Р Е Ш Е Н И
Е
№242 11.08.2020
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично
съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков,
като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №215 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Евриком“ЕООД, представлявано от управителя Н.И.А. против
Решение 85/10.02.2020 год. по АНД №2830/2019 год. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ №190/27.09.2019 год., издадено от Директора на
Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“. В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. При разглеждането на приетите по делото
писмени доказателства, съдът е стигнал до погрешни изводи. В издаденото
разрешение за митническо складиране няма изискване за отразяване на стоката по
партидни номера. В подкрепа на това е и факта, че години наред стоката е била
декларирана в кл.6/8 без да са били посочвани партидни номера. В този смисъл
изпълнението на едно условие, което не е било поставено е несъразмерно и
противоречи на добрите административни практики. Неправилен е и извода на
районният съд, за липсата на противоречие между фактическото описание на
нарушение и правната му квалификация. Така както е описано нарушението подлежи
на санкция по реда на чл.234а от ЗМ, а не по реда на чл.238 от същия закон. Въз
основа на изложените съображения в подкрепа на наведеното касационно основание
е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което наказателно
постановление №190/27.09.2019 год., издадено от Директора на Териториална
дирекция Тракийска към Агенция „Митници“, да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – ТД Тракийска на
Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юриск.
З.Б., в депозираното възражение срещу касационната жалба, изразява становище за
нейната неоснователност, като моли съда да потвърди обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд –
Стара Загора е НП №190/ 27.09.2019 год., издадено от Директора на Териториална
дирекция Тракийска към Агенция „Митници“ въз основа на АУАН №104/28.06.2019 год., с което на „Евриком“
ЕООД на основание чл.235, ал.1, т.1 от ЗМ във връзка с чл.238, ал.1 от ЗМ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лв.,
за това, че на 10.04.2019 год. в град Стара Загора, кв. „Индустриален“, „Евриком“ЕООД ЕИК *********, в качеството си на титуляр на
Разрешение за откриване и управление на митнически склад №BG003000/71/000143, като
съхранява на територията на Митнически склад С/BG003000/00053 съюзни стоки:
„Парафин П-2/Е6“ по производствени партиди №№33, 46, 31, 20 и 363 с общо
количество 18 900 кг., предмет на доставки по МД с МРН №№19BG003008002407R0/04.04.2019
год. и 19BG003008002267R3/01.04.2019 год. за поставяне на стоки под режим
допускане за свободно обращение, без изричното разрешение на митническите
органи, не е спазило едно от условията в издаденото разрешение, а именно в
кл.22 „Съхранение на стоки, които не се поставят под режим митническо
складиране“, не са описани стоки, които да не са под режим митническо
складиране и за които да е разрешено съхранение на територията на митническия
склад №С/BG003000/00053; - като съхранява на територията на митнически
склад № С/BG003000/00053;
съюзни стоки: 604.2 кг. „Церезин ЕЦ2“, обект на
доставка по митническа декларация с МРН18BG003000J0001569/17.10.2018
год. за поставяне на стоки под режим митническо складиране и приключена с
митническа декларация МРН 19BG00300800903R3/07.02.2019
год. за допускане за свободно обращение, без изричното разрешение на
митническите органи, не е спазило едно от условията на издаденото разрешение, а
именно в кв.22 „Съхранение на стоки, които не се поставят под режим митническо
складиране" не са описани стоки, които да не са под режим митническо
складиране и за които да е разрешено съхранение на територията на митнически
склад С/BG003000/00053, с което е нарушил чл.242, §1, буква Б от
Регламент ЕС №952/2013г на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, и е осъществен състава на чл. 238 ал.1 от ЗМ.
Срещу съставения АУАН №104/28.06.2019 год., с
който посочените по-горе факти са повдигнати като административно обвинение и
конкретно, съхранението на парафина и церезина, допуснати за свободно
обращение, въпреки липсата на описани стоки, които не се под режим митническо
складиране в кл. 22 „Съхранение на стоки, които да не са под режим митническо
складиране“ от издаденото Разрешение за откриване и управление на митнически
склад № BG003000/71/000143, е постъпило възражение, че тези факти не са
нарушение на чл. 238 от ЗМ тоест правно съображение. В наказателното
постановление ответния АНО е направил подробен анализ на подаденото възражение,
аргументирано с проведени процедури и действия на дружеството по митнически
икономически режим – митническо складиране, касаещи управлявания собствен
митнически склад, както и действия на дружеството, свързани с извършената на
10.04.2019 год. митническа проверка на склада. С възражението не се отрича, че
в кл. 22 от Разрешението за използване на специален режим, различен от транзит
– за митническо складиране с №BG003000/71/000143, за откриване и
управление на митнически склад С/BG003000/00053, кл.22 „Съхранение
на стоки, които не се поставят под режим митническо складиране“, не са описани
стоки, които да не са под режим митническо складиране и за които да е разрешено
съхранение на територията на митническия склад. Във възражението се изразява
несъгласие с констатираното при проверката на 10.04.2019 год. обстоятелство, че
всички торби /чували/ притежават партиден номер, поставен от производителя и
посочен в придружаващ стоките анализен сертификат, като се твърди, че не е относим към двете митнически декларации с МРН 19BG003008002407R0/04.04.2019
год. и 19BG003008002267R3/01.04.2019 год.. Това възражение не представлява
посочване на други факти и обстоятелства, които да променят фактическата
обстановка и правната квалификация, поради което е неоснователно. Наказващият
орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, описани в АУАН, приел е,
че се подвеждат правно под чл.238 ал.1 от ЗМ, тъй като с действията си пред
митническите органи по повод на основната си дейност: производство и търговия с
восъчни смеси, са извършени действията по съхранение на територията на
митническия склад на описаните съюзни стоки, без изричното разрешение на митническите органи, не е спазило едно от
условията в издаденото разрешение за откриване и управление на митнически
склад, с което е извършено нарушението на ЗМ. Случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН и следва да се наложи имуществената санкция по чл.238 ал.1 от
ЗМ
С въззивната жалба дружеството е твърдяло, че
описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, както и посочените
доказателства, не формират извод за твърдяното от правна страна митническо
нарушение. Изложени са отново всички факти в хронологичен ред, описани в АУАН и
във възражението против него, като основния факт е, че след началото на 2016 год.
всички подадени митнически декларации съдържат в клетка 31, сега 6/8 максимално
подробно описание на вида парафин, който се оформя. Счетоводно били създадени и
водени аналитични сметки по под видове парафин, с цел удовлетворяване
изискванията на митническите органи за отграничаване
на парафините, съгласно вътрешно фирмената документация. При извършената на
10.04.2019 год. проверка на склада, митническите служители констатирали наличие
на 19 440 кг парафин от под вид П2/Е6 и 5 604 кг церезин
ЕЦ2. От представената по време на проверката материална отчетност се
установило, че в склада следва да са налични 19 440 кг парафин от този под
вид по МД №№ 19BG003008002463R1/08.04.2019 год. за
складиране и 5 000 кг церезин ЕЦ2 по МД №19BG003008001615R8/07.03.2019
год. След направените измервания и изчисления на нето тегло в склада се намират
604 кг повече от продукта Церезин ЕЦ2. Количеството
парафин е точно, колкото е по материална отчетност. За този парафин е започнало детайлно засичане
по партидни номера, които са описани в сертификата за годност, издаден от
производителя, които никога не са отчитани и засичани и не е имало такова
изискване да бъдат проследявани. Така се стигнало до извода, че макар в склада
да е налична стока от 19 440 кг. парафин П2/Е6, колкото е по материална
отчетност, това не е същата стока по митническата декларация за складиране,
защото върху чувалите, в които се намира са изписани партидни номера от друга
доставка. Липсва факт, който да доказва, че това количество стока не е същото
по МД, освен надписа на чувалите. От всички събрани в хода на проверката
документи се установява, че дружеството не е имало задължение да води нито
материална, нито счетоводна отчетност, в която да се съдържат данни за
партидните номера на стоката. Още повече, че за другите видове парафин, като
например Церезин ЕЦ2 такива партидни номера изобщо не
са налични. В акта и в НП се съдържат констатации за два вида стока, макар
според АНО да са доказателства за едно и също митническо нарушение. По отношение на церезина, който според
обвинението е с 604 кг. повече от поставената под режим „Митническо складиране“
с МД №19BG003008001615R8/07.03.2019 год.,
не е прието, че се отчита по митнически номера, а само по
наименованието. За тази стока не са налични отбелязвания върху опаковката.
