Решение по дело №149/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от П. К. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] против решение № 190/18.10.2023г. постановено по НАХД № 414/2023г. на Районен съд –Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0304-000382 от 07.06.2023 г., издадено от началник сектор ОДМВР, РУ Несебър, с което на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да отмени наказателното постановление. Посочва, че в акта за нарушение, който е връчен на жалбоподателя липсва една цифра от ЕГН-то му, след което е добавена, като актът не му е връчен повторно, което според него представлява съществен недостатък и не може да се санира в съдебното производство. Твърди, че е посочена само санкционната норма, но не и нарушената, както и че касационният жалбоподател е бил лишен от възможността да бъде изследван с медицинско изследване, тъй като не му е връчен талон и не е бил придружен от полицейски служител. Тези обстоятелства не следвало да се вменяват във вина на жалбоподателя. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично. За него се явява адв.Н., която поддържа жалбата и моли да бъде отменено първоинстанционното решение и наказателното постановление.

Ответникът по касация, началник сектор ОДМВР, РУ Несебър, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 23-0304-000382 от 07.06.2023 г., издадено от началник сектор ОДМВР, РУ Несебър, с което на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

За да постанови решението си съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят, в качеството на водач на МПС, е извършил административно нарушение по чл.174, ал. 3 от ЗДвП, за което бил правилно наказан.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

По отношение на твърдението за поправка на ЕГН-то на жалбоподателя в акта за нарушение, съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, като счита, че макар и да е нарушение дописването след връчване на акта за нарушение, в случая, това не е довело до нарушаване на правата на жалбоподателя, нито е променило неговото идентифициране.

По отношение на квалификацията на деянието също споделя изводите на първата инстанция и препраща към тях.

Н. следващо място от събраните по делото доказателства и въз основа на направения анализ правилно районният съд правилно е формирал извод за фактическата обстановка по отношение на следните обстоятелства, а именно, че на 27.05.2023г., в 09,30ч., в [населено място], ул. Дюни касаторът управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 530С“ с рег.№ [рег. номер], било му предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, но същият отказал. Бил изготвен талон за медицинско изследване, който бил връчен. За констатираното деяние е бил съставен АУАН и впоследствие, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В хода на касационното производство, настоящият съдебен състав е допуснал събирането на писмено доказателство, с оглед установяване на твърдението в касационната жалба, че жалбоподателят е бил лишен от възможността да даде кръв за анализ. Твърди, че е посетил „Здравна къща“-Несебър, но поради отсъствие на полицай са отказали да му вземат проба, както и че не му е връчен талон и полицаите не са го придружили, поради наличие на други ангажименти.

По делото е представен талон за изследване №103207 от 27.05.2023г., от който се установява, че жалбоподателят е отказал тест с техническо средство и е вписал, че отказва доказателствен анализатор и медицинско и химическо изследване, след което се е подписал на изявлението, че с подписа си удостоверява, че талонът му е връчен в 09,45ч на 27.05.2023г. Следователно съдът приема, че талонът е надлежно връчен на жалбоподателя.

По отношение на възражението, че е бил лишен от възможността да даде кръв за анализ. В разпоредбата на чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са посочени случаите, в които полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, а именно когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. Безспорно настоящата хипотеза не е такава, поради което се налага изводът, че лицето не е следвало да бъде придружено от полицейски служител.

С оглед установяване на твърдението в жалбата, че лицето е посетило Здравна къща- Несебър, където се е намирал филиала на Спешна помощ е изпратено писмо. Получен е отговор от Директора на ЦСМП-Бургас, в който е посочено, че във филиалите на ЦСМП-Бургас вземането на кръв и урина за анализ на водач на МПС се извършва по следния начин: „Във връзка с избягване на недоразумения, грешни тълкувания, както и проблеми с временното съхраняване на пробите, кръвта за тези изследвания се взима изключително и само в присъствие на служители на МВР, както и се предава срещу подпис-отразено в Книга за алкохолни и наркотични проби на ЦСМП-Бургас“. Насрещно на фактическото изпълнение е регламентацията в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г., в горецитираната разпоредба, според която не е необходимо присъствието на полицейски служител и разпоредбите на чл.12, ал.3 и ал.4, където е посочено, че когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, но причината за неизвършване на изследването се отразява в протокола за медицинско изследване.

При така установените обстоятелства се налага извод, че за служителите на ЦСМП съществува задължение при явяване на лице за вземане на кръвна проба да съставят протокол за медицинско изследване, в който да впишат причината за неизвършване на изследването, което задължение не са спазили. Видно от цитираното по-горе писмо във филиала на ЦСМП-Несебър кръв за изследвания при всички случаи, независимо от направените разграничения в Наредбата, се вземало изключително и само в присъствие на служители на МВР. От разпита на свидетеля Даменлиев се установява, че след издаване на талона се насочили към друго служебно задължение, въпреки че е знаел че без тяхно присъствие не може да бъде взета кръв за анализ, мислел че имало обаждане, че някой желае да даде кръв, но тъй като било в края на посоченото в талона време и били в Равда не отишли до ЦСМП.Несебър. От изложеното се налага извода, че служителят на полицията въпреки, че е знаел, че без неговото присъствие няма да вземат кръв за анализ на жалбоподателя не е отишъл, служителите на ЦСМП-Несебър не са съставили протокол и не са взели кръвна проба, поради липса на служител от МВР, въпреки че имат нормативно-регламентирано задължение за това, както и не са съставили протокол за явяването на жалбоподателя. В обобщение на гореизложеното са допуснати нарушения, които са препятствали възможността на жалбоподателя да даде кръв за анализ, като посочените нарушения не могат да му бъдат вменени във вина и не следва да понася неблагоприятни последици.

При тези данни настоящата касационна инстанция счита, че от обективна страна жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като не се установява изпълнителното деяние отказал. Поради препятстването на възможността на жалбоподателя да даде кръвна проба не може да му се вменени извършването на нарушение.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо, но неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, както и обжалваното наказателно постановление.

РАЗНОСКИ

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на касатора направените разноски по делото в размер на по 500лв. за всяка съдебна инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат възложени на юридическото лице ОДМВР- Бургас, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление, доколкото последният не може да бъде носител на права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 190/18.10.2023г. постановено по НАХД № 414/2023г. на Районен съд –Несебър и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0304-000382 от 07.06.2023 г., издадено от началник сектор при ОДМВР-Бургас, РУ Несебър.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на П. К. Г., [ЕГН] направените по делото разноски за двете инстанции в размер [рег. номер].

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.