РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330118753 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл.
244, т. 2 и чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищецът С. А. Ч., ЕГН: **********, от гр. П. ****, чрез пълномощник адв. А.А., е
предявил срещу ОП „Общинска охрана“, ЕИК: 0004715040573, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Централен“ № 1, представлявано от д. Д.П. иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл.
245, ал. 1 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 239, 50 лева-
главница, представляваща неначислено и неплатено допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за периода 22.06.2020 г.- 29.04.2021 г., както и
разноските по делото.
В съдебно заседание от 21.01.2022г. е поискано от ищеца и допуснато от съда
изменение на иска, като същият е намален от 1 239, 50 лева на 1 148, 11 лева (хиляда сто
четиридесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща неплатено допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 22.06.2020 г.-
29.04.2021г. Претендират се законна лихва и разноски за адв. възнаграждение в р-р на 500 лева.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен трудов договор от 19.06.2020 г., с
който бил назначен на длъжността „о.“, със срок за изпитване, прекратен по взаимно съгласие на
29.04.2021 г. През времето на действие на ТПО ищецът получавал основно трудово
възнаграждение в размер на 726 лева, както и допълнително за трудов стаж в размер на 1 %
годишно. Придобитият от ищеца предходен трудов стаж в „Саламандър Д.А.С.“ ООД и
„Биомашиностроене“ АД бил зачетен от ответника, но работодателят не начислявал
1
допълнителното трудово възнаграждение на ищеца за стажа му като служител в ОД на МВР-
Пловдив за периода от 03.10.1986 г.- 01.06.2008 г., през което време той работел като полицай със
сходни трудови функции, каквито изпълнявал и в ОП. Според чл. 12 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж на сходна длъжност или със същия
характер работа работодателят дължал допълнително възнаграждение. В конкретния случай то
било в размер на 1 % годишно или общо, вкл. стажа за периода в системата на МВР- 28 %. Според
длъжностната характеристика за „о.“ трудовите функции били сходни с тези на „с.п.“- о.на,
дейност по опазване на обществения ред, патрулно- постова дейност, охрана на обекти, превенция
на правонарушения, издаване на разпореждания и предупреждения, извършване на проверки за
установяване на самоличност и т.н. Като о., както и като полицай, ищецът осъществявал трудовите
си задължения на открито, при нощен труд, имал правото да ползва палки и белезници, като и в
двата случая се изисквали специални умения, които притежавал. В този смисъл, предвид
сходността на трудовите функции, му се дължало допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит, като следвало да му се начислява ДБВ в размер на 159, 72 лева
месечно (726 лева х 22 %) и след удръжки за осигурителни вноски и данък да му се дължи чистата
сума от 123, 95 лева месечно. В този смисъл се моли за осъждане на ответника да му заплати
допълнително ТВ за периода 22.06.2020 г.- 29.04.2021 г. в размер на 1 239, 50 лева. Претендират се
и разноските по делото.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, с който искът се
оспорва по основание и размер. Твърди се, че за периода на действалото ТПО между страните
ответникът изчислявал и изплащал правилно дължимото ТВ на ищеца. Размерът на ТВ на ищеца
бил определен в трудовия договор и съгласно действащите Вътрешни правила за организация на
работната заплата в ОП, с които лицето бил запознат. За длъжността „о.“ в тези Вътрешни правила
лимитативно били посочени длъжностите, за които се считал сходния характер на работа- о.,
пазач, охрана, патрул, сътрудник и организатор охрана. Именно в тази връзка за работата на ищеца
в системата на МВР на различна от изброените длъжности не следвало да се начислява
допълнително ТВ. В този смисъл се моли за отхвърляне на иска. Също се претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска в изменения му размер, претендира
разноски. Представя писмена защита, с която излага съображения за това, че работодателят съгл.
чл. 12, ал. 4 т. 1 от НСОРЗ е длъжен да начислява и изплаща ДТВ за ТСПО на същата, сходна или
със същия характер работа, като този текст на наредбата не му позволява лимитативно по свое
усмотрение да определя длъжности със същия характер и да изключва други, за които е решил, че
не желае да заплаща ДТВ. Твърди се работодателят да има тази възможност само за длъжности
със сходен х-р на работата, но извършваната от ищеца такава като м., с.п., с.п. д. е работа със
същия характер като тази на о. и за нея работодателят не разполага с преценка дали да заплаща
ДТВ или не, същото се дължи на основание наредбата и ответникът няма правомощия с
вътрешните правила да изключи възможността на ищеца за получаването му. Счита иска за
доказан и по размер с изслушаната по делото ССЕ, поради което моли да се уважи и претендира
адв. хонорар в размер на 500 лева.