Според материалната отчетност в склада следва да се намират 5 000 кг. При
проверката е извършено приблизително измерване първо на бруто теглото, заедно с
дървените палета равно на 5 793 кг, след което е измерено едно пале и един
кашон и е определена тарата, извадена от брутото и така с математическо
изчисление е получена нето тегло от 5604 кг. Този начин на измерване не може да
бъде достоверен способ за доказване на съставомерен
факт от административно нарушение. Твърденията за вида на стоката се основават
само на надпис върху стикери, без да бъдат взети проби за установяване на този
факт.
По отношение на парафина е направено засичане по
партидни номера, щамповани върху чувалите и като резултат се твърди, че
количеството парафин вътре в склада е от партиди по други митнически
декларации, а открития пред склада парафин е този, който е следвало да се
намира вътре. По отношение на тази стока са формулирани три митнически
нарушения: съхранение в митнически склад на 18 900 кг съюзна стока
парафин, което е предмет на обжалваното наказателно постановление; изваждане от
склада на стока, без разрешението на митническите органи по отношение на
14 420кг парафин по МД №19BG003008002463R1/08.04.2019 год., за което
е издадено наказателно постановление №189/2019 год. Във връзка със същата МД,
за количество от 4 480 кг е съставен и трети акт за нарушение на чл.234а
от ЗМ – отклонение на стоки, които са част от общото количество 19 440 кг.,
по който към настоящия момент няма издадено наказателно постановление. Въпреки
представените доказателства, че парафина не се заприходява по партидни номера и
въпреки установеното количество от 19 440 кг. в митническия склад, е
изградена версия за три митнически нарушения, едно от които и процесното.
Описанието на стоката във всички митнически декларация е „парафин Лукойл П2/Е6.
Съгласно протокола за извършената митническа проверка в склада на 10.04.2019г е
установено 19 440кг количество парафин П2/Е6. Проверяващите приемат, че в
склада се намира парафин от същия вид, със същото описание, но по други
митнически декларации, посочени в АУАН и в НП, който парафин е бил оформен на
режим допускане за свободно обращение /внос/, а парафинът по митническата
декларация, вписана в материалната отчетност №19BG003008002463R1/08.04.2019г, в
количество 14 420кг се намира пред складовото помещение, а 4 480кг от
него е отклонен – липсва на територията на базата. Според описанието в кл. 6/8
от коментираната МД от 08.04.2019 год., която фигурира в материалната
отчетност, складираният парафин П2/Е6 е с параметри 57.1 градуса температура на
топене и масленост 0.36%, такъв е и откритият в склада. За разграничаване на
парафините по отделните митнически декларации е приет допълнителен признак – по
цитираните в АУАН и в НП партидни номера в анализните сертификати. Изискване за
това детайлизиране и водене на материална отчетност по партидни номера не е
поставяно от митническите органи, и не фигурира и в действалото към 10.04.2019 год.
Разрешение за митническо складиране. След като няма изискване за отчетност по
партидни номера, то не може да бъде нарушено. Извода за несъответствие между
партидния номер на чувалите, намиращи се в склада и партидния номер по
сертификата, приложен към МД е направен на базата на документи по различни
вносове, но не е достатъчен да докаже митническо нарушение на чл. 238 от ЗМ,
изразяващо се в неспазване на едно от условията на режим „Митническо
складиране“, а именно – съхранение в склад под митнически контрол на процесните
съюзни стоки, по две митнически декларации, без надлежно разрешение на
митническите органи. За да е налице такова нарушение, количеството стока в
склада следва да е повече от вписаното в материалната отчетност. В случая при
съмнително измерване е установено количество в повече само по отношение на
церезина. Това, че стоката в склада е с друг партиден номер, не е нарушение,
тъй като изискването партидния номер да е вписан в материалната отчетност и
стоката да бъде допълнително идентифицирана по него не е поставено от
митническите органи. Обвинението, че стоката от 18 900 кг. се намира в
склада, въпреки, че е по митническите декларации, които вече са оформени на
режим „внос“, а намиращата се пред склада стока е под митнически контрол и е
следвало да бъде вътре в склада. Правния проблем се състои в това, че стоката
по партиди, описани в анализни сертификати към МД№19BGBG003008002463R1 от 08.04.2019 год.; МД
№1919BGBG003008002407R1 от 04.04.2019 год. и МД№19BGBG003008002267R3/01.04.2019
год. е една и съща – парафин П2/Е6 с доставчик Лукойл с едни и същи
характеристики и цена. Това са родово, а не индивидуално определени стоки като
такива са взаимно заменяеми и партидните им номера нямат значение, както
например нямат значение купюрите за една парична сума. От правно значение е
количеството на стоката, която е описана до определена степен в МД. Ако бъде
пресипана в чували с друг партиден номер, различен от този в анализния
сертификат или бъде преопакована, как ще бъде различена от оформената на внос
стока, от тази, която е под митнически режим, описана в материалната отчетност.
