РЕШЕНИЕ
№ 6390
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110145661 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено между страните,
че Х. Х. Н. и К. Х. Н., наследници на Х. Н Н., починал на 04.12.2020 г., чрез законния им
представител тяхната майка С. М. Ч., дължат на ищеца ..... при условията на разделна
отговорност следните суми:
- за Х. Х. Н. - сумата от 2237,70 лв., представляваща главница по Договор за кредит №
.......1/18.12.2012 г., ведно със законна лихва за периода от 18.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 349,98 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.06.2018 г.
до 24.04.2023 г., и сумата от 263,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
18.06.2018 г. до 12.03.2020 г., и
- за К. Х. Н. - сумата от 2237,70 лв., представляваща главница по Договор за кредит №
.......1/18.12.2012 г., ведно със законна лихва за периода от 18.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 349,99 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.06.2018 г.
до 24.04.2023 г., и сумата от 263,41 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
18.06.2018 г. до 12.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27062/2023 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 18.12.2012 г. е сключен Договор
за кредит № .......1/18.12.2012 г. между „А....“ АД, в качеството му на кредитодател, и Х. Н
Н., в качеството му на кредитополучател, по силата на който е предоставен потребителски
кредит в максимален размер до 7500,84 лв. и е издадена кредитна карта
№4439221023710002. С Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г.
„...А“ АД е прехвърлила на ищеца собствеността върху търговското предприятие на „...-.....“.
За извършеното прехвърляне на търговско предприятие длъжниците са уведомени чрез
нотариални покани от .........., чрез пълномощника си ...... Поддържа, че Х. Н Н. е
преустановил изпълнение по договора за кредит, тъй като не е платил две последователни
месечни вноски, а именно- вноска №62 с падеж 18.02.2018 г. и вноска № 63 с падеж
18.03.2018 г., с оглед на което ищецът е изпратил уведомление до потребителя за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че в процеса на връчване е установено, че
1
кредитополучателят Х. Н Н. е починал, като негови законни наследници са ответниците Х.
Х. Н. и К. Х. Н.. Поддържа, че на 24.04.2023 г. на ответниците е връчено уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, чрез майка им - С. М. Ч.. Моли за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. Х. Н., чрез законния си представител С. М. Ч.,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни.
Не оспорва по размер предявените искове. Излага твърдения, че е приел по опис
наследството на баща си Х. Н Н., за което представя Решение №2346 от 25.08.2021 г. по гр.
д. № 20211110127561/2021 г. по описа на СРС, 151-ви състав, съгласно диспозитива на което
наследниците на Х. Н Н. не следвало да отговарят за задълженията на наследодателя. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски, по представен списък по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Х. Н., чрез законния си представител С. М. Ч.,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни.
Не оспорва по размер предявените искове. Излага твърдения, че е приел по опис
наследството на баща си Х. Н Н., за което представя Решение №2346 от 25.08.2021 г. по гр.
д. № 20211110127561/2021 г. по описа на СРС, 151-ви състав, съгласно диспозитива на което
наследниците на Х. Н Н. не следвало да отговарят за задълженията на наследодателя. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски, по представен списък по
чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възникване
на правоотношението по валиден договор за кредит между неговия праводател и
наследодателя на ответниците, който договор отговаря на императивните изисквания на
ЗПК, с твърдяното от ищеца съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва и такси;
обстоятелството, че наследодателят на ответниците е усвоил твърдения от ищеца кредит в
размера, посочен в исковата молба, уговорената между страните възнаградителна лихва,
непогасения размер на възнаградителната лихва, забавата на кредитополучателя по
отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница и размера на
дължимата мораторна лихва; включително предпоставките, уговорени в договора за
настъпване на предсрочна изискуемост, уведомяване на кредитополучателя, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем размерa и основанието на начислените такси; редовно
уведомяване на ответниците за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по
договор.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да установят
фактите, на които основават своите възражения: че не следва да отговарят за дълга на своя
наследодател, респективно - пълното погасяване на кредита.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 18.12.2012 г. между .........., в качеството му на кредитодател, и Х. Н
Н., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за кредит № .......1/18.12.2012г.,
по силата на който е предоставен потребителски кредит в максимален размер до 7500,84 лв.
и е издадена кредитна карта № 4439221023710002. Това обстоятелство се установява и от
представения по делото договор за потребителски кредит. Съгласно договора кредитът
следва да се погасява посредством 120 месечни анюитетени вноски (от които последната
изравнителна) в размер на 104,75 лева всяка като крайният срок на договора е уговорен
18.12.2022 г. Страните са се съгласили, че за усвоените суми от кредита кредитополучателя
ще заплаща на ....ата възнаградителна лихва в размер на 11,33%. Съгласно чл. 3.4 от
договора при неизпълнение на задълженията по настоящия договор и при просрочие в
плащанията кредитополучателят дължи на ....ата обезщетение за забава, чиито размер
според Общите условия на ....ата е по-малкото между 10% годишно и законната лихва. При
подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е получил и е приел Общите
2
условия на ....ата. Според чл.42 от Общите условия на кредитора страните приемат, че при
забава за плащане на част или пълния размер на което и да е вземане на ....ата по договора,
включително главница, лихва, такси и комисионни, кредитът става автоматично и изцяло
предсрочно изискуем, а ....ата има право да пристъпи към принудителното му събиране.
