№ 2756
гр. София , 16.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000504021 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С Определение № 262365/14.10.2020 г. по гр.д.№ 10755/2018 г. Софийски
градски съд, 1-7 състав е върнал като недопустима искова молба вх.№106380/07.08.2018 г.
на В. Ф. К. срещу Столична община, с която са предявени искове с правно основание чл.124
ГПК във вр. чл. 29 от ЗОС за осъждане на ответника да обезщети ищеца с друг равностоен
общински имот - частна собственост или при условията на евентуалност да заплати
равностойно парично обезщетение в размер на 30 000 лева, като част от глобална сума от
800 000 лева, поради недопустимост на предявените искове. Съдът е приел, че исковете са
преждевременно предявени, поради което липсвал правен интерес.
Срещу това определение е подадена частна жалба от В. Ф. К., с която моли
определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. Поддържа, че процедурата по отчуждаване на имот
включвала няколко различни елемента /публичноправни и частноправни/. Същата
започвала с властнически административен акт - приемане на Общ устройствен план /ОУП/
и съответния му Подробен устройствен план /ПУП/. С отреждането с ПУП на имота, за
общински нужди настъпвало реално засягане на частната собственост, тъй като като
статусът на имота бил принудително променен исобственикът - лишен от пълното си и
неограничено право на частна собственост - не можел да застроява имота, не може да го
обременява с тежести, не можел да го продава свободно на трети лица. Намалявала
стойността на имота и възможността за добиви и граждански плодове от него. Отреждането
на имота за общинска нужда представлявало засягане на частната собственост, по смисъла
на чл.17, ал.3 и ал.5 от Конституцията. За неговата правомерност се изисквало
обезщетяването на собственика да бъде предварително и равностойно.
Жалбоподателят твърди, че в процесния случай без да е реализиран плана от
1979 г., през 2001 г. Столична община отредила имота като част от УПИ III - за корекция на
река и озеленяване. След влизане в сила на ПУП, отношенията между частния собственик и
Общината се развивали на плоскостта на равностойните граждански правоотношения и с
оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията и предвидените процедури по чл. 22 до
чл. 33 от ЗОС. От една страна страните имали възможност за сключване на сделка, а от
1
друга органите на Общината имали възможност да издадат актове, с които да извършат
концентрация на избора между обезщетяване на собственика с имот или с пари. В ЗОС не
била уредена хипотезата на бездействие на Общината след приемане на ОУП и ПУП /не
провежда нито преговори за сключване на сделка по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 ЗОС, нито пък
стартира процедура по продължаване на отчуждаването - чл. 22, ал. 3 ЗОС/. В закона липсва
уреждане на изискването на Конституцията за предварителност на обезщетението. Това
създавало правна несигурност в правното положение на частния собственик и имота му.
Жалбоподателят се позовава на Решение № 14/15.10.2020 г. по
Конституционно дело 2/2020 г. на Конституционния съд, с което било прието, че
регулирането на обществените отношения по принудителното отчуждаване на недвижими
имоти на юридически и физически лица изисква от законодателя предвидима правна уредба,
която да позволява обозримо във времето поведение на държавата и общините по започване
и приключване на отчуждителното производство, след влизане в сила на подробния
устройствен план, така че да се постигне целта му. С решението е прието, че това
предполага своевременно отчуждаване на собствеността в полза на държавата или
общините, за да бъде удовлетворен публичният интерес от реализиране на отчуждителното
мероприятие в момент близък до одобряването на подробния устройствен план, срещу
предварително предоставяне на равностойно обезщетение на собствениците.
Жалбоподателят поддържа, че в противоречие с Конституцията и това решение,
законодателят си е позволил с изменение от 2011 г. на чл.22, ал.1 от ЗОС да постави
неопределена възможност по избор на Общината, извършването на отчуждаването да е едва
преди започване на строителството.
При липса на годен за обжалване акт за концентрация на Общината под
формата на Заповед за отчуждаване, било налице трайно неизпълнение на ответника на
задълженията му да довърши отчуждаването, предвидено в ПУП. За ищецът оставала
единствено възможността за гражданско-правна защита на правото му .на предварително и
равностойно обезщетение като се позовава на непосредственото действие на чл. 17, ал. 3 и
ал. 5 от Конституцията и твърди, че правото на предварително обезщетение с имот или в
пари, възниквало от момента на отреждането на имота с ПУП за общинска нужда.
Ответникът по частната жалба Столична община я оспорва като поддържа, че
ищецът не е обосновал наличието на правен интерес за предявяване на исковете си.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното от фактическа страна:
С исковата молба В. Ф. К. е поискал от съда да установи съществуването на
правото му на равностойно имотно или парично обезщетение и да осъди Столична община
да му предостави в обезщетение друг равностоен общински имот – частна собственост, в
това число равностоен жилищен имот като бъде определен подходящ срок за изпълнение на
тези задължения. В условията на евентуалност е поискал Столична община да бъде осъдена
да изплати равностойно парично обезщетение в размер, който да бъде определен чрез
съдебно-оценителска експертиза. Поискал е от съда да бъде овластен да извърши за сметка
на общината необходимите за отчуждаването оценки.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на
юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински
нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила
подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
2
собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти
от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила
разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи,
определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
Следователно приемането на Общ устройствен план и съответния Подробен
устройствен план не представлява начало на процедурата по отчуждаване на имот, а
представлява основанието да бъде отчужден имот. В подкрепа на това е разпоредбата на
чл.21 ,ал.4 от ЗОС, съгласно която имотите по ал.1 не се отчуждават, ако преди издаването
на заповедта по чл.25, ал.2 от ЗОП общината ги придобие в собственост чрез покупка, чрез
замяна с равностоен общински имот или собствениците им учредят на общината ограничени
вещни права. Следователно възможностите да бъде сключена сделка за имот, който е
предвиден за отчуждаване не е част от процедурата по неговото отчуждаване, а при
реализацията й изобщо не се стига до прилагане на процедурата по отчуждаване на имота.
Предявените от ищеца осъдителни искове, съдът намира недопустими. Цялата
отчуждителна процедура се извършва по административен ред, който е описан в чл.22 от
ЗОС като отношенията между страните са административно-правни – такива на власт и
подчинение. Определянето на паричното обезщетение също е включено в тези отношения.
Процедурата приключва като Кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която
се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението,
размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение -
вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота,
предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при
разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено
обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне
изплащането му. Заповедта на Кмета подлежи на обжалване по административен ред по
чл.27 от ЗОС.
В процесния случая гражданския съд е бил сезиран със спор свързан с
отчуждаване на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост - глава трета
"Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди". В тези
случай съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗОС на собствениците се дължи равностойно
парично обезщетение съответстващо на пазарната цена, която биха получили за същия имот,
ако го отчуждаваха на свободния пазар, в които случай споровете за размера на
обезщетението се разглеждат от административния, а не от гражданския съд. Това произтича
от характера административноата процедура, чрез която се извършва принудителното
отчуждаване на имотите на гражданите и споровете по тях се разглеждат като жалби по реда
на Закона за административното производство. В случая отношенията, които са възникнали
между собственика-ищец и общината са между неравнопоставени правни субекти и се
характеризират с власт и подчинение и затова предизвиканите от издадените
административни актове последици се регулират от административното, а не от
гражданското право /така Определение № 314 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 279/2011
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева/.
Потвърждение на това е приетото изключение с Решение № 14 от 7.03.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова,
постановено по чл.290 от ГПК, с което се приема, че когато заявената претенция касае
задължение на административен орган да изплати своевременно дължимо обезщетение,
определено по административен ред и въз основа на административен акт, обезщетението за
забавено /неточно/ изпълнение на това задължение може да се претендира и по общия исков
ред. Следователно възможност за приложение на гражданското съдопроизводство е налице
само след окончателното определяне по административен ред на обезщетението /било то в
имот или пари/.
3
Съдът намира, че по изложените съображения, тъй като правоотношението от
което произтича задължението е административноправно и защитата на правата, които
произтичат от административен акт се осъществява по административноправен, а не по
гражданскоправен ред, искът е недопустим. Настоящият състав не счита, че искът следва да
бъде изпращан на административен съд по компетентност, тъй като правата, които са
заявени по закон се определят след административна процедура, за която няма твърдения да
е осъществена.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 262365/14.10.2020 г. по гр.д.№ 10755/2018
г. Софийски градски съд, 1-7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
седмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4