Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1588 17.11.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета
година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Секретар: И. Ламбова
като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ адм. дело номер 1629 по описа за 2020
година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:
Образувано е по жалба на И.В.В.
*** против Заповед № 20-0304-000294/28.07.2020г. на полицейски инспектор към ОД
на МВР – Бургас, РУ Несебър за прилагане на принудителна административна мярка
по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление
на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Недоволен от така издадения
спрямо него индивидуален административен акт, жалбоподателят счита същия за
незаконосъобразен. В жалбата лицето оспорва деянието си и иска отмяна на
заповедта. В о.с.з. се представлява от адв. Ч.. Представя писмени доказателства,
а именно копие от Удостоверение за раждане на сина й М.С., Протокол от о.с.з.
от 21.11.2019г. , проведено по гр.д. №800 по описа за 2019г. на Районен съд
Несебър, Определение по гр.д. №96/2020г., Протокол за предупреждение от
23.07.2019г. на лицето М.Н.С., ведно с обяснения на същото лице, копие на
съдебномедицинско удостоверение №140/2020г., както и съдебнопсихологическа
експертиза №5917/30.07.2020г. по гр.д. №96/2020г. по описа на РС Несебър.
Ангажира и гласни доказателствени средства, чрез разпит на воден свидетел И.Д.А..
Ответникът – полицейски
инспектор в ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър А.Г.А не се явява лично, представя
пълната административна преписка, както и доказателства за обстоятелството, че
заема длъжност полицейски инспектор в сектор Охранителна полиция в РУ Несебър
при ОД на МВР Бургас.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото е установено, че длъжностно лице
от състава на РУ Несебър при ОД на МВР - Бургас е съставило Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, серия АА, Бл. №
387746/28.07.2020г. за това, че „на 28.07.2020г., около 03:00 часа И.В.В.,***, посока
ул. Несебър, к-с Аполон, управлява личния си л.а. Мерцедес Ц220 с рег. № А 00
29 НР, като отказва да бъде извършена проверка
с техн. средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за хим.
Лабораторно изследванеза установяване концентрацията на алкохол в кръвта, с
което се сочи воновно да е нарушила чл.174, ал.3 от ЗДвП.“
От жалбоподателя, при съставяне на АУАН, са
били иззети като доказателства свидетелството за управление на МПС, контролен
талон, свидетелство за регистрация част II и 2 бр. табели с рег.№ А 00 29 НР (л. 22). По делото няма няма данни и твърдения дали е било издадено
НП, като липсва и такава резолюция върху АУАН, но е налична такава за издадени
2 бр. Заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. Само по себе си това обстоятелство е
ирелевантно при преценка валидността и законосъобразността на конкретната ПАМ,
но би могло да бъде индиция за това, че самият АНО се е отказал да санкционира
жалбоподателя.
Във
връзка с така установеното нарушение е била
издадена процесната ЗППАМ № 20-0304-000294/28.07.2020г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Оспореният акт е връчен на жалбоподателя на 28.07.2020г.,
за което е направено отбелязване на обратната страна на същия (л. 21).
Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателят атакува същата като
пред настоящия съд, с доводи, че е тя е
незаконосъобразна.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност
на обжалвания
акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма,
при спазване на административно производствените правила за неговото
издаване, но в нарушение на материалноправните разпоредби.
Този извод се налага от следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка по чл.171 от ЗДвП. Актът е издаден от
компетентен орган, съобразно приложената
по делото Заповед №
251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР - Бургас (л.26).
Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по буква „б“ се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.. Сезираният съдебен състав намира,
че оспореният административен акт е мотивиран - съдържа фактически и правни
основания за издаването по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани
фактите относно необходимостта от постановяване на ПАМ, а така също и правното
основание – чл.22 от ЗАНН.
Видно от съдържанието на
самата заповед, тя съдържа фактически основания, а именно точно посочване на
съставения АУАН, дата и част на извършване на нарушението, регистрационен номер
на автомобила. От събраната по делото доказателствена съвкупност, включваща
изслушване на приобщените като веществени доказателства дискове със записи,
обяснения на лицата, посочени като очевидци в процесния АУАН, св. показания на
св. А. и др.. се установява отразеното в АУАН обстоятелство за отказ да й бъде
бъде извършена проверка с техн. средство за установяване употребата на алкохол,
на който факт актосъставителят също се явява свидетел - очевидец и който не се
отрича в обясненията на жалбоподателя. Различни
се оказват, обаче, от отразените в АУАН обстоятелства, фактическите
установявания по отношение на управлението на МПС от страна на жалбоподателката,
който факт е condicio sine
qua non , за да бъде реализирана
спрямо нея спорната проверка. За възприемане на горното обстоятелство същият
безкритично е възприел св. показания на А.О.и М.Н.С., които са написали
собственоръчно сведение за това.
Според показанията на
свидетеля И. А. същият е управлявал личния автомобил
на жалбоподателя В., която е била спорен него силно разстроена и на хапчета
заради станало й известно заключение по назначена съдебнопсихиатрична
експертиза, назначена за установяване отношениято на сина й към нея и нейния
бивш съпруг. Свидетелят А. обяснява, че
не е останал намясто заради разразил се около месец по -рано конфликт между
него и М.С., при който е бил наранен от последния с нож и е бил съставен
протокол за полицейско предупреждение да решават всички спорни въпроси помежду
си по законен път.
При така установените
факти и обстоятелства се е стигнало и до отказ да бъде изпълнено предписанието
за медицинско изследване с талон №0043605 /който отказ е удостоверен с
посочване на трите имена и подпис на свидетел/. Т.е., става ясно, че е налице
спор относно наличието на всички релевантни за приложимата правна норма факти,
явяващи се фактическо основание за постановяване на оспорения административен
акт. При тези констатации съдът достига до следните изводи:
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171
от ЗДвП. В конкретния случай административният орган е приел, че е налице
хипотезата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма /в приложимата редакция/, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство: 1) с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух, 2) след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, 3) както и който откаже да
бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца.
В оспорената заповед се сочи третата хипотеза – отказ водача
на МПС да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Заявеният отказ практически
не се оспорва от страна на жалбоподателя, оспорва се обстоятелството, че същата
не е притежавала качеството на водач към релевантния момент на нарушението, като
е изцяло в тежест на органа да докаже че именно тя е управлява МПС-то при
пристигане намясто, както и че за периода от пристигането й до момента на
проверката същата не е консумирала алкохол или друго забранено вещество, за да
се гарантира идентичност на състоянието й при проверката с това към момента на управлението
на личното й МПС.
От допълнителнопредставените по делото доказателства (тел
записи на обажданията на Соколов на тел.112, обяснения на Соколов и Осян,
показания на св. А. не може да се направи категоричен извод за това, че именно В.
е управлявала МПС-то, т.е. че притежава качеството водач към момента на
проверката.
От една страна показанията на А. са в противоречие с
обясненията на Соколов и на Осян. От представените от страна на жалбоподателя
допълнителни писмени доказателства, касаещи гр.д. №96/2020г. и гр.д. №800 от
2019г. и двете по опиоса на РС Несебър, както и от представения от същата
страна протокол за полицейско предупреждение, се установява това, че посоченият
като очевидец на административното нарушение Соколов е в сериозен конфликт със
сочената за нарушител жалбоподателка и притежава личен мотив да я посочи като
изввършител на административното нарушение, поради което показанията му не могат
и не следва да бъдат възприемани като достоверни. В подкрепа на това становище
е обстоятелството, че от една страна Соколов обяснява, че лично е видял бившата
си съпруга да управлява автомобила, а в същото време при телефонното обаждане
на тел. номер 112 става ясно, че няма пряк визуален контакт с автомобила,
понеже не може да посочи пълният му регистрационен номер и обяснява, че трябва
да излезе отвън, за да го види, а той не желаел да излиза. На следващо място
основание съдът да не кредитира показанията на Соколов се оказва и установената
при обаждането му на тел.112 недостоверност, в твърдението, че бившата му
съпруга вдига скандали , което бива оборено от установеното от явиличт на място
първи полицейски патрул, описано в писмото на л.60, според което намясто не е
установено нарушаване на обществения ред. Що се отнася до показанията на Осян,
следва да бъде отбелязано, че като служител на Соколов същата е финансово
зависима от него, което разколебава показанията й като достоверни, тъй като
остава необяснено и неизяснено по делото как технически секундното преминаване
покрай търговския обект на процесния автомобил е било забелязано от двамата
служители вътре едновременно, при положение, че същите са приготвяли закуски,
като изобщо не е ясно това дали Осян познава съпругата на Соколов и
притежавания от нея автомобил. Налице в доказателствената съвкупност са
множество вътрешни противоречия, които разколебават тезата на актосъставителя
за авторство надеянието в лицето на жалбоподателката. Същият предвид конфликтните
отношения между страните е бил служебно задължен да издири и посочи други
очевидци на случая или други безпристрастни и достоверни доказателствени
средства вместо да се доверява на заинтересовани свидетели. За пълнота следва
да бъде подчертано, че предвид върховенството на принципа за невиновност до
доказване на противното, не е задача на жалбоподателя да доказва кой ако не тя
е управлявала МПС-то, но в тежест на органа е да докаже по категоричен начин
авторството на нарушението в нейно лице, като и най-малкото разколебаване в
това твърдение води до недоказаност на авторството в лицето на И.В.. Последното
е налице и предвид свидетелските показания, дадени от свидетеля А., който
категорично заявява, че е управлявал лично автомобила. Не се спори, че същият
се намира в личен конфликт със Соколов и именноно по тази причина
актосъставителят е дължал излагането на категорични и безпротиворечиви
основания в подкрепа тезата на последния, вместо тази на В..
Отделно от горното, отчетено следва да бъде
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на §1, т.25 „ "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или
води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.“
Според §1, т.28 „Участник
в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие
или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.“
От определението на двете понятия следва извода, че за
да бъде едно лице водач по смисъла на закона следва то да се намира на пътя и със
своето поведение да оказва влияние на движението, респ. това качество ще
притежава лицето и непосредствено след напускане на управляваното МПС. Отдалечаването
на момента на управление на ППС и този на проверката необосновано дълго във
времето води до риск от неотчитане при самата проверка на обстоятелства
възникнали в този времеви интервал и влияещи на резултата от самата проверка.
В допълнение само следва
да се спомене това, че при наличието на някоя от предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа при
условията на обвързана компетентност. Доколкото обаче в конкретния случай бе
оборено наличието на фактическите и правни предпоставки за постановяване на
ПАМ, тъй като не е категорично доказано качеството на водач на МПС-то в лицето
на И.В. към момента на проверката, който видно от събраните доказателства е
отдалечен между 20 до 40 мин. от този на пристигането й, това прави действията
на проверяващия орган по провеждане на проверка за употребата на алкохол
необосновани. Следователно в конкретния случай административният орган е
действал при липса на изискуемите за това предпоставки.
По силата на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени
от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата
за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите
се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.1 -
документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и
всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания
превоз, както и да отнемат табелите с регистрационния номер в допустимите
от закона случаи.
Смисълът на налагане на
тази ПАМ е административният орган да осигури както безопасността на движението
за другите участници в него, така и преустановяване на констатираното
административно нарушение. Доколкото в настоящия случай изобщо не се доказа
нито от субективна, нито от обективна страна качеството на водач на
жалбоподателя към момента на процесната проверка, то същият не би могъл да бъде
извършител и на описаното в АУАН нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДВП.
Този факт обосновава наличие на предпоставките за отмяна на оспорваната
заповед.
При това положение следва да се приеме, че
процесният индивидуален административен акт е неправилен и незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
От представителя на жалбоподателя са били представени
доказателства за изплатено възнаграждение, както и за платена държавна такса в
полза на АС – Бургас, а от страна на адв. Ч. е било поискано присъждането на
съдебни разноски, поради което и такива следва да бъдат присъдени в размер на
310,00 лева, от които 300,00 лева, платени за адвокатско възнаграждение и 10,00
лева за държавна такса.
Воден от горното, Административен съд Бургас, III-ти състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ по
оспорването на И.В.В. *** Заповед № 20-0304-000294/28.07.2020г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр. Бургас, да заплати на И.В.В. *** разноски в размер на 310,00
(триста и десет) лева.
Решението, на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи
на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: