юробанк България“ АД и Т. не
са финансова услуга по смисъла на ЗЗП, а имат характер на споразумение
между ипотекарния кредитор и третото лице приобретател на ипотекирания
имот по смисъла на чл. 178, изр. 1 пр. 2 от ЗЗД - „Който купи ипотекиран
имот от длъжника по обезпеченото вземане, ако не е поел задължението,
може да плати на ипотекарния кредитор до размера на цената, която
дължи.“
Следва да бъде отбелязано, че и първоначалният договор за кредит,
обезпечен с ипотеката, чието заличаване се иска в производство пред СГС
също не е потребителски. Действително той представлява финансова услуга
по смисъла на §13, т. 12 от ЗЗП, но същия не е сключен от физическо лице.
Кредитополучател по кредита е „ВЕСТ МОБИЛЕ“ ЕООД и от тук може да се
направи категоричен извод, че договорът за кредит не е потребителски и
дори сключените между Т. и банката споразумения да се приемат за анекси
към първоначалния договор за кредит, то длъжника няма как да е потребител.
На база на всичко изложено по-горе може да се направи извод за
неправилност на първоинстанционното определение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №10178 от 01.07.2020 г., постановено по
гр. д. № 2150/2020 г. на Софийски градски съд, с което производството е
прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд гр. Монтана.
ВРЪЩА гр. д. № 2150/2020 г. на Софийски градски съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________