В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения юрк. оспорва иска, поддържа
отговора, счита, че след като длъжностите, за които ответникът претендира да му се начисли ДТВ
за ТСПО не са изрично упоменати във Вътрешните правила на работодателя, то такова за тях не се
дължи. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, претендира за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Също представя писмена
2
защита, с която поддържа тезата си, че след като работодателят не е счел цитираните от ищеца
длъжности за сходни или със същия характер на работата във Вътрешните правила, то той
законосъобразно не е начислил и изплатил ДТВ за ТСПО за тях. Твърди се да е изрично право на
работодателя да приеме коя длъжност е сходна или със същия характер на работата и след като
това е направено от него с вътрешните правила, в които цитираните от ищеца длъжности не са
изброени, то законосъобразно не му е начислявал ДТВ за прослуженото време на тях. Отделно се
твърди да е недоказано какви функции е изпълнявал ищеца на тези длъжности, поради което е
недоказано и твърдението за сходство, респ. същия характер на работата. Допълнително се сочи,
че длъжностите в МВР се заемат по служебно, а тези при ответника по трудово правоотношение,
както и че същите не попадат в една и съща група на НКПД. С оглед на така изложеното се твърди
исковете да са неоснователно и се моли за отхвърлянето им, като се цитира съдебна практика на
ВКС. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
За да се уважи предявеният иск следва да се установи, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответника през процесния период, че е полагал труд за периода, за който
претендира да му се заплати допълнително трудово възнаграждение, че същото му се дължи, тъй
като при предходен работодател има придобит трудов стаж и професионален опит на сходна
длъжност или със същия характер трудови функции, каквито е изпълнявал и при ответника, както
и размера на дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода от 01.10.2010 г. до 31.03.2011 г. включително.
В случая от събраните по делото доказателства – представените с исковата молба тр.
договор от 19.06.2020г., заповед за прекр. му от 27.04.2021г., длъжностна х-ка за длъжността „о.“,
удостоверение УП-3, издадено от ответника, служебна бележка от ОД на МВР Пловдив и
удостоверение за класиране и пенсия от ОД на МВР – Пловдив, както и от представеното ЛТД на
ищеца в заверено копие, се установява, че С. Ч. е работил в периода 22.06.2020г. – 28.04.2021г., 10
месеца и седем дни при ответника ОП „Общинска охрана“ на длъжност „о.“, направление охрана, с
ОМВ – 726 лева. за длъжността му е връчена длъжностна характеристика, съгласно която
трудовите му задължения са да извършва надеждна охрана на общински обекти, тяхното
имущество и на мероприятия, като предотвратява и пресича прояви на вандализъм, кражби,
пиянски прояви и други нарушения на обществения ред, контролира спазването на изискванията
на наредбите на Общински съвет Пловдив, спазва мерките за безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, съставя документи за санкциониране на нарушителите на обществения
ред, осигурява утвърдения пропускателен режим в района/обекта, при необходимост оказва
съдействие на гражданите в обекта или района за поддържане на необходимия ред, изпълнява и
други конкретно възложени задачи, свързани с о.ната дейност. Посочено е, че в процеса на работа
осъществява връзка с определени дл. лица от обектите, съответното РПУ и други лица, получава
инструктажи и се отчита, и др. Посочено е, че работи на открито, полага нощен труд, работи под
психоемоционално напрежение, стои прав, ползва униформено облекло и отличителни знаци, носи
палка и белезници. като изискване за заемане на длъжността е посочено – специални умения за
работа и действие в конфликтни ситуации, познаване на изискванията за използване на физическа
сила и помощни средства при задържане и защита, работа при повишено физическо напрежение,
правилно използване на физическа сила и помощни средства, правилно съставяне на документи за
санкциониране нарушителите на обществения ред. трябва да познава закона за частната о.на
3
дейност, ПВТР, наредбите на ОбС- Пловдив, изискванията за безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, плана за охрана на обекта, правилника за пропусквателния режим на
обекта, както и други нормативни актове на Община Пловдив и ОП „Общинска охрана“. При
постъпването си на работа е представил служебна бележка от ОД на МВР Пловдив какви
длъжности и в кой период е заемал, че в периода 03.01.1986г. – 02.06.2008г. е работил в ОД на
МВР Пловдив и е заемал длъжностите „м.“, „с.п.“ и „с.п. (д.)“. Представил е и удостоверението за
класиране и пенсия, видно от което стажът му в системата на МВР е 22 години, 4 месеца и 29 дни,
като е посочен и полаганият извънреден труд. Представил е и трудова и осигурителна книжка,
както и удостоверение, че на 23.05.2013г. е завършил квалификационен курс в ЦПО с професия о.,
специалност **** Представил е свидетелство за съдимост, удостоверение от Окръжна прокуратура
Пловдив, мед. документи и др.
