Р Е Ш Е Н И Е
№ 2132/23.11.2023г.
Град Пловдив, 23.11.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 2486 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба „Триера“ ООД срещу решение № 1161 от 27.06.2023 г.,
постановено по АНД № 2834 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с
което е потвърдено наказателно постановление № 16-2300071 от 13.03.2023 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Пловдив, с което на основание чл.414, ал.1 КТ на „Триера“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Бяло море“ № 2, представлявано от
управителя Ч.И.П., е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.128а, ал.1, вр. чл.128, т.3 КТ.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна несправедливост на
наложеното наказание. Иска се отменя на обжалваното решение и на наказателното
постановление или евентуално изменение на наказателното постановление и налагане
на имуществена санкция в минималния размер от 1500 лева. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се
отхвърли като неоснователна, като се остави в сила решението на ПРС. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за е неоснователност на жалбата и
потвърждаване на решението на районния съд като правилно.
Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:
Въз основа на
събраните писмени и устни доказателства районният съд е установил от фактическа
страна, че в определения от чл.128а, ал.1 КТ 14-дневен срок (20.01.2023 г.)
касаторът в качеството на работодател не е предоставил на своя служител Иван
Русев извлечения от ведомостите за периода 2012 г. – 01.04.2021 г., както и не
е изпълнил това свое задължение до датата на съставяне на АУАН (13.03.2023 г.).
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, засягащи правото на защита на дружеството, а
обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация са съобразени с
изискванията на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН, правилно е приложен
материалния закон. Като неоснователни са приети възраженията на дружеството, че
в случая не се касае за трудово правоотношение, защото в хода на проверката е
установено, че на Иван Русев са били начислявани трудови възнаграждения и
допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, което
се изплаща само при налично трудово правоотношение, както и че работодателят е
внасял за Русев осигуровки по трудово правоотношение, надлежно удостоверено от
приложените по делото справки от ТД Пловдив на НАП, където е регистриран и
прекратеният трудов договор на Русев. В този смисъл районният съд е приел, че
нарушението по чл.128а, ал.1 КТ е извършено, защото работодателят е бил длъжен
да издаде и предостави документите, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, и точно такива документи са посочени в АУАН и наказателното
постановление, т.е., с факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие
обективният състав на нарушението е осъществен. Според районния съд нарушението
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 ЗАНН, тъй като не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния
от същия вид, а процесните документи не са били представени на контролните
органи до съставянето на АУАН. Като справедлив и съответен на извършеното
нарушение е преценен определеният от наказващия орган размер на имуществената
санкция, който е под средния.
Представените в хода
на настоящото производство от страна на ответника по касацията писмени
доказателства са новооткрити, и потвърждават тезата на контролните органи, че в
случая е налице трудово правоотношение и дружеството-касатор има качеството на
работодател, съответно и задължения по чл.128 и чл.128а КТ.
Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на касатора за нарушаване на
забраната по чл.220 АПК, приложима съгласно чл.63в ЗАНН в настоящото
производство, доколкото с новите писмени доказателства не се установяват нови
факти, които да не са били установени и взети предвид от първоинстанционния съд
при постановяване на обжалваното решение и въз основа на които този съд е
градил правните си изводи.
Решението е неправилно.
Въз основа на правилно установени факти районният съд е направил необосновани изводи
и неправилно е приложил материалния закон.
Основателно е възражението на касатора, че
настоящият случая не касае трудов договор и отношенията между „Триера“ ООД и
Иван Русев не са отношения между работодател и работник. В този смисъл
настоящата инстанция следва да се съобрази с константната практика на ВКС,
формирана във връзка с приложението на чл.141, ал.7 ТЗ, според която независимо
как страните наименуват отношенията помежду си, правоотношението, което се
създава между управителя и управляваното от него търговско дружество, възниква
след взето решение на общото събрание на съдружниците за избора на управител и
това възникналото между дружеството и управителя правоотношение не е трудово, то
има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и
търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор
за възлагане на управление съгласно чл.141, ал.7 ТЗ, който договор е мандатен, за
поръчка и чиято основна характеристика е равнопоставеността на страните по
него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на
дружеството по смисъла на КТ; правната природа на този договор не зависи наименованието,
което страните са дали на договора, независимо дали той е сключен преди или
след влизането в сила на правната норма на чл.141, ал.7 (ДВ, бр.58/2003 г.);
без правно значение е също как е наименувано получаваното възнаграждение – трудово
или не, как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по
него, какви уведомления са изпращани до НАП. Всички тези факти според ВКС не
могат да доведат до различен правен извод.
Не е спорно между страните, че Иван Русев е
бил управител в дружеството и след като отношенията между управителя и
дружеството не са трудови, то дружеството няма качеството на работодател, нито
задължения по чл.128 и чл.128а КТ по отношение на управителя, поради което не е
налице неизпълнение на законово задължение на работодателя и в случая
неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството за нарушение на чл.128а, ал.1, вр. чл.128, т.3 КТ. Като е стигнал
до различен правен извод, първостепенният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да
се отмени наказателното постановление.
С оглед изход на делото и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на дружеството-касатор
същото като основателно и доказано в размер на 2000 лева за платените
адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции (договор от 24.07.2023 г.
– л.15, и договор от 28.04.2023 г. – л.18 от АНД № 2834/2023 г. на ПРС) следва
да бъде уважено и да бъде осъдена ИА ГИТ, ДИТ Пловдив да заплати на „Триера“
ООД тази сума. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1161 от 27.06.2023 г.,
постановено по АНД № 2834 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-2300071 от 12.04.2023 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) Пловдив, с което на основание
чл.414, ал.1 КТ на „Триера“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Бяло море“ № 2, представлявано от управителя Ч.И.П.,
е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.128а, ал.1, вр. чл.128, т.3 КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по
труда“ Пловдив да заплати на „Триера“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Бяло море“ № 2, представлявано от
управителя Ч.И.П., сумата 2000 (две хиляди) лева, адвокатски възнаграждения.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.