Р Е Ш Е Н И Е
№
……………….
София, …...05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ШЕСТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и втори април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. СТОИЦЕВ
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Весела
Венева, като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно наказателно
дело от частен характер /в.н.ч.х.д./ № 5080 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
С присъда от 21.11.2017 г. по
наказателно дело от частен характер (н.ч.х.д.) № 20152/2015 г. по описа на
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 102 състав, подсъдимият С.С.Б. е бил признат за невиновен в това, че на 13.05.2015г.,
в град София, публично (пред неустановен брой читатели на вестника) и чрез
печатно произведение (в бр.19 на в. „Шоу” от 13.05. – 19.05.2015 г.), в интервю
за журналистката свид. М.Д., публикувано във въпросния брой на вестник, е
приписал престъпление (такова по чл. 304б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК) за
тъжителката А.С.М. с думите: а) „Съпругата
ми поиска от моята майка В.С. сумата от 1000 лева да почне работа като
учителка. Трябвало да си плати местото, имало някаква корупционна схема. Майка
сподели с мен, че иска да помогне на А., защото я обича като своя дъщеря. След
като дадохме парите на жена ми, тя звънна на свой познат, нейн съученик. В.се
казва. Фамилията не му знам. Той живее в София, но е родом от Карлово. В.се
представи като човек, който е работил по изборите в предизборния щаб на Д.К..
Каза, че са много близки. И така. Обадихме се на въпросния В.по телефона.
Преведохме му на сметка първите 500 лева. След три дни А. беше назначена като
детска учителка в ЦДГ „Б.”, Пловдив, ж.к. „Тракия“. В деня на конкурса аз
заведох жена си в детската градина. Към 17 часа след обяд директорката Т.К.,
вече пенсионер, дойде лично да ме поздрави. Каза ми: „Честито!”; „… Да! Директорката
дори разведе А. в градината, представи я на децата. Всичко мина добре. Отидохме
си в къщи и пред входната врата на апартамента телефонът на А. звънна. Оказа
се, че е същият този В., на когото бяхме превели пари. Жена ми спечели
конкурса, за който бяхме платили. В.искаше веднага да му се преведе втората
част от уговорената сума.”; „Както ви казах, нейното назначение струваше общо 1
000 лева. Преведохме парите на две вноски от 500 лева всяка. Жена ми преведе
парите по сметка. Лично видях ордерите, защото тя ми се отчете. И така …” и
с думите: б) „ … Директорката на
градината г-жа К.се пенсионира и А. пожела да седне на нейния стол. Последва
пак телефонно обаждане до въпросния В... Той каза: „Ще уредя нещата. Ще станеш
директор, но мястото ще ти струва 6 000 лева!”. За мен този В.е Красъо Ч. в образователната система. Сумата, която поиска,
беше непосилна за моите възможности. Аз събрах едва 4 000 лева. В присъствието
на А. с В.започнахме да правим пазарлък по телефона. Казах му: „В.успях да
събера едва 4 000 лева. Ако смяташ, че ще свършат работа, нека стане сделката”.
Но той категорично държеше да му преведем по сметка 6000 лева. Даде ми срок от
порядъка на 10-15 дена да събера парите. Не можах и назначиха за директор друга
жена, не моята …”, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
първоначалното обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т.
2 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК, както е признат за невиновен и в
това, че на горепосочените дата, място и време, публично (пред неустановен брой
читатели на вестника) и чрез същото печатно произведение (в бр.19 на в. „Шоу”
от 13.05. – 19.05.2015 г.), в същото интервю за журналистката свид. М.Д.,
публикувано във въпросния брой на вестника, е приписал престъпление (такова по
чл. 194, ал. 1 от НК) за тъжителката Т.П.Т. с думите: „… дъщеря й, която живееше в моето жилище, се блъскаше с мен в
коридора, без да ми каже и едно: „Добро утро” или „Добър ден”. Като ме виждаше
си слагаше краката на масата. Отношението й към мене беше под всякаква критика.