Изложени са и подробни доводи за допуснатите процесуални нарушения, твърдени
по-горе.
За да потвърди наказателното постановление,
въззивния съд е приел фактическото обвинение за доказано от представените по
делото документи и показанията на разпитаните свидетели, а същата и не се
оспорва от жалбоподателя. При извършената проверка не е установи нарушения на
правилата за повдигане на обвинение и налагане на имуществената санкция,
конкретно не правилна правна квалификация на фактите под приложената
административно наказателна разпоредба и визираното правило за поведение от
Митническия кодекс на Съюза, от което се е отклонило санкционираното дружество.
Като неправилно е отречено твърдението, че поради установените стоки за
свободно обращение, вярната правна квалификация е по чл. 234а от ЗМ. /Който
отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим
или реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове или
определените от митническите органи условия, се наказва с глоба - за
физическите лица, или имуществена санкция/. Приел е, че на 10.04.2019 год.
дружеството съхранява на територията на митническия склад парафин П2/Е6 по
производствени партиди №№33,46,31,20 и 363 с общо количество 18 900 кг.,
предмет на доставки по МД №1919BGBG003008002407R1/04.04.2019 год. и
МД№19BGBG003008002267R3/01.04.2019 год., които са за поставяне на стоки под
режим допускане за свободно обращение, но тези факти осъществяват
административното нарушение, визирано в наказателното постановление, когато
липсва изрично разрешение за това на митническите органи. Съдът е разгледал
основното възражение във въззивната жалба, а именно – установените 18 900 кг.
парафин не са по тези две МД, а по осчетоводената от 08.04.2019 год. за
поставяне под митнически надзор, представляват родово определени вещи, те са
част от заприходеното количество от 19 440 кг,
купено от един и същи доставчик, на една и съща цена, с едни и същи физически
характеристики и нямат никакво значение партидните номера тоест правно значение
има само количеството парафин вътре и вън от митническия склад, но на
територията на ползваното складово помещение. Тези възражения са отхвърлени със
следните правни доводи: в декларацията от 08.04.2019 год. е посочен парафин с
температура на топене 57.7, 57.1 С и съдържание на масло от 0.36%, докато в
декларациите от 01.04.2019 год. и от 04.04.2019 год. са посочени различни
температури на топене – тази от първи април 56.4, 57.1, 56.5С, а в тази от
04.04.2019 год. - 56.5,57.1. Следователно не са едни и същи качествените
характеристики на стоките, описани в трите декларации. Освен това, стоките под
митнически режим следва да бъдат индивидуално определени. В декларацията от
08.04.2019 год. изрично като допълнителна информация са посочени номерата на
паспортите на продуктите №19011974 за партида №28, №1903634 – за партида №56 и
№1903710 - за партида №59 тоест парафина е индивидуализиран. Това, че в
счетоводството не са отразени съответните партиди на стоките няма правно
значение, нито е факт, който опровергава административното обвинение. В
митническите декларации са посочени номера на партиди на стоките и върху самите
торби има отразяване. Липсата на изискване за посочване на партидни номера в
Разрешението за митнически склад няма правното значение, което жалбоподателя му
отдава. Как ще бъдат индивидуализирани стоките зависи от всеки конкретен
случай, като противното означава възможност да се съхраняват в митническия
склад стоки за свободно обращение, без това да е разрешено. Съдът е намерил за
установено и съхранението на церезина, като е приел, че начина на измерване –
първо бруто, после тара и изваждане на тарата от брутото е общо приет и
достоверен метод за изчисляване на нетното количество от стоката. Неоснователни
са и изискванията да се вземат проби от стоката, за да се установи нейния вид.
Целостта на опаковките на стоките не е била нарушена и не е имало основание –
спор, който да се разследва, чрез експертиза. Приел, че не може да се приложи
чл.28 от ЗАНН, тъй като са засегнати обществените отношения, обект на защита от
приложените административно наказателни разпоредби, като се имат предвид и
количествата установени стоки за свободно обращение, които са установени в
склада. Размера на имуществената санкция е минимален, поради което и няма
основание, нито правна възможност да бъде изменен.
Настоящия състав споделя изцяло изложените от
въззивния съд правни доводи, като в отговор на наведените в касационна жалба
оплаквания, намира следното: На първо място необосноваността не е касационно
основание по НПК. Касатора твърди, че с решението си въззивния съд не е
възприел защитната му теза за количества парафин и церезин
по митническа декларация от 08.04.2019 год., които са под митнически надзор.
Тази теза е изградена въз основа на интерпретация на повдигнатите с АУАН съставомерни факти и обстоятелствата по извършване на
нарушението, които го доказват – описаните количества парафин и церезин, тяхното местонахождение, количества, опаковки,
обозначение, митническо деклариране, счетоводно отразяване. Предмет на
касационен контрол е съществуването на посочените в касационната жалба факти,
представляващи съществени процесуални нарушения, каквито в настоящия случай
отсъстват, а за приложението на материалния закон спрямо установената от съда
фактическа обстановка, се следи и служебно. Под установени факти се имат
предвид онези повдигнати с АУАН съставомерни
обстоятелства и тези, посочени от наказаното лице, които са доказани в хода на
административно наказателното и въззивното съдебно производство с годни
доказателствени средства. Въз основа на тях се правят и правните изводи за
осъществено деяние, неговата правна квалификация, вид и размер на наказанието, автора
му и наличието на основание за освобождаване от административно наказателна
отговорност. Ето защо и необосноваността на въззивното съдебно решение не е
въздигната в касационно основание по чл. 348 от НПК.
По отношение правилното приложение на материалния
закон спрямо установените факти:
Правилно въззивния съд е приел, че не се касае до
родово определени вещи, още повече, че по силата на 186а от ЗЗД родово
определените вещи се считат индивидуализирани в момента, в който бъдат
предадени или бъдат определени по съгласие между страните. Сертификата за,
издаден от ЛУКОЙЛ се отнася до съответен партиден номер, който индивидуализира
родово определените вещи и касае количеството, качеството и характеристиките на
предадения в собственост на купувача, в случая парафин. На 08.04.2019 год. е
разрешен режим за съхраняване на стоки в склада за 36 палета, 972 торби парафин
Лукойл П-2/Е6 с темп. на топене 57.7, 57.1 гр. С и съдържание на масло 0.36%, с
тегло от 19 440 кг., а съгласно Разрешението за митнически икономически
режим/специфично предназначение, мерките за идентификация на стоките са:
поставяне на митнически пломби, печати клип-марки или други отличителни знаци
тоест онези, за които важи съответното разрешение да бъдат съхранявани в склада
трябва да е възможно да бъдат идентифицирани. Това задължение тежи на онзи,
който е длъжен да спазва митническия режим по аргумент от посочената като
нарушена разпоредба на чл.242 от Регламент ЕС №952/2013г на ЕП и на Съвета за
създаване на МК на Съюза, конкретно задължението по §1 буква Б – титулярят на
разрешението или на режима отговаря за изпълнението на задълженията
,произтичащи от складирането на стоки под режим митническо складиране тоест
задълженията, съпътстващи тази дейност. Дейността по митническо складиране е
поставена под разрешителен режим, поради което първото задължение и за
неизпълнение на което е санкционирано дружеството е съхраняване на стоки, за
които няма дадено от разрешение за складирането им в склад за стоки под режим
митническо складиране, което се доказва от липсата на описание на такива в
кл.22 от процесното Разрешение. Само за яснота, горния извод следва и от сравнителния прочит с
разпоредбата на чл.242 §3 от същия
Регламент : Титулярят на режима е отговорен за изпълнението на
задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо
складиране – фактическо и правно действие за всеки път, когато стоки се
поставят под този режим. Следователно задължението по §1, буква б от чл.242 на
Регламента визира задълженията за спазване на разрешителен режим за складирането
на стоки под режим митническо складиране. Липсата на идентичност между парафина
по МД от 08.04.2019 год. в количество 19 440 кг, който е с партидни номера
28, 56, 59, е установена в хода на извършената на 10.04.2019 год. проверка и
факта, че в склада са измерени 19 440 кг парафин не означава, че това е
парафина по тази МД и по тези партидни номера. След като са установени 18 900
кг по партиди 20, 31, 33, 46, 363, които са различни от доставените 19 440
кг по партиди 28, 56 ,59 и не са част от това количество, и е доказано, че са
обект на други МД също за 19 440 кг, за режим на свободно обращение, то не
може да се приеме, за състоятелна тезата на касатора,
че равните килограми сочат на една и съща стока, защото била родово определена.
На стр. 205 от преписката е приложено описание на партида 363 в 486 торби по 20
кг. /9 720.00 кг/, на стр.206 е партида 20 за 7 560 кг, / общо 17 280.00/
партида 46 за 6 480 кг., партида 31 за 6480 кг., и 31 за 6480 кг. /3х6480кг
е равно на 19 440 кг./, които са предмет на МД от 04.04.2019 год. и от 01.04.2019
год., но които са за свободно обращение. Следователно не е една доставката от
19 440 кг преди 10.04.2019 год., за да се твърди, че щом са установени
същите кг парафин, то следва да се приеме, че това е парафина който е описани в
МД от 08.04.2019 год за поставяне под митнически
режим, но той е описан под партидни номера и следва да бъде възможно неговото
идентифициране. Касатора не е наказан, че не е посочил в счетоводството си тези
партидни номера, за да се твърди, че няма такова задължение и оттук не може да
го наруши. Съставомерните факти не са установени и от записванията в неговото
счетоводство, а от документите по вноса на стоките, чието наличие в митническия
склад, без да е описано в разрешението, че може да бъдат съхранявани такива за
свободно обращение, сочи на поведение, което се отклонява от задълженията по
чл.242 §1 т.“б“ от Регламента за създаване на МК на
Съюза. Самото възражение против АУАН сочи, че се извършва проверка по партидите
и посоченото в сертификата за качество съответствие, а начина на осчетоводяване
се избира от задълженото лице и не е задължително да установява не изгодни за
него факти - съхраняване на парафин от други партиди, по процесните други две
МД, който не е под режим на митническо складиране. По този въпрос въззивния съд е изложил
аргументи, които не следва да се повтарят. По отношение индивидуализацията на
церезина важи гореказаното – задължение е на титуляра
на разрешителното да осигури идентификация на стоката, поставени под митнически
режим. Измерването не може да бъде извършено по друг начин освен бруто, след
което да се извади теглото на тарата и така да се установи нетното количество.
По този начин процедират и кантарите, отчитащи теглото на тарата.
Съгласно чл.238 ал.1 от ЗМ всяко нарушение на
нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от
митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с имуществената
санкция по чл.235 ал.1 от ЗМ. Следователно състава е общ и субсидиарен –
прилага се, ако нормативните актове, уреждащи отношенията по режима на стоки
под митнически надзор, не предвиждат друго. Касатора твърди, че следва да се
приложи друг състав, който е конкретен и има различно изпълнително деяние, а
именно който отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за
митнически режим или реекспорт, като не изпълни установените в нормативните
актове или определените от митническите органи условия – 234а от ЗМ. Тази му
теза се гради на довода, че не се касае за съхраняване на стоки, които са под
режим допускане за свободно обращение, но обратното е установено от АНО и от
въззивния съд, поради което и оплакването за несъответна правна квалификация на
фактите е неоснователно.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение №85/10.02.2020 год., постановено по АНД №2830/2019 год. по описа на
Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.