От представения по делото Договор за прехвърляне на търговско предприятие от
29.02.2016 г. се установява, че на ищеца „.....” АД е прехвърлена собствеността върху цялото
търговско предприятие на „...А – .....“, предвид което именно ищецът се явява
правоприемник на кредитора по сключения с Х. Н Н. договор за кредит от 18.12.2012 г.
Страните не спорят, че кредитополучателя Х. Н Н. не е заплатил две последователни
вноски по кредита, а именно тези с падеж 18.02.2018 г. и 18.03.2018 г., поради което
кредиторът на основание чл. 42 от Общите условия на ....ата, приложими към договора, е
упражнил правото си да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми като
писмено уведоми за това кредитополучателя. Волеизявлението на ....ата, че упражнява
правото си да иска изпълнение преди крайния падеж по договора е достигнало до
ответниците, в качеството им на законни наследници на Х. Н Н., за което по делото е
представено удостоверение за наследници изх. №РОБ20-УГ51-4934/11.12.2020 г., издадено
от Столична община, район Оборище, в съответствие с дадените в т. 18 на ТР 4/2013 на
ОСГТК на ВКС разяснения, поради което и същото е породило действие, респ. вземането по
кредита е станало изцяло дължимо след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй
като са били налице обективните предпоставки за предсрочна изискуемост, уговорени в
договора. Същевременно е настъпил и крайният срок на договора – 18.12.2022 г. поради
което всички суми по него са станали дължими.
След смъртта на кредитополучателя Х. Н Н. всички негови имуществени права,
задължения и фактически отношения са преминали при равни квоти в патримониума на
настоящите ответници при приложеннието на чл. 5, ал. 1 ЗН като единствени негови
наследници. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните, държавата и
обществените организации приемат наследството само по опис. В случая малолетните деца
на починалия кредитополучател като недееспособни са приели наследството по опис, за
което по делото е представено влязло в сила Решение №2346 от 25.08.2021 г. по гр. д. №
20211110127561/2021 г. по описа на СРС, 158 състав, видно от което в наследството на Х. Н
Н. не се включва никакво движимо, недвижимо или друго имущество, както и ....ови
влогове. Решението е вписано в особената книга на СРС под №1613/26.08.2021 г.
При приемане на наследството по опис от страна на настоящите ответници, е
установено, че наследствената маса на техния наследодател – длъжник, не включва никакви
имуществени права, но това не е определящо за тяхната материално - правна легитимация,
респ. за основателността на исковите претенции. Непълнолетните деца стават наследници,
когато приемат наследството и то изрично в предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН форма, което в
случая не е спорно по делото. Именно качеството им наследници обуславя тяхната
материално – правна легитимация да отговарят за задълженията на своя наследодател, но
при спазване правилото на чл. 60, ал. 2 ЗН, а именно само до размера на полученото
наследство. Наследникът, който е приел наследство по опис, отговаря за наследствените
дългове само със секвестируемите права, включени в наследствената маса. Когато е вписано
приемане на наследството по опис от ненавършилото пълнолетие дете, отговорността му за
наследствени задължения е ограничена, дори погасяването на задължението на
наследодателя да се извършва след като наследникът вече е навършил пълнолетие.
В случая спорен по делото е въпросът от кой орган и кога следва да бъде установен
размерът на ограничената отговорност дали от съда в рамките на съдебно производство по
заведен срещу наследника осъдителен, респ. установителен иск или от съдебния изпълнител
в изпълнителното производство. Настоящият съдебен състав, противно на заявеното от
ответната страна, счита, че размерът на отговорността на наследника няма отношение към
основателността на иска. Ако искът бъде доказан по основание и размер, правоприемникът
следва да бъде осъден да изпълни. Наследникът, който е приел наследството по опис
отговаря само до размера на полученото наследство, но това има значение в изпълнителното
3
производство, тъй като фактът на приемане на наследството по опис се отразява на
отговорността на наследниците, но не и на съществуване на задължението. Приемането по
чл. 60, ал. 2 ЗН не съставлява правопогасяващ факт, а само препятства възможността на
кредиторите да се удовлетворят от личното имущество на наследника. Действително
съдебният изпълнител е обвързан от размера на вземането, посочен в изпълнителния лист,
но той следва да прецени към кои имущества да насочи изпълнението съобразявайки факта
на приемането по опис като насочи изпълнението единствено към наследственото
имущество, а не към личното имущество на наследника – арг. чл. 429, ал. 2 изр. 1 ГПК.
Съдът счита, че съдебната практика, обективирана в решение №226/04.04.2018 г. по т.д.
№1906/2016 г. на ВКС II TO не само че не е задължителна за настоящия съд, но е и
преодоляна с приемането на ТР №1/2021 г. от 23.01.2024 г. по т.д. №1/2021 г. на ОСГК на
ВКС, според мотивите на което щом към наследяване е призовано ненавършило пълнолетие
дете, то по силата на закона отговаря за наследственото задължение, вкл. лихвите и
разноските по установяването му в исков процес или по реализирането му в изпълнителен
процес само с включени в наследството активи и никога с лично имущество, в което именно
се изразява защитното действие на описа по чл. 61, ал. 2 ЗН като форма за приемане на
наследството от недееспособен. Посочено е, че съдът в производство по установяване на
вземането на кредитор на наследството в решението си посочва единствено, че
удовлетворяването на вземането (вкл. лихви и разноски) следва да се извърши от
включените в наследството активи.
Съгласно твърденията на ищеца, а и от представеното извлечение от сметка се
установява, че по договора за кредит не са били заплатени главница в размер на 4475,40
лева, възнаградителна лихва за периода 18.06.2018 г. до 18.12.2022 г. в размер на 699,97 лева
и обезщетение за забава за периода 18.06.2018 г. до 12.03.2020 г. в размер на 526,81 лева.
Основанието на претендираните възнаградителна лихва и обезщетение за забава са
уговорени в договора клаузи, които с оглед задължението на съда да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г., в
сила от 24.12.2019 г.) не намира за нищожни. Предвид това съдът приема, че и тези
претенции са установени по основание. Със заявлението по чл. 417 ГПК кредиторът
претендира възнаградителна лихва по договора в размер на 699,97 лева за периода
18.06.2018 г. до 23.04.2023 г., в който момент ответниците са били уведомени за
предсрочната изискуемост на кредита, което е в съответствие с дадените в ТР №3/2017 г. от
27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС задължителни тълкувания, че след настъпване на
предсрочната изискуемост кредитополучателят вече не дължи възнаградителна лихва, но в
случая към 23.04.2023 г. е настъпил крайният срок на договора – 18.12.2022 г. , поради което
възнаградителна лихва следва да е дължима до този момент, което е в съответствие и с
приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на ....ата. Ето защо
претенцията за възнаградителна лихва следва да се отхвърли само за периода 19.12.2022 г. до
23.04.2023 г. Размерът на вземанията на ищеца също не е спорен и предвид липсата на
представени доказателства за заплащането им до приключване на съдебното дирене по
делото, следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците като исковите претенции
се уважат в изцяло.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза ищеца, който
претендира присъждането на такива за двете производства. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски
в размер на 1158,30 лева за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство и сумата 816,17 за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Х. Н. ЕГН **********, в качеството му на
законен наследник на Х. Н Н., починал на 04.12.2020 г., чрез настойника си С. М. Ч., с адрес:
гр. .... дължи на ..... ЕИК ********** (правоприемник на „...а – ..... ЕИК ....) със седалище и
адрес на управление: гр. ... на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от включените в наследството на Х. Н Н., починал на 04.12.2020
г., активи сумата 2237,70 лева, представляваща главница по Договор за кредит
№.......1/18.12.2012 г., ведно със законна лихва за периода от 18.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 349,98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
18.06.2018 г. до 18.12.2022 г., и сумата от 263,40 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 18.06.2018 г. до 12.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27062/2023 г. по описа на СРС, 71-ви
състав като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за периода от 19.12.2022 г. до
23.04.2023 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Х. Н. ЕГН ********** в качеството му на
законен наследник на Х. Н Н., починал на 04.12.2020 г., чрез настойника си С. М. Ч., с адрес:
гр. .... дължи на ..... ЕИК ********** (правоприемник на „...а – ..... ЕИК ....) със седалище и
адрес на управление: гр. ... на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от включените в наследството на Х. Н Н., починал на 04.12.2020 г.,
активи сумата 2237,70 лева, представляваща главница по Договор за кредит
№.......1/18.12.2012 г., ведно със законна лихва за периода от 18.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 349,98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
18.06.2018 г. до 18.12.2022 г., и сумата от 263,40 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 18.06.2018 г. до 12.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27062/2023 г. по описа на СРС, 71-ви
състав като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за периода от 19.12.2022 г. до
23.04.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Х. Н. ЕГН ********** и К. Х. Н. ЕГН ********** в качеството им на
законни наследници на Х. Н Н., починал на 04.12.2020 г., чрез настойника им С. М. Ч., и
двамата с адрес: гр. .... да заплатят разделно на ..... ЕИК ********** (правоприемник на
„...а – ..... ЕИК ....) със седалище и адрес на управление: гр. ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
от включените в наследството на Х. Н Н., починал на 04.12.2020 г., активи сумата 1158,30
лева разноски в настоящото производство и сумата 816,17 лева разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5