Между страните не се спори, че другият стаж като о. е зачетен на ищеца, не са зачетени
22-те години стаж в системата на МВР, като спорът е единствено дали тези 22 години са
прослужени на длъжности, за които се полага начисляване и изплащане на ДТВ за ТСПО.
Ответникът в тази връзка представя Заповед от 19.01.2017г. на д. на ОП „Общинска
охрана“ за утвърждаване на нови Вътрешни правила за организация на работната заплата (ВПОРЗ)
и самите правила, в сила от 19.01.2017г. Ищецът не е оспорил, че същите са действали по време на
трудовото му правоотношение, оспорил ги е досежно възможността на работодателя лимитативно
субективно да определя кои длъжности са със същия характер на работата, в противоречие с
нормативните изисквания, според ищеца. В чл. 17, ал. 1 на ВПОРЗ, действащи по време на ТПО на
ищеца, е посочено, че всеки работник и служител получава ДТВ за прослужено време и придобит
проф. опит в процент към работната заплата по индивидуален ТД в размер на 1 % за всяка
прослужена година, след навършване на 1г. тр. стаж по специалността. съгл. ал. 4, т. 1 при
определяне размера на ДТВ за ТСПО работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друго
предприятие по см. на § 1, т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия. Съгл. т. 2 зачита и времето, през което без ТПО лицата са упражнявали
трудова дейност или професия, която е същата или сходна с работата по сключения ТД, и са били
задължително осигурени.
В ал. 5 на чл. 17 е посочено, че условията, при които се зачита сходният х-р на
работата, длъжността или професията по ал. 4 се определят, както следва – за длъжността „о.“ – о.,
****.
Представена е и Заповед № 207-810/15.11.2020г., с която се отменят предишната
заповед и ВПОРЗ, утвърдени с нея, и се утвърждават нови такива. Същите са утвърдени в срока на
времетраенето на вече започналото ТПО между страните. В тези правила в разпоредбите на чл. 17,
ал. 4, т. 1 и 2, както и в ал. 5 досежно длъжността „о.“ промени няма.
По делото е прието и неоспорено от страните заключението на в.л. З.М., в съответствие
с което ищецът е изменил исковете си. Според заключението на ищеца е начислявано и изплащано
ДТВ за 6 % тр. стаж при други работодатели като о., не му е начислявано и изплащано такова за
ТСПО за 22г., 4 месеца и 29 дни прослужено време в системата на МВР, като в случай, че такова се
дължи, то същото за периода на ТПО от м. 06.2020г. до м. 04.2021г. е в размер на 22 % от
основното месечно ТВ, по 1 % за прослужена година, и възлиза на сумата 1479, 54 лева бруто,
1148, 11 лева (хиляда сто четиридесет и осем лева и единадесет стотинки) нетна сума за
получаване.
4
При така установеното от фактическа страна съдът намери следното:
За да възникне право на допълнително трудово възнаграждение над уговореното
основно трудово възнаграждение на работника или служителя, следва той да има трудов страж, не
по-малко от една година - арг. чл. 12, ал. 9 НСОРЗ. Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит
трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително
месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния
трудов договор, който по силата на чл. единствен от ПМС № 147/29.06.2007 г. не може да бъде по-
малък от 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. При определяне
размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит се взема предвид и придобитият трудов стаж в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия - арг. чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на КТ
„предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение,
обект и други подобни, където се полага наемен труд.
Схванат в неговото действително съдържание като отделен вид допълнително трудово
възнаграждение по смисъла на чл. 244, т. 2 КТ, придобитият професионален опит от работника или
служителя за влагания от него труд се отразява при изпълнение на възложената му и извършвана
от него работа по трудовото правоотношение. Това трудово възнаграждение се заплаща за по-
високото качество на влагания труд и се дължи за изплащане от работодателя на общо основание.
Това го прави допълнително трудово възнаграждение за извършваната работа по смисъла на чл. 48,
ал. 5 от Конституцията. То е „допълнително“, защото се прибавя към основната му заплата по чл.
3, т. 1 и 2 НСОРЗ, каквито са и другите допълнителни възнаграждения за заплащане на нощния
труд, извънредния труд, заплащане на труда при ненормиран работен ден по чл. 261, 262, 263 и 264
от Кодекса на труда и др. Неизплащането на това допълнително възнаграждение е неизплащане на
трудовото възнаграждение за извършваната работа по чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Отказът на
работодателя да заплати този придобит трудов стаж и професионален опит е отказ да се заплати
дължимото трудово възнаграждение за извършваната работа в неговата пълнота с всички
произтичащи от това последици – проф. д. ю. н. Васил Мръчков.
В конкретния случай съдът намира, че отказът на работодателя да заплати процесните
22 % месечно за придобития тр. стаж и проф. опит на ищеца на длъжности в системата на МВР е
неправомерен, а това възнаграждение му се дължи. Трудовите функции и задълженията на о. в
Общинска охрана са почти идентични с тези на полицай, като тези на м., с.п., и с.п. (д.) включват
освен задълженията, които има един о. в Общинска охрана и много други. Съгласно разпоредбата
на чл. 14, ал. 1 от ЗМВР една от дейностите, осъществявана от полицейските органи, е о.ната.
Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на
движението по пътищата в Република България. Дейността по ал. 1 се осъществява от
полицейските органи съобразно компетентността им чрез патрулно-постова дейност;
териториално обслужване на населението; наблюдение на държавната граница, специфична
охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони
и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки; охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и
2, обекти на МВР и дипломатически представителства; осигуряване на обществения ред при
провеждане на мероприятия; конвоиране и съпровождане на лица в страната и в чужбина;
освобождаване на заложници, задържане и обезвреждане на извършители на престъпления;
откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества;
5
извършване на физикохимическо изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните
елементи, взривни вещества, документи и непознати вещества; охрана на лица. Правомощията на
полицейските органи са посочени в чл. 61-107 от ЗМВР и са много по-широкообхватни от тези на
о. в общинска охрана, като сублимират всички задължения на един о., изброени в длъжностната х-
ка на ищеца. Стажът на ищеца в системата на МВР е натрупан в периода 1986г. – 2008г., при
действието на няколко вече отменени ЗМВР - ЗМВР, обн. ДВ бр. 57 от 16.07.1991г., отм. ДВ бр.
122 от 19.12.1997г., ЗМВР, обн. ДВ бр. 122 от 19.12.1997г., отм. ДВ бр. 30 от 11.04.2006г., в сила
12.07.2006г., и ЗМВР, обн. ДВ бр. 17 от 24.02.2006г. в сила от 01.05.2006г., отм. ДВ бр. 53 от
27.06.2014г. Съгласно и трите гореизброени ЗМВР (отм), и подзаконовите нормативни актове по
тяхното прилагане, функциите и задълженията на полицаите изцяло обхващат тези на един о., но и
многократно ги надхвърлят. Те включват задължително носене на униформено облекло, палка,
оръжие и белезници, извършване на дейности по охрана на обществения ред, патрулно-постова
дейност, охрана на различни обекти, осигуряване на обществения ред при различни мероприятия,
задържане на лица - правонарушители, вкл. и чрез използване на физическа сила, съставяне на
актове за установяване на нарушения. На ищеца като о. е вменено и задължение да съставя актове
за нарушаване на обществения ред на територията на обектите, които охранява, което е
правомощие на полицейските органи. Основното задължение на полицаите е да извършват дейност
по охрана на обществения ред, а Общинска охрана извършва дейности по охрана на обществения
ред на територията на обекти – собственост на Община Пловдив. Изрично е вменена дейността по
патрул и на двете длъжности – полицай и о.. Във ВПРЗ работодателят изрично е посочил, че за
дейностите/длъжностите „охрана“ и „патрул“, които са само част от задълженията на един
полицай, признава и начислява процесното ДТВ. Действително работодателят във вътрешните
правила е изброил длъжностите, заемани при друг работодател или по друг вид осигурително
правоотношение, за които безусловно признава, че процесното възнаграждение се дължи.
Непосочването на полицейските длъжности, заемани от ищеца обаче, във ВПРЗ на работодателя,
не може автоматично да изключи приложимостта на нормата на чл. 12, ал. 4, т. 1 и 2 от НСОРСЗ за
заплащане на доп. ТВ за ТСПО на ищеца за тези длъжности. Приложимостта на нормата може да
се изключи единствено при категорична преценка за несходство в длъжностите, а в случая
задълженията на о.я изцяло влизат в обсега на задълженията на м., с.п. и с.п. (д.). На работодателя
своевременно са били представени доказателства за продължителността на стажа на ищеца като
такъв, а обстоятелството, че едната дейност се заема по служебно, а другата по трудово
правоотношение, поради което попадат в различни групи и кодове по НКПД, не изключва сходния
характер на длъжностите и приложимостта на нормата на чл. 12, ал. 4 от Наредбата, която в т. 2
посочва, че се прилага и за всеки друг вид правоотношение, стига лицето да е било осигурено за
съответните социални рискове, какъвто е настоящият случай. В конкретния случай дори не става
въпрос за сходство, а пълна идентичност на трудовите функции. Тези на о. общинска охрана
дублират тези на полицейски служител по отношение задълженията за охрана на съответните
обекти, оказване защита и съдействие на гражданите, предотвратяване прояви на вандализъм,
носене на палка и белезници, ползване на униформено облекло и отличителни знаци, използване
на физическа сила и помощни средства, съставяне на документи за санкциониране на
нарушителите на обществения ред, използване на физическа сила и помощни средства за
задържане и защита, и др. Цитираната от ответника съдебна практика е изцяло неотносима към
настоящия случай, тъй като, от една страна, касае съвсем различни длъжности, а от друга, досежно
трудовите функции на ищеца като полицай – те са уредени в законови и подзаконови нормативни
актове, които работодателят на ищеца е задължен да познава.
6
Ето защо, по така изложените съображения, исковете ще се уважат, като се осъди
ответника ОП „Общинска охрана“ да заплати на СТ. АЛ. Ч. сумата от 1 148, 11 лева (хиляда сто
четиридесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща неплатено допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода м. юни 2020г. – м. април
2021г.
Доколкото претенция за присъждане на законна лихва няма, нито в исковата молба,
нито в доп. такава, нито е заявена в съдебно заседание, то съдът не следва да се произнася по
дължимостта на същата.
С оглед уважаването на исковете, ищецът има право на разноски. Същите възлизат на
500 лева – платено адв. възнаграждение, за плащане на които са представени фактура и касов бон
– л. 16 от делото. Пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност на същото
с аргументи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно
съдебно заседание, поради което следва да се намали до минималния размер. Съгл. разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения (изм. - ДВ, бр. 2
от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) при материален интерес от 1000 до 5000 лв.
минималният хонорар е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., или в случая – 310, 30 лева (триста
и десет лева и тридесет стотинки). Искането за намаляване е основателно, доколкото действително
делото не се отличава с фактическа сложност, спорът е единствено за идентичния/сходния
характер на длъжностите и има ли право работодателят лимитативно да посочва длъжностите,
заемани при друг работодател, за които ще начислява ДТВ за ТСПО. Ето защо хонорарът ще се
намали.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
държавна такса върху уважените размери на исковите претенции, която съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева –
държавна такса. В негова тежест следва да се възложат и направените разноски за ССЕ от бюджета
на съда в р-р на 120 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска охрана“, ЕИК: 0004715040573, с адрес:
гр. Пловдив, пл. „Централен“ № 1, представлявано от д. Д.П. да заплати на С. А. Ч., ЕГН:
**********, от гр. П. ****, чрез пълномощника адв. А.А. сумата от 1 148, 11 лева (хиляда сто
четиридесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща неплатено допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода 22.06.2020 г.-
29.04.2021 г., както и сумата от 310, 30 лева (триста и десет лева и тридесет стотинки) – разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска охрана“, ЕИК: 0004715040573, с адрес:
7
гр. Пловдив, пл. „Централен“ № 1, представлявано от д. Д.П. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 50 лева (петдесет
лева) - държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 120 лева (сто и двадесет лева) –
разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 04.02.2022г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/______________________
8