РЕШЕНИЕ
№
…………..2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и четвърти януари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1870 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Г.М., ЕГН ********** *** против Електронен
фиш за налагане на глоба с.К, №1102591 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182,
ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 50 лева.
Жалбоподателката моли електронният фиш, като
незаконосъобразен да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателката не
се явява, редовно призована. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР
Пазарджик, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На
жалбоподателката е съставен електронен фиш, затова че на 22.12.2015 г. в 14:01
часа на Главен път І-8, км 197+660, на к-ще за с… в посока на движение към гр.П.
е заснета с АТСС TFR1-M №0521 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост да управлява МПС – л.а. „..”
с ДК №.. със скорост 76 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено
с пътен знак В26.
Жалбата
е процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства
приложени по делото.
Безспорно е, че с измененията на ЗДвП в чл.184, ал.4 от закона е въведен нов специален спрямо
ЗАНН начин за образуване на административнонаказателното производство за
установяване на административни нарушения чрез издаване на електронен фиш за
налагане на глоба.
Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата
на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие, не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението./Вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013 г./.
Същите съображения важат и по
отношение на датата на издаване на ел.фиш, тъй като тя не е част от
задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от
формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания.
От приложените към
административнонаказателната преписка доказателства - удостоверение за одобрен
тип средство за измерване се установява, че използваното в случая техническо
средство е мобилно многофункционално устройство
за контрол на скоростта
на МПС тип TFR1-M, за която е издадено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от 24.02.2010 г., валидно до 24.02.2020
г., т.е. същото е технически изправно е и отговаря на
метрологичните изисквания за употребата му на територията на България. Освен това е извършена последваща
проверка на техническото средство, видно от Протокол за проверка №5-26-15/01.04.2015 г., с който е установена
техническата му изправност, която проверка е със срок на валидност от една
година.
При така
установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че при издаването
на фиша не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата
отмяна, за което се настоява в жалбата. Фишът съдържа всички необходими
реквизити, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число посочване на териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, с конкретно посочване на пътя,
пътната отсечка от този път, датата, точния час на извършване на нарушението,
марката и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението, описание на нарушението, включително максимално
допустимата скорост, конкретно измерената скорост и стойността на превишението,
нарушените законни разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото
на доброволното й заплащане.
Фишът е издаден при
кумулативното наличие на всички предпоставки за издаването му, съгласно чл.189, ал.4,
изречение първо от ЗДвП – при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. За извършеното нарушение е издаден електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Тук следва да се
държи сметка за легалната дефиниция на понятието "електронен фиш",
съгласно §6, т.63 от
ДР на ЗДвП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. В установените от закона реквизити на
електроннния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува
изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези
специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо
поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на въведените
данни за нарушението и собствеността/ ползването на автомобила. При тези факти
съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен реда за установяване, фиксиране,
заснемане и въвеждане на данните за нарушението в административно-информационна
система на ОДМВР гр.Пазарджик, последвалата им обработка и окомплектоване с
данни за собственика на автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания
електронен фиш.
В случая нарушението
е установено от мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №521, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система камера-лазерен
датчик-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази
причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
С измененията на
ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно § 6, т.65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган.
В настоящия случай обжалваният
ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
При установяването
на административното нарушение с гореописаното АТТС не е нарушено императивното
изискване на чл.10, ал.3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи.
Съгласно посочената разпоредба при работа с временно разположени на участък от
пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
В процесния случай видно
от представения по делото снимков материал от ОД на МВР Пазарджик
автоматизираното устройство за контрол е било прикрепено към превозно
средство-служебен автомобил, поради което не се изисква снимка на уреда.
Съставен е протокол за използване на АТСС.
А от събраните по
делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, която предвижда забрана за водача, при
избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават установена стойност на скоростта, сигнализирана с
пътен знак, като в
случая максимално разрешената скорост, установена с пътен знак В26 е 60 км/ч, а
водачът се е движил със скорост 76 км/ч.
Не на последно място
съгласно чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /действаща към датат на извършване на нарушението/,
мястото за контрол с мобилно техническо средство е обозначено с пътен знак Е24,
поставен преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните
технически средства, като разположението на пътен знак Е24 е документирано със
снимка, представена по делото.
Не се оспорва, че жалбоподателката е собственик на лекият автомобил
заснет със мобилната радарна система.
По делото не се
представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП собственикът да е представил в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението.
Следователно
правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката
за извършеното нарушение, в качеството й на физическо лице, собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението, съобразно чл.188, ал.1 от ЗДвП.
Но съдът намира, че
НП следва да бъде отменено по следните съображения:
Според препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на обстоятелствата, изключващи
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН
не се предвижда друго.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК давността за
погасяване на наказателното, респективно административнонаказателното
преследване е три години и започва да тече от довършване на нарушението.
В случая в ЗАНН не е
предвидено друго нито за давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито за
абсолютната, предвидена в чл.81, ал.3 от НК, поради което тези институти са
напълно приложими и при административнонаказателните производства.
Съгласно чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В случая с
издаването на ЕФ на същата дата - 22.12.2015 г. давността не е прекъсната и от
тази дата тече три годишната давност.
Следователно, в
конкретния казус с изтичане на 3 години от извършване на нарушението –
22.12.2018 г. изтича обикновената давност за адмнистративнонаказателно
преследване.
Видно е, че ЕФ е
връчен на нарушителката на 18.06.2019 г., но давността не е прекъсната, с това
действие, тъй като е била изтекла давността за наказателно преследване, т.е.
административнонаказателното преследване е изключено по давност.
С оглед на
изложеното електронен
фиш следва да бъде
отменен.
Воден от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба с.К, №1102591 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с
който на И.Г.М., ЕГН ********** *** за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: