Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.10.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и шести септември
година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Цветелина Добрева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 445 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
четири субективно съединени
иска с правно основание чл. 226 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 223 КЗ/отм./, във вр.
§22 от ПЗР на КЗ.
По изложените
в исковата молба обстоятелства Т.Х.С., ЕГН **********, действаща лично и като
настойник на малолетните М.Р.И., ЕГН **********, И.Р.И., ЕГН ********** и Р.Р.И.,
ЕГН ********** - ищци, чрез пълномощника им адв. Ч. от САК, със съдебен адрес ***, са
поискали да бъде осъдена „З.Л.И.“ АД, ***, да им заплати сумите от по 200 000 лв. за всеки от ищците,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на на Р.И.А./дъщеря
на първата ищца и майка на молетните ищци/, резултат на ПТП, настъпило на
18.06.2015 г. виновно причинено от В.Л.Р., чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е застрахована
в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на - ПТП 18.06.2015 г., до
окончателно изплащане. Претендира
стоР.те по делото разноски по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Твърди се, че на 18.06.2015 г., към
18:30 часа, В.Л.Р. е управлявал л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с д.к. № ******по
първокласен път I-35
(Бяла
- Ботевград). При км 67+022 м (разклона за гр. С.) водачът В. Р. нарушил правилата за движение по пътищата,
като се е движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и
законови ограничения, не е спрял на знак „Стоп“, отнел е предимството на л.а.
марка „Опел“, модел „Зафира“ с д. к. № *******, вследствие на което между двата
автомобила е настъпил сблъсък. При ПТП са били причинени телесни увреждания на Р.И.А.-
пътник в л.а. марка „Рено“, вследствие на които е настъпила смъртта й.
Твърди се в исковата молба, че първата ищца
е майка, а втория ищец, третата и четвъртият ищец съответно са деца на Р. И. А..
Твърди се, че на
18.06.2015г. малолетните ищци били шокирани и потресени от нелепата и ненавременна
смърт на майка им, като преживяват изключително тежко тази загуба.
Твърди се, че
към датата на събитието - 18.06.2015г.
водачът на л.а. „Рено“, модел „Меган“, с д.к. № ******е притежавал З.ължителна
застраховка „Гражданска Отговорност" на автомобилистите в З.Л.И. АД,
полица №BG /22/115001386312, със срок на валидност 20.05.2015г.
до 08.09.2016г., поради което ответното дружество следва да бъде осъден да
заплати обезщетение, за да бъдат компенсирани поне в някаква степен ищците. Ищците
твърдят, че за извършеното престъпно деяние е образувано наказателно
производство - ДП № 202/2015г. по описа на ОД на МВР Плевен, но същото е прекратено с
постановление, поради настъпилата смърт на виновния водач на основание чл.24,
ал.1, т.4 НПК
Ответникът - „З.К.Л.И.“ АД, чрез
пълномощника юрк.В. в преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, в който поддържа,
че така предявените искове са недопустими, тъй като не са налице предпоставките
по чл. 380,ал.3 във вр.с чл. 432 от КЗ/ обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 год./. В
тази връзка сочи, че пред ответното застрахователно дружество не била отправяна
покана за доброволно уреждане на отношенията и не са представяни банкови сметки
за превод на застрахователно обезщетение. На следващо място оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва активната материално –правна легитимация на ищцата Т.С.
да представлява малолетните ищци М., И. и Р.И., като настойник, поради липса на
официални документи за учредено настойничество.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, като твърди, че същото не било
настъпило по причина само от поведението на водача В.Л.Р. и че е налице
независим принос от страна на водача на другото МПС, участвало в произшествието
- Н. Т.Ч.. Твърди, че последният е управлявал лек автомобил марка „Опел
Зафира“, рег. № ******* с несъобразена с пътните условия скорост, съответно с
превишена за пътния участък скорост. Оспорва твърденията за естеството на
взаимоотношенията между ищците и пострадалото лице, за проявлението на тези
отношения, както и че същите са били прекъснати само поради настъпилото
ПТП. Оспорва твърденията, че по причина на пътния инцидент спрямо ищците
е настъпила остра стресова реакция и душевно разстройство. Заявява възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата Р. И. А., поради
неизползване на предпазен обезопасителен колан, като с това си поведение е
нарушила разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Оспорва предявените искове за
неимуществени вреди по размер. Твърди, че претенциите са изключително завишени
и не съответстват на обективните критерии за понятието справедливост, указани
от Върховния съд. Сочи също така, че претендираните обезщетения в размер на по
200 000 лв. са недължими с оглед липсата на виновно поведение на водача на
МПС, както и с оглед твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва изцяло и акцесорните искове за лихва за забава като неоснователни.
