Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 11340 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 119306/20.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 63358/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 68 състав, е
признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, че Й.М.Х.
и М.Р.Р. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 331, 64 лв., представляваща
сбор от стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия (1 258, 68
лв.) и цена за дялово разпределение (72, 96 лв.), за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 183119 по договорни отношения между
страните през периода м.05.2013 г. - м.04.2015 г. и 137, 85 лв. - лихва, представляваща сбор от
мораторна лихва за забавено плащане на стойността на топлоенергията (124, 38
лв.) и за цената за дялово разпределение (13, 47 лв.), за периода 30.06.2013 г.
- 20.06.2016 г., задно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.06.2016 г., до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр. д. №
35091/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 68
състав. Ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 577, 17
лв. - сторени разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, 29, 39
лв. - разноски в заповедното производство и 300 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца „М.Е.“ ООД.
Срещу постановеното
съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответниците Й.М.Х. и М.Р.Р., с
която го обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно. Счита, че ищецът не е доказал по делото, че
търговските му книги са редовно водени съобразно изискванията на ЗСчет и чл.55,
ал.1 ТЗ. С оглед на това представените от ищеца доказателства не би могло да се
приеме, че са коректни. В подкрепа на възражението му за нередовно водене на
счетоводството на ищеца е и обстоятелството, че извършеното плащане в размер на
200 лв. по фактура № **********/31.08.2014 г. не е счетоводно отразено,
съгласно експертното заключение по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза.
С оглед на това счита, че предявените искове са недоказани. Молят съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Третото лице –
помагач на ищеца - „М.Е.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент № 39,
находящ се в гр. София, ж. к. „*******, като му дължи сумата от общо 1 469, 49
лв., от която: сумата от 1 331, 64 лв. - стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2015 г. и 137, 85 лв. - лихва за забава
за периода 30.06.2013 г. - 20.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на завеждане на делото. Във връзка с подадено на
28.06.2016 г. заявление, по ч. гр. д. № 35091/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 68
състав, на 27.07.2016 г. е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали
възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците
оспорват предявения иск. Считат, че ищецът не е представил убедителни писмени
доказателства за наличие на задължения към ищеца. Представеното извлечение от
сметките на ищеца съставлява частен документ, поради което и на основание
чл.180 ГПК служи като доказателство, че изявленията, които се съдържат в него,
са направени от лицата, които са го подписали. Правят възражение за изтекла
погасителна давност. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
На 28.06.2016 г. „Т.С.“
ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Й.М.Х. и М.Р.Р. за сумата от 1 331, 64 лв. – главница, както и 137, 85 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2013 г. -
30.06.2016 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали
доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. “*******, ап.39, аб. № 183119.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 1
258, 68 лв. - главница и 124, 38 лв. - лихва, за дялово разпределение: 72, 96
лв. - главница и 13, 47 лв. - лихва. В т.13 от заявлението е посочено, че
длъжниците отговарят солидарно, на основание чл.32 СК.
С разпореждане от 27.07.2016 г. по ч. гр. д. №35091/2016 г. на СРС, II ГО, 68 състав, съдът е постановил исканата заповед за
изпълнение, като е разпоредил Й.М.Х. и М.Р.Р. да заплатят солидарно на „Т.С.“
ЕАД сумата от 1 331, 64 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г., ведно със законна лихва от 28.06.2016 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 137, 85 лв. за периода 30.06.2013
г. – 30.04.2015 г., както и сумата от 29, 39 лв. - държавна такса и 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с които
оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно от представения протокол без посочена дата е проведено Общо събрание
на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „*******,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „М.Е.“ ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
На 17.05.2002 г. е сключен договор между „М.Е.“ ООД и етажната собственост
с адрес: в гр. София, ж. к. „*******, по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор от 08.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „М.Е.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 122, том I, рег.
№ 259, дело № 293/2007 г. на 06.07.2007 г. ответниците Й.М.Х. и М.Р.Р. са
купили процесния апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж. к. „*******.
С нотариален акт № 123, том I, рег. № 2592, дело № 294/2007 г. ответниците Й.М.Х.
и М.Р.Р. са учредили договорна ипотека в полза на „Райфайзенбан (България)“ ЕАД по отношение
на процесния недвижим имот, в режим на съпружеска имуществена общност.
С платежно нареждане от 12.11.2014 г. Й.М.Х. е превел по банков път в
полза на ищеца сумата от 200 лв. - частично плащане по фактура № **********/31.08.2015
г.
От заключението на вещото лице инж. В.Т.Т.по изслушаната пред СРС съдебно
- техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно дадено, се установява, че в имота на ответниците през исковия
период е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители
на разход на отопление (ИРРО) и
щранг - лира с инсталирана топлинна мощност 406 Вт и без техническа възможност
за монтаж на уред за отчитане на топлинна енергия. Отчетите на ИРРО в имота са
на 18.05.2014 г. и на 17.05.2015 г. с подпис на потребител. За исковия период
начислената топлинна енергия за отдадена сградна инсталация е в съответствие с
нормативната база. Вещото лице приема, че изчисленията на фирмата а дялово
разпределение са в съответствие с действащата Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г., включително измененията от 01.06.2014 г. За отоплителния сезон м.05.2013 г.
- м.04.2014 г. е определена сума за връщане от 76, 80 лв., а за отоплителния
сезон м.05.2014 г. - м.04.2015 г. е определена сума за доплащане от 325, 09 лв.
Така общо за исковия период сумата за доплащане, след приспадане на сумата за
връщане, възлиза на 248, 29 лв. Начислената сума по фактури за разглеждания
период възлиза на 1 507, 80 лв., а заедно със сумата за доплащане, стойността
на доставената топлинна енергия възлиза на 1 756, 09 лв. В тази сума не са
включени предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви върху
тях.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице А.Т.Б.. От експертното заключение се установява, че за исковия
период начислените суми не са платени. За исковия период за аб. № 183119
задълженията на ответниците към топлофикация са на стойност от 1 469, 49 лв.,
от които: 1 331, 64 лв. - главница, от която: 1 258, 68 лв. - за топлинна
енергия и 72, 96 лв. - такса за дялово разпределение, както и 137, 85 лв. -
лихва, от която: 124, 38 лв. върху главницата за топлинна енергия и 13, 47 лв.
- върху главницата за дялово разпределение. Услугата дялово разпределение се
извършва от „М.Е.“ ООД.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и
топлопреносно предприятие. Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ
преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Във въззивната жалба не се поддържат доводи относно качеството на
ответниците на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради
което този въпрос е извън предмета на въззивния контрол и не следва да се обсъжда.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „МХ ЕЛВЕКО“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответниците топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От експертното заключение се установи,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за исковия период възлиза
на 1 756, 09 лв. Експертното заключение не е оспорено от страните, както и
не са ангажирани по делото доказателства, които да разколебаят или опровергаят
изводите на вещото лице. Ето защо същото следва да се съобрази при определяне
стойността на реално доставената топлинна енергия до процесния имот през исковия
период.
Жалбоподателите излагат съображения, че не са ангажирани доказателства по
делото относно редовността на воденото от ищеца счетоводство. Същите обаче не
са заявили своевременно оспорвания за това, поради което този въпрос не е част
от спорния предмет на делото, очертан посредством твърденията и възраженията на
страните. Отделно от това експертното заключение на вещото лице по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза не е оспорено от жалбоподателите, включително и
поради нередовност на воденото от ищеца счетоводно.
Действително по делото са ангажирани доказателства за извършено частично
плащане в размер на 200 лв. е по фактура № **********/31.08.2015 г., която
попада в исковия период. Доколкото обаче стойността на реално доставената
топлинна енергия, установена с експертното заключение по изслушаната съдебно –
техническа експертиза, възлиза на 1 756, 09 лв., след приспадане на
извършеното плащане от 200 лв., остатъкът от дълга възлиза на 1 556, 09
лв. Същевременно искът е уважен в претендирания от ищеца размер от 1 331,
64 лв., с оглед установения принцип на диспозитивното начало в гражданския
процес и в съответствие с изискването на чл.6, ал.2 ГПК.
Жалбоподателите не поддържат в настоящото производство възраженията си за
изтекла погасителна давност, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос
стои извън въззивния контрол и не следва да се обсъжда.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да
се потвърди.
По разноските
по производството:
Предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното
открито съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че същият не е
защитаван във въззивното производството от юрисконсулт, поради което не са
налице предпоставките на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК и не следва да му се
присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119306/20.05.2019 г., постановено по гр. д.
№ 63358/2016 г. по описа на СРС, II
ГО, 68 състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „М.Е.“ ООД, ЕИК *******,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.