На това дете му плащах уроците по математика и рисуване. Благодарение на тези
уроци я приеха в Националната гимназия за сценични кадри. Това дете го гледах
като мое въпреки това я хванах на два пъти да краде от семейните пари!”,
поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по първоначалното обвинение
за престъпление по чл. 148, ал. 2 ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1, предл.
2 от НК.
Срещу постановената присъда е постъпила
жалба от адв. Д.П.П., действащ в качеството на
повереник на частните тъжители А.С.М. и Т.П.Т.. В жалбата се излагат
оплаквания, че атакуваният съдебен акт е постановен при нарушение на
процесуалните правила, незаконосъобразен е и е в противоречие с доказателствата
по делото. Поддържа се, че присъдата не е била прочетена публично. Твърди се,
че непосредствено след пледоариите съдът, без да се съвещава, е обявил, че
признава подсъдимия за невинен, като е изложил кратки мотиви в тази
насока. С оглед изложените в жалбата
доводи се прави искане присъдата на първоинстанционният съд да бъде отменена и С.С.Б. да бъде признат за виновен за това, че е извършил
описаните в тъжбата престъпления с правна квалификация чл. 148, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2, пр. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК. Претендират се
разноски.
Срещу подадената въззивна жалба не са
постъпили възражения от подсъдимия С.С.Б..
В хода на съдебните прения в открито
съдебно заседание на дата 22.04.2019 г. пред въззивната адв. П. поддържа подадената въззивна жалба.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е цитирал заглавието на статията, без
да вземе предвид, че същото е интерпретация на самия интервюиращ, а не на подсъдимия.
Според повереника на тъжителките клеветата е извършена с инкримираните изрази в
самото интервю. Според адв. П. в хода на производството са събрани
доказателства, които установяват по категоричен начин вината на подсъдимия в
престъплението, за което е повдигнато обвинение. По отношение на писмените
доказателства – подадени от подсъдимия жалби до държавни органи, повереникът
подчертава, че по делото се установява, че компетентните органи не са
установили каквито и да е индиции за корупционни схеми. Излага още, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че с интервюто подсъдимият е целял
да сигнализира обществото за корупционна схема, като се акцентира на
обстоятелството, че в проведеното интервю са посочени и детайли относно личния
живот на подсъдимия и тъжителките, което сочи на желанието за осрамване на
тъжителките.
Тъжителката М. се придържа към
казаното от повереника и моли за справедливо решение. Тъжителката Т.Т. не се явява лично в откритите съдебни заседания пред
въззивната инстанция.
Защитника на подсъдимия оспорва
подадената въззивна жалба, в хода на съдебните прения
моли присъдата на СРС да се потвърди като правилна, законосъобразна и
постановена въз основа на събраните по делото доказателства. Подсъдимият,
редовно уведомен за откритите съдебни заседания пред настоящата инстанция, не
се явява, като защитникът му изрично е заявил, че същият не желае да участва
лично.
В хода на въззивното
производство, в проведеното на 23.01.2019 г. открито съдебно заседание е
допусната съдебно-психиатрична експертиза за установяване на актуалното
психиатрично състояние на подсъдимия поради съмнение за годността на подсъдимия
да участва в настоящото производство. Назначеното вещо лице е депозирало
заключение на 11.03.2019 г., като е проведен разпит на 18.03.2019 г. в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът е допуснал до разпит и В.С. –
майка на подсъдимия – същата обаче се възползва от правото си на отказ от
свидетелстване на основание чл. 119 НПК.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяване или
изменяване на първоинстанционната присъда.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на
този доказателствен материал първоинстанционният съд напълно обосновано е
приел, че подсъдимият С.С.Б. не е извършил
престъплението, твърдяно в тъжбата. Настоящият състав намира, че по делото
липсва каквато и да било индиция, за липса на проведено съвещание и
постановяване на присъдата непосредствено след изслушване на съдебните прения.