Твърди, че отговорността на застрахователя не е деликтна, предвид на което
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, за да бъде
поставено в забава ответното застрахователно дружество. Излага още, че
претенцията за лихва за забава е акцесорна, предвид на което неоснователността
на главния иск, влече неоснователност и на акцесорната претенция. Претендира
присъждане на разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт.
С
определението от з.з. от 12 август 2016 г. и на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като
трети лица-помагачи на страната на ответника са конституирани Л.И.Р. /наследник
на починалия В.Л.Р. / и АД „Е.“.
В съдебно заседание ищците чрез
пълномощника им адв.М.поддържат предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк.В. оспорват предявените
искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Съдът, по реда на чл. 235 ГПК и чл.12 ГПК, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото УдостовеР.е
за наследници изх.№ 373/25.06.2015г. на Община Г., се установява, че
малолетните ищци М.Р.И., ЕГН **********, И. Р.И., ЕГН ********** и Р.Р.И., ЕГН **********
са деца и наследници на Р.И.А.ЕГН **********, починала на 18.06.2015г./л.16 от делото/ Видно от УдостовеР.е за родствени връзки
изх.№ 373/25.06.2015г., че ищцата Т.Х.С.
е майка на Р. И. А../л.17 от делото/.
От
приетите констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. №31600/22.07.2015г.
на ОД на МВР Плевен /л.8-л.9/, протокол за оглед на ПТП от 18.06.2015г. и скица на ПТП /л.178-л.188/, се установява,
че на
18.06.2015 г., към 18:30 часа, л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“ с д. к. № *******,
управляван от Н. Т.Ч. се движел по главен път
I-35 (Ботевград -
Бяла) , като наближил кръстовище с републикански път III -3402. По същото време по републикански
път III -3402 в посока
към с.С. се движел л.а.
марка „Рено“, модел „Меган“, с д.к. № ******управляван от В.Л.Р., с трима
пътника, сред които и Р. И. А.. При км 67+022 м (разклона за гр. С.),
водачът В. Р. нарушил правилата за движение по пътищата,
като не е спрял на знак Б2 „Стоп“,
поставен преди кръстовището, отнел е предимството на л.а. марка „Опел“, модел
„Зафира“ с д. к. № *******, вследствие на което между двата автомобила е
настъпил сблъсък. В резултат на ПТП починали на място водачът В.Л.Р. и Р.И.А.-
пътник в л.а. марка „Рено“, а пострадали
двама от пътниците в л.а. марка „Рено” и трима от пътниците в л.а. марка
„Опел“, модел „Зафира“ с различни телесни увреждания.
По
случая е образувано Досъдебно производство № Д-140 /2015г. по описа на ОП Плевен, за престъпление по чл.343, ал.3,
предл. 4, б.”б” НК, по което след извършване на АТЕ, СМЕ, разпит на очевидци и други следствени действия е
установена фактическата обстановка и е направен извод от разследващия орган, че
В.Л.Р. е нарушил правилата за движение, като не е спрял на знак Б2 „Стоп. Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, като е имал видимост, както към знака, така и към движещия
се по пътя с предимство л.а. марка „Опел Зафира“. Прието е, че именно водачът
на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ В.Л.Р. е осъществил състава на деянието по
по чл.343, ал.3, предл. 4, б.”б” НК, вр. с чл.342, ал.1 от НК, но предвид на
обстоятелството, че деецът е починал с Постановление на Окръжна прокуратура Плевен
от 11.12.2015г. досъдебно производство
Д-140 /2015г. по описа на ОП
Плевен, е прекратено на основание
чл.24, ал.1, т.4 НПК. /л.11 - л.14 от делото/
По делото е допусната и приета
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р В.Т., от заключението на която е
видно, че
Р. И. А., в резултат на ПТП, е получила тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна
травма, която е довело до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност,
която е и несредствената причина за смъртта на жената. Вещото лице сочи, че
тази съчетана травма е установена при аутопсията на трупа на Р. И. А., като
по своя характер травматичните
увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети. Вещото лице сочи още, че е налице
пряка и непрекъсната причинно- следствена
връзка между установената политравма,
механизма на ПТП и смъртния изход . Според заключението на съдебния медик при пострадалата
Р. А. е установено охлузване по предната дясна половина, което е възможно да
бъде получено от поставен предпазен колан.
