№ 818
гр. Ловеч, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500531 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.396 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Мебелино Груп“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Троян,ул.“Васил Левски“№1,представлявано от М.Х. А.,чрез адв.Ц.А.-ЛАК,
срещу Определение № 372/28.09.2021г.,пост.по гр.д.№65/2021г.по описа на РС-Троян. С
обжалваното определение съдът е допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор
на вземане на „Мебелино Груп“ЕООД към Н.Ц.И., възникнало по гр.д.№66/2021г.на РС-Троян и
към М.Х.П., възникнало по гр.д.№64/2021г.по описа на РС-Троян. Двете дела са били прекратени с
протоколно определение и в полза на ответника „Мебелино Груп“ЕООД са присъдени разноски.
Сочи,че непосредствено след прекратяване на делото „Мебелино Груп“ЕООД е прехвърлило
вземанията си на Ц.П.Н. с ЕГН **********, за което са съставени договори за цесия от
17.09.2021г. и уведомления от цедента по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до длъжниците.Договорите и
уведомленията са били изпратени на длъжниците на актуалните им телефонни номера чрез
приложението Вайбър,по постоянните им адреси,уведомен е и пълномощникът им адв.Бисер
Димов на служебния му електронен адрес. Приложени са и по съответните граждански
производства.Твърди,че няма възможност както длъжниците, така и пълномощникът им да не са
разбрали за извършената цесия.Твърди,че по гр.д.№64/2021г. и по гр.д.№66/2021г.-двете на РС-
Троян, адв.Димов е бил уведомен на 24.09.2021г.,че вземането е прехвърлено и „Мебелино
Груп“ЕООД вече не е кредитор на длъжниците. Въпреки,че му е било известно това обстоятелство,
на 28.09.2021г. адв.Димов е поискал издаването на обжалваната обезпечителна заповед.
1
Твърди,че определението,с което е наложена обезпечителната мярка е
незаконосъобразно,тъй като към момента на подаване на молбата вземането на „Мебелино
Груп“ЕООД към Н.Ц.И. и М.Х.П. вече не е съществувало.Към 17.09.2021г. те дължат вече на
Ц.П.Н..
Твърди,че съдът е бил подведен от твърдението на адв.Димов,че по банковите сметки
на дружеството няма парични средства. Твърди,че именно по блокираната банкова сметка има
налична сума,която при желание от страна на ищеца може да бъде преведена по сметката на ДСИ.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното определение,тъй като
няма как да се изпълни запор на несъществуващо вземане.
Прилага два Договора за цесия от 17.09.2021г. между „Мебелино Груп“ЕООД и
Ц.П.Н.,за цедиране на вземания към Н.Ц.И. и М.Х.П. и 2бр. уведомителни писма към тях по
чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Постъпил е отговор на частната жалба от Р.П.С.,чрез пълномощник адв.Бисер Димов-
ЛАК. Излага,че от приложените справки по изп.д.№10/2021г.СИС при РС-Троян, става ясно,че
към момента на налагане на запора няма суми в сметките на „Мебелино Груп“ЕООД в
„Райфайзенбанк България“ЕАД и „УниКредит Булбанк“АД,но има наложени запори и от трети
лица.При това положение ищецът Сараиванов има нужда да обезпечи изпълнението на евентуално
позитивно съдебно решение по делото срещу ответника.Съдебните актове,с които са установени
вземанията за разноски са влезли в сила на 28.09.2021г. и са приложени към молбата за ново
обезпечение. Приложено е и извлечение от ТРРЮЛНЦ,от което се установява,че „Райфайзенбанк
България“ЕАД е образувала срещу „Мебелино Груп“ЕООД изп.д.№1462/2021г.по описа на ЧСИ
В.Петров. От останалите приложени по делото доказателства се установява твърдението,че е
налице обезпечителна нужда,тъй като ответникът вече е затворил магазините си в
гр.Пловдив,гр.Плевен и гр.Троян, няма средства в банковите си сметки,което осуетява
възможността за изпълнение на евентуално позитивно съдебно решение в полза на ищеца.
По приложените договори за цесия счита,че са сключени във вреда на кредитора,тъй
като не е уговорена цена за прехвърляне на вземанията.Отрича длъжниците да са получавали
уведомление по чл.99,ал.3 от ЗД за цесията, не са прилагани и по гражданските
производства,цедентът,като търговец,не представя и доказателства за осчетоводяването на
прехвърлянето на вземанията.
Счита,че са налице предпоставките за налагане на исканото обезпечение и моли да се
потвърди обжалваното определение.
Съдът, като съобрази доказателствата, приложени по гр.д.№65/2021г. по описа на РС-
Троян намира жалбата за установено следното:
По допустимостта.
Жалбоподателят „Мебелино Груп „ЕООД е уведомен за наложената обезпечителна
мярка на 01.11.2021 от ДСИ при РС-Троян,със съобщение по образуваното изп.д.№163/2021г.по
описа на Службата. Частната жалба е подадена на 22.10.2021г.,т.е.при спазване на законовия
срок.Подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирана страна. Затова съставът
приема,че частната жалба е допустима.
По същество.
Установява се, че гр.д.№65/2021г. по описа на РС-Троян е образувано по подадена от
2
Р.П.С. от гр.Троян искова молба срещу „Мебелино Груп“ЕООД,с която е предявена претенция за
присъждане на обезщетение за положен извънреден труд.
По искане на ищеца с Определение №17/28.01.2021г.,по реда на чл.389 от ГПК, съдът е
допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху банкови сметки на
ответника в „УниКредит Булбанк“АД и в „Райфайзенбанк България“ЕАД, до размера на исковата
претенция от 8521.46лв. Съдът е оставил без уважение искането за налагане на запор върху
движими вещи-стоки на същата стойност. Издадена е Обезпечителна заповед №2/28.01.2021г.
Определението е потвърдено от въззивната инстанция по ч.гр.д.№ 118/2021г.по описа на ОС-
Ловеч-Определение №150/08.03.2021г.
Ответникът представя отговор на исковата молба,в който е възразява, че е нередовна,
тъй като не е уточнен размерът на претенцията. Оспорва твърдението за положен извънреден труд
и моли да се отхвърли искът.
С нарочна молба ищецът уточнява размера на претенцията си.
По делото са проведени две съдебни заседания и е в етап събиране на допуснати
доказателства.
С молба с вх.№3240/28.09.2021г. Радостин Сараиванов моли съда да допусне ново
обезпечение на иска чрез запор на вземания на ответника. Обяснява, че с Определение
№168/16.09.2021г.,пост.по гр.д.№66/2021г. на РС-Троян Н.Ц.И. е осъден да заплати на „Мебелино
Груп“ЕООД сумата 815лв., представляваща разноски. Определението е влязло в сила на
28.09.2021г. С Определение №164/15.09.2021г.,пост.по гр.д.№64/2021г.РС-Троян М.Х.П. е осъден
да заплати на „Мебелино Груп“ЕООД сумата 815лв., представляваща разноски. Определението е
влязло в сила на 28.09.2021г. Сочи, че по образуваното изп.д.№9/2021г.на СИС при РС-Троян за
реализиране на допуснатото обезпечение (с Определение №17/28.01.2021г.),са представени
отговори на запорните съобщения,от които става ясно,че по запорираните сметки няма налични
суми,но има наложени запори и от други лица-т.е.искът все още не е обезпечен. Излага и доводи за
наличие на обезпечителна нужда и вероятна основателност на иска му.
