№ 10994
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110150907 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 253838/13.09.2023 г. от М. А. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. Красна поляна – 3 част, блок ., вх. А, ет. 2, ап. 6, чрез
адвокат Б. К. и адвокат К. К., съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 42 срещу „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159,
БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощник, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 4180.36 лв.,
претендирана от ответното дружество като дължима към 25.08.2023 г., в това число
главница по фактури в размер на 2248.06 лв. и лихви 1932.30 лв., поради изтекла
погасителна давност.
Ищецът твърди, че имотът му, обективиран в Нотариален акт № 2, том Трети, рег. №
8023, дело № 370/2011 г. бил без електрозахранване от дълъг период от време, като въпреки,
че е проверявал многократно в офисите на ответника какви суми се претендират от него с
оглед възстановяването на електроподаването, но му били предоставяни противоречиви
данни относно задълженията и периодите. Сочи, че с електронно писмо от 25.08.2023 г.
ответникът го уведомявал, че дължи процесните суми, както и че за изпълнение на услугата
пререгистрация на потребител, е необходимо да се погасят наличните неплатени задължения
по договора, които са за период след датата на придобиване на имота в посочения по-горе
размер. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба. Признава обстоятелството, че ищецът е потребител на електрическа енергия и
ползвател на разпределителната мрежа за процесния обект, находящ се в гр. София, в.з.
1
„Черния кос“ с кл. № 30045912668, разкрит на името на стария собственик Димитър
Жидалов. Сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията си да заплати дължимите суми за
електроенергия. Оспорва предявения иск по основание и размер в частта за главница от
1170.78 лв. и лихви от 457.80 лв., за периода 15.12.2019 – 14.08.2020 г. Твърди, че поради
липса на достъп до обекта и до електромерите, обслужващи имота на ищеца до 14.01.2020
г., не са били начислявани количества електроенергия. Едва на 14.01.2020 г. ищецът
осигурил достъп на служителите на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД до
електромерите, обслужващи имота му и тогава бил извършен реален отчет, като са снети
показанията на процесния електромер, установено е реалното консумирано и отчетено
количество електроенергия. При отчета било установено, че консумираното и отчетено от
електромера количество електроенергия е с 5132 кВч по-голямо от начисленото от
последното отчитане на електромера, поради което е издадена процесната фактура № . г.
Сумата била изчислена по действащите за периода цени, утвърдени от КЕВР. Твърди, че
всеки месец имотът е бил посещаван от отчетник, но достъп не е бил осигурен от ищеца.
Счита иска за допустим, но неоснователен, като го оспорва по основание. Твърди, че към
момента на подаване на отговора на исковата молба, процесното вземане не е погасено. По
отношение на исковата претенция за сумата от 1077.28 лв., представляваща неплатена
главница за потребена електроенергия в имота за периода от 30.09.2009 г. до 29.01.2010 г.,
както и за сумата от 1549.90 лв. – мораторна лихва за забава върху посочените главници за
периода от 14.10.2009 г. до 12.12.2023 г., сочи, че натрупаното задължение е формирано по
ред, установен от Общите условия на дружеството и сумата по фактурите е стойност на
реално използвана и отчетена електроенергия, начислена за периода месец септември 2009 г.
до месец януари 2010 г., включително. Признава иска в посочената част, а именно, че за
сумата от 1077.28 лв. главница и начислената върху нея мораторна лихва в размер на
1549.90 лв. възможността за принудително събиране е погасена по давност. Моли съда да
отхвърли иска в оспорената част, да уважи иска в признатата му част и да му присъди
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2248,06
лева, представляваща главница за потребена и незаплатена електрическа енергия за периода
30.09.2009 г. до 14.08.2020 г., както и сумата от 1932,30 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 14.10.2009 г. до 12.12.2023 г.
По предявения иск по чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че има правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за погасени по давност
задължения, а именно, че ответникът не е отписал процесните задължения, въпреки изрично
искане на ищеца и затова не възстановява електрозахранването в процесния имот.
В тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване
или спиране на давността, респ. че е извършвана реална доставка на електрическа енергия в
2
сочените количества.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право, а именно: че
ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна от ответното дружество в
едноетажна вилна сграда, собственост на ищеца, находяща се в гр. София, в.з. „Черния кос“,
квартал № 4, за която е разкрит абонатен № 300045912668, както и че възможността за
принудително събиране на вземанията в размер на 1 077,28 лева, представляваща неплатена
главница за потребена електроенергия в имота за периода от 30.09.2009 г. до 29.01.2010 г., и
сумата от 1 549,90 лева – мораторна лихва за забава върху посочените главници за периода
от 14.10.2009 г. до 12.12.2023 г., е погасена чрез изтекла погасителна давност.
Доколкото ответното дружество признава недължимостта на сумата в размер на 1
077,28 лева, представляваща неплатена главница за потребена електроенергия в имота за
периода от 30.09.2009 г. до 29.01.2010 г., и сумата от 1 549,90 лева – мораторна лихва за
забава върху посочените главници за периода от 14.10.2009 г. до 12.12.2023 г., съдът намира,
че предмет на настоящото производство се явява дължимостта на сумата в размер на 1170,78
лева, представляваща цена на доставеното от ответното дружество електрическа енергия за
периода от 15.12.2019 г. до 14.08.2020 г., за която са издадени 5 бр. фактури на база реален
отчет, както и сумата в размер на 457,80 лева, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 14.02.2020 г. до 12.12.2023 г.
Предвид изложеното съдът счита, че е налице валидно облигационно отношение по
договор за продажба на електрическа енергия (арг. чл. 92 ЗЕ), по който ищецът е купувач на
такава. В този смисъл той е носител на права и задължения по Закона за енергетиката (ЗЕ) и
по арг. от чл. 283 ТЗ са обвързани от клаузите на Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ответника.
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява, че
процесните фактури са осчетоводени в счетоводство на ответното дружество за абонат с
клиентски номер № 300045912668, като процесните фактури са осчетоводени по цени, които
са утвърдени от Комисията за енергийно и водно регулиране за съответния период и
правилно изчислени на база отчетени киловатчаса и утвърдените от ДКЕВР единични цени
за съответния период.
Съгласно договора за доставка на електрическа енергия до процесният имот, както
беше посочено по-горе ищецът е обвързан от Общите условия на „.“ АД и Общите условия
на Електроразпределителни мрежи Запад АД, съгласно чл. 26, ал. 3 от които потребителите
имат задължение да осигуряват достъп за снемане на показанията на електромера.
От събраните по делото доказателства, в това число заключенията на вещите лица по
ССчЕ и СТЕ, както изслушаните по делото свидетелски показания, които съдът намира за
последователни и логични, подкрепящи останалия събран по делото доказателствен
материал, се установява, че в периода до 14.01.2020 г. ищецът не е осигурявал достъп до
процесния имот, като е имал задължение да декларира показанията на електромера по
телефон, електронна поща или на място в офис на ответното дружество, но не го е
3
изпълнил, поради което до тази дата не са начислявани количества електрическа енергия.
След извършения реален отчет на 14.01.2020 г., ответното дружество е начислило
дължимите суми на база отчетеното от проверяващите лица количество електрическа
енергия.
Съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху това дали вземанията
са погасени по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от електроснабдителните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. В случая най-късно настъпилият
падеж на претендираните суми е 14.09.2020 г., като това вземане се явява единственото,
което не е погасено с три годишния давностен срок, изтекъл преди образуване (13.09.2023
г.) на настоящото производство. Следва обаче да се вземе предвид и спирането на всички
давностни срокове със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. за периода от 13 март до 20 май
2020 г., включително, като през този период не текат срокове и не се погасяват вземания.
Следователно, вземайки предвид този период, всички вземания на ответника, възникнали
преди 06.07.2020 г. са погасени по давност. Казаното по-горе се отнася и до дължимостта на
начислените лихви, доколкото при недължимост на главното вземане, недължими се явяват
и начислените лихви.
Предвид изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен до сумата в размер на 2 245,77 лева, представляваща стойността на незаплатена
потребена електрическа енергия за периода от периода 30.09.2009 г. до 15.06.2020 г., както
и до сумата в размер на 1931,51 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
погасените по давност главници за периода от 14.10.2009 г. до 12.12.2023 г., поради което до
тези размери следва да бъде уважен, а за сумата в размер на 2,29 лева, представляваща
незаплатена цена за електрическа енергия за периода от 16.07.2020 г. до 14.08.2020 г.,
обективирана във фактура № **********/21.08.2020 г., падежирала на 14.09.2020 г., както и
за сумата в размер на 0,79 лева, мораторна лихва върху главницата по фактура
№ **********/21.08.2020 г. за периода от 15.09.2020 г. до 12.12.2023 г., следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски се следват
и на двете страни. Ищецът е сторил разноски в размер на 902,22 лева (745 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 157,21 лева – държавна такса, в която като разноски не се
включва комисионната за финансовата институция, чрез която е направено плащане,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК), от които с оглед уважената част на иска на
4
ищеца се следват разноски в размер на 901,56 лева. Съдът, намира, че възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото
същото е почти в минималните размери съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г.
Ответникът претендира разноски в размер на 850 лева (750 лева депозит вещи лица и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение), от които с оглед отхвърлената част от иска следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 0,63 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца М. А. К., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Красна поляна – 3 част, блок ., вх. А, ет. 2, ап. 6 срещу „.” АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл.
Бенч Марк, Бизнес център, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, че М. А. К. НЕ ДЪЛЖИ НА „.” АД, сумата в размер на 2 245,77 лв.
(две хиляди двеста четиридесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща
главница за потребена и незаплатена електрическа енергия за периода 30.09.2009 г. до
15.06.2020 г. по фактури № 56392139/30.09.2009 г.; 5781378/30.10.2009 г.;
62425377/29.01.2010 г.; . г.; *********/22.04.2020 г.; *********/21.05.2020
г.;*********/22.06.2020 г. и сумата от 1 931,51 лв. (хиляда деветстотин тридесет и един
лева и петдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от
14.10.2009 г. до 12.12.2023 г., начислени за електроснабден имот, едноетажна вилна сграда,
находящ се в гр. София, в.з. „Черния кос“, квартал № 4 с абонатен № 300045912668, поради
погасяването на възможността да се събере вземането по принудителен ред по давност, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в частта за сумата в размер на 2,29 лв. (два лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща незаплатена цена за електрическа енергия за
периода от 16.07.2020 г. до 14.08.2020 г., обективирана във фактура
№ **********/21.08.2020 г., падежирала на 14.09.2020 г., както и частта за сумата в размер
на 0,79 лв. (седемдесет и девет стотинки), мораторна лихва върху главницата по фактура №
**********/21.08.2020 г. за периода от 15.09.2020 г. до 12.12.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, да заплати на М. А. К., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Красна поляна – 3 част, блок ., вх. А, ет. 2, ап. 6 на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 901,56 лв. (деветстотин и един лева и петдесет и шест стотинки) за
разноски в производството за държавна такса и адвокастко възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА М. А. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Красна поляна – 3 част, блок .,
вх. А, ет. 2, ап. 6 да заплати на „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 0,63 лв. (шестдесет и три стотинки) за разноски в производството,
5
съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6