Видно от съдебния протокол от дата 21.11.2017 г. присъдата е обявена, след като
съдът се е оттеглил на съвещание. Същата е обявена публично в присъствието на
страните. Протоколът от проведено съдебно заседание съставлява официален
свидетелстващ документ досежно възприетите и отразени в него факти, настъпили в
хода на заседанието, а и настоящата инстанция констатира, че липсва твърдение
за наличие на отразени, но ненастъпили обстоятелства от страна на тъжителките. Следва
да се подчертае и, че в закона липсва изискване за времетраенето на съвещанието
преди постановяване на присъда, поради което и настоящият състав не намира за
основателен доводът на защитата във връзка с начина на обявяване на присъдата
от страна на първоинстанционния съд.
Фактическата обстановка по делото е следната:
Подсъдимият С.С.Б.,
с ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, неосъждан, работи като управител на фирма "М.П."
ЕООД, с постоянен и настоящ адрес:***.
Тъжителката А.М. е майка на тъжителката
Т.Т.. До 09.01.2015 г. двете жени живеели с
подсъдимия, който бил съпруг на Т.. Бракът между Б. и Т. бил прекратен с развод.
След приключване на брака им, Б. и Т. били във влошени отношения.
През 2010 г. А.М. била назначена на
работа в детска градина „Б.“ в гр. Пловдив като детска учителка.
След прекратяване на брака си с
тъжителката Т.С.Б. се е обърнал към вестник „ШОУ“ по повод разкриване на
корупционни практики в образователната система в гр. Пловдив. Заинтересувани от
така подадения сигнал, от вестника изпратили журналистката Д., която да проведе интервю с
подсъдимия. Подсъдимият разказал на журналистката за корупционна схема в
областта на образователната система. В хода на интервюто подсъдимият споделил,
че с тъжителката А.М. са били съпрузи, че М. е помолила майка му за финансова
помощ- искала сума в размер 1000 лева – за да си осигури работно място в детска
градина като учителка в гр. Пловдив. Разказал още, че неговата майка не
разполагала с такива средства и уведомила подсъдимия. М. и подсъдимият се свързали с лице с прякор В.Ч.,
на когото дали сума в размер на 1000 лева, за да бъде назначена А.М. на
длъжността „детска учителка“ в местна детска градина. Подсъдимият разказал, че
парите са били преведени по банков път с бенефициер лице с прякор В.Ч..
Последният бил посредникът в корупционната схема. Подсъдимият споделил и
мотивите, които са го подтикнали да вземе участие в тази практика, както и е
разгласил сведения относно отношенията му с А.М. и нейната дъщеря.
На 13.05.2015 г. интервюто е било публикувано
във вестник „ШОУ“, бр. 19-ти, от 13.05 -19.05.2015 г.
Досежно психическото състояние на
подсъдимия в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция е допусната
и изслушана съдебно-психиатрична експертиза. В заключението си вещото лице е
посочило, че подсъдимият страда от мозъчно – съдова болест, леко към умерено
изразен психоорганичен синдром и органично разстройство на личността. Според
заключението след претърпения мозъчен инцидент са налице нарушения на
когнитивните възможности при Б. – активното внимание е с леко нарушена
концентрация и превключваемост, нарушена е и паметовата функция в лека до
средна степен, леко нарушение има и в интелектуалните му възможности. Не е смутена
съществено ало и аутопсихичната ориентация, възприятията и представите са
адекватни на обективната действителност. Вещото лице е категорично, че когнитивните
нарушения не достигат до степен дементен синдром и не нарушават базисните психични
годности на лицето. Според заключението по назначената експертиза при С.Б. се
установяват данни и за личностова патология в границите на органично
разстройство на личността, също в резултат на претърпения мозъчен инцидент -
нисък фрустрационен толеранс, дисфорични отреагирания, емоционална
неустойчивост, лабилност на механизмите за самоконтрол, песимистичност на
очакванията. Това личностово разстройство от органичен тип според вещото лице
води до сериозни адаптивни затруднения и нарушени механизми за интрапсихичен
контрол. Вещото лице заявява, че интегративното обсъждане на информацията от
медицинската документация и резултата от експертното изследване дава основание
да се приеме, че при осв. Б. няма клинични данни за същинско психично
заболяване (психоза) или дементен синдром, които могат да бъдат приравнени към продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието. Заключението на вещото лице е, че
при С.Б. не се установява психично заболяване, което изключва вменяемостта. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че наблюдаваните нарушения на
когнитивните функции са след претърпения мозъчен инсулт през 2016 г., като от
тогава е налице лека форма на подобрение.
Изложените фактически обстоятелства
се установяват въз основа на събраните в хода на съдебното следствие в
първоинстанционното и въззивното производство:
-Гласни
доказателствени източници - показанията на свидетелката М.Д. (л. 163 от I-воинст. дело) и свидетелката Т.К. (л. 193 от I–воинст. дело);
- Писмени
доказателства: Решение № 485 от 17.02.2015 г. на Районен съд- гр. Пловдив
(л. 6 от I-воинст. дело); Заповед за защита от домашно
насилие (л. 9 от I-воинст. дело);
Решение от 21.03.2015 г. на Районен съд - гр. Пловдив (л. 10 от I-воинст. дело); копие от в-к "SHOW",
бр. 19 от 13.05.2015 г. (л. 11 от I-воинст.
дело); писмо от Регионално управление на образованието - Пловдив (л. 169
от I-воинст. дело); свидетелство за съдимост
на А.М. (л. 189 от I-воинст. дело);
свидетелство за съдимост на Т.Т. (л. 191 от I-воинст. дело); Удостоверение, издадено от
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив (л. 190 и л. 192 от I-воинст. дело); протокол № 1081/19.07.2018 г. на
РС Пловдив /л. 41- 44 от въззивното производство/;
- Способи
за доказване – съдебно – психиатрична експертиза / л. 52 и сл. от
въззивното производство/.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката М.Д. като последователни и логични, дадени от безспристрастен от
изхода на делото лице. Свидетелката дава информация за проведеното интервю, за
достоверността на отразеното във вестника с действително изразеното от
подсъдимия пред нея. Свидетелката заявява и, че подсъдимият е показал и
множество сигнали до различни институции по повод твърдяната от него
корупционна схема. Свидетелката заявява, че в статия са отразени действителните
думи на подсъдимия, като единствено в хода на редакцията може да са отрязани
части от интервюто.
Съдът кредитира и показанията на св. К.като
последователни, логични и ясни в частта относно начина на назначаване на
служителите в детската градина, както и конкретно М.. В тази връзка
свидетелката заявява, че от детската градина е публикувана обява за осем
свободни места, като кандидатите са депозирали заявления, а подборът е извършен
лично от директорката. Съдът кредира показанията и досежно обстоятелството, че докато
се е пенсионирала липсват оплаквания и проверки във връзка с назначаването на
тъжителката на работа. Съдът не кредитира показанията на свидетелката досежно
момента на запознаването и с тъжителката, както и относно липсата на действия,
които да мотивират свидетелката да избере именно М., доколкото изразяване на
противното би означавало свидетелката да се уличи в извършване на престъпна
дейност. Съдът се усъмни в показанията на свидетелката и с оглед изявлението и,
че не може да си спомни кой се е свързал с М., за да я уведоми за назначаването
и в детската градина, макар да
заявява, че при наличие на възможност именно директорът на детската градина
провежда разговора със съответния кандидат, но от друга страна е категорична,
че се е запознала с М. след нейното назначаване.
Относно наличието на психически
отклонения на частния тъжител е изготвена съдебно-психиатрична експертиза.
Заключението на вещото лице, преценено съобразно правилото на чл. 154 НПК е
извършено обективно, компетентно и добросъвестно, като е даден и изчерпателен
отговор на поставените задачи. Също така не се доказва, че вещото лице е
заинтересовано от изхода на правния спор или по някакъв начин е изопачило
фактите и взаимовръзките между тях.