Към молбата са приложени цитираните определения, копия на вече представените
отговори на запорните съобщения и Запорно съобщение от ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на
действие ОС-Ловеч, за образувано изп.д.№1462/2021г. за изпълнение на вземане на
„Райфайзенбанк България“ЕАД към „Мебелино Груп“ЕООД, Мирослав Христов А. и Елвира
Славова А.а, за заплащане на главница от 40 000лв.,ведно със законната лихва от 18.05.2021г. в
размер до момента на 846.12лв.,до окончателното изплащане, неолихвяема сума от 146 756.77лв.,
такса по чл.26 от Т към ЗЧСИ в размер в момента на 8 355.81лв.,заедно с дължимите такси и
разноски. По реда на чл.517 от ГПК е наложен запор на притежаваните от Мирослав А.
дружествени дялове в „Мебелино Груп“ЕООД.
С обжалваното Определение № 372/28.09.2021г. РС-Троян е уважил искането и е
допуснал запор на двете вземания на ответника. Издадена е Обезпечителна заповед
№12/28.09.2021г. ДСИ при РС-Троян съобщава на съда, че „Мебелино Груп“ЕООД е уведомено за
наложената обезпечителна мярка със съобщение на 01.11.2021г.,по образуваното изп.д.
№163/2021г.по описа на Службата.
При така установената фактическа обстановка, съставът намира,че жалбата е
неоснователна.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на обезпечителна нужда по
3
претенцията на ищеца. Въпреки наложената с Определение №17/28.01.2021г. обезпечителна мярка
се установява,че липсва реално обезпечение на иска. В запорираните банкови сметки на ответника
все още няма постъпили парични средства. В жалбата „Мебелино Груп“ЕООД твърди,че има
такива,но не ангажира доказателства. Освен това през м.август 2021г. към ответника е предявено
за изпълнение и друго вземане в значителен размер,с наложен и запор на дружествените му
дялове. Или- установява се, че финансовите затруднения на ответника продължават, дълговете му
се увеличават, което обосновава реална опасност за ищеца да упражни правата си по евентуално
положително за него съдебно решение по спора. Това доказва наличието на обезпечителна нужда и
към момента, която трябва да бъде обезпечена.
Няма промяна по делото по отношение констатацията за наличие на доказателства за
вероятната основателност на иска, събраните до момента доказателства не опровергават този
извод.
Съставът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя срещу налагането
на обезпечителната мярка,с аргумент,че вече не е титуляр на вземанията за разноски. По делото са
приложени двата договора за цесия и макар те да са породили действие между цедента и
цесионера, няма доказателства изготвените уведомления да са достигнали до длъжниците.
Въпреки твърденията за различни начини на съобщаване,не са представени доказателства за
изпълнението им.
Освен това следва да се съобрази и приетото в т.5 от ТРеш.№6/2013г. от 14.03.2014г.на
ОСГТК на ВКС, че съществуването на вземането не може да бъде проверявано в обезпечителния
процес. Предмет на проверка е дали искът е допустим, вероятно основателен и дали е налице
обезпечителна нужда. Когато налага обезпечителен запор на вземане съдебният изпълнител
изпраща съобщение до третото задължено лице. Правата на третото задължено лице са защитени с
процедурата по чл.507 и сл. От ГПК,където след като получи запорното съобщение, с което му се
забранява да предава дължимите от него суми на длъжника, то може да признае задължението и
предаде дължимото на съдебния изпълнител (чл.508 от ГПК), а ако не го стори вземането се
възлага на взискателя по реда на чл.510 от ГПК. Дали съществува запорираното и непризнато
вземане ще се установи в евентуално производство по чл.134 от ЗЗД.
По изложените съображения съставът намира,че са налице всички предпоставки за
допускане на втора обезпечителна мярка на претенцията,поради което правилно РС-Троян е
уважим искането на ищеца. Затова обжалваното определение № 372/28.09.2021г. РС-Троян следва
да се потвърди, като е правилно и законосъобразно.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 372/28.09.2021г., пост.по гр.д.№ 65/2021г. на РС-
Троян, като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване,по аргумент от
чл.396,ал.2,изр.ІІІ-то от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5