Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 12.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на четиринадесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря В.Т., като разгледа
докладваното от съдията Кунчева в.гр.дело № 823 по описа за
2019 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение № 1149 от 18.06.2019 г.
на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 6648/2018 г., съдът е
предоставил на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските
права върху малолетното дете В.С. Д. на бащата С.Е.Д., определил е местоживеене
на детето при бащата, определил е режим на лични контакти на майката М.К.Й. с
малолетното дете и е осъдил на основание чл. 143, ал. 2, вр. с чл. 149 от СК М.К.Й.
да заплаща на малолетното дете Валери Стефанов Д., чрез неговия баща и законен
представител С.Е.Д., месечна издръжка, както следва: от 14.09.2017 г. до
31.12.2017 г. по 115 лв., като за разликата до 300 лв. предявеният иск е
отхвърлен като неоснователен; от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по 140 лв.,
като за разликата до 300 лв. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен; от
01.01.2019 г. по 180 лв. до настъпването на причини и условия за нейното
изменение или прекратяване, като за разликата до 300 лв. предявеният иск е
отхвърлен като неоснователен, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
Постъпила е въззивна жалба срещу
така постановеното решение в частта му за присъдената издръжка, подадена от
адв. П.П. ***, в качеството му на особен представител на М.К.Й.. В жалбата са
изложени съображения, че въззивницата работи на сезонна работа в Република
Чехия, не получава социални помощи и издръжката, която е осъдена да заплаща на
малолетното си дете, както за минало време, така и за в бъдеще се явява
непосилна за нея. Моли окръжния съд да намали издръжката до предвидения в
закона минимален размер, а за минало време да не се определя такава или също да
бъде определена в минимален размер.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от процесуалния представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба С.Е.Д.
изразява становище за нейната неоснователност и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение чрез пълномощника си по делото адв. М.А..
Плевенският окръжен съд, в настоящия
съдебен състав, като взе предвид данните по делото и наведените от страните
доводи, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество за
неоснователна, предвид следните съображения:
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, размерът
на издръжката се определя съобразно
нуждите на лицето, което я търси и възможностите на задълженото да я дава лице.
Следователно за определяне на дължимия размер на издръжката на едно
непълнолетно лице следва да се установят от една страна нуждите на детето, а от
друга – възможностите на неговите родители да я предоставят.
В настоящия случай, от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че малолетното дете на страните Валери
е роден на *** г. и живее с баща си С.Е.Д., на когото са предоставени
родителските права с решението на районния съд в необжалваната му част. Детето
посещава редовно училище и през учебната 2018/2019 г. е било записано като
ученик в шести клас в СУ „Евлоги Г.“ гр. Тръстеник. Няма данни, а и не се
твърди Валери да има някакви изключителни нужди по смисъла на чл. 143, ал. 4 СК.
По делото не са събрани доказателства
относно доходите на бащата, който полага непосредствени грижи за малолетното
дете.
По отношение материалното състояние
на майката, от събраните писмени доказателства се установява, че същата няма декларирани трудови правоотношения в
страната. Във въззивната жалба е
заявено, че майката живее в друга
държава – Република Чехия, където не работи по трудов договор, а на сезонна
работа.
С оглед нуждите на малолетното дете Валери и възможностите на родителите да я осигуряват,
въззивният съд намира, че районният съд
правилно е определил дължимата от
майката издръжка.
Неоснователни са оплакванията на
въззивницата, че така определеният размер на издръжката в полза на малолетния й
син Валери се явява непосилен за нея да го осигури. Следва да се има предвид, че майката на
детето е в активна трудоспособна възраст
и е работоспособна, при липсата на данни за противното. При това положение и предвид абсолютното й задължение
за предоставяне на издръжка на непълнолетно дете, въззивният съд намира, че тя
би могла да реализира месечен доход в
размер поне на минималната работна заплата
за страната, в която се е установила да живее, като се има предвид и факта, че съгласно публично оповестени данни на Евростат към м.януари 2019 г. минималната
работна заплата в Република Чехия е била
519 евро. Присъдената от първоинстанционния съд издръжка от 180 лв.
месечно, която майката следва да изплаща на малолетното си дете, считано от
01.01.2019 г., надвишава незначително размера на минималната издръжка по закон,
като се има предвид, че към момента на
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция последната се определя
на 153 лв. Също така, следва да бъде посочено, че нуждата на малолетното дете от издръжка е с
приоритет пред нуждите на въззивницата, респективно пред срещаните от последната
материални затруднения при осигуряването на издръжката.
Въззивният съд счита за неоснователни и оплакванията в жалбата относно присъдената с
първоинстанционното решение издръжка на малолетното дете на страните за минало
време – период от една година преди завеждането на делото /14.09.2017 г. –
14.09.2018 г./. С разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможност да се
претендира издръжка за минало време, като законодателят е ограничил този период
до една година преди предявяването на иска за определяне на издръжка. Тази
хипотеза касае случаите при първоначално определяне размера на дължимата
издръжка, когато се претендира, че на непълнолетно лице не е била престирана
такава, съобразно правото му по закон, какъвто е и настоящият случай.
В случая по делото не са събрани
доказателства, установяващи майката да е плащала някаква издръжка на детето
след раздялата на родителите, в т.ч. и по време на процесния едногодишен период
преди завеждането на делото от бащата. Следва да бъде посочено, че дори майката
да е изпращала инцидентно суми от по 100
лв. на детето, както самото дете е заявило пред първоинстанционния съд, те не
могат да се считат за осигурена от нея безусловно дължима издръжка. Издръжката
по своя характер представлява периодично /месечно/ парично задължение и не
следва да се влияе от инцидентните желания и намерения на съответния родител да
направи подарък или да даде /заплати/ инцидентно средства за някаква нужда на
детето.
В контекста на гореизложеното се
налага извод, че заявената от ищеца
искова претенция по чл. 149 СК е доказана по своето основание и следва да бъде
уважена. Доколкото първоинстанционният съд е присъдил издръжка за минало време
в минимален размер за част от периода и в размер незначително надвишаващ
минималния за останалата част от периода, то оплакванията на въззивницата относно размера на тази издръжка се явяват
изцяло неоснователни.
Предвид гореизложените съображения,
въззивният съд счете, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната
му част и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не е заявил чрез своя
процесуален представител претенция за разноски, поради което и с оглед изхода
на спора разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1149 от
18.06.2019 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 6648/2018 г., в
обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: