№ 35
гр. Търговище, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П.А Въззивно гражданско дело
№ 20233500500048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 17 от 13.01.2023 година, постановено по гр.дело №
1167/22 година, Районен съд – Търговище, съд е прогласил за недействителен
по отношение на А. Д. А. ЕГН ********** от с. О...., общ. Търговище, ул.
„С...“, № 1, Договор за аренда на земеделска земя от 25.03.2022 г., вписан в
Агенция по вписванията с вх.№ 164, том II, дв.вх.№ 1332/25.03.2022г., като
сключен без представителна власт и потвърждение от собственика на имота
Н. Х. Е. ЕГН **********, на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД. Със същото решение
А. А. е осъден да заплати на Н. Е., разноски по делото, в размер на 730 лв.
Недоволен от постановеният съдебен акт, ответникът е депозирал
въззивна жалба против решението, в която твърди, че то е неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че изводът на съда относно липсата на
представителна власт при сключването на договора за аренда, е неправилен. В
самия договор е отбелязано, че А. А. действа въз основа на пълномощно № 52
от 3.01.2013 г., на кмета на с. О...., което не е оттеглено. Оттеглено е
пълномощно № 35/14.04.2015 г., като оттеглянето е било доведено до негово
знание, но то не е послужило при сключването на договора за аренда. Моли
се за отмяна на Решение № 17 от 13.01.2023 година, постановено по гр.дело
1
№ 1167/22, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което
да бъде отхвърлен, предявеният иск за прогласяване недействителността на
договора. Няма доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва
въззивната жалба. Излагат се съображения, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд – Търговище е бил сезиран с искова молба на Н. Х. Е. от с.
О...., общ. Търговище, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за аренда, сключен без
представителна власт.
По фактите на спора съдът съобрази следното:
По делото не е спорно, че ищецът притежава земеделски земи в
землището на с. О...., общ. Търговище. През 2013 година в полза на ответника
е издал пълномощно, с което е очертал и обема на представителната власт,
като е оправомощил ответника да го представлява пред нотариус, да сключва
договори за аренда и наем на земеделските му земи, находящи се в с. О....,
общ. Търговище, както и да договаря съм със себе си. През 2015 година
ищецът отново е учредил представителна власт на ответника, която е била
разширена и с представителство пред кооперации, дружества и арендатори,
във връзка с обработването за земите му.
По отношение на поземлен имот с идентификатор 53223.22.266 по
кадастралната карта на село О...., община Търговище, с площ от 7 373 кв.м.,
собствен на ищеца, ответникът на 25.03.2022 г., е сключил сам със себе си
аренден договор за имота. Срокът на договора е 10 стопански години,
считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2032 г., при годишна наемна цена на декар
от 30 лв. и е вписан в Службата по вписвания - Търговище. При сключването
на договора е легитимирал представителството си с пълномощно с рег.№ 52
от 03.01.2013 г., което му дава власт от името и за сметка на Н. Хсанов Е. да
сключва договори за аренда на земеделски земи.
2
С уведомлиние от 11.12.2020 г. ищецът оттегля дадените на ответника
пълномощия с пълномощното от 14.04.2015 г., за което последният е
уведомен. Факти установени от приложените и приети по делото писмени
доказателства.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Ищецът претендира прогласяване недействителността на договор за
аренда на земеделска земя, сключен от Н. Х. Е., арендодател, действащ чрез
пълномощника си А. Д. А., който се е легитимирал с пълномощно от 2013
година, оттеглено от упълномощителя, с оглед на което волеизявлението на
пълномощника не е породило правни последици. Претенцията на ищеца касае
договор, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД- от лице, действало като
представител, без да има представителна власт. При липса на потвърждаване
от лицето, от името на което е сключен договора, то той се явява
недействителен.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че при сключването на
процесния договор е действал в качеството на представител на въззиваемия,
позовавайки се на пълномощното от 2013 година. През 2013 година Н. Е.
упълномощава А. А. да сключва договор за аренда в земеделието по
отношение на собствените му земеделски земи, от негово име и за негова
сметка. През 2015 година Н. Е. отново упълномощава А. А., като разширява
представителна власт за същите имоти, включвайки и представителство пред
кооперации, дружества и арендатори, във връзка с обработването на земите
му. В чл. 41 от ЗЗД се посочват основанията за прекратяване на
пълномощното, първото от което е оттегляне, което съгласно чл. 38, ал. 2,
изр. 1, предл. 1 ЗЗД, винаги може да бъде направено от упълномощителя и то
когато намери за нужно. Със оттеглянето упълномощителят прекратява
учредената представителна власт, при което пълномощникът губи занапред
правомощията да извършва от името и за сметка на упълномощителя
правомерни правни действия. Оттеглянето следва да се извърши с изрично
изявление, което да бъде оформено писмено с нотариална заверка на подписа
и съдържанието и да бъде доведено до знанието на упълномощеното лице.
Оттегляне на пълномощното от 2013 година изрично не е направено. Самото
повторно упълномощаване сочи, че се прекратява представителната власт
учредена с първото пълномощно, доколкото с последващото се продължават
3
и увеличават правомощията, които вече са дадени. По същество повторното
упълномощаване прекратява предходните правомощия на упълномощеното
лице. Логиката при съпоставка между поведението на страната и
закономерния ход на събитията, сочи именно оттегляне на пълномощията
дадени през 2013 година и учредяване на нови такива през 2015 година. Така
след оттегляне на пълномощията, изрично заявено на въззивника, на
11.12.2020 година, последният няма представителна власт и не може да
сключва от името и за сметка на въззиваемия договори по отношение на
земите му. Към датата на сключване на договора- 25.03.2022 година,
пълномощникът А. А. е действал без представителна власт, действията му не
са потвърдени от мнимо представлявания, с оглед на което, този договор не
може да обвърже Н. Е., пораждайки правни последици за него.
Първоинстанционният съд е достигнал да същите правни изводи,
поради което постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна сторените в това производство разноски в размер на
300 лв., представляващи възнаграждение на упълномощения адвокат.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 13.01.2023 година, постановено по
гр.д. № 1167/22 година по описа на Районен съд – Търговище, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА А. Д. А. ЕГН ********** от с. О...., общ. Търговище, ул. „С...“,
№ 1, съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Г....“, № 1, вх. А, офис 5, адв. А. Н. АК
– Търговище, да заплати на Н. Х. Е. ЕГН **********, от с. О...., общ.
Търговище, ул. „А....“, № 9, със съдебен адрес гр.Търговище, ул. „Лилия“, №
4, вх. А, ет.1, офис 8, адв. Н. С., АК – Търговище, направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок, от съобщаването на страните, при наличието на
предпоставките по чл.280 и сл. от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5