Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна 20.10.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 4229/2015г. по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове на В.Ж.Т.,
ЕГН ********** срещу «*» *, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
*. на
работодателя, поради извършено дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 и т. 7 КТ и чл. 187, т.8 КТ, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, в
евентуалност да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 1300лева,
представляваща обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за
неспазен срок на едномесечно предизвестие, поради прекратяване трудовото
правоотношение без предизвестие от работника в хипотеза по чл. 327, ал.1, т.3 КТ, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба *. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 221, ал.1 КТ; да бъде
осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 1300лева, представляваща
дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.*., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба *. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128 КТ.
В исковата молба ищцата
твърди, че е полагала труд при ответника на длъжност «счетоводител» по
безсрочен трудов договор. На *. депозирала заявление пред работодателя за
едностранно прекратяване на трудовия договор, без предизвестие на основание чл.
327, ал.1, т.3 КТ, тъй като е била поставена в невъзможност да изпълнява
трудовите си задължения. Работодателят й е отнел компютъра, лаптопа, модема за
интернет и сим картата за служебния телефон. От тази дата твърди да е
прекратено ТПО. Независимо от това, ответникът не издал заповед за прекратяване
на ТПО, а на *. й
била връчена атакуваната понастоящем заповед, с която й е наложено наказание
дисциплинарно уволнение. Вменени й били следните нарушения, а именно
злоупотреба с доверието на работодателя или разпространение на поверителни за
него сведения, както и поради други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и не е породила ефект, тъй като към
момента на издаването й, тя вече е упражнила правото си да прекрати ТПО.
Оспорва да е извършила вменените й нарушения. Твърди, че работодателят й дължи
трудово възнаграждение за м.*., както и обезщетение за неспазен срок на
предизвестие.
Ответникът депозира отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва,
че с ищцата са били в трудово правоотношение, по което тя е изпълнявала
длъжност счетоводител. Твърди, че уговореното трудово възнаграждение, съобразно
подписано допълнително споразумение от * е 700лева. Считано от *. започнала да
си изплаща възнаграждение в размер на 1200лева, за което в началото на *. било
установено, че липсва подписано споразумение в трудовоот й досие. Такова било
представено няколко месеца по- късно, подписано от предишния управител на
дружеството и без съответния печат. Твърди се, че през м*. ищцата
злоупотребила със средства на дружеството, обогатявайки се за негова сметка
съставяйки няколко РКО с невярно съдържание, за което работодателят
сигнализирал органите на реда. Изготвени били и констативни протоколи за
установяване на тези нарушения, които ищцата отказала да подпише. Установено
било, че ищцата е извършила множество нарушения при водене счетоводната
отчетност на дружеството, вкл. отказала да предаде голяма част от документите. Отказала
да се яви на работа без основателна причина, поради което работодателят й
изпратил по поща искане за даване на обяснения във връзка с отпочната процедура
по налагане на дисциплинарно наказание. Ищцата отказала да даде такива с
аргумент, че вече не е служител на дружеството. Изпратила на адреса на
управителя на дружеството уведомление по чл. 327, ал.1, т.3 КТ. Сигнализирала и
Инспекция по труда * за това, че работодателят е променил неоснователно мястото й на работа,
което оспорва да е така, проверката, по който сигнал приключил без да са
установени нарушения. Твърди, че ищцата неправомерно и без съгласието на
работодателя е водила в целия период на ТПО счетоводството и на други
дружества. Сочи, че единственият мотив за изпращане уведомлението до
работодателя за прекратяване на ТПО е целта на ищцата да избегне дисциплинарно
наказание. Искането е за отхвърляне исковите претенции и присъждане на
разноски.
В съдебно
заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от представения
трудов договор № 9 се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по което ищцата, считано от *. е заемала длъжността „счетоводител”.
С допълнително споразумение от *. страните са уговорили непълно работно време от 6часа
дневно и основно трудово възнаграждение от 700лева. С последващо допълнително
споразумение от *. е уговорено основно трудово възнаграждение от 1300лева, по отношение на
което ответникът е твърдял, че е изготвено впоследствие и след прекратяване на
правоотношението.
Със
заявление от *., получено от
работодателя на същата дата съобразно представената обратна разписка, ищцата е отправила
едностранно изявление за прекратяване на трудовото й правоотношение без
предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.3 КТ.
На *. работодателят е отправил искане до
ищцата на основание чл. 193 КТ за даване на обяснения във връзка с извършени от
нея дисциплинарни нарушения- системно неизпълнение на възложените й трудовите
функции в нарушение на ЗСч, системно отсъствие от работа в периода *. и злоупотреба
с доверието на работодателя. В искането са изложени и конкретните действия на
работника, по повод на които се искат обясненията. Във връзка с така
констатираните нарушения по делото се представиха съставени от работодателя
констативни протоколи от *., с удостоверен отказ на ищцата да ги подпише. В отговор
на така поисканите й обяснения, ищцата е изложила, че трудовият й договор е
прекратен с подаденото от нея заявление от 05 март, поради което и не дължи
даване на обяснения.
Със Заповед № *. на ищцата е било наложено наказание дисциплинарно
уволнение. Заповедта й е връчена на *. От съдържанието на въпросната заповед
става ясно, че за да наложи това наказание работодателят се е позовал на
чл.188, т.3 вр.чл.190, т.1, 4 и т.7, чл. 189, т.8 КТ, като е приел, че
работникът е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина: несъответствие
между реално дължимата рента на отделни арендодатели за стопанската *. и
действително изплатената съгласно изготвени от работника РКО; отказ да бъде
отчетена касовата наличност в лева и валута, отказ да бъде предаден протокол за
инвентаризация към *.; непредставяне на опис на документите за извършени
плащания по сделки по касов път за периода *.; неподаване
на приложение към справка- декларация по ЗДДС за м.*.; липса на
трудовата книжка, дл. характеристика и копие на лична карта на работника;
злоупотреба с доверието на работодателя, поради водене счетоводна отчетност и
на други юридически лица без съгласие на работодателя, използвайки и
предоставената й от него материално-
техническа база.
Приобщени към делото са и други
писмени доказателства- жалба до ВРП, протокол за доброволно предаване,
постановление на ВРП за отказ от образуване на досъдебно производство, които се
преценяват като неотносими, поради което и не следва да се коментират.
С цел доказване вменените
дисциплинарни нарушения, представени бяха: 4бр. РКО, както и списък за
изплащане на рента по договори за наем за стопанската *., от които е
видно разминаване в сумите посочени като изплатени на четирима арендодатели, а
от удостоверение от НАП Варна се установява, че за м.*. липсват данни
за проверки, ревизии, издавани актове за прихващане или възстановяване на ДДС,
ревизионни актова.
От извадки от ТР се установява,
че ищцата е подавала ГФО на различни дружества за *.
От справка от Мтел се
установява, че след *. мобилният номер на ищцата, воден на името на ответното
дружество е прехвърлен на трето лице.
По делото бе изслушано заключение по допусната съдебно- счетоводната
експертиза, което бива кредитирано от съда като обективно изготвено на база
проверка в счетоводството на ответника и неоспорено от страните. Размерът на
обезщетението за неспазено предизвестие е 1300лева, но ако се приеме за база на
изчисление м.*., то обезщетението е в размер на 874лева. В.л. е
изработило два варианта на експертизата относно дължимото трудово
възнаграждение за м.*., приемайки уговорено трудово възнаграждение от
700лева и 1300лева. Съответно, ако се приеме, че основното трудово възнаграждение
е 700лева, то дължимото за м.*. е 426,28лева, а ако се приеме, че основното
трудово възнаграждение е 1300лева, то дължимото трудово възнаграждение за м.*. е 802,08лева.
С оглед доказване твърденията на всяка страна относно основанията за
прекратяване на трудовото правоотношение по делото бяха разпитани св. * /бивш управител на ответното дружество/ на ищцовата страна и св. * /син на управителя на ответното дружество/, на ответната страна. От
разказаното от св. Радев се установява, че същият е бил управител на
дружеството до м.*. Работното място на ищцата е било на ул. *. Това е бил офисът на дружеството, в който се е намирала цялата му
счетоводна документация. Ищцата е водила счетоводството на дружество от *. и други счетоводители не са били ангажирани. В офиса имало
стационарен компютър, на които била цялата счетоводната информация и с него
работела ищцата. Въпреки, че свидетелят престанал да е управител на
дружеството, то продължило да ползва офиса, който бил негова лична собственост
по силата на договор за наем. До края на м.*.
дружеството продължавало да се помещава там. Преместили се, след като един ден
ищцата му се обадила и му казала, че служители са влезли в офиса и са взели
компютъра й, лаптоп, модем, всичко свързано с комуникациите в офиса, както и
цялата счетоводна документация. Никой не го бил уведомил за намерението им да
се преместват и когато пристигнал в него ден на място, вече нямало никой.
Месеци наред след това не знаел къде е новият им офис. Оттогава всъщност знае,
че ищцата не работи в дружеството. * разказва,
че се познава с ищцата от дълги години. Тя работела в дружеството от неговото
основаване и се занимавала със счетоводството, контакти с НАП, Инспекция по
труда, банки. Бащата на свидетеля бил съдружник и след смъртта му, майка му
поела делата, вкл. изкупили и дела на другия съдружник * в края на *. Тогава решили да се поинтересуват как стоят
нещата с дружеството и установили, че липсва голяма част от документацията,
налице били и пропуски в счетоводството. Установили липса на пари и говорили с
ищцата, която обещала да ги върне, но така и не станало. Офисът на дружеството
тогава се помещавал на ул. * и това било работното място на ищцата. Тъй като тя
отказала да им предостави счетоводни документи, а искали да правят годишни
отчети, свидетелят заедно с още няколко служители отишли една сутрин там и
взели служебния компютър, лаптоп, модем и телефон на ищцата. Впоследствие й
върнали само телефона, но без картата, която била служебна. След този случай м.
април направили офис във Варна, а преди това се помещавали в *, където била дейността на дружеството и стопанския двор. След като
установили пропуски в счетоводството първоначално по морални съображения не
искали да я уволняват, но впоследствие решили да я уволнят дисциплинарно.
Свидетелят лично видял подправени ордери, с които се изплащала рентата на
хората. Знае, че ищцата получавала 1300лева, но това било без знанието на
другия собственик на дружеството. Съдът преценява, че показанията на
свидетелите са дадени безпристрастно, подкрепят се от останалите доказателства
по делото, поради което не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Първото наведено от ищцата възражение по отношение незаконосъобразността
на уволнението е, че към датата на налагането на дисциплинарното наказание и
издаване на заповедта за това, ТПО е било вече прекратено от нея.
В чл. 327, ал.1 КТ е предвидено право на работника да прекрати трудовия
договор писмено без предизвестие на изрично посочените основания, когато
работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово
възнаграждение, освен в случаите, когато има право да извърши такива промени,
както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с
колективен трудов договор, или установени с нормативен акт. В чл.
335, ал.2, т.3 КТ е регламентиран моментът, в който трудовото правоотношение се
счита за прекратено и това е моментът на получаване на писменото изявление за
прекратяване. В настоящия случай безспорно се установява от ангажираните по
делото доказателства, че на *. ищцата е
отправила изявление до работодателя си за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие. Това нейно изявление е получено от управителя
на дружеството на същата дата. Ирелевантен е фактът, че адресът, на които е
изпратено и получено не е този по седалище и адрес на управление, тъй като
важното е това изявление да е достигнало до адресата си- в случая управителя на
дружеството Златка Желева /съобразно справка в ТР, двамата управители действат
заедно и поотделно/. Ето защо, считано от *.
изявлението е породило автоматично прекратителния си ефект. А дали е налице
основанието, което работникът е посочил в изявлението си до работодателя е без
значение, тъй като ако евентуално това основание не е било налице, то за
работодателя се открива възможността да търси вреди от работника, в случай че
счита, че това прекратяване е без основание. Наред с това, обаче за да породи
действие изявлението на работника, нужно е това негово право да е упражнено
добросъвестно, в съответствие с чл. 8 КТ. /в този см. решение № *. на ВКС по гр.д. № *. ІV ГО, докладчик съдията */. В настоящия случай работодателят е твърдял, че изявлението на ищцата
за прекратяване е било продиктувано единствено по мотив същата да избегне
евентуално търсена й дисциплинарна отговорност. В чл. 8, ал.2 КТ е въведена
оборима презумпция, че трудовите права и задължения се упражняват
добросъвестно. Т.е работодателят следва да проведе обратно доказване. Съвкупният
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства налага извод, че
презумпцията не е оборена. Ищцата е
отправила изявлението по чл. 327 КТ на *. Седмица
по- късно същата е била уведомена за отпочната спрямо нея процедура по налагане
на дисциплинарно наказание за извършени нарушения, за които са й поискани
обяснения. Т.е за намеренията на работодателя същата е узнала впоследствие. За
да се приеме, че към * тя е действала недобросъвестно следва да е несъмнено,
че към тази дата работодателят е предприел действия да й наложи това наказание.
Такъв извод не следва от изготвените от ответника протоколи от * за констатирани нарушения, с удостоверен отказ ищцата да ги подпише,
доколкото в дискрецията на работодателя е преценката дори и да установи
нарушения на трудовата дисциплина, дали да ангажира дисциплинарната отговорност
на работника или не и съответно по какъв начин. От това не следва автоматично
знание на работника, че ще бъде дисциплинарно наказан. Предвид разказаното от
св. Николов, очевидно е, че самият работодател е имал дилема относно този въпрос,
а налагането на дисциплинарното наказание е било провокирано от самата ищца. Т.е
страните са били наясно, че съществувалото между тях правоотношение ще бъде
прекратено, но е стоял открит въпроса за основанието, на което ще бъде сторено
това. Същевременно, безспорно се установи от събраните гласни доказателства, че
действително преди да отправи изявлението си, отношенията между страните са
били обтегнати, вкл. поради напускане на съдружник. Офисът на дружеството е бил
в гр. Варна, където се е намирала счетоводната документация и офис
оборудването, с което е оперирала ищцата по повод изпълнение на трудовите си
задължения. Представители на дружеството през м.февруари са взели служебния
компютър, лаптоп, телефон и дружеството е напуснало адреса. Следователно,
действително ищцата е била поставена в обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си от този момент. Към датата на издаване на заповедна обаче,
трудовото правоотношение е било вече прекратено, поради което и извършеното
дисциплинарно уволнение е незаконно само на това основание, без да се навлиза в
изследване законосъобразността на заповедта по същество.
Исковата претенция следва да бъде уважена.
Основателността на исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.1 КТ обуславя
разглеждането на тази по чл.221, ал.1 КТ.
Касае се за обезщетение, което
работодателят дължи на работника в случай на прекратяване на трудовото
правоотношение на конкретно посочени основание, в т.ч. по чл. 327, ал.1, т. 3 КТ. Нормата на закона определя дължимостта му в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие при безсрочно трудово правоотношение,
каквото е настоящото. Предвид така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на
иска, ищецът следва да докаже пълно и главно, че е прекратил
трудовото правоотношение на соченото основание, доколкото само в този случай би
му се дължало исканото обезщетение. В случая ищцата е твърдяла, че е упражнила
правото си да прекрати правоотношението, поради неосигуряване от страна на
работодателя на нормални условия за изпълнение на трудовите й задължения и в
частност- отнет й бил компютъра, лаптом, модем за интернет и сим картата за
служебния й телефон, с което е нарушил разпоредбата на чл. 127, ал.1, т.2 КТ по
осигуряване на нормални условия на труд. Съобразно ангажираните по делото
гласни доказателства действително се установи, че служители на работодателя са
влезли в офиса на дружеството, където е било и работното място на ищцата от *. и са взели
компютъра, на който същата е работила, модем за интернет, служебен телефон.
Безспорно, след това дружеството се е преместило на друго място, за което
ищцата липсват данни да е уведомена. Офис оборудването, с което тя е работила
не е било върнато повече в този офис. Единствено й е бил върнат мобилния
телефон, без сим- картата. Спецификатата на работата, която ищцата е
изпълнявала като счетоводител няма спор, че е пряко свързана и се е
осъществявала посредством така прибраното офис оборудване. Цялата счетоводна
отчетност по думите на св. * е била на компютъра, а служебната кореспонденция с
държавни институции, вкл. по телефон се е осъществявала от ищцата. Липсват
данни и ищцата да е била уведомена за преместване на дружеството на нов адрес,
който съответно да се счита за работното й място, така както е уговорено в
трудовия договор и допълнителните споразумения към него- офис в гр. Варна. Св.
Николов посочи, че дружеството се е преместило в нов офис в гр. * едва през м.*. Затова, съдът
приема, че работодателят е в неизпълнение на част от задълженията си по
трудовия договор, а именно да осигури работно място и условия за труд в
съответствие с характера на работата. Следва да се приеме, че основанието, на
което е прекратено правоотношението е това посочено от ищцата. Искът се явява
доказан в своето основание. А по отношение неговия размер, съдът намира
следното: страните са спорили относно размерът на уговореното между страните
основно трудово възнаграждение. Ищцата е твърдяла, че с допълнително
споразумение от *. е увеличен размерът на възнаграждението й на 1300лева.
Ответникът от своя страна е твърдял, че това допълнително споразумение не е
подписвано от работодателя, а е впоследствие изготвено, с цел оправдаване на
размера му. Няма причини, поради които да се приеме, че не това е размерът на
уговореното между страните възнаграждение. От една страна, споразумението е
подписано от работника и работодателя, който факт не е бил спорен. От друга
страна от заключението на в.л. стана ясно, че до м*. това е бил
размерът на изплащаното в полза на ищцата трудово възнаграждение. Фактът, че
някой от управителите на дружеството е бил в неизвестност относно размера на
трудовото възнаграждение получаван от работника, респ. несъгласието му в този
смисъл, не обосновава извод, че такава уговорка няма и съответно такова
възнаграждение не се дължи. Затова съдът приема, че размерът на уговореното
основно трудово възнаграждение на ищцата е 1300лева, така както е посочено в
допълнително споразумение от *. Съобразно заключението на в.л. по съдебно-
счетоводната експертиза дължимото обезщетение е в размер на 1300лева, което
обосновава извод за основателност на исковата претенция.
По иска по чл. 128, т.2 КТ, в
тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало ТПО с ответника, наличие на
реално положен труд по време на неговото действие и размер на дължимото
възнаграждение за неговото полагане, съобразно предвиденото по трудов договор,
настъпил падеж. При проведено доказване на тези факти ответникът следва докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Между страните не е спорно, а и
от представените по делото писмени доказателства се установи, че те са били в
трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № *. и две
допълнителни споразумения към него от *. и *. Както бе
посочено горе, размерът на основното месечно трудово възнаграждение, съобразно
последното споразумение е 1300лева. Затова при определяне размерът на дължимото
за м.02.2015г. брутно трудово възнаграждение съдът съобрази вариант 2 от
заключението на в.л. и то възлиза на сумата от 802,08лева. В този размер
претенцията е основателна, а за разликата до 1300лева искът следва да се
отхвърли, като недоказан.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да понесе направените от ищцата съдебно- деловодни разноски, съразмерно
на уважената част на исковата претенция. Искането за присъждането им е
направено своевременно. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се
претендират разноски в размер на 360лева заплатено адв. възнаграждение.
Съразмерно на уважената част на исковите претенции следва да се присъдят
разноски в размер на 486,66лева.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати
по сметка на ВРС държавна такса върху неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /за отмяна на незаконно уволнение/ в размер на 80лв.,
държавна такса по иска по чл.221, ал.1 КТ в размер на сумата от 52лева и
държавна такса по иска по чл. 128 КТ /съразмерно уважената му част/ в размер на
сумата от 32,08лева съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и направените от бюджета на ВРС разноски за
ССчЕ в размер на 80лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважените искове и съобразно приложения списък в размер
на 314,04лева.
На основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК ищцата следва да понесе направените от ответника съразмерно на отхвърлената
част на исковата претенция по чл.128, т.2 КТ разноски в размер на 122,95лева за
юк. възнаграждение, изчислено по чл.7, ал. 2 от Наредба № *. за
минималните размери на адв. възнаграждения, предвид на факта, че в случая се
касае за оценяем иск.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
уволнението на В.Ж.Т., ЕГН ********** с адрес ***, извършено на
основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ със Заповед № *. на
работодателя «*, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
ОСЪЖДА *, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Ж.Т., ЕГН ********** с адрес *** СУМАТА от 1300лева, представляваща обезщетение в размер на брутно
трудово възнаграждение за неспазен срок на едномесечно предизвестие, поради
прекратяване трудовото правоотношение без предизвестие от работника в хипотеза
по чл. 327, ал.1, т.3 КТ, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба *. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 221, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА «*, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Ж.Т., ЕГН ********** с адрес ***,08лева, представляваща
дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.*., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба *. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 802,08лева до претендирания размер от 1300лева, като
неоснователен, на основание чл. 128, т.2 КТ.
ОСЪЖДА «*, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд сумата от 164,08лева, представляваща дължимата по делото държавна такса върху
уважената част от исковете, както и направените от бюджета на ВРС разноски за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА «*, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Ж.Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 314,04лева,
представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Ж.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на «*» *, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** сумата от 122,95лева, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от връчване препис на страните пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: