Р Е
Ш Е Н
И Е
№................
гр.
Плевен, 20.01.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря В.А. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.д.№7850 по описа за 2016година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба
от Е.И.Г. против А.И.И., в която се
твърди, че са наследници на И* А*в И..Посочва, се че на същият е било отстъпено
право на строеж върху държавна земя, което е реализирано.Твърди се, че бащата
на страните е собственик на недвижим имот, находящ се в с.* целият от 640кв.м.,
имот 14, кв.8.Твърди се, че в имота има построени жилищна сграда и лятна кухня.
Моли да се допусне до делба посочения имот при два равни дяла.
Ответникът е оспорил предявения иск,
като е изложил мотиви, че е собственик на имота по завещание и алтернативно се е позовал на
придобивна давност.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори, видно от удостоверение за наследници
№304/21.06.2016г., е че И* А* И., е поч.
на 05.04.1984г.и е оставил за наследници страните по делото- негови *.Приложено е удостоверение за идентичност на имена на И* А* И. и И* А* И..Представен
е типов договор от 15.03.1963г. за отстъпване право на строеж върху държавна
земя на И* А* И..Представено е удостоверение за търпимост№ТСУ и С
94Е-535-1/28.12.2015г., изд. от *, на * в УПИ XIV, кв. 8 по плана на с. О*, построена
1963г. и лятна кухня, построена н в същия имот през 1977г.Посочено е, че
търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване и могат да
бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
От страна на ответника е
представено саморъчно завещание- завет- 2бр., с дата юни 1980г.,
вписано в АВ-Плевен през 2004г., с което
в полза на ответника, от наследодателите- родители, са завещани посочените
сгради.Изготвен е протокол за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано в
нотариата от 02.11.2004г.- 2бр. Приложен е КНА №86, рег. №1152, д.№83/2016г., с
което ответника е признат за собственик на двете сгради- двуетажна жилищна
сграда от 92 кв.м. и лятна кухня от 15 кв.м., построени в държавно дворно
място, находящо се в с.О*, ул.“***, цялото от 640кв.м.
Спорен по делото е въпроса налице ли са условията
за допускане на делба на процесния имот и основателно ли са направените
възражения на ответника.
С оглед на спорния въпрос са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят П* М*посочва, че познава страните и
в имота от 1963г. живее А..Заявява, че къщата е строена от ответника и баща му.Посочва, че сестрата
не е живяла в имота и е започнала да идва едва във връзка с наследствени
земеделски земи, но не посочва кога точно, като година.Заявява, че всички знаят
в селото, че имота е на А..Свидетелят С* П*, посочва, че ответника живее от
1960г. в имота и, а сестрата живее в С*, откакто се е омъжила.Заявява, че
всички знаят, че имота е на Сашо и че той , заедно с баща си и дядо си е строил
сградите.
Във
връзка със спорните въпроси: На първо място съдът приема, че представените
саморъчни завещания са нищожни, тъй като датата е положена след подписа.От
друга страна, с искането за обявяване на завещанието, наследника е упражнил правата си по
наследството, т.е. обективира намерението си да се ползва от него, като по този
начин е демонстирирал намерението си да владее имота като свой. По отношение на
възражението за придобивна давност
направено от ответника, съдът счита, че е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива от недобросъвестния владелец с непрекъснато владение
в продължение на 10години. Необходимо е упражняване на фактическа власт върху
конкретна вещ за период по-дълъг от 10 години и промяна на субективното
отношение към вещта на лицето, упражняващо властта. Владението трябва да е явно
и обективирано по начин, че да достигне до знанието на останалите съсобственици
и да не е оспорвано от последните./ В този смисъл е решение №239/29.05.1996г. по гр.дело
91/1996г. –І-во гр.отделение на ВС, решение №238/11.04.2000г. на ВКС по гр.дело
№1031/1999г. на І-во гр.отделение, решение №265/28.04.2004г. на ВКС по гр.дело
№720/2003г. на І-во гр.отделение, решение №508/29.07.2003г. на ВКС по гр.дело №740/2002г.
– І-во гр.отделение, решение№5 от 25.01.2010г. на ВКС по гр.д.№2728/2008г., II
г.о./. В тежест на ответника, е да докаже противопоставянето на владението и
волята да достигне до знанието на останалите съсобственици. Сънаследникът е
отнел владението на вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуска да
ползват общата вещ по никакъв начин или ползва вещта по такъв начин, който
показва, че я счита за своя. От показанията на свидетелите е видно, че от построяването
на сградите, е демонстрирал намерението си да свои имотите.Промяната на
основанието на владението е установено
от показанията на свидетелите и от обявяването на саморъчните завещания през
2004г. и към датата на ИМ е изтекла необходимата давност за придобиване
на правото на собственост върху процесните имоти.
При
това положение, следва да се отхвърли иска за делба, като неоснователен и
недоказан.В тази връзка само следва да се отбележи, че не е установено земята
да е собственост на наследодателя, а и съдът е дал изрични указания в тази
посока.
Останалите
доказателства съдът не обсъжда, като неотносими към спора.
При
този изход на процеса следва ищцата да заплати д.т. по сметка на ПлРС в размер
на 50лв.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника сумата 600лв., представляващи направени деловодни
разноски.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.И.Г., ЕГН********** против А.И.И., ЕГН**********, иск на осн.
чл.34 от ЗС, вр. с чл.69 от ЗН, за делба на:
УПИ с обща площ 640кв.м., находящ се в с. О*,
общ.П*, обл.П*, съставляващ имот XIV, кв. 8
по плана на с. О*, ведно с построените в него сгради:**,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.И.Г.,
ЕГН**********, да заплати д.т. по сметка на ПлРС в размер на 50лв., върху
отхвърления иск.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК Е.И.Г., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН**********,
направени деловодни разноски в рацмер на 600лв., за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: