№ 3029
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110112712 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 78 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение от 17.08.2021 г. по ч.гр.д. № 54952/2020 г. на СРС,
176 състав:
- 1796,37 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането;
- 660,21 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020 г. до
23.11.2021 г.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на сключен на
01.06.2020г. между страните Договор за потребителски кредит № ...., по силата на който
ищецът, в качеството си на кредитор, е отпуснал кредит в размер на 1883 лева. Твърди, че
със сумата от 1181,91 лева е погасен предходен кредит на ответника - № ..... от 02.03.2020г, а
останалата сума от 701,09 лева е била преведена на кредитополучателя касово на каса
„ФИРМА“ АД. По смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора вземането за главница е
разпределено на 24 вноски, от които 23 в размер на 78,46 лева, а последната 24-та – в размер
на 78,42 лева. За вноските за главница е внесена сума от 86,63 лева, с което била погасена
вноска от 01.07.2020г. и сума от 8,17 лева от вноска за 31.07.2020г. На 26.11.2021г. бил
изпратен на ответника имейл за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.
2, ал. 1, т. 3 от договора уговореният лихвен процент е 40,15 % Сочи, че процедурата по
сключване на договора се състои от няколко стъпки и започва със създаване на
потребителски профил в интернет страницата на ищеца, който след това от своя страна
1
изготвял индивидуална оферта. Навежда твърдения, че удостоверяването на самоличността
става чрез телефонен разговор, а подписването на договора за кредит – чрез SMS
авторизация. Поддържа, че всички документи се подписват чрез еднократно генерирана
парола, която се изпраща на кредитоискателя. Излага, че подписите, създадени чрез тази
процедура имат правната сила на саморъчни подписи на основание чл. 13, ал. 2 ЗЕДЕУУ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове. В проведеното открито съдебно заседание ответникът
заявява, че не оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение въз
основа на процесния договор за кредит. Излага съображения, че претендираната лихва е в
завишен размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По така заявените претенции в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основания чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240 ЗЗД е
да докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по силата
на процесния договор за потребителски кредит № .... от 01.06.2020 г.; кредиторът да е
предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия кредит; уговореният
начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на
кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и
предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна
изискуемост/; наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
кредита с надбавка (лихва) в претендирания размер.
От представените в производството писмени доказателства е видно, че се касае за
договор, сключен между страните от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР - "договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече.".
Дефиниция за "средство за комуникация от разстояние" е дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР -
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
В случая ответникът не оспорва наличието на валидно облигационно отношение,
чийто правопораждащ факт е процесния договор за заем, а това обстоятелство се доказва и
от съвкупната преценка на приетите по делото и неоспорени от ответника писмени
доказателства - кореспонденция между страните по повод сключване на договор за кредит от
разстояние, разписка за извършено плащане от „ФИРМА“ ЕООД към ответника чрез
системата за електронни плащания e... и др.
Страните са уговорили ищецът да предостави на ответника кредит в размер на 1883
лв., а ответникът се задължил да го върне на 24 месечни погасителни вноски в периода
2
01.07.2020 г. – 22.05.2022 г., заедно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 660,21
лева за периода 01.07.2020 г. – 23.11.2021 г.
Съдът намира, че така уговорената възнаградителна (договорна) лихва не е
прекомерна, каквито твърдения са изложени от ответника. Съгласно договора размерът на
лихвата е фиксиран процент – 40,15 % на годишна база и ГПР – 48,3 %. Уговорения размер
на договорната лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК
императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, поради което уговорената в процесния случай договорна лихва е в съответствие
с изискванията на закона. В случая договорната лихва се явява не само печалба на
кредитора заради предоставения кредит, а и покриване на риска от неплащане на кредита и
в случай на неплатежоспособност на длъжника и липса на секвестируемо имущество по чл.
133 ЗЗД за удовлетворение на кредитора. Следва да се отбележи, че е трайна практиката, че
колкото по-рисков е кредитът, толкова по-висок следва да е размерът на договорната лихва.
В случая кредитът не е обезпечен с реално или лично обезпечение, кредиторът не е проучил
финансовото състояние на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит,
поради което той носи по-голям риск в сравнение с кредиторите по обезпечени кредити.
Поради това и лихвата не се явява в противоречие с добрите нрави и сама по себе си не води
до неоснователно и прекомерно обогатяване на кредитодателя.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора кредиторът се задължава да предаде в собственост на
потребителя сумата от 1883 лв. В ал. 2 е посочено, че към датата на сключване на договора
потребителят има непогасени задължения, произтичащи от предходен договор за
предоставяне на кредит със същия кредитор по договор № ..... от 02.03.2020 г. С
предоставената сума по договора потребителят погасява непогасените задължения,
произтичащи от предходен договор за кредит, като размерът на задълженията по него са в
размер на 1 181,91 лв. Съгласно изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, на
01.06.2020 г. е осчетоводено при ищеца погасяване на задължението по договор за кредит №
.... от 02.03.2020 г. в размер на 1 181,91 лв., а съгласно разписка за извършено плащане № ....
от 01.06.2020 г. остатъка от сумата по кредита в размер на 701,09 лв. е преведена от
„ФИРМА“ ЕООД към „ФИРМА“ в полза на А. Г. по договор № .....
Вещото лице изяснява, че по процесния договор за кредит са платени суми на обща
стойност 290 лв., с които ищецът е погасил главница – 86,63 лв., възнаградителна лихва –
62,14 лв. и неустойка по съгласно клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора – 141,23 лв. Предвид
това към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.12.2021 г. дължимата сума
по договор за предоставяне на кредит № .... от 01.06.2020 г. е общо в размер на 2 456,58 лв.,
която включва 1796,37 лв. главница и 660,21 лв. възнаградителна лихва за периода
01.07.2020 г. – 23.11.2021 г.
Ответникът не доказа погасяване, поради което исковете за установяване на
вземанията за главница и възнаградителна лихва следва да бъдат уважени в пълните
предявени размери.
По отговорността на страните за разноски:
3
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, на когото следва да бъде присъдена сумата 500 лв. разноски в исковото производство
за платена държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер от 100 лв., както и сумата 102,13 лв. разноски в
заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, че А. Г. Г. с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ...., на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78 ЗЗД сумата от 1796,37 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до
изплащане на вземането и сумата от 660,21 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.07.2020 г. до 23.11.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54952/2020 г. на СРС, 176
състав.
ОСЪЖДА А. Г. Г. с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
„ФИРМА” ЕООД, ЕИК ...., разноски в исковото производство в размер на 500 лева и
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 54952/2020 г. на СРС, 176 състав, в
размер на 102,13 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4