Що се отнася до писмените
доказателства, съдебният състав счита, че същите спомагат за изясняването на
обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
От правна страна
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира следното от правна страна:
Частните тъжителки са повдигнали
обвинение срещу подсъдимия Б. за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2
вр.с ал. 1, т. 2, пр. I, вр. с чл. 147, ал. 1, пр. II от НК, а именно, че на
13.05.2015 г. в гр. София, публично (неустановен брой читатели) и през печатно
произведение - публикация във вестник "SHOW", бр. 19-ти, от 13.05.2015
г. - 19.05.2015 г., е приписал на А. С.М. престъплението по чл. 304б, ал. 2 вр.
с ал. 1 от НК, а именно търговия с влияние; и че със същото издание е приписал
на Т.П.Т. престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, а именно кражба. Съдът е
ограничен от рамките на това обвинение и следва да се произнесе дали с
изложените от тъжителките цитати от статията е осъществен престъпния състав на чл.
148, ал. 2 вр.с ал. 1, т. 2, пр. I, вр. с чл. 147, ал. 1, пр. II от НК.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК има две проявни форми- разгласяване на
позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него
престъпление. При втората форма на изпълнителното деяние, деецът излага пред
трети лица твърдения, че пострадалият е извършил престъпление, което трябва да
е достатъчно описано, макар и не напълно конкретизирано. За съставомерността на
извършеното е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско, а приписаното
престъпление да не е извършено от оклеветения, както и деецът да съзнава това.
Позорните и неистински обстоятелства следва да са обективно твърдяни, а не да
се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието на
пострадалия. От субективна страна деянието е умишлено, като деецът трябва да формира
представи относно престъпния характер на приписаното деяние, както и че
пострадалият обективно не е извършил преписваното престъпление, като цели или допуска,
че изявленията му ще достигнат до съзнанието на поне едно трето лице. Умисълът
за клевета се изключва, когато извършителят е уверен в истинността на
разгласяването позорно обстоятелство или на приписаното престъпление.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният
съд е направил законосъобразен извод, че с двата инкриминирани израза, с които
според тъжителката А.М., Б. и е приписал
извършване на престъпление по чл. 304б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, не е осъществен
престъпния състав по чл. 148, ал. 2 вр.с ал. 1, т. 2, пр. I, вр. с чл. 147, ал.
1, пр. II от НК, доколкото липсват елементи от обективна и субективна страна.
Въззивната инстанция намира, че с инкримираните
изрази: „…Директорката на градината г-жа К.се пенсионира и
А. пожела да седне на нейния стол. Последва пак телефонно обаждане до въпросния
В... Той каза: „Ще уредя нещата. Ще станеш директор, но мястото ще ти струва 6
000 лева!”. За мен този В.е Красъо Ч. в
образователната система. Сумата, която поиска, беше непосилна за моите
възможности. Аз събрах едва 4 000 лева. В присъствието на А. с В.започнахме да
правим пазарлък по телефона. Казах му: „В.успях да събера едва 4 000 лева. Ако
смяташ, че ще свършат работа, нека стане сделката”. Но той категорично държеше
да му преведем по сметка 6000 лева. Даде ми срок от порядъка на 10-15 дена да
събера парите. Не можах и назначиха за директор друга жена, не моята …”, не се приписва
извършване на конкретно престъпление от страна на М., доколкото подсъдимият е
заявил, че именно той е водил преговорите с лицето с прякор В.Ч., че именно той
е направил опит да му осигури желаната сума, а когато не е успял, е било
назначено друго лице за поста за директор на детската градина, а не - М.. Името
на М. се споменава единствено с оглед подбудите и мотивите на подсъдимия да
влезе в контакт с лицето с прякор „В.Ч.“, както и като свидетел на преговорите.
С първите
инкримирани изрази обаче /„Съпругата ми поиска от моята
майка В.С. сумата от 1000 лева да почне работа като учителка. Трябвало да си
плати местото, имало някаква корупционна схема. Майка сподели с мен, че иска да
помогне на А., защото я обича като своя дъщеря. След като дадохме парите на
жена ми, тя звънна на свой познат, нейн съученик. В.се казва. Фамилията не му
знам. Той живее в София, но е родом от Карлово. В.се представи като човек,
който е работил по изборите в предизборния щаб на Д.К.. Каза, че са много
близки. И така. Обадихме се на въпросния В.по телефона. Преведохме му на сметка
първите 500 лева. След три дни А. беше назначена като детска учителка в ЦДГ „Б.”,
Пловдив, ж.к. „Тракия“. В деня на конкурса аз заведох жена си в детската
градина. Към 17 часа след обяд директорката Т.К., вече пенсионер, дойде лично
да ме поздрави. Каза ми: „Честито!”; „… Да! Директорката дори разведе А. в
градината, представи я на децата. Всичко мина добре. Отидохме си в къщи и пред
входната врата на апартамента телефонът на А. звънна. Оказа се, че е същият
този В., на когото бяхме превели пари. Жена ми спечели конкурса, за който бяхме
платили. В.искаше веднага да му се преведе втората част от уговорената сума.”;
„Както ви казах, нейното назначение струваше общо 1 000 лева. Преведохме парите
на две вноски от 500 лева всяка. Жена ми преведе парите по сметка. Лично видях
ордерите, защото тя ми се отчете. И така …”/ настоящият състав намира, че Б. е изложил
твърдение за конкретно участие на вече бившата му съпруга в корупционна схема,
доколкото изрично Б. е заявил, че М. е разговаряла с лицето, за което се
твърди, че е организатор на схемата, както и, че именно М. е превела
уговорената сума в полза на същия. Поради това и с изразите действително Б. е
приписал на М. извършване на престъпление по чл. 304б, ал. 2 НК.
Все пак
липсват основания да се приеме, че и с тези изрази се осъществява състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Предвид липсата на
каквито и да било данни по делото в тази насока, съдът не може да приеме, че
тъжителката М. е имала участие в престъпление по чл. 304б, ал. 2 НК.
Настоящият
състав в тази връзка споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на елемент
от субективна страна за осъществяване на състава престъплението, за което е
повдигнато обвинение, а именно умисъл за приписване на престъпление. Тъй като
клеветата е умишлено престъпление, деецът трябва да съзнава, че приписва на
пострадалия неизвършено от него престъпление. В представеното му съдържание
следва да е отразено обстоятелството, че изнесената информация за проявата на
пострадалия е от естество да накърни неговата репутация, добро име и
положителна обществена оценка, като извършителят иска (или допуска) настъпването
именно на тези последици / в този смисъл
и Решение № 167 от 26.09.2016 г. по к. н. д. № 742 / 2016 г. на Върховен
касационен съд/.
Както беше
посочено по-горе умисълът за клевета се изключва, когато извършителят е уверен
в истинността на разгласяването позорно обстоятелство или на приписаното
престъпление, която увереност е обоснова на обективни факти. В неговото
съзнание липсват представи, че обстоятелствата, които разгласява не са истинни.
За да
направи извода си за липсва на умисъл за осъществяване на престъплението, за
което е повдигнато обвинението, взе предвид показанията на св. Д., която заявява,
че Б. е разполагал с документи в подкрепа на казаното от него, като е „извадил
цяла папка с документи“ във връзка със случая, разказал е подробно кои
институции е сигнализирал за твърдяната корупционна схема. Дори и на страниците
на процесния брой на вестник “SHOW” е публикуван и подаден от подсъдимия сигнал
във връзка със споменатата вече престъпна схема. Независимо, че липсват данни
за започнати производства във връзка с подадените от Б. сигнали, не се
разколебава извода на съда за това, че подсъдимият е действал със съзнание за
наличие на корупционна схема и участието им в нея. Следва да се подчертае, че
от показанията на св. Д. се установява, че подсъдимият я е потърсил, като е
изразил желание да сподели с обществеността данни за корупционна схема, като
със себе си е представил и документи, сигнали до институции. Поради това и
настоящия състав намира, че с проведеното интервю подсъдимият Б. е упражнил
своето право на свободно изразяване, като е желал да информира обществеността
за осъществени корупционни действия от лице с прякор „В.Ч.“. Действително по време на интервюто са разкрити
и сведения относно личния живот на подсъдимия и бившата му съпруга, но същите
са разказани с оглед споделяне на основанията мотивирали подсъдимия да започне
отношения с лицето с прякор В.Ч. и предоставянето на паричните суми. Правилно е
отбелязано от първоинстанционния съд, че Б. е
определил тъжителката като „интелигентна и порядъчна“ жена, което насочва към
извод за липса на умисъл за дискредитира личността на тъжителката.
Въззивната
инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно
повдигнатото от Т.Т. обвинение срещу подсъдимия. С
инкримираните изрази „… дъщеря й, която живееше в
моето жилище, се блъскаше с мен в коридора, без да ми каже и едно: „Добро утро”
или „Добър ден”. Като ме виждаше си слагаше краката на масата. Отношението й
към мене беше под всякаква критика. На това дете му плащах уроците по
математика и рисуване. Благодарение на тези уроци я приеха в Националната
гимназия за сценични кадри. Това дете го гледах като мое въпреки това я хванах
на два пъти да краде от семейните пари!”, не се приписва на Т. да е извършила конкретизирано
по време, място и обективни признаци деяние, което да приписва състава на
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Действително, подсъдимият е заявил, че е
хванал тъжителката да краде два пъти, без обаче по никакъв начин да е
конкретизирал който и да е от елементите от състава на престъплението кражба.
Доколкото
съдебната практика константно приема, че отговорността за клевета чрез
приписване на престъпление възниква, когато твърдяното престъпление е
конкретизирано в достатъчна степен, защото само тогава характеризира
отрицателно личността на извършителя /в този смисъл решение № 305 от 16.07.2009
г. по к.д. № 293/2009 г. на ВКС/, то с инкриминираните изрази не би могло да се
приеме, че е извършено престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 2-ро НК.
Предвид
липсата на елементи от основния състав на престъплението клевета, не следва да
се изследва и наличието на квалифициращите признаци, а именно деянието да е
осъществено публично и чрез печатно произведение.
Следва да се
подчертае, че невярното позорно обстоятелство не е разгласено публично. Самата
квалификация на деянието като извършено чрез печатно произведение прави
невъзможно да е било извършено публично. Разгласяването на позорното
обстоятелство е публично, когато е станало в присъствието на повече хора,
докато разпространяването на информацията чрез печатно произведение става
„неприсъствено“, т.е. липсва пряк контакт между разпространяващия информацията
и възприемащите я лица.
От изложеното до тук въззивният съд
прави извод, че следва да потвърди оправдаването на подсъдимия Б..
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание
чл. 190, ал. 1 НПК частните тъжителки следва да понесат разноските, сторени в
производството. В хода на въззивното производство бе назначена
съдебно-психиатрична експертиза, и на вещото лице, беше определено
възнаграждение в размер от 520,40 лева, които разноски следва да се възложат в
тежест на тъжителките.
По делото е направено искане по
чл.190, ал.1 НПК за осъждане частните тъжителки да заплатят сторени разноски на
подсъдимия Б. пред въззивния съд. Доколкото, не се представят доказателства за реално
сторени такива в хода на въззивното производство, то настоящият съдебен състав
не може да приеме, че има направени разноски. Поради това искането на защитника,
направено пред въззивния съд за присъждане на разноски за въззивната инстанция,
е неоснователно и следва да се остави без уважение. В случай че се претендират
разноски, сторени в хода на първоинсатнционното производство, то компетентен да
се произнесе е Софийския районен съд по реда на чл. 306, ал. 1 НПК, а не
настоящият състав.
При извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено и на
основание чл. 334‚ т.6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 274436 от 21.11.2017 г. по
НЧХД № 20152/2015г., постановена по описа на СРС, НК, 102 състав.
ОСЪЖДА частните тъжителки А.С.М.,
с ЕГН: **********, и Т.П.Т., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ поотделно и по равно
по сметка на СГС сума в размер от 520,40 лева – сторени разноски за
възнаграждение на вещо лице по назначена в хода на въззивното производство
експертиза.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.