Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……
10.11.2017 г.
гр. Средец
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 10.10.2017 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 451 по описа на 2015 г.,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за
делба във фазата по извършването й по отношение на недвижим имот, допуснат до
делба между петима съделители, при права върху имота: 1/3 идеална част за З.Я.М., 1/3
идеална част за Д.Я.К., 1/9 идеална част за А.Й.К., 1/9 идеална
част за Я.Д.К. и 1/9 идеална част за Й.Д.К..
С Решение № 30/22.04.2016
г., постановено по гр. дело № 451/2015 г. по описа на Районен съд – Средец,
изменено с Решение № ІІІ-157/21.12.2016 г. по в. гр. дело № 1796/2016 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е допусната делба между горепосочените лица по
отношение на самостоятелно жилище,
находящо се на първи жилищен етаж от югозападната част /югозападния близнак/ на
двуетажна масивна жилищна сграда, построена при условията на свързано
застрояване в УПИ /урегулиран поземлен имот/ Х-501.512 /десет римско за имот
петстотин и едно точка петстотин и дванадесет/, в квартал 50 /петдесети/ по
регулационния план на гр. Средец,
с площ на УПИ 756 кв. м.
/седемстотин и петдесет и шест квадратни метра/, при съседи: УПИ ІХ от квартал
50; УПИ ХІ от квартал 50; УПИ ХV от квартал 50; УПИ VІІ от квартал 50 и УПИ
VІІІ от квартал 50, със застроена площ от 87,83 кв. м. /осемдесет и седем цяло и осемдесет и три стотни
квадратни метра/, състоящо се от външно стълбище /старо/, входно антре, баня и
тоалетна, салон с кухненски бокс, детска стая, дневна и две стаи, ведно с
прилежащи избени помещения със светла площ, съответно: от 7,70 кв. м. /седем цяло и седемдесет стотни
квадратни метра/ и от 6,41 кв. м. /шест цяло и четиридесет и един квадратни
метра/.
Преди първото по
делото о. с. з. след допускане на делбата съделителката А.К. е депозирала
писмена молба с искане за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Със същата молба е направила искане по сметки срещу останалите съделители съобразно
квотите им от общата увеличена стойност на имота 12 493 лева /след
допуснато в с. з. на 10.10.2017 г. изменение чрез увеличаване на размера на
претенцията/, в следствие на извършени от нея през периода май 2014 г. – април
2015 г. подобрения върху жилищния имот, подробно описани по пера в молба от
27.03.2017 г. – подмяна на цялата стара дограма
в жилището на първи жилищен етаж с нова дограма – нови прозорци /дограма и стъкла/,
комарници на прозорците, нова външна врата и нови вътрешни интериорни врати; шпакловка и
измазване около дограмата – прозорци и врати, запълване и изравняване на
дупки и цялостно боядисване в имота на
стените и таваните в 4 броя стаи – хол, детска, всекидневна и кухненски бокс,
обръщане на всички врати – 6 броя и прозорци – 4 бр., шпакловка и измазване
около отворите за дограмата – отвън и отвътре;
ремонт на тоалетната с изкъртване на целия под и заливане на
нова бетонна плоча с подсилена желязна арматура, подмяна на цялата санитария – гърне, мивка, батерии, подмяна на цялата ВиК инсталация – тръбите и сифоните, полагане на теракот и фаянс, направа на окачен/висящ таван; ремонт
на коридора – подова настилка и боя; ремонт на фасадата на сградата и външните стълби, осъществяващи
подхода към първия етаж – изцяло събаряне на стълбите
към входната врата и изграждането им наново, покриването им с бетон и гранитогрес, поставяне на парапет на стълбището, поставяне на дървен навес – козирка над входната врата, поставяне на плочки – гранитогрес на фасадата на жилищната сграда,
подмяна на водосточните тръби и външната канализация. Съделителката е ангажирала писмени
доказателства за направените подобрения – Договор № 13000002/08.07.2014
г. на стойност 1 411 лева – за доставка и монтаж на 5 броя интериорни врати в
цвят “Венге”, Договор № 14000066/13.08.2014 г. на стойност 273 лева – за доставка и монтаж на врата и прозорец, Договор № 14000046 от 19.05.2014 г. на стойност 540 лева – за доставка и монтаж на входна врата, бяла, Договор № 14000040/08.05.2014
г. на стойност 1 173 лева – за доставка и монтаж на прозорци и мрежи против
насекоми, Договор от 25.07.2014
г. с ЕТ “Драган Ангелов” на стойност 1 200 лева – за боядисване на стените и таваните
в целия имот, обръщане на всички врати и прозорци, шпакловка и измазване около отворите за
дограмата – отвън и отвътре, Договор с ЕТ “Драган
Ангелов” от 01.02.2015 г. на стойност 6 000 лева – за ремонт на тоалетна, ремонт на коридор, ремонт на фасадата на сградата и външните стълби, оферти, приемо-предавателни
протоколи, касови бележки, стокови разписки.