Приетото неоспорено заключение на СМЕ, съдът възприема като обективно и
компетентно.
От приетата Заповед №
РД-09-523 /02.11.2015г. на Кмета на Община Г., като орган по настойничество
и попечителство по чл.154 от СК, се установява, че настойник на останалите без
родители деца М.Р.И., ЕГН **********, И.Р.И.,
ЕГН ********** и Р. Р.И., ЕГН ********** е назначена Т.Х.С., ЕГН **********. За факта на
назначаването на Т.Х.С. за настойник на тримата малолетни ищци, след
настъпилата смърт на единствения им родител
- Р.И.А.свидетелства и цененото, като официален документ удостовеР.е
изх.№У-685/02.11.2015г. издадено от кмета на Община Г., като орган по настойничество и
попечителство./л.20 – л.22 от делото/
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез съдебна поръчка и разпит по делегация изпълнен от РС
Никопол, във връзка с претърпени неимуществени вреди.
Св. И.Т./40г. без родство/ близка на
ищците, сочи в показанията си, че са комшии в гр.Г. с Т. и семейството и. Сочи,
че Р. живеела в дома на майка си заедно с трите си деца и мъжа си В.. Св. Т.
сочи, че Р. била добра и грижовна майка, а в отношения в семейството имало
разбирателство. Свидетелката посетила дома на
Т. след смъртта на Р., като присъствала и на погребението и видяла колко
трудно децата приемат вестта за смъртта на майка си . Плачели и преживявали тежко загубата. По –голямото дете
М. било на почти 10 г. станало затворено, трудно общувало с връстниците си. По-
малките И. на около 2 г. и Р. на 1г. питали постоянно за майка си и не
разбирали къде е. Сочи, че децата не са преодоляли загубата, а баба им Т.
се грижи за тях, колкото може, макар и
на нея да и много тежко.
Св. П.Х. /54г. без родство/, в близки
отношения със Т. установява, че след
произшествието и смъртта на Р., минала покрай къщата им и чула писъците на
майка и. След погребението видяла Т., която си скубела косите и плачела за
дъщеря си, която си отишла млада. Св. Т. сочи, че при катастрофата Р. починала
задно с мъжа си В.. Сочи, че пред ПТП в семейство имало добри отношения,
родителите, макар и без постоянна работа, намирали начин да работят – да
събират билки, дърва и каквото им възложат,
да изкарват средства за децата.
Св.Х. сочи, че майката Т. много тежко преживява загубата на дъщеря си, както и
детето М., който е най –голям, разбира, че е загубил майка си е не може да
превъзмогне загубата, а малките деца все още не разбират, че са загубили
родителите си завинаги.
Св.
Н.О./53 г. без родство/, съседка на
Т. и внуците и, сочи, че отдавна познава семейство, вкл. и Р. А., с
която били в приятелски отношение. Свидетелката О., сочи, че е търговец и Р. е
пазарувала при нея и я помни, като млада, лъчезарна и внимателна жена, а
семейство им, като много сплотено.
Сочи, че Р. и мъжа и събирали билки, секли дърва, извършвали превоз с
каруца и каквото изкарвали с труда си първо покривали нуждите на децата – за
дрехи, обувки, за градина. Св. О., сочи, че не само присъствала на
погребението, но и подкрепила семейството морално . След смъртта на майка им,
децата станали тъжни, питали за майка си и сочели нейни снимки. Много лошо им
се отразявала липсата на майка им, като на празници особено им липсва
присъствието и. Бабата Т. полагала неимоверни усилия за децата, макар самата тя
да е съсипана от загубата. И трите свидетелки сочат, че Т. и децата М., И. и Р. И.
не са преодолели загубата на Р. А. и не са се съвзели, което едва ли ще настъпи
и за в бъдеще.
От приетото неоспорено заключение на
съдебно –психиатричната експертиза с в.л. д-р Е.М., се установява, че ищцата Т.Х.С. е
преживяла остра реакция на стрес при узнаване факта за смъртта на дъщеря си,
със симптоми на зашеметеност и стесняване полето на ясното съзнание. Последвали
афективни и поведенчески промени, представляващи реакция на траур. Вещото лице
сочи, че са налице последици в психологичен план, които ще персистрират и
продължат с години, поради трайните промени в живото на Т., предизвикани от
загубата на дъщеря и.
От приетото заключение на АТЕ с вещо лице инж. Ц. В. и заключението на
повторната АТЕ се установява, следния механизъм на ПТП: На че на
18.06.2015 г., към 18:30 часа, л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“ с д. к. № *******,
управляван от Н. Т.Ч. се движел по главен път
I-3 в посока към гр.Варна, със скорост 99-100
км/ч. , като наближил кръстовище с републикански път III -3402. По същото време по републикански
път III -3402 в посока
към с.С. се движел л.а.
марка „Рено“, модел „Меган“, с д.к. № ******управляван от В.Л.Р., със скорост
40 км/ч. При км 67+022 м (разклона за гр. С.),
водачът В. Р. въпреки наличието
на знак Б2 „Стоп“, поставен преди кръстовището, не спрял, а продължил и
навлязъл в кръстовищато, отнел е предимството на л.а. марка „Опел“, модел
„Зафира“ с д. к. № *******, вследствие на което настъпил сблъсък предна част на
л.а. „Опел Зафира“ и лявата страна на л.а „Рено Меган”. При ПТП са били причинени телесни увреждания
на Р.И.А.- пътник в л.а. марка „Рено“. Съгласно приетите заключения на автотехнически
експертизи, ударът за лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата, е
страничен в областта на левите врати, а триточковите колани са най-ефективни
при челен удар и при страничен удар тяхната ефективност е намалена.
Травматичните увреждания, довели до смъртта на Р., са настъпили вътре в
автомобила, а не извън него при съприкосновение със земната повърхност. Вещите
лица сочат, че е възможно някои от уврежданията да бъдат получени вследствие
навлизане на части от автомобила навътре в купето, а от това предпазен колан
няма как да предпази пътниците. Експертите поясняват още, че при поставен
предпазен колан е възможно да се получат увреждания на коремните органи при
високоенергийни травми. Предпазните колани не могат да предотвратят
въздействията на инерционните сили върху вътрешните органи, както и травми
получени от деформиралите се и притискащи части от купето на автомобила.
В
обяснението о.с.з. вещото лице д-р Т. сочи, че при удар отзад и встрани вляво,
страничен удар, главата е силно подвижна в сравнение с тялото, което позволява
независимо дали има поставен или не колан тя да се удари в части на купето,
което да се деформира пластично в момента на удара. Дори при поставен предпазен
колан тежката черепно-мозъчна травма и гръдна травма може да доведе до смърт.
Свидетелят Ц.Г. сочи, че е очевидец на ПТП настъпило на 18.06.2015г., като тогава
се прибирал от гр.Бяла за гр.Плевен със служебна кола и видял на разклона за с.С.
как кола марка „Рено” не спира на знак „Стоп” и се врязва в колите, които
пътуват в посока Бяла. Сочи, че се обадил на тел.112 и е участвал при ваденето
на телата починалия шофьор на л.а. марка „Рено“ и на жената, която седяла отзад
в дясно.
По делото не е спорно обстоятелството, че
автомобилът „Рено“,
модел „Меган“, с д.к. № ******е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № №BG /22/115001386312, със срок на валидност
20.05.2015г. до 08.09.2016г., което е видно и от приетата Справка от
интернет-страницата на ИЦ към Гаранционен Фонд за наличието на сключена
застраховка „Гражданска Отговорност" на автомобилистите. /л.19 от делото/
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта: Преките искове са предявени при
наличие на правен интерес, от активно легитимирани лица, предвид поддържаните
твърдения и при надлежно упражняване правото на иск. В случая бе установено, че
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е сключена на 20.05.2015г., а застрахователното
събитие е настъпило на 18.06.2015г., поради което съгласно §22 от ПЗР на
КЗ, приложими са правилата на част четвърта на КЗ /отм./ и конкретно нормата на чл.
226 КЗ/отм./ В този смисъл възражението на ответника за липса на предпоставките
по чл.380, ал.3 от КЗ е неоснователно.
По същество на
исковете с правно основание чл. 226 КЗ/отм./:
Искът е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл.
226 КЗ/отм./ предвижда, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Безспорно
се установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на 18.06.2015 г.
Съвкупния анализ на приетите неоспоР. писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. №31600/22.07.2015г. на
ОД на МВР Плевен, протокол за оглед на ПТП от 18.06.2015г. и скица на ПТП , документите от Досъдебно производство № Д-140
/2015г. по описа на ОП Плевен, Постановление на Окръжна прокуратура Плевен
от 11.12.2015г. за прекратявяне на досъдебно производство №Д-140 /2015г. по
описа на ОП Плевен, сочи
че е налице противоправно деяние от страна на деликвента В.Л.Р., изразяващо се
в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени
вреди и причинно – следствена връзка
между деянието и вредите. Установи се,
че на 18.06.2015г. В.Л.Р. като водач л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с д.к. №
*******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП - като с поведението си е създал опасности и пречки за движението,
вследствие на което е настъпило ПТП, при което е била причинена смъртта на
друго лице; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като водачът е длъжен при избиране на
скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания това,
с характера и интензивността на движението, с условия на видимост, за да е имал
възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е бил длъжен да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала
опасност за движението; чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП - като не спрял на знак Б2 и
отнел предимството на движещ се по път с предимство водач и по непредпазливост причинил на Р. А., тежка
съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, които довели до смъртта и на 18.06.2015г.
Действително наказателното производство
е прекратено, поради смъртта на дееца, но
в постановлението на ОП Плевен от 11.12.2015г. е прието, че именно водачът на л.а. марка
„Рено“, модел „Меган“, В.Л.Р. е осъществил състава на деянието по чл.343, ал.3, предл. 4, б.”б” НК, вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
Предвид на
горното и след анализ на писмените доказателства, заключението на АТЕ и
повторната АТЕ, показанията на свидетеля очевидец Г., съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на л.а. „Рено Меган“,
с д.к. № *******.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: поради изричното изявление на ответното
застрахователно дружество съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелството, че „З.К.Л.И. ” АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на лекия
автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл.226 , ал.1 КЗ/отм./ за доказани по основание.
По размера: Предмет на исковите претенции са неимуществените вреди, които малолетните
ищци М., И. и Р. са претърпели вследствие смъртта на майка им Р. А., както
и неимуществените вреди, които първата ищца Т.С. е претърпяла от загубата на дъщеря
си. Според исковата молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на
морални болки, страдания и психически шок и скръб от преждевременната и
невъзвратима загуба на починалата, с която всеки от ищците се е намирал в отношения
на взаимна обич, и от когото е получавал нормално присъщата за отношенията родител дете житейска подкрепа, като
малолетни ищци са загубили завинаги майчина грижа и подкрепа, а ищцата Т. загубила
своето дъщеря внезапно и преждевременно. Ищците М., И. и Р. И. след процесното
ПТП изгубили на невръстна възраст майка си.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл.
52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение
№ 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009
г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ/отм./
във вр. с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са събрани
свидетелски показания, от които се установява, че до смъртта си Р. А. е живеела в гр.Г., Област Плевен в
общо домакИ.тво с майка си Т. и трети си деца. Установи се от показанията на
свидетелите разпитани по делегация, че двете жени били силно привързани, като
майка и дъщеря и неочакваната и смърт на
Р. на 32 г. е предизвикала емоционален срив, както в майка и Т., така и в
децата и, които продължават да страдат за нея.
Показанията на свидетелката Н. О., П.Х., И.Т.сочат, че след смъртта на че между ищците
е съществувала изключително тясна емоционална връзка. От показанията на
посочените свидетели се установи, че след смъртта на Р., ищцата Т. била срината
и преживява най-голямата трагедия, която може да преживее един родител - да
надживее собственото си дете. Свидетелите посчиха, че децата М., И. и Р.И., още не могат да
повярват, че повече никога няма да видят майка си и че тя няма да е до тях в
най-хубавите и в най-трудните моменти в от живота, които им предстоят. Бабата Т. се грижи за децата и често свидетелите са
виждали, да ги води на гробища.
От заключението на приетата неоспоР.
съдебнопсихиатрична експертиза, вещото лице д-р Ел. М.
се установява, че ищцата Т. е преживяла остра реакция на стрес при
узнаване факта за смъртта на дъщеря си и са налице последици в психологичен
план.
От заключението бе установено, че са налице последици в
психологичен план, които ще персистрират и продължат с години, поради трайните
промени в живото на Т., предизвикани от загубата на дъщеря и. Съдът, като
съобрази релевантните
за размера на обезщетението обстоятелства, намира, че
обезщетение от 100 000лв. за ищцата Т. С. е адекватно
за възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е
приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения.
Установи, че между починалата при процесното ПТП Р. А. на 32г. и нейните
деца М. на 8г., И. на 2г. и Р.на 1 г. е съществувала връзка на взаимна обич, като децата са били
обект на нежни и постоянни майчини грижи. Ответникът оспорва близките отношения
между малолетни ищци и пострадалата.
Това
възражение, настоящия състав намира за неоснователно. Установи си взаимна
привързаност между майката и децата,
независимо от ранната им възраст. В случая
събраните гласни доказателства сочат, че между пострадалата Р.А. и
децата и М., И. и Р.е съществувала тясна връзка, още повече, че на тяхната
крехка детска възраст майката е най –значимия възрастен. Те са имали силна
емоционална връзка, както се установи от свидетелските показания. Децата тежко
понесли загубата на майка си, усещат силно липсата и. Съобразявайки релевантните за случая обстоятелства, съдът намира, че обезщетение от по 120 000лв. за всеки от
малолетните ищци М., И. и Р.И. е
адекватно за възмездяване на произлезлите за тях от деликта
неимуществени вреди.
За тази сума
претенцията на малолетните ищци е основателна, като до пълния предявен размер
от 200 000лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Възражението на ответното
дружество е за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата Р. А., поради непоставяне на обезопасителния колан на автомобила, в който се е возила. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването
на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;
Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия
случай, от
приетите заключения на автотехнически експертизи се установи, че ударът за
лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата, е страничен в областта на
левите врати, а триточковите колани са най-ефективни при челен удар и при
страничен удар тяхната ефективност е намалена. Установи се, че е възможно някои от уврежданията да бъдат
получени вследствие навлизане на части от автомобила навътре в купето, а от
това предпазен колан няма как да предпази пътниците. Експертите поясняват още,
че при предпазните колани не могат да предотвратят въздействията на
инерционните сили върху вътрешните органи, както и травми получени от
деформиралите се и притискащи части от купето на автомобила. Вещото лице д-р Т. изясни, че при удар отзад и
встрани вляво, страничен удар, главата е силно подвижна в сравнение с тялото,
което позволява независимо дали има поставен или не колан тя да се удари в
части на купето, което да се деформира пластично в момента на удара.
Съдът кредитира изцяло така дадените заключения, тъй
като същите са е компетентни и обективни. В конкретният случай не се установи
твърдяното от ответника противоправно поведение от страна на починалото лице,
разбирано като нарушение на нормативни правила, което да е довело до вредоносен
резултат, поради което не е налице съпричиняване на този резултат и
обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде намалено.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В исковата молба ищецът претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава
от деня на увреждането. Отговорността на застрахования пред третите лица
–ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане
длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е
необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което,
доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищците обезщетение
се дължи от деня на увреждането – 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК,
вр. чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размера
на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. С.Ч. сумата от 12 876 лв. с вкл. ДДС
вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съразмерно на уважената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска, съдебно
деловодни разноски за депозити за СМЕ, АТЕ и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 7, т. 4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения 578 лв.
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 18 400 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 300 лв. разноски за съдебни
експертизи платени от бюджета, съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Р.И., ЕГН **********, И.Р.И., ЕГН ********** и Р.Р.И.,
ЕГН **********, чрез настойника им Т.Х.С., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от по 120 000 /сто
и двадесет хиляди /лв. за всеки един от тях, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – страдания и стрес, претърпени вследствие
на смъртта на тяхната майка Р.И.А., настъпила
като последица от ПТП, реализирано на 18.06.2015 г. по вина на водача на л.а „Рено“, модел
„Меган“, с д.к. № ******- В.Л.Р., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва, считано от 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете на тези ищци по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
за разликата до пълния предявен размер от по 200 000 лв. всеки.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Т.Х.С., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 100 000 /сто
хиляди/ лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – страдания и стрес, претърпени вследствие на смъртта на нейната дъщеря Р.И.А., настъпила като последица от пътно – транспортно произшествие, реализирано
на 18.06.2015 г. по вина на водача на л.а „Рено Меган“, с д.к. № ******- В.Л.Р., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, към
посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
исковете на тези ищци по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата до пълния
предявен размер от по 200 000 лв. всеки.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адв. С.Ч., на основание чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата сумата от 12 876
лв. с вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Х.С., ЕГН **********,
действаща лично и като настойник на малолетните М.Р.И., ЕГН **********, И.Р.И.,
ЕГН ********** и Р.Р.И., ЕГН **********, да заплати на „З.Л.Инс“ АД, ЕИК *******, разноски по
делото в размер на 578.00 лв.
пропорционално на отхвърлената част от иска, съгл.чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***,АД, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК да заплати на Софийски
градски съд държавна такса в размер
на 18 400 лв. , както и 300 лв. разноски за съдебни експертизи платени от бюджета, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено
при участие на трети лица-помагачи - Л.И.Р.
и ЗАД „Е.“ АД на
страната на ответното дружество.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: