№ 1198
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501389 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на ответника
и третото лице - помагач в производството.
С Решение № 69/07.02.2023г. по гр.д.№ 561/21 по описа на СОС е
осъден Б. А. В. да заплати на А. Г. Г. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
обезщетение в размер на 70 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и
обезщетение в размер на 509,98 лв. за претърпени имуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане (престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, извършено на 31.07.2016 г. в гр. София, за което
ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда – решение по чл. 78а НК от
29.05.2018 г. по НАХД № 5621 / 2018 г. на Софийски районен съд), ведно със
законната компенсаторна лихва върху главниците от 31.07.2016 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за
разликата над 70 000 до пълния предявен размер от 110 000 лв. и иска за
имуществени вреди за разликата над 509,98 лв. до пълния предявен размер от
764,98 лв. като неоснователни и недоказани.
1
В жалбата си, подадена чрез адв. М. И., ответникът твърди, че обжалва
решението в неговата осъдителна част, като твърди, че същото е неправилно,
постановено при неправилен анализ на събрания доказателствен материал,
съществени процесуални нарушения и е необосновано. Не било обсъдено
възражението на ЗК „Олимпик“ за изтекла погасителна давност на
предявените искове за главница и лихви. Не била отчетена възможната
заинтересованост в показанията на разпитания свид. Б.. Твърди се, че
решението е необосновано, като мотивите са неясни и анализа на
доказателствата не кореспондира с фактическата сложност на делото. В
случай, че се приеме, че искът е доказан по основание, то е следвало да бъде
уважен в много по-нисък размер, като не били изложени аргументи относно
определения размер на обезщетението. Моли да бъде отменено изцяло
решението в осъдителната част и отхвърлен иска. Претендира разноски за
двете инстанции. Във въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата.
Претендират се разноски.
В жалбата си третото лице-помагач на ответника, обжалва решението в
осъдителната част за размера на неимуществените вреди над 40 000лв. до 70
000лв., като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е
нарушен принципа на чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че справедливото обезщетение е
в размер на 50 000лв. и от тях 10 000лв. вече са заплатени от него. Твърди, че
не е отчетено доказателството, че травмата е вече преодоляна. Моли да бъде
отменено решението в обжалваната от него част , а разноските да се възложат
на ищеца. Не са направени искания за нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата.
Претендират се разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба
относно неговата неправилност в обжалваната му част.
Решението е влязло в сила, като необжалвано в отхвърлителната част.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява
следното от фактическа страна:
2
С влязло в сила решение по чл. 78а НК от 29.05.2018 г. по НАХД №
5621 / 2018 г. на Софийски районен съд ответникът е бил признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК – за това, че на 31.07.2016 г. в гр. София при управление на лек
автомобил с рег. № СО 2105 СВ е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. Г. Г.
по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на втора, трета и
четвърта предходилни кости, изкълчване на четвърта и пета метарзо-
фелангеални стави на лявото ходило, което травматично увреждане е
реализирало медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение
в движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни. С решението,
влязло в сила на 14.06.2018 г., наказателният съд е освободил ответника от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба.
Веднага след пътнотранспортното произшествие на 31.07.2016г. на
ищеца била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов" ЕАД, гр. София, където той бил приет за лечение. Лекарите
установили оточно и деформирано ляво ходило, болки и ограничени
движения в областта на лявото ходило и рентгенови данни за закрити
фрактури на 2-ра, 3-та и 4-та метатарзални кости на лявото стъпало и
луксация на 4-та и 5-та метатарзално фалангални стави на лявото стъпало.
Били извършени мануална репозиция, закрито наместване на фрактурата без
вътрешна фиксация и поставяне на мека имобилизация. Установило се и
навяхване на шията, поради което на ищеца му била поставена и ортопедична
яка за срок от три седмици. Ищецът бил изписан на 01.08.2016 г. с
подобрение, като лечението му продължило в домашни условия с дадени
препоръки да спазва следстационарен режим и назначени контролни
прегледи.
На 02.08.2016 г. ищецът посетил съдебномедицински кабинет.
Съдебният медик въз основа на преглед и наличните документи установил
следните травми, настъпили в резултат катастрофата:
- травми на левия крак, изразяващи се в закрити фрактури на 2-ра, 3-та
и 4-та метатарзални кости на лявото стъпало и луксация на 4-та и 5-та
метатарзално фалангални стави на лявото стъпало, които в своята съвкупност
са причинили трайно затруднение на движението на долния ляв крайник;
3
- навяхване на шията, във връзка с което била поставена ортопедична
яка, което навяхване представлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота;
- други травматични увреждания, причиняващи болка и страдание –
дълбоко ограничено издраскване на лявата челно-слепоочна област,
охлузване на лявата предмишница.
За състоянието на ищеца било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 336/02.08.2016 г. След изписването му от УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов" ЕАД и в изпълнение на дадените му лекарски предписания,
ищецът продължил лечението на получените травми при домашни условия.
След премахване на временната имобилизация и започване на
процедури по рехабилитация и раздвижване, той започнал да изпитва силни
болки и изтръпване в областта на лявото стъпало, съпроводени с
бързонарастваща слабост при ходене, затопляне и напрежение при статично
натоварване на крака. Във връзка с тези оплаквания, през следващите години
били проведени множество прегледи, изследвания и процедури по
рехабилитация, както следва:
На 07.10.2016 г. в МЦ „Ортомед“ ЕООД било проведено образно
изследване (рентгенография). Констатирано било състояние след
субкапитални фрактури на II, III и IV-та метатарзални кости, с умерена
плантарна девиация на главите и костен калус; костни абриси медиално от
основите на проксималните фаланги на IV и V-ти пръст; псевдокистозно
преустройство на структурата на основите на метатарзалните кости, ос
кубоидес и ос навикуларе – Зудекова остеопороза.
На 20.10.2016 въз основа на направените изследвания от МЦ „Ортомед“
ЕООД диагнозата за болестта на Зудек била потвърдена. Ищецът бил насочен
към физиотерапия. За периода от 18.10.2016 г. до 31.10.2016 г. бил проведен
курс физиотерапия. По време на курса, а именно на 24.10.2016 г., отново бил
извършен преглед, при който била констатирана Зудекова дистрофия след
тежка травма, водеща до болка и риск от намалена трудоспособност. След
физиотерапията бил извършен нов преглед при ортопедтравматолог. В
Амбулаторен лист № 004443 от 07.11.2016 г. била поставена основна
диагноза по МКБ счупване на метатарзална кост; състояние след фрактура на
II, III и IV метатарзални кости на ляво стъпало; консолидация; зудек-синдром.
4
Към момента на прегледа било установено следното обективно състояние:
болка и оток в ляво ходило; интермитентно затопляне на крака; при обостряне
– затруднено стъпване и вървене; рентгенови данни за стари фрактури на II,
III и IV метатарзална кост. Ищецът получил предписания за медикаментозна
терапия и силиконови ортопедични стелки.
На 22.02.2017 г. бил извършен нов преглед на ищеца в Медицински
център „Света Петка“ ООД. В издадения амбулаторен лист били отразени
счупванията, както и обективното състояние при прегледа – болка по хода на
IV метатарзална става, засилваща се при натоварване. Препоръчано било
образно изследване. В резултат от образно изследване от 22.02.2017 г.,
проведено в МБАЛ „Сердика“ ЕООД, било установено следното обективно
състояние: фрактура в основата на средната фаланга на II пръст на ляво
ходило; състояние след фрактура на II, III и IV метатарзална кост;
посттравматични остеоартрозни изменения на IV и V пръст в областта на
фалангите; остеопороза.
На 15.03.2017 г. била проведена магнитнорезонансна томография на
ляво ходило в МДЛ „Спектър" ООД, установяваща посттравматична
деформация (плантарна девиация) на главичките на II, III, IV-та метатарзална
кост; артрозни промени в метатазофалангеалните стави; костномозъчен едем
в проксималните фаланги на II, III, IV-ти пръст на лявото ходило; огнищна
(Зудекова) остеопороза.
На 17.03.2017 г. бил проведен преглед в Клиника „Торакс“.
Констатирано било наличие на хипестезия по Ес 1 дерматом в ляво, както и
състояние на други мононевралгии на долен крайник. На същата дата –
17.03.2017 г. – бил проведен и преглед в МЦ „Ортомед“. Ищецът бил насочен
за физиотерапия съгласно издаденото медицинско направление/искане за
консултация. Отново на 17.03.2017 г. бил проведен и трети преглед на ищеца
в МЦ „Света Петка“. В амбулаторния лист, издаден в 17 ч., отново били
отразени получените при пътнотранспортното произшествие счупвания,
както и моментното обективно състояние – палпаторна болка върху
главичките на II - IV метатарзални кости и спаднал напречен свод. Като
терапия били препоръчани ортопедични сделки. Според Амбулаторен лист №
213 от 29.03.2017 г. на МЦ „Св. Г. Софийски“ ищецът бил диагностициран с
основна диагноза по МКБ „други мононевралгии на долен крайник“. При
5
снемане на анамнеза пациентът се оплакал от болка и изтръпване на пръстите
на ляво ходило. Заключението било за нормална скорост на провеждане по
двигателните влакна на периферните нерви – нервус перонеус и нервус
тибиалис вляво; за забавена скорост и ниски амплитуди по сетивните влакна
на нервус кутанеус плантарис латериалис вляво и за ЕМГ данни за периферно
нервно увреждане на нервус кутанеус плантарис латериалис на лявото
ходило.
При извършен преглед на 31.03.2017 г. в Клиника „Торакс“ били
установени палпаторна болка в областта на 4-та и 5-та метатарзо-фалангеални
стави; дискретна хипестезия на външната повърхност на 4-ти и 5-ти пръст на
ляво стъпало. На ищеца му била поставена диагноза „други мононевралгии на
долен крайник“. Било назначено медикаментозно лечение.
С оглед на установените увреждания при горепосочените прегледи и
изследвания, на 26.04.2017 г. ищецът се явил за повторно освидетелстване в
съдебномедицински кабинет. Там след преглед и анализ на данните било
съставено допълнение към Съдебномедицинско удостоверение №
336/02.08.2016 г. В допълнението били отразени следните посттравматични
(след травмата) увреждания и усложнения:
1. Травма на ляво стъпало, изразяваща се в: - състояние със счупване на
2-ра, 3-та и 4-та метатарзални кости на лявото стъпало с вициозно зарастване
„главите" им, причиняващи плантарна девиация и респ. „спаднал" напречен
свод на стъпалото;
- състояние след луксация (изкълчване) на 4-та и 5-та
метатарзофалангиални стави на същото стъпало;
- псевдокистозно преустройство на структурата на основата на
структурата на основите на метатарзалните кости, както и на кубоидната и
навикуларната кости, представляващо т. нар. болест на Зудек или Зудекова
остеопороза, която е едно от възможните усложнения след травма;
- периферно увреждане на нерв кутанеус плантарис латералис на лявото
стъпало, причиняващо болки и хипестезия (намалена чувствителност) на
пръстите на ляво ходило;
Относно произхода на уврежданията и тяхната квалификация в
допълнението към удостоверението е посочено, че тези усложнения са се
развили въз основа на първоначално получените и констатирани травматични
6
увреждания, които от своя страна са получени в резултат от действието на
твърди тъпи предмети и са получени в условията на съобщения в
предварителните сведения пътен инцидент. Посочено е и, че усложненията от
понесените от ищеца увреждания са от естество да са с постоянен и най-
вероятно прогресивен характер на развитие и те следва да се преценяват като
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След това ищецът продължил да изпитва болки в лявото стъпало и
дискомфорт, като се подложил на следните прегледи и процедури:
На 12.01.2018 г. бил извършен нов преглед в Диагностичен център
„Спектър“, при който били потвърдени установените увреждания. Направено
било заключение, че е налице синдром на Зудек. На ищеца била препоръчана
физиотерапия и рехабилитация два пъти годишно.
На 05.02.2018 г. бил проведен преглед за проследяване на състоянието.
Поставената диагноза била алгоневродистрофия. Като обективен симптом
била констатирана палпаторна болка с леко ливидна кожа и повишена
потливост в областта на ляво ходило. Ищецът бил насочен към физиотерапия.
Ищецът провел нов курс физиотерапия. В хода му на 22.02.2018 г.
провеждащият терапията физиотерапевт констатирал слабо подобрение и
препоръчал продължително лечение.
Поради продължаващите болки на 20.08.2018 г. бил извършен
поредният преглед. Лекарят констатирал кожа на ляв глезен зачервена и
видимо затоплена, ляв глезен оточен и болезнен с ограничение на
движението, болки в пръстите.
На 17.09.2018 г. А. Г. посетил травматолог при ДКЦ „Неоклиник“ ЕАД.
При прегледа травматологът установил болка и оток в областта на 4-та
метатарзофалангелна става. Били назначени консултации със съдов хирург и
невролог, както и изследвания – ЕМГ на долните крайници и КТ на двете
ходила с цел оценка на костната плътност. На 01.10.2018 г. във връзка с
провеждана последваща физиотерапия било направено ново заключение за
трайно намалена трудоспособност.
При преглед на ищеца на 07.01.2019 г. отново били установени болка и
оток в областта на 4-та метатарзофалангеална става. Резултатите от
изследване КТ (компютърен томограф) сочели на данни за осификация в
областта на метатарзо-фалангеалните стави на ляво ходило и лекостепенна
7
остеопороза на метатарзалните кости в ляво. Ищецът бил насочен към
физиотерапия и медикаментозно лечение. При преглед на 17.10.2019 г. били
установени болка, оток в областта на 4-та метатарзофалангелна става на ляво
ходило и разлика в телесната температура на двете ходила. На ищеца отново
били предписани физиотерапия и медикаментозно лечение.
На 28.10.2019 г. при поредния преглед били констатирани силна
болезненост в глезенната става; парестезии в пръстите; ограничени и
болезнени движения; мускулни контрактури, мускулен дисбаланс.
Предписани били нови изследвания. Отново била назначена физиотерапия –
20 процедури.
На 13.11.2019 г. бил извършен преглед при приемането на ищеца за
физиотерапия в УМБАЛ „Света Анна“ с констатация за лека оточност на ляво
ходило, доловима разлика в цвета на ходилата при стоеж, спаднал напречен
свод. Препоръките били за медикаментозна терапия. При извършен преглед в
МЦ „Ортомед“ на 28.02.2020 лекарят установил, че въпреки проведените
терапии и нормализирана плътност на костите на ходилото е налице
персистираща невровегетативна съдова недостатъчност на ходилото,
проявяваща се в оток, зачервяване и повишена потливост.
В началото на 2021 г. настъпило ново остро усложнение в състоянието
на долния ляв крайник на ищеца. На 18.01.2021 г. бил извършен поредният
преглед, като отново била установена персистираща болка в лявото ходило,
КТ данни (компютърен томограф) за осификации в периартикуларни меки
тъкани, медиално на 4-та и 5-та метатарзофалангеални стави. Ищецът бил
насочен за ЯМР на лявото ходило. ЯМР бил направен на 22.01.2021 г., като с
него били установени ретрокалканеарен бурсит; изливи в горна скочна и в
дистална тибиофибуларна стави; тендиноза и парциални лезии на задни
тибиофибуларна и талофибуларна връзки; тендиноза на предни
тибиофибуларна и талофибуларна връзки; инсерционит на делтоиден
лигамент; тендинит.
На 25.01.2021 отново бил извършен преглед в МЦ „Ортомед“. Били
констатирани лесна уморяемост, оток, болка и ливиден цвят на ляво ходило.
При преглед от 28.01.2021 г., основан и на направения ЯМР, на ищеца били
препоръчани кинезитерапия, ЛФК, ортезолечение, НСПВС.
След преглед от 10.02.2021 г. ищецът бил насочен за хоспитализация.
8
Той бил хоспитализиран на 24.02.2021 г. в Клиника по ревматология към
Университетска болница „Св. Иван Рилски“ ЕАД. След 3-дневна
хосптализация и поредица от изследвания (вкл. ехография, КТ,
ренгенофрафия) било установено наличие на тендиноза на лигаментарен
апарат на ляво ходило; намалена костна плътност юкстаартикуларно при
МТФС II-V и фалангите на II-IV пръсти вляво; състояние след консолидирани
фрактури на метатарзални II-IV кости вляво със слабо изразена ротация в
областта на главите; плантарна девиация на II, III, IV метатарзални кости;
неравномерно стесняване на II, III, IV метарзофалангеални стави;
периартикулерни вкалцявания в меките тъкани медиално на МТФ стави IV и
V; персистират остео в дясната кубоидна кост; без подобрение от предходно
изследване. Въз основа на установеното състояние и проведеното лечение
било направено окончателно заключение за наличие на болков синдром тип 1
(алгодистрофия) след фрактура на метатарзални кости от 2016 г.; намален
функционален капацитет и слабо повлияване от приложените терапии.
Според издадената епикриза изходът от заболяването е непредвидим. Били
препоръчани медикаментозно лечение и физиотерапия.
По делото е изслушана и приета пред СОС, комплексна
съдебномедицинска експертиза, изготвена от ортопед-травматолог и
неврохирург. Вещите лица са извършили личен преглед на ищеца. При
прегледа те не са установили функционален дефицит в активните движения
на глезенната става и пръстите. В момента на прегледа не били установени
клинични белези за болестта на Зудек в областта на лявото стъпало – нямало
оток, цветът на кожата бил нормален, същата била топла и суха. Подуване на
стъпалото обаче се провокирало след неколкократно клякане. Според
експертното заключение установените травматичните увреди на лявото
стъпало се характеризират като трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за срок по-голям от 30 дни. Навяхването на шията е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите повърхностни
травми по кожата водят до болка и страдание без разстройство на здравето.
Механизмът на горните травматични увреждания е удар в или с твърд тъп
предмет или повърхност, като за одраскването на лявата слепоочна област
трябва да е имало и ръбести участъци. В настоящия случай ударът на
автомобила, управляван от ищеца, е бил предно-страничен от лявата страна, с
преобладаване на страничната компонента. При този удар са били получени и
9
всичките описани травматични увреждания. Вещите лица са категорични, че
от медицинска гледна точка ищецът е бил с поставен предпазен колан. Тялото
на ищеца в момента на удара се е изместило напред и на ляво.
Медицинските критерии за възстановяването на травматичните
увреждания при навременно оказано адекватно лечение и липса на
усложнения са за възстановяване за срок от 3-4 месеца за възрастовата група
на ищеца. За този период дори най-тежките увреждания, а именно фрактурите
на трите метатарзални кости, зарастват и пострадалият може да се върне на
работа. Преди пълното зарастване на фрактурите обаче при ищеца са
настъпили две усложнения, които са били описани от рентгенолог още на
07.10.2016 г. при образното изследване на лявото стъпало в МЦ „Ортомед":
- Умерена плантарна девиация на главите (т.е. фрактурите зарастват при
неточна, разместена анатомична позиция на костите, с плантарна деформация,
изместени надолу към стъпалната повърхност на ходилото). Това практически
се изразява в спадането на напречния свод на стъпалото от деформацията на
сводоподдържащата трансверзална арка на метатарзалните кости.
- Псевдокистозно преустройство на структурата на основите на
метатарзалните кости и на две тарзални – кубоидес и навикуларе – с
рентгенологичната картина на болестта на Зудек.
Описаното заболяване - болест (синдром) на Зудек, остра травматична
алгоневродистрофия, петниста костна атрофия и др. представлява тежко
усложнение на травматичните увреди на костите и ставите (фрактури,
луксации, дори тежки навяхвания), с неопределено дълго протичане, имащо
две клинични прояви – рентгенологично видими костни изменения във вид на
петниста локализирана остеопороза и съдовоневровегетатативна, свързана с
различно по тежест засягане на меките тъкани около засегнатите вече кости
(кожа, съединителна тъкан, мускули и сухожилия), като водещият симптом е
болката, особено силна при движение на засегнатите стави. Болестта на Зудек
има и три стадия според тежестта на засягането, като последния трети стадий
(наречен стадий на костната атрофия) е необратим и инвалидизиращ. От
представените по делото медицински документи, обхващащи период от почти
пет години, вещите лица давата заключение, че ищецът е получил двете
усложнения, установени на 07.10.2016 г., от първоначалната травма при ПТП.
Усложненията наложили многократни консултации, образни изследвания,
10
включително и високоспециализираните МРТ, КТ и Ехо и една
хоспитализация в клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски".
До момента на личния преглед, извършен от вещите лица на 23.04.2022
г., ищецът все още не е бил напълно възстановен. Същите дават заключение,
че ищецът е достигнал до средата на втората фаза на болестта на Зудек, като в
резултат на комбинираното лечение с медикаменти и кинезитерапия е
започнало постепенно благоприятно обратно развитие, като ищецът още не е
възстановен напълно. По отношение на спадането на напречния свод
(травматично плоско стъпало), то същото е необратимо и трайно по характер
и налага постоянното използване на ортопедични стелки в обувките,
поддържащи липсата на арка в напречната част на предния ходилен дял.
Според експертното заключение двете усложнения – травматичното плоско
ходило от спадането на напречния свод на стъпалото и болестта на Зудек – са
в пряка причинна връзка с първоначалните травматични увреждания от
процесното ПТП от 31.07.2016 г. и не биха възникнали без тях сами по себе
си.
В съдебно заседание на 16.06.2022 г. вещите лица посочват, че към
настоящия момент не се налага извършването на специфични грижи от
специалисти, което не означава, че в бъдеще няма да се наложи. Тази
неопределеност идвала от спецификата на болестта на Зудек, която е в процес
на регресия. Налице е обратно развитие, но то било бавно и понякога
налагало нови прегледи и нови кинезитерапевтични процедури. Последните
рентгенови снимки показвали, че костната остеопороза е изчезнала, но
оставали мекотъканните проблеми. Изпитваните от ищеца остри болки
представлявали сигнал за преустанявяване на движение, включително и при
раздвижване с терапевтични средства. Вещите лица разясняват също така, че
при болестта Зудек страдат не само костите, но и меките тъкани около тях и
то в много по-широк периметър, тъй като това е един вид възпаление, а
раздвижването засилва възпалението и оттам болката. Синдромът на Зудек не
бил отзвучал напълно при ищеца. Лечението имало различна
продължителност. При някои пациенти то минавало за няколко месеца, но
при други – както при ищеца, – продължавало с години. В случая
непредвидимо оставало лечението на сухожилия, меки тъкани, съединителни
тъкани, цели парчета от мускул. Тази втора част от възстановяването се
развивала много добре при ищеца, но не е приключила. Ищецът все още
11
изпитвал болки при по-голямо натоварване, като това било установено при
прегледа с няколко по-интензивни клякания, глезенът започнал да се подува,
като отокът представлявал реакция на болните места.
Вещите лица не се ангажират с прогноза за какъв период може да се
очаква пълно възстановяване. Акцентират върху дисциплинираното
поведение на ищеца (стриктното спазване на всички терапии и препоръки) за
благоприятното протичане на процеса на възстановняване. Отбелязват, че
дори след пълното възстановяване са възможни рецидиви, което обаче
обикновено ставало при груби грешки от страна на пациента – например
прекомерни физически усилия.
Спадането на напречния свод на ходилото, било трайно усложнение,
което не подлежи на възстановяване. Налага се изкуственото поддържане със
стелки на рухналата арка, защото в противен случай би било възможно да се
наруши цялата статика и механика на опорно-двигателния апарат (гръбначен
стълб, таз). При последователното счупване на трите метатарзални кости,
разположени една до друга, се е получило разместване, водещо до спадане на
напречния свод.
По делото е разпитана като свидетел Д. Д., съпруга на ищеца. Според
показанията на тази свидетелка, след счупването той не стъпвал на крака си в
продължение на три месеца. По това време трите им деца били под 6-годишна
възраст, като всички грижи за семейството паднали върху нея. Тя се грижела
и за съпруга си. След премахване на шината от крака установили, че същият е
подут и червен, но отдали това обстоятелство на обездвижването. Ищецът
започнал веднага предписаните рехабилитационни процедури, но състоянието
на крака не само не се подобрявало, но се и влошавало. Ето защо той
потърсил отново медицинска помощ. Бил установен проблем, за който
трябват специфични грижи. Всичко това влияело на живота на ищеца, тъй
като препоръките били да избягва да стои прав, да не носи обувки
продължително време, да не измива крака си с топла вода, която утежнявала
проблема. Ищецът изпитвал ежедневни болки. Подобрение нямало въпреки
рехабилитациите. Ищецът бил предупреден от лекарите, че съществува риск
от хронично влошаване на здравето му без възможност за възстановяване.
Посочва, че заболяването му имало „остри фази“. В началото те били чести.
При тях кракът ставал по-отчен, а болката много по-силна в сравнение с
12
ежедневните болки, които търпял. В последно време острите фази настъпвали
един или два пъти годишно, но пък излизането от тях било по-трудно и
продължително.
В ежедневието си ищецът бил изцяло фокусиран върху крака. Той
концентрирано и последователно спазвал всички медицински препоръки, за
да се възстанови, правел предписаната гимнастика. Не можел да отиде на
пазар, тъй като не можел да стои дълго прав. Преди катастрофата той бил
активен спортист, но след нея спортните занимания били изцяло
преустановени. Не можел да играе с децата си, цялото му ежедневие било
подчинено на болестта. Твърди, че и в момента продължава да изпитва болки,
кракът му продължава да е зачервен.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, следва следните
правни изводи:
Предявеният исков от ищеца за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено
увреждане е доказан по основание, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, и следва
да бъде уважен.
С противоправното си деяние, което е извършено виновно, ответникът
е причинил на ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от
болки и страдания от претърпяно травматично увреждане по време на ПТП и
последвалите го усложнения на здравето му. Налице е причинна връзка
между противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка
и непосредствено последица от причиненото увреждане на ищеца.
Влезлите в сила присъди (вкл. решенията по чл. 78а НК) на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК) т.е.
отговорността на ответника за вредите следва да бъде ангажирана.
Във въззивната жалба на ответника е направено възражение, че
първоинстанционния съд не се е произнесъл по направеното от третото лице-
помагач възражение за погасяване на исковете за главница и лихви по
давност.
Доколкото се твърди неправилност на решението, макар и възражението
да не е направено от този жалбоподател, оплакването подлежи на обсъждане.
13
Това възражение по принцип би ползвало ответника (макар и самият той да
не го е въвел с отговора) и третото лице-помагач е легитимирано да го заяви
на основание чл. 221 ал.1от ГПК. Въпреки това, обаче, възражението не
подлежи на разглеждане, тъй като същото е въведено със становище вх. №
508/15.04.2022г. т.е. след провеждането на първото редовно открито съдебно
заседание по делото, за което третото лице било редовно призовано, т.е. извън
срока за неговото редовно заявяване. В този смисъл оплакването във
ваззивната жалба, че съдът не се е поразнесъл по редовно заявено възражение
е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването, че при определяне размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът не е изложил
достатъчно мотиви и не е обосновал същия.
Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно при
определянето на конкретния размер на обезщетението са били взети предвид
всички относими факти и обстоятелства, а именно:
Първоначалните болки и шок от получаване на травмите, последвалото
лечение и обездвижване на ищеца, причинените му дискомфорт и неудобство
от факта, че не е можел да се движи.
Основният фактор за определяне размера на обезщетението е тежестта и
продължителността на настъпилите усложнения от травмите, изразяващи се в
необратимо спадане на свода на ходилото и най-вече на болестта на Зудек. За
същите се установява, че са в пряка причинно-следствена връзка с травмата
от ПТП. Болестта на Зудек е довела до изключително продължителен период
от време (около пет години), през който ищецът е изпитвал болки и
страдания. Налагало се е непрекъснато посещаване на прегледи, терапии и
лечение. Фактът, че непрекъснато е изпитвал болка е ангажирал изцяло
вниманието му и му е пречел да изпълнява обичайните си задължения и да
упражнява обичайните си дейности. Не без значение е и факта, че е изпитвал
страх от неблагоприятно развитие на болестта, което е можело да доведе до
инвалидизирането му.
Фактът, че към момента на изготвянето на заключението, болестта е
стопирана е взет предвид, но също така е отчетено и че същата може да се
провокира отново.
При тези констатации правилно е определено обезщетение в размер на
14
80 000лв. общо, от които са приспаднати 10 000лв., платени от
застрахователя.
Искът за причинените имуществени вреди също е уважен въз основа на
събрани доказателства за извършени разходи от ищеца, в пряка причинно-
следствена връзка с увреждането.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва за забава,
считано от датата на увреждането.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът е
кредитирал показанията на свид. Д. Д., съпруга на ищеца, въпреки това й
качество. Показанията на тази свидетелка са преценени с оглед останалите
събрани по делото доказателства, а именно – те не противоречат, а напротив
подкрепят се от събраните писмени доказателства за лечението на ищеца и
изслушаната и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза.
На последно място, в жалбата се твърди, че по размер определеното
обезщетение надвишава, определяните от съдебната практика обезщетения
при болест на Зудек. При определянето на размера на обезщетението винаги
следва да се отчетат конкретните обстоятелства, имащи значение за размера.
В случая обезщетението е в по-висок размер, тъй като са отчетени много
продължителни, като времетраене и постоянни за периода страдания на
ищеца, които обосновават по-високия размер на обезщетението.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съответстват
изцяло на тези на СОС, следва постановеното решение да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изход на производството на въззиваемата страна би следвало
да се присъдат направените разноски пред въззивната инстанция в пълен
размер. Такива са претендирани с отговора на въззивните жалби, но не са
представени доказателства за извършени такива, поради което не следва да се
присъждат.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69/07.02.2023г. по гр.д.№ 561/21 по
описа на СОС, в частта, в която е осъден Б. А. В. да заплати на А. Г. Г. на
15
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на 70 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди и обезщетение в размер на 509,98 лв. за претърпени
имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане (престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, извършено на 31.07.2016
г. в гр. София, за което ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда –
решение по чл. 78а НК от 29.05.2018 г. по НАХД № 5621 / 2018 г. на
Софийски районен съд), ведно със законната компенсаторна лихва върху
главниците от 31.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението е постановено при участието на Застрахователна компания
„Олимпик Лимитид“ (н.) със седалище в гр. Никозия (Кипър), чрез ЗК
„Олимпик – клон България“ КЧТ с ЕИК *********, като трето лице – помагач
на ответника Б. А. В..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16