В първото по делото
о. с. з. възлагателно искане е било направено и от съделителя Д.К., което в
хода по същество на делото не се поддържа и вместо което се пледира за изнасяне
на имота на публична продан. В същото с. з. този съделител е предявил против
останалите съделители съобразно квотите им в съсобствеността искане по сметки с правно
основание чл. 12, ал. 2 от ЗН в размер на 5 296,66 лева /след допуснато в
с. з. на 10.10.2017 г. изменение чрез увеличаване на размера на претенцията/,
представляващи 2/3 части от стойността на извършени от него приживе на общите на
страните наследодатели подобрения в делбения имот, както и СМР по общи части, подробно
описани по пера в точки 1-13 в молба от 24.04.2017 г. – проектиране на сградата /заплащане на възнаграждение на
проектант, заплащане на държавни такси за издаване на разрешителни за строеж, виза,
актове по строителството, изкопаване и разширяване
на основи /премахване на пръст до достигане до здрава основа/ и заливане на
бетонни основи, заплащане на транспорт по извозване и
доставка на пръста и строителните материали, цялостно
преустройство на общите части и други самостоятелни помещения в сградата,
включващо частично събаряне на съществуващи неносещи стени и изграждане на нови
стени за обособяване на нови помещения с цел преустройство на съществуващите
стаи на първия етаж /разширяване по площ/, събаряне на външни зидове и изграждане на нови, цялостна подмяна и изграждане на нова ел. и в и к
инсталации на първия етаж, изравняване, шпакловане
и боядисване на тавани и стени на първия етаж и на общите части на сградата, полагане на външна мазилка на целия южен близнак /първи
и втори етаж/ - обща част, извършване на
довършителни интериорни работи във връзка с привеждане на първия етаж в годен
за живеене вид, изграждане на плоча
между първия и втория етаж, и на плоча над втория
етаж, поставяне на арматура за изливане на колони и плочи и други
строително-ремонтни работи по цялостното довършване на пристройката към първия
етаж, изграждане и ремонт на покрива /обща част/,
включващ поставяне на нови греди и напречни дъски, поставяне на изцяло нови
керемиди и подмазване на капаци, метални обшивки, изграждане на комини,
поставяне на водосточни тръби и улуци, обшивки на стряха, челни дъски. В останалата част по т. 14 и 15
от молбата – за ремонт на покрив през 2015 г. и за такса на геодезист, поради
оттегляне на претенцията по чл. 30, ал. 3 от ЗС /с евентуално основание чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД/, производството по делото е прекратено. Съделителят е оценил разходите за извършване на описаните
по-горе ремонтни работи, преустройства и подобрения на сума в размер на 17 730 лева, от които частично е заявил претенцията си, считайки, че в резултат на
извършените СМР-та стойността на имота,
допуснат по делба, е увеличена значително. Не е ангажирал писмени доказателства, в частност
разходно-оправдателни документи във връзка с тази си претенция. В писмени
бележки, депозирани по повод на хода на делото по същество на спора, процесуалният
представител на съделителката А.К. е направил възражение, че вземанията за
претендираните от съделителя Д.К. подобрения са погасени по давност.
Д.К. е заявил още претенция
по чл. 31, ал. 2 от ЗС против А.К. за заплащане на обезщетение в общ размер на 1
008 лева /след допуснато в с. з. на 10.10.2017 г. изменение чрез увеличаване на
размера на иска/ - за лишаването му от ползването на делбения имот за периода
от 07.01.2016 г. /дата по пощенско клеймо на подаване на отговор на исковата
молба/ до 24.04.2017 г. /дата на депозиране на искането по сметки/, ведно със
законната лихва от датата на предвяването на претенцията до окончателното
изплащане на сумата. На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е направил искане за
заплащане на суми срещу ползването на съсобствения имот от А.К., както следва:
за сумата 320 лева, представляваща сбор от пет месеца по 64 лева месечно за
периода след 24.04.2017 г. до 24.09.2017 г. и по 64 лева месечно след
24.09.2017 г. до окончателното приключване на делото или до предаване на имота.
Единствено
съделителят Д.К. е претендирал направените по делото разноски.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, като в заключението си вещото лице е определило пазарната стойност
на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 36 830 лева. Видно от
заключението, имотът е реално неподеляем по начин, при който всеки от
съделителите да получи реален дял от същия. По отношение на пристроената към
имота през 1981 г. стая, в. л. е дало заключение, че отнемането й от делбения
жилищен етаж и приобщаването й към втория жилищен етаж е нецелесъобразно, тъй
като се нарушава експроатационната годност на жилището на първия етаж. По
настояване и задание на Д.К. в. л. е изготвило допълнително заключение с
вариант за самостоятелност на пристроената стая и придаването й към жилището на
втория етаж чрез преустройства на стойност 1 137 лева по средни пазарни
цени, но е подчертало, че присъединена по този начин пристроената стая няма да
съответства по площ и стойност на квотата на Д.К.. Липсват данни, отделената
част според примерния вариант от допълнителното заключение на в. л. да е била
обособена в самостоятелен имот или придадена към жилището на втория етаж,
съгласно одобрен от архитекта на общината проект, в каквато насока
съделителителите преговаряха в производството, за да уредят спора си доброволно.
