№ 135
гр. Нова Загора, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
в присъствието на прокурора Даниела Максимова Маркова (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Частно наказателно
дело № 20212220200555 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Направено е предложение от Районна прокуратура Нова Загора по чл.157 от Закона
за здравето /ЗЗ/ за настаняване на Г. М. Г., ЕГН **********, живущ в *** на задължително
лечение в специализирано здравно заведение поради наличното му психично заболяване.
Предложението в съдебно заседание се поддържа от прокурора. По същество
прокурора поддържа, че са налице предвидените в закона кумулативни предпоставки за
настаняване на задължително лечение на Г. М. Г..
Защитникът на лицето чието настаняване на задължително лечение се иска изразява
становище, предвид заключението на вещото лице, Г. М. Г. да бъде настанен на
задължително лечение за срока посочен в заключението.
Лицето чието настаняване на задължително лечение се иска, в с.з. заявява, че не е
съгласен да бъде настаняван на лечение, тъй като не се чувства болен.
От събраните по делото доказателства съдът установи от фактическа страна
следното:
Освидетелстваният Г. М. Г. с ЕГН ********** постъпва за първи път на лечение в
психиатрично заведение ДПБ Раднево. Без данни за фамилна обремененост с психични
заболявания. Започнал да употребява алкохол в младежка възраст. Постепенно увеличил
изпиваните количества. Оформил зависимост. Налице са данни за нарушен контрол,
абстинентни прояви от сомато-вегетативен характер, променен толеранс, амнестични форми
на опиване. Пиел ежедневно по запоен тип от сутрин до вечер. Достигал до литър
концентрат дневно. Ставал много агресивен към родителите и сестра си. Обиждал ги,
псувал, чупил врати, прозорци. Посягал на баща си, дърпал майка си, душил я. Настъпила
пълна деградация на личността – плюел, уринирал навсякъде в дома си, гонели го от работа,
защото се явявал в нетрезво състояние. Не желаел да се лекува.
Повод за настоящата хоспитализация е определение на Районен съд Нова Загора, за
изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза.
Освидетелстваният Г. е приет в специализирано отделение на лица със зависимости с
цялостен надзор на поведението, надзор за бягство и прием на алкохол. Започнато лечение с
детоксикация, тимостабилизатор, невролептици. Представя се дълбоко некритичен, не
1
осъзнава необходимостта от лечение. Омаловажава фактите и данните от делото, но редовно
приема назначената терапия. Не са наблюдавани клинично значими резки афективни
колебания. Агресивни, автоагресивни и деструктивни прояви не са регистрирани.
Лечението продължава до стабилизиране на психичното състояние
Анамнезните данни, клиничното изследване и наблюдение дават основание да се
приеме, че освидетелстваният Г. М. Г., ЕГН ********** страда от РАЗСТРОЙСТВО
ВСЛЕДСТВИЕ УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ. СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ.
АБСТИНЕНТНО СЪСТОЯНИЕ. Код по МКБ 10 F 10.3
Алкохолът въздейства практически върху всички органи и системи. Малките
количества улеснявали комуникациите и имали социализиращ ефект. Токсичните реакции
на алкохола се дължат преди всичко на свойствата му като депресант на централната нервна
система и варират между интоксикация, анестезия, кома и смърт от респираторна и сърдечна
недостатъчност. При хронична употреба се увреждат храносмилателната, сърдечно-съдовата
и нервната система. Често се диагностицират язви, гастрити, панкреатити, хепатити, цироза,
артериална хипертония, метаболитни отклонения в мастната обмяна, костни нарушения,
периферни невропатии. Снижават се интелектуалните функции. При формиране на
зависимост има силно желание за прием, нарушен контрол, абстинентни симптоми,
амнестични форми на опиване. При част от алкохолно зависимите се наблюдават деменции
и психотични картини с параноидно-халюцинаторен облик.
Вредната употреба на алкохола най-често се характеризира с психоорганичен
синдром /разстройства на вниманието и паметта, нарушения в абстрактното мислене,
емоцианална неустойчивост със склонност към дисфорични реакции, раздразнителност и
други.
Алкохолният делир е животозастрашаващо токсично състояние на обърканост,
помрачение на съзнанието, ярки халюцинации, изразен тремор на цялото тяло и соматични
нарушения.
Психотичното разстройство /в частност алкохолна психоза/ се появява по време на
или непосредствено след употреба на дадено вещество и се характеризира с ярки
халюцинации, припознавания, налудности или идеи за отношение /често с параноидно или
персекуторно съдържание/, психомоторни разстройства /възбуда или супор/ и абнормен
ефект, който може да варира от интензивен страх до екстаз. Сензориумът обикновено е ясен,
но може да се наблюдава лека степен на помрачение на съзнанието, която не достига до
тежка обърканост. Разстройството обикновено се преодолява поне отчасти в рамките на
един месец и напълно в рамките на 6 месеца.
В конкретния случай е налице оформена зависимост. В хода на болестта настъпва
промяна на личността с изразена деградация в социалното и личностното функциониране.
Не можел да контролира поведението си, изпадал в безпомощни състояния. Без постоянни
доходи и препитание, без близка семейна и социална подкрепа. Проявявал агресия към
близките си. Не е провеждал адекватно амбулаторно лечение. В хода на болестта настъпва
деградация на личността в личностното и социално функциониране.
При постъпването му в болницата е било започнато лечение. Представя се
психомоторно ситуативно напрегнат, охотно контактен, но пълноценен вербален контакт се
поддържа трудно. На зададените въпроси отговаря кратко, неинформативно, покрай
въпроса. Отговорите са недостоверни, неясни и неточни. Поведението на моменти е
манипулативно. Дълбоко некритичен към състоянието си. Без съзнание за психична болест.
Омаловажава и отрича фактите и данните по делото, без да осъзнава необходимостта от
лечение. Изразеното абстинентно състояние се овладява в значителна степен. В резултат на
проведеното лечение, по време на структурираните клинични интервюта психотичната
продукция не разкрива и не се долавя. Нарушения на режима в отделението не е допускал.
Редовно приема назначената терапия макар по пасивен и дезинтересиран начин. Агресивни,
деструктивни и автоагресивни прояви не са наблюдавани. Емоционално е неустойчив, без
клинично значими резки афективни колебания. Контактите му с останалите болни са
повърхностни и формални. Лечението продължава до стабилизиране на психичното
състояние.
Съобразно „Критериите за първоначална оценка на риска“, които са част от
медицински стандарт „Психиатрия“ се отчитат общ сбор 26 точки по скалата за
„Първоначална оценка на риска“. При общ сбор между 20 и 34 точки се приема, че е налице
умерен риск от опасно поведение, което дава основание да се приеме, че е налице опасност
освидетелстваното лице да застрашава обществото, включително и близките си, околните,
2
собственото си здраве, както и да извърши престъпление.
Алкохолната зависимост е хронично рецидивиращо заболяване, което състояние
отговаря на дефиницията „трайна психична увреда в резултат на психично заболяване“,
визирана в чл. 146 ал.1 т.1 от Закона за здравето. Основният симптом е трайната загуба на
контрол върху приема на алкохол.
Болният се нуждае от специални здравни грижи, задължително настаняване и лечение
в специализирано здравно заведение, като ДПБ Раднево за срок от три месеца при
стационарна форма, където да бъдат проведени детоксикация и рехабилитация до постигане
на стабилна ремисия.
Налага се настаняване на задължително лечение при стационарни условия в
специализирано здравно заведение, тъй като в това състояние освидетелстваното лице е
опасно както за себе си, така и за околните, поради повишен риск от опасно поведение, за
срок от три месеца. Към момента същият може да изразява информирано съгласие за
лечение.
Установената по-горе фактическа обстановка съдът възприе след цялостен анализ на
събраната по делото доказателствена съвкупност - събраните по делото писмени и гласни
доказателства, заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно.
От така установеното съдът счита, че искането на прокурора следва да бъде уважено,
като освидетелстваният Г. М. Г. следва да бъде настанен на задължително стационарно
лечение за срок от три месеца, считано от датата на постъпването – 03.12.2021 г.
Събраните по делото гласни доказателства са същите, които са били събрани и в хода
на проверката по прокурорската преписка и послужили като основание за внасяне на
искането предмет на разглеждане в настоящото производство. От събраните гласни
доказателства също се установява, че Г.Г. бил много агресивен към близките си,
непрекъснато вдига скандали, псува ги, чупи вратите и прозорците в къщата.
В хода на съдебното следствие не бяха установени други доказателства
опровергаващи вече събраните в хода на прокурорката преписка. Не бяха ангажирани
каквито и да е било доказателства, които да наведат извод у съда, събраните гласни
доказателства да не отговарят на обективната истина, да е налице някакъв вид
заинтересованост на свидетелите по делото от неговия изход извън рамките на обикновената
загриженост от здравословното състояние на освидетелстваното лице . Такива данни не бяха
наведени нито от прокурора нито от защитника на Г., поради което и съдът не намери
основание да не ги кредитира като обективни, и да не ги вземе предвид при постановяване
на съдебното си решение.
От друга страна вещото лице по делото в съдебно заседание поддържа заключението
си, което е в насока, че заболяването на лицето представлява опасност за него и околните,
както и че съществува опасност да извърши престъпление.
Разпоредбата на чл.155 ЗЗ изисква да са налице следните кумулативни предпоставки
за настаняване на едно лице на задължително лечение – лице страдащо от психично
разстройство посочено в чл.146, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗ и което поради заболяването си може да
извърши престъпление представляващо опасност за близките му, за околните, за обществото
или застрашава сериозно здравето им. В случая безспорно бе установено, че лицето страда
от такова заболяване.
Според настоящия съдебен състав съществува опасност лицето да извърши
престъпление, която опасност произтича от конкретното заболяване на същото. Ето защо и
предвид заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно и
безпристрастно и доколкото няма доказателства за противното, а и не бе оспорено от нито
една от страните, че е налице и тази предпоставка на закона за настаняване на задължително
лечение на освидетелстваното лице Г. М. Г..
Според заключението на вещото лице освидетелстваното лице може да изразява
информирано съгласие за лечение
Така мотивиран съдът намери, че по отношение на освидетелствания *** са налице
всички предпоставки, визирани в чл. 155 от Закона за здравето да бъде настанен на
задължително лечение. Формата следва да бъде стационарна, тъй като в домашни условия е
невъзможно осъществяването на надлежен контрол с оглед установените по делото
фактически данни, поради което няма сигурност, че ще спазва поддържащата терапия.
3
С оглед заключението на вещото лице, че освидетелстваният е в състояние да дава
информирано съгласие за лечението си, съдът не следва да назначава такова лице.
На основание горното и чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ в
специализирано болнично заведение – ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА – гр.
Раднево ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, считано от 03.12.2021 г. освидетелстваният Г. М.
Г., с ЕГН **********, български гражданин, средно специално образование, неосъждан,
работи в „Спринт 2007“, страдащ от РАЗСТРОЙСТВО ВСЛЕДСТВИЕ УПОТРЕБА НА
АЛКОХОЛ. СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ. АБСТИНЕНТНО СЪСТОЯНИЕ. Код по
МКБ 10 F 10.3, със способност да изразява информирано съгласие за лечение.
Препис от решението да се изпрати на ДПБ гр. Раднево за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред СлОС.
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4