Вещото лице при
оглед на имота е установило на място, че услугите и ремонтните работи по
приложените от съделителката А.К. писмени договори във връзка с искането й по
сметки, реално са извършени. Посочило е, че според ангажираните писмени
доказателства от ищцата, които съдът кредитира, общата заплатена стойност за
ремонтните работи възлиза на 10 597 лева, а в допълнително заключение е
оценило извършените подобрения в имота по средни пазарни цени в размер на
8 135 лева без ДДС. В. л. е дало заключение, че извършените ремонтни
работи са увеличили стойността на имота с 12 493 лева.
По задачата,
поставена от съделителя Д.К. във връзка с искането му по сметки за подобрения,
в. л. е оценило по средни пазарни цени извършените през 1981 г. – 1982 г. и
през 2015 г. /по оттеглената претенция/ строителни работи като разходи на обща
стойност 10 253 лева, а като увеличение на стойността на имота е дало
заключение за 7 948 лева. В. л. е установило, че преустройство в жилището
на етаж първи не е извършвано и е заключило, че възстановителните работи не са
подобрения.
По делото не е
спорно, а и според данните в свидетелските показания, само съделителката А.К.
живее в делбения имот и това датира от 1982 г. до настоящия момент, като е изгледала
в имота децата си – двама от ответниците, заедно с починалия си съпруг Данчо Я.К..
По данните от гласните доказателства, допреди това в делбения имот е живял
заедно със семейството си и съделителят Д.К., който след 1982 г. – 1983 г. е
заживял в надстроения над делбения имот етаж. Безспорно е, а и видно от справка
на л. 36 от делото, съделителката А.К. не притежава собственост върху жилищни недвижими
имоти.
Във връзка с
претенцията по сметките на съделителката А.К. са изслушани гласни доказателства.
Св. Драган Ангелов е посочил, че след 25.07.2014 г. и след 01.02.2015 г., като
майстор, е правил последователно два ремонта в делбения имот по поръчка и за
сметка на А.К.. Посочва, че при първия ремонт дограмата /прозорците и вратите/
била сменена от друга фирма. Твърди, че през 2014 г. е направил ремонт на
стаите, като е изкъртил от стените подпухналото, грундирал, поставил мрежа,
шпакловал, обърнал прозорците отвътре и боядисал. Поддържа, че не само стаите,
а целият етаж бил много опушен, черен, имало пукнатини по стените и таваните,
прозорците били стари, вратите също били стари и изметнати, което при
предварителния оглед създало у него впечатление, че хората не живеят там,
защото условията били много лоши. Сочи, че през 2015 г. е направил ремонт на
банята, в която заварил само едно гърне, като нямало казанче и мивка, тръбите
били изгнили, подът бил потънал, а плочките били изкъртени и липсвали. Банята и
стълбите пропадали от мръсната и от дъждовната води, които не минавали по
предвидената за това тръба, а по площадката под стълбите. Свидетелят твърди, че
е направил ремонт на коридора. Сочи още, че тъй като външните стълби и прилежащата
им площадка били пропаднали, изронени, напукани и трудно проходими, се наложило
да ги коригира, както следва: старите стълби били частично съборени, подсилени
с арматура и заляти отгоре с бетон, облицовани с гранитогрес, на площадката
също била положена арматура, били направени две допълнителни стъпала, нареден бил
цокъл на стъпалата от плочки. Свидетелят правил ремонт и на съответстващата на
първия етаж фасада, откъм стълбището и на част от ъгъла, тъй като била напукана
и с частично паданала мазилка до тухла, както следва: била изронена падащата
мазилка, фасадата била измазана и боядисана. Свидетелят изградил и навес на
стълбището, с дървена конструкция и керемиди, като за целта преминавал по скеле
и през терасата на съделителя Д.К., който бил там и не възразил по никакъв
начин. Последното обстоятелство се затвърждава от съпругата на Д.К. – св.
Златка К., която също изнася данни, че майсторът влизал през тяхното жилище за поставянето
на керемидите на навеса и от тяхна страна нямало реакция. Тази свидетелка
поддържа още, че А.К. не е питала предварително Д.К. за съгласие за ремонта и в
частност за изграждането на навеса, като за ремонта разбрали, когато чули, че
се чука на долния етаж и че се свалят прозорци, а на техен въпрос А.К.
отговорила, че ще поставя дограма. Св. Златка К. твърди още, че съделителката З.М.
е научила за ремонта от брат си Д.К., че го е попитала дали е съгласен с
ремонта, на което той отговорил „аз дали съм съгласен и да не съм съгласен, тя
си е поръчала и си прави, какво да й казвам”.
Разпитаната св.
Гинка Милева дава показания, че към края на 2014 г. А.К. правила ремонт на
жилището, в което живее, тъй като имало страшен теч от прозорците, вратите не
се затваряли, имало мухъл, мебелите миришели на мухъл, бил ужасен кошмар. Тази
свидетелка също сочи, че К. сложила ПВЦ прозорци и врати. Поддържа, че след
ремонта е видяла банята и хола, като „вече е станало съвсем нормално за
живеене”. Св. Петър Димитров също сочи, че Анелина К. започнала ремонтите през
2014 г. – 2015 г., като знае, че е изменила и облицовала стълбището, че е
сменила дограмата, че е направила подобрение на банята, която преди това е била
„малко неугледна”. Коментираните дотук гласни доказателства напълно кореспондират
с представените от А.К. писмени такива, установяващи времето, вида и обема на
извършените СМР /по начина, по който се твърдят от съделителката/, както и с
констатациите на в. л. по СТЕ.
Във връзка с
претенцията по сметки за подобрения на съделителя Д.К. са разпитани свидетелите
Михо Стойков и Петър Димитров, които посочват, че за дванадесет дена през 1981
г. е било извършено разширението /т. нар. пристроена стая/ на първия етаж,
заедно с вътрешното стълбище и плочата за втория етаж, след което са били
изградени вторите етажи над процесния делбен имот и над къщата-близнак,
собственост на св. Димитров. Свидетелите говорят за пристроената стая в груб
вид, след което майсторът-св. Стойков не знае кой е довършвал. Тези двама
свидетели поддържат, че материалите за строителството са били осиурявани от Д.К.,
който е извършвал и плащанията според уговорката с майсторите-строители, но в
тази част показанията им касаят надстроените етажи, поради което са неотносими
към предмета на делото. Св. Димитров споменава за заем на Д.К. от негов
приятел, но във връзка с надстрояването на неговото жилище. Този свидетел е
категоричен, че след като завършило надстрояването, преустройствата в първия
жилищен етаж /иззидване на стени, обособяване на баня и кухня, направа на
външно стълбище с площадка/ са били извършени от Данчо – починалият съпруг на А.К..
Св. Гинка Милева заявява знание, че наследодателите на страните са помагали
финансово при пристрояването на стаята към първия етаж.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По възлагателното искане на А.К.:
Съделителката А.К.
е поискала възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК с твърдение, че
е живяла в имота към момента на откриване на наследството и че няма друго
жилище. За да се произнесе относно съществуването или не на потестативното
право на изкупуване на претендиращия го съделител, съдът следва да прецени налице
ли са условията на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Съгласно същата, ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не
притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като
дяловете на останалите съделители се уравняват в други имоти или пари. Правната
норма на чл. 349, ал. 2 от ГПК, като способ за ликвидиране на съсобствеността
при съдебна делба, ограничава значително приложното поле на възлагането на
неподеляем жилищен имот. Условията, при които законът дава възможност да бъде
извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани от
една страна с обекта на съсобстеността, а от друга страна – с изисквания, на
които следва да отговоря самият съделител. Делбеният недвижим имот следва да има
характер на жилищен и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти
на правото на собственост за всеки един от съделителите. В настоящият случай с
оглед изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, съдът приема за
установено горепосоченото обстоятелство, а именно, че се касае за жилищен имот,
който е реално неподеляем по начин, при
който за всеки един от съделителите да бъде оформен дял. По отношение на
съделителя, заявил възлагателна претенция, законът поставя отрицателното
условие – същият да не притежава друг жилищен имот, както и условието при
откриване на наследството лицето сънаследник да е живяло с наследодателя.
Законът поставя изискването тези две условия да са налице кумулативно. Съдът
счита, че законовите изисквания за поставяне в дял на недвижимия имот по реда
на чл. 349, ал. 2 от ГПК са налице по отношение на съделителката А.К.. Същата,
макар и да не от кръга на наследниците на наследодателите Я. Георгиев К., поч.
на 08.02.1995 г. и Яна Тодорова К., поч. на 20.11.1991 г., наследството на които
се дели, е преживяла съпруга на техния син Данчо Я.К., който е починал след родителите
си на 30.05.2010 г. и поради това има право да наследи правото на възлагане на
низходящия на наследодателите, чието наследство се дели, ако отговаря на
другите условия на закона, за да получи възлагане. От събраните по делото
доказателства се установи, че тази съделителка към момента на смъртта на Данчо Я.К.
е живяла в процесния недвижим имот. От представената по делото справка от СВ се
установява, че А.К. не притежава друг жилищен недвижим имот. Ето защо съдът
счита, че искането на тази съделителка, по отношение на която фактическият
състав на правната норма е налице, следва да бъде уважено и процесният недвижим
имот следва да бъде поставен в неин дял. Същата следва да бъде осъдена да заплати
парично уравнение на дяловете на останалите съделители. Пазарната стойност на
имота е 36 830 лева, като стойностите на дяловете на съделителите са 12 276,67
лева на З.Я.М., 12 276,67 лева на Д.Я.К., 4 092,22 лева на Я.Д.К. и 4 092,22 лева на Й.Д.К.. На осн. чл. 349, ал. 6 от ГПК А.К. ще стане собственик
на имота, след като изплати на останалите съделители в рамките на шестмесечния
срок от влизане в сила на решението за възлагане /съгласно чл. 349, ал. 5 от ГПК/ съответните суми, ведно със законната лихва. Последните имат възможност на
основание чл. 349, ал. 3 от ГПК да впишат законна ипотека върху процесния имот
за вземането си.
Неоснователно е
възражението на Д.К., че е налице смесен юридически състав, правопораждащ
правото на собственост на А.К., поради което възлагателното искане не следва да
се уважава. Правото на собственост на А.К.
– преживяла съпруга, върху общата вещ произтича само от юридическия факт на
наследяването, т. е. тя като преживяла съпруга притежава само качеството
наследник, което в кумулация с другите елементи от фактическия състав на чл. 349,
ал. 2 от ГПК, които тя покрива, обосновават уважаването на предявената от нея
възлагетелна претенция и съответно поставянето на процесния имот в неин дял.
По
искането за сметни претенции от страна на съделителката А.К. против останалите
съделители:
Според Тълкувателно
решение № 85/68 г. на ОСГК на ВС, отношенията между съсобственици по повод извършени
от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 от ЗС и чл. 74 от ЗС в случаите,
когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее цялата
вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва подобренията в качеството
на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици,
отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието
на останалите съсобственици, по реда на чл. 59 от ЗЗД, ако те са се
противопоставили или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако
липсва съгласие на останалите съсобственици. В настоящия случай съделителката А.К.
претендира заплащане на извършени в делбения имот подобрения, твърдейки същите
да са осъществени от нея в качеството на владелец на частите на другите
съсобственици, с тяхно знание и без противопоставянето им. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки
съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно
с частта си. Безспорно се установява, че в процесния жилищен етаж са били
извършени твърдяните в исковата молба ремонтни дейности в периода 2014 г. –
2015 г. – от данните в гласните доказателства, съпоставени със заключението на
вещото лице по назначената по делото експертиза, след запознаване с всички
относими по делото писмени доказателства. Въпреки че липсва изрично изявление
от страна на ответниците-съделители, може да се приеме, че подобренията са
извършени с тяхно съгласие и знание, с оглед на близката родствена връзка между
страните и с оглед на липсата на фактически твърдения от тяхна страна за
изразено несъгласие или противопоставяне при извършването на подобренията.
Съгласието не е нужно да бъде изрично. Не се установи, че съделителката е
променила титула на владението – във владение само за себе си, което да
манифестира спрямо останалите съделители и което да я прави недобросъвестен
владелец. По отношение на извършените в имота подобрения съделителката има
правата по чл. 74, ал. 2, вр. чл.72 от ЗС,
поради което й се следва увеличената стойност на имота вследствие на
извършените подобрения. Съдът намира, че при определяне на увеличената стойност
на процесния имот следва да вземе предвид, съгласно чл. 162 от ГПК,
заключението на допуснатата експертиза, тъй като съобразно разпоредбата на чл.72 от
ЗС преценката се извършва към момента на постановяване на решението.
Увеличената стойност на имота за извършените подобрения възлиза на 12 493 лева. От така
увеличената стойност на имота, съобразно квотите на страните, съделителката А.К.
има вземане в размер на по 4 164,34 лева от всеки от съделителите З.М. и Д.К. и в размер на по
1 388,11 лева от всеки от съделителите Я.К. и Й.К..
За пълнота на изложението и във
връзка с възражението на Д.К. срещу сметната претенция за изграден навес, съдът
намира, че само подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат,
като в настоящия случай представените по делото заповед и последвало съдебно
решение не сочат на незаконен строеж по смисъла на ЗУТ.
По
искането на съделителя Д.К. против останалите съделители за заплащане
стойността на увеличението на наследството вследствие на извършени приживе на
наследодателите на страните подобрения в процесния имот:
Разпоредбата на
чл. 12, ал. 2 от ЗН гласи, че който приживе на наследодателя е спомогнал да се
увеличи наследството и не е бил възнаграден по друг начин, има право да иска
увеличението да му се пресметне в имот или в пари. Когато наследникът има
материален принос в уголемяването и при предпоставка, че не е възнаграден по
друг начин /завещание, дарение, ползване на имота през определен период от
време/, той може да иска при делбата това увеличение да се пресметне в негова
полза. В случая се иска обезщетение с пари.
Съдът намира с
оглед на данните по делото, че наследникът Д.К. дори и да има някакъв принос
/неустановен от гласните доказателства по безспорен начин/ в увеличаване
стойността на делбения имот чрез изграждане на пристроена стая и други
строителни работи, не може да се наведе извод за безвъзмездно влагане на
средства. Съдът отчете факта, че Д.К. приживе на наследодателите е живял в
процесния имот в продължение на години, през което време е ползвал имота, а
това също представлява вид възнаграждение по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН.
Освен това той е овъзмезден и с дарени му от наследодателя част от дворно място
и право на надстрояване /Нотариален акт № 76, том ІV, дело 1743/24.07.1981 г.
на л. 7 от делото/, в резултат на което той е придобил собствено жилище чрез
построяването му по начина, описан от свидетелите свидетелите Михо Стойков и
Петър Димитров. С оглед изложеното съдът намира, че претенцията по чл. 12, ал.
2 от ЗН, като неоснователна, не следва да бъде уважена. Същата е и недоказана. Следва да се посочи,
че този, който има претенция за подобрения, носи доказателствената тежест да ги установи по вид и размер. Доказателства в тази насока
липсват. От гласните доказателства – показанията
на св. Стойков се установява, че същият е участвал в строителството на разширението на първия етаж на къщата – зидария и кофраж,
изграждането на плочата за втория етаж и вдигането на втория етаж, като му е
плащал Д.К.. Изграждането на плоча между първия и втория етаж, и на плоча над втория етаж касае строителството на
надстройката. Св. Димитров дава
показания за построяването на неговото и на Д.К. жилища. От показанията на тези свидетели не е възможно да се установят описаните в молбата на Д.К. плащания за възнаграждение на проектант, на държавни такси за издаване
на разрешителни за строеж, виза, актове по строителството, изкопаване и разширяване на основи, заливане на бетонни основи, заплащане на транспорт, цялостно
преустройство на общите части и други самостоятелни помещения в сградата,
включващо частично събаряне на съществуващи неносещи стени и изграждане на нови
стени за обособяване на нови помещения с цел преустройство на съществуващите
стаи на първия етаж,
събаряне на външни зидове и
изграждане на нови,
цялостна подмяна и изграждане
на нова ел. и в и к инсталации на първия етаж, изравняване,
шпакловане и боядисване на тавани и стени на първия етаж и на общите части на
сградата, полагане на външна мазилка на целия южен
близнак /първи и втори етаж/ - обща част, извършване
на довършителни интериорни работи във връзка с привеждане на първия етаж в
годен за живеене вид, изграждане и ремонт на
покрива /обща част/, включващ поставяне на нови греди и напречни дъски,
поставяне на изцяло нови керемиди и подмазване на капаци, метални обшивки,
изграждане на комини, поставяне на водосточни тръби и улуци, обшивки на стряха,
челни дъски. Липсват
и писмени доказателства за направени плащания за възнаграждения, държавни
такси, за транспорт и т. н. Касателно СМР, дори и да се приеме,
че същите са извършени от Д.К., претенцията не е
установена по размер от събраните по делото доказателства. Не е доказан нито
размерът на направените разходи, нито сумата, с
която се е увеличила стойността на имота в следствие на тези подобрения. В тази
насока не може да се ползва заключението на изслушаната по СТЕ, тъй като в заключението липсва отговор дали
всички претендирани СМР, описани в молба на стр. 192 от делото, са изпълнени от
Д.К. във вида, обема и по времето, описани в молбата му по сметките. Не става
ясно на каква база е направена оценката на посочените от Д.К. СМР, вещото лице е приспадало овехтяване 31,425 %. В случай, че е въз
основа на стойности по справочник за актуални цени в
строителството с приспадане на овехтяване /което се предполага от
съда/, при наличие на данни по делото, че СМР са били
извършвани през 1981 г., претенцията по сметки
остава недоказана и по размер.
За неоснователно
се преценя възражението на съделителката А.К. за отхвърляне на претенцията като
погасена по давност. Съгласно утвърдената съдебна практика, давността за
вземането на сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се
увеличи наследството, започва да тече от деня на предявяване на иска за делба.
По претенцията
на Д.К. против А.К. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на
обезщетение в размер на 1 008 лева за периода 07.01.2016 г. – 24.04.2017
г. и искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК в размер на 320 лева за
периода 24.04.2017 г. – 24.09.2017 г. и по 64 лева месечно след 24.09.2017 г.
до окончателното приключване на делото или до предаване на имота:
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на
делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани
между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК,
уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на
делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването.
Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение
само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да
бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване
на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този
ред на друг съделител суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и
само занапред във времето, т.е. от момента на влизане на постановения по реда
на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време,
предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба.
Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде
разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК – във втората фаза
на делбеното производство. Правната квалификация на отправено до съда искане за
присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти
и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от
време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
обезщетение за ползване на имота за този период, т.е. претенция по сметките
между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в делбеното
производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването
на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на
делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване на решението по
допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на привременни
мерки по чл. 344, ал.2 от ГПК, така и претенция за
обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС. В такъв случай, за да
постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа тези
искания и да се произнесе по тях съобразно посочените императивни процесуални
норми – по искането за привременни мерки – най-рано с решението си по
допускането на делбата /което има характера на определение в тази част и може
да бъде изменено от същия съд – чл. 344, ал.2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не е необходимо да сочи периода, за
който се постановяват привременните мерки/, а по материалноправната претенция
за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС – най-рано с решението си по чл. 346 от ГПК /аргум. и от чл. 351 от ГПК,
като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се
присъжда обезщетението/.
Възникналата между
страните съсобсвеност се регулира от разпоредбите на ЗС в частта за правото на
ползване. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата си, а според втората алинея на
текста, когато общата вещ се ползва само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писмената
покана. За да е основателна такава претенция за обезщетение и да възникне
задължението на ползващия вещта съсобственик да заплаща такова, е необходимо
съсобственикът, който не ползва вещта, да му отправи писмено искане. В този
смисъл, за да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на
съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от
възможността да ползува и той общата вещ, се изисква само писмено поискване,
което е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на
наемоподобното обезщетение. В настоящия случай Д.К. посредством отговора на исковата молба /с пощенско
клеймо от 07.01.2016 г./ е отправил до А.К. такова писмено искане за заплащане
на обезщетение за ползване, като искането е достигнало до знанието й на
20.01.2016 г. /разписка от съобщение на л. 46-47 от делото/, от когато тя следва
да дължи обезщетение. По делото не е спорно обстоятелството, че А. Колоелова е
ползвала собствената на Д.К. част от недвижимия имот за периода от поканата й
на 20.01.2016 г. до датата на депозиране на иска по чл. 31, ал. 1 от ЗС – 24.04.2017
г., както и понастоящем. По искане на съделителя Д.К. за остойностяване на
претендираното от него обезщетение по делото бе поставена задача на вещото лице
по СТЕ, по която вещото лице посочва, че обезщетението за ползване на припадащата
му се идеална част от имота, изчислено на база наем за периода от 07.01.2016 г.
до 24.04.2017 г., е в размер на 1 008 лева. На база посоченото на л. 14 от
заключението на СТЕ среднодневно обезщетение 6,47 лева за ползване на целия
имот или 2,16 лева за 1/3 ид. ч., дължимото за периода 20.01.2016 г. –
24.04.2017 г. обезщетение се равнява на 979,92 лева, за какъвто период и размер
искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер до 1 008
лева и за периода 07.01.2016 г. – 19.01.2016 г. следва да бъде отхвърлен. Сумата следва да се
присъди със законната лихва от поискването й.
При посочено от в.
л. месечно обезщетение за ползване на целия имот в размер на 194 лева,
припадащото се на 1/3 ид. ч. месечно обезщетение се равнява на 64,67 лева.
Исканата от Данчо К. по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК
привременна мярка за ползване на неговата част от имота от съделителката А.К.
срещу заплащане на месечна сума в размер на 64 лева следва да бъде постановена
занапред във времето до окончателното приключване на делбеното производство.
По въпроса за разноските:
На основание
чл. 355 от ГПК страните заплащат разноските по делото съобразно стойността на
дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл. 78 от ГПК. В случая съделителят Д.К., въпреки че е поискал
присъждане на разноски, не е представил доказателства за сторени такива по
исковете му по сметки, а само за разноски във връзка с допускането и
извършването на делбата.
Страните следва да
заплатят държавна такса по сметката на СРС върху стойността на дяловете им,
както следва: З.Я.М. и Д.Я.К. – по 491,07 лева всеки, А.Й.К.,
Я.Д.К. и Й.Д.К. – по 163,69 лева всеки.
Тъй като държавна
такса по предявените претенции по сметки не се заплаща предварително, то З.Я.М. и Д.Я.К. следва да заплатят такава по сметката на СРС в размер на
по 166,57 лева всеки, а Я.Д.К. и Й.Д.К. – по 55,52 лева всеки, съобразно уважената претенция по сметките на А.Й.К.. Д.Я.К. следва да заплати държавна такса
в размер на 211,87 лева по разгледаната и отхвърлена претенция с правно
основание чл. 12, ал. 2 от ЗН. По частично уважения иск по чл. 31, ал. 1 от ЗС А.Й.К.
следва да поеме държавна такса в размер на 48,61 лева, а Д.Я.К. – 1,39 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК в дял на А.Й.К., с ЕГН **********,***,
недвижим имот – самостоятелно
жилище, находящо се на първи жилищен етаж от
югозападната част /югозападния близнак/ на двуетажна масивна жилищна сграда,
построена при условията на свързано застрояване в УПИ /урегулиран поземлен
имот/ Х-501.512 /десет римско за имот петстотин и едно точка петстотин и
дванадесет/, в квартал 50 /петдесети/ по регулационния план на гр. Средец, с площ на УПИ 756 кв. м. /седемстотин и петдесет и шест квадратни
метра/, при съседи: УПИ ІХ от квартал 50; УПИ ХІ от квартал 50; УПИ ХV от
квартал 50; УПИ VІІ от квартал 50 и УПИ VІІІ от квартал 50, със застроена площ
от 87,83 кв. м. /осемдесет и седем
цяло и осемдесет и три стотни квадратни метра/, състоящо се от външно стълбище
/старо/, входно антре, баня и тоалетна, салон с кухненски бокс, детска стая,
дневна и две стаи, ведно с прилежащи избени помещения със светла площ,
съответно: от 7,70 кв. м.
/седем цяло и седемдесет стотни квадратни метра/ и от 6,41 кв. м. /шест
цяло и четиридесет и един квадратни метра/, с пазарна стойност 36 830 лева.
ОСЪЖДА А.Й.К., с ЕГН **********,***, да заплати на З.Я.М., с ЕГН
**********,***, за уравняване на дела й
сумата 12 276,67 лева, на Д.Я.К.,
с ЕГН **********,***, за уравняване на дела му сумата 12 276,67 лева, на Я.Д.К., с ЕГН **********,***, за уравняване на дела му
сумата 4 092,22 лева, на Й.Д.К.,
с ЕГН **********,***,
за уравняване на дела му сумата 4 092,22 лева, ведно със законната лихва
върху сумите, в 6-месечен срок от влизане в сила на решението, като за вземанията
си З.Я.М., Д.Я.К., Я.Д.К. и Й.Д.К. могат да впишат законна ипотека
върху възложения имот. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението
за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
ОСЪЖДА З.Я.М. да заплати на А.Й.К. на основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС, вр. чл.
346 от ГПК сумата 4 164,34 лева, представляваща припадащата й се съобразно
квотата й в собствеността увеличена стойност на делбения имот в резултат на
извършени подобрения през 2014 г. – 2015 г.
ОСЪЖДА Д.Я.К. да заплати на А.Й.К. на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК сумата 4 164,34 лева, представляваща припадащата
му се съобразно квотата му в собствеността увеличена стойност на делбения имот
в резултат на извършени подобрения през 2014 г. – 2015 г.
ОСЪЖДА Я.Д.К.
да заплати на А.Й.К.
на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК сумата 1 388,11 лева, представляваща
припадащата му се съобразно квотата му в собствеността увеличена стойност
на делбения имот в резултат на извършени подобрения през 2014 г. – 2015 г.
ОСЪЖДА Й.Д.К.
да заплати на А.Й.К.
на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК сумата 1 388,11 лева, представляваща
припадащата му се съобразно квотата му в собствеността увеличена стойност
на гореописания недвижим имот в резултат на извършени подобрения през 2014 г. –
2015 г.
ОСЪЖДА А.Й.К. да заплати на Д.Я.К. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК сумата 979,92
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/3 ид. ч. от
гореописания недвижим имот през периода 20.01.2016 г. – 24.04.2017 г., ведно
със законната лихва от 24.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата над 979,92 лева до размера 1 008 лева и за периода 07.01.2016 г.
– 19.01.2016 г. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Я.К. против А.Й.К., З.Я.М., Я.Д.К. и Й.Д.К. иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, вр.
чл. 346 от ГПК за сумата 5 296,66 лева
– частично от 17 730 лева, представляваща 2/3 от стойността на увеличението на наследството,
вследствие на извършени приживе на наследодателите на страните подобрения в гореописания
недвижим имот.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.
344, ал. 2 от ГПК привременна мярка за ползване от съделителката А.Й.К. на частта на Д.Я.К. от
гореописания недвижим имот срещу заплащане на Д.Я.К. на месечна сума в размер
на 64 лева, до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА А.Й.К. да заплати по сметката на Районен
съд – Средец държавна такса върху стойността на дела й в размер на 163,69 лева,
както и държавна такса в размер на 48,61 лева съобразно уважената част от
искането по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС на Й.Д.К..
ОСЪЖДА З.Я.М. да заплати по сметката на Районен съд – Средец
държавна такса върху стойността на дела й в размер на 491,07 лева, както и
държавна такса в размер на 166,57 лева за уваженото искане по сметки с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС на А.Й.К..
ОСЪЖДА Д.Я.К. да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса върху
стойността на дела му в размер на 491,07 лева, държавна такса в размер на
166,57 лева за уваженото искане по сметки с правно основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС на А.Й.К., държавна такса в
размер на 211,87 лева за отхвъреното му искане по сметки с правно основание чл.
12, ал. 2 от ЗН, както и държавна такса в размер на 1,39 лева съобразно
отхвърлената част от искането му по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА Я.Д.К. да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса върху
стойността на дела му в размер на 163,69 лева, както и държавна такса в размер
на 55,52 лева за уваженото искане по сметки с правно основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС на А.Й.К..
ОСЪЖДА Й.Д.К. да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса върху
стойността на дела му в размер на 163,69 лева, както и държавна такса в размер
на 55,52 лева за уваженото искане по сметки с правно основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС на А.Й.К..
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчването
му на страните, като в частта за постановената на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК пивременна мярка има характер на определение и
може да бъде изменено от Районен съд – Средец, както и да се обжалва пред
Окръжен съд – Бургас с частна жалба в 1-седмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: