Р Е Ш Е Н И Е
№ 811/31.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК,
VII състав, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Хубчева адм. дело № 1331 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.
203 – чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 1, ал.
1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба от К.Д.И., ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Враца, Шеста
група, Етаж първи, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН)
към Министерство на правосъдието гр. София, обективираща искане ответникът да
бъде задължен да заплати за периода от 03.02.2020 год. до 03.05.2020 год.
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000,00 (десет
хиляди) лева, изразяващи се в това, че администрацията на Затвора Пазарджик е
създала обстановка и среда, в която да бъде наказан, видно от Заповед № Л-130
от 31.01.2020 год. на началника на Затвора гр. Пазарджик, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 (три)
месеца“. Твърди, че вследствие от процесната заповед е бил лишен от свиждане,
пари, храна и цигари от родителите му; бил е поставен в неравностойно положение
с другите затворници, като е гладувал, живял е в мизерия, нищета и лишения. Излага
твърдения, че причина за наложенoтo му дисциплинарно наказание e
свързано
с пребиваването му в Затвора Пазарджик от 28.08.2019 год. в една килия – № 205,
с лишения от свобода Д.К.Я.. Описва периодични конфликтни ситуации между тях
двамата и действията и бездействията на администрацията по разрешаването им. Моли
съда да уважи исковата му претенция. Изразява становище за недължимост на
заявеното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение, тъй като такива не
се дължат на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС.
В хода на
производството по настоящото дело, съдът е предоставил на ищеца безплатна
правна помощ, като за негов служебен защитник е назначен адвокат М.В.В. ***. В
съдебно заседание ангажира гласни доказателства за доказване на исковата
претенция.
Ищецът поддържа иска
си лично, както и чрез процесуалния си представител в проведените открити
съдебни заседания. Излага съображения за нейната основателност и доказаност. Представя
писмени бележки. Изрично заявява, че не оспорва Заповед № Л-130 от 31.01.2020
год. на началника на Затвора гр. Пазарджик досежно нейната незаконосъобразност
и нищожност.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието
гр. София, чрез пълномощника си младши юрисконсулт Р.Р., оспорва исковата
молба. Изразява становище за нейната неоснователност и недоказаност, тъй като
за К.Д.И. не са настъпили твърдените от него неимуществени вреди. Възразява по
отношение на отговорността на вредите с аргумента, че ищецът не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, тъй като Заповед № Л-130 от 31.01.2020
год. на началника на Затвора гр. Пазарджик е обжалвана пред Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София като последният със
Заповед № Л-1397 от 11.03.2022 год. е отхвърлил жалбата на лишения от свобода срещу
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка
за срок от три месеца“. Моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
във връзка с ал. 8 от същия. Представя писмени бележки.
Прокурорът при
Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Също излага твърдения за недоказаност на исковата молба.
Административен съд
гр. Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Лишеният от
свобода К. Д. И. първоначално постъпва в Затвора – Ловеч на 06.07.2005 год.
Впоследствие е преместван в различни пенициарни заведения в страната, а от
27.06.2019 год. при „специален“ режим изтърпява наказание „лишаване от свобода“
в Затвора Пазарджик.
Със Заповед №
Л-1528 от 07.05.2021 год. началникът на Затвора –Пазарджик е наредил К.Д.И. да
бъде преведен в Затвора – Враца за доизтърпяване на наложеното наказание.
Наложено е предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. Посочено е, че въпреки водената корекционна дейност, предвид утвърдените
криминални нагласи, липсата на самокритичност, целеполагане и личностови
особености, цялостното поведение на лицето продължава в отрицателна посока.
Насочен е единствено към задоволяване на първичните си нужди. Не умее да
преценява ситуации и хора, както и да извлича поуки от грешките си. Направен е
извод, че са изчерпани възможностите на пенитенциарния състав към Затова – Пазарджик
за въздействие и корекционна работа с лишения от свобода. Установена е липса на
промяна в положителна посока, регресиращото поведение и нарастващата трайна психологическа
несъвместимост между него и служителите, наличие на предпоставки за ескалиране
на напрежението в пенитенциарното заведение.
От представената
по делото медицинска справка от 03.02.2022 год., издадена от Медицински център
към Затвора – Враца (л. 41 – л. 42 от делото) се установява, че от 2019 год.
лишеният от свобода е освидетелстван от психиатър с диагноза „Биполярно
личностново разстройство“. На 19.12.2019 год. е представен на ТЕЛК – Пазарджик,
който се произнася с експертно решение и дава заключение за 50% трайно намалена
работоспособност за срок от три години с диагноза „Разстройство вследствие
употреба на алкохол. Персистиращи зрителни халюцинации“. След обжалване
решението на ТЕЛК, НЕЛК се произнася с експертно решение от 18.02.2020 год.
Потвърдена е 50% трайно намалена работоспособност за срок от три години.
Поставената е диагноза „Личностово разстройство от емоционално-неустойчивия
кръг, персистиращи невротични и тревожно-хиподепресивни оплаквания. Липсват
убедителни данни за психотична продукция“.
В исковия период
от 03.02.2020 год. до 03.05.2020 год. на К.Д.И. със Заповед № Л-399 от
31.03.2020 год. е наложено наказание „писмено предупреждение“ за това, че е
нарушил установения ред, като е затруднил действията на постовия полицай, който
го е конвоирал до мястото на престой на открито и веднага след това е поискал
да бъде върнат в групата.
По делото е представена
докладна записка с изх. № 653 от 29.01.2020 год. от младши инспектор Ц. Д. Ц.
до началника на Затвора Пазарджик от съдържанието, на която се установява, че
на 28.01.2022 год. около 12.50 часа като постови е чул викове и тропане от
килия № 213, в която са настанени К.И. и Д.Я.. При отваряне на килията,
служителят в затвора, е видял двете лица във физическа саморазправа. Д.Я. е бил
изведен от други двама инспектори в коридора и от лявата страна лицето му имало
охлузвания, за които твърдял, че са вследствие от нанесени му ритници и удари
от ищеца. Проведен е медицински преглед. Посочено е, че на същата дата Д.Я. е
нарушил установения ред в затвора като умишлено е повредил имущество на затвора
– строшил е дръжката на леглата в килията. Към докладната записка са приложени
два броя обяснения, съответно от К.И. и от Д.Я., съставени на 28.01.2022 год. От
тях се установява, че между двете лица е имало междуличностен конфликт и ищецът
е влезнал във физическа саморазправа с Д.Я.. С това си деяние К.И. е нарушил
разпоредбите на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 4, във връзка с чл. 100, ал. 1, ал. 2,
т. 1, т. 5 и т. 7, всички от ЗИНЗС, поради което началникът на Затвора гр.
Пазарджик е издал Заповед № Л-130 от 31.01.2020 год., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 (три)
месеца“ (л.-35 от настоящото дело). Същата е оспорена пред по-горестоящия
административен орган – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието гр. София, който се е произнесъл с неподлежаща на
съдебно оспорване Заповед № Л-1397 от 11.03.2022 год. като е отхвърлил жалбата
на лишения от свобода срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“ (л. 130 от делото).
По делото е
приложено за послужване адм. дело № 1351 от 2020
год. по описа на Административен съд – Пазарджик, девети състав, по което е
постановено Решение № 674 от 29.09.2021 год. Производство по делото е
образувано по реда на чл. 204 и следващите от АПК, във връзка с чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, въз основа на искова претенция на К.Д.И. за
осъждане на ГДИН към Министерство на правосъдието гр. София да му заплати
сумата от 20 000,00 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие противоправни действия и бездействия на
ответника спрямо ищеца за периода от 01.11.2019 год. до 28.01.2020 год.,
изразяващи се в психически и физически дискомфорт и стрес поради непреместване,
респективно непреместване на ищеца заедно с друг лишен от свобода в една килия.
Съдът е постановил осъждане на ГДИН към Министерство на правосъдието гр. София
да заплати на К.Д.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Враца,
в размер на 300,00 (триста) лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на
Затвора Пазарджик – непреместване на лишения от свобода Я. в друга килия,
респективно преместването му в друга килия заедно с лишения от свобода Я. за
периода от 01.11.2019 год. до 28.01.2020 год. като е отхвърлен като
неоснователен искът на К.Д.И. против ГДИН към Министерство на правосъдието гр.
София над размера от 300,00 (триста) лева до претендирания размер от 20 000,00
(двадесет хиляди) лева. Със същия съдебен акт е постановен и осъдителен
диспозитив. След касационно оспорване на първоинстанционния съдебен акт
Административен съд – Пазарджик е постановил Решение № 377 от 13.05.2022 год.
по адм. дело № 274 от 2022 год. по описа на същия съд, с което е оставил в сила
Решение № 674 от 29.09.2021 год. постановено по адм. дело № 1351 от 2020 год.
на Административен съд – Пазарджик.
По делото е изискано
за послужване адм. дело № 1259 от 2019 год. по
описа на Административен съд – Пазарджик, първи състав, но с писмо изх. № 859
от 16.05.2022 год. председателят на съдебния състав е уведомил настоящия
съдебен състав, че Административен съд – Пазарджик е изпратил делото на
Върховния административен съд по молба за отмяна. Съдът, след като извърши
служебна справка на интернет страницата: https://ecase.justice.bg, установи от
електронната папка на същото съдебно дело, че производството по него е било
образувано по реда на ЗИНЗС, по искова молба, подадена от К.Д.И., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик против ГДИН – София към
Министерство на правосъдието гр. София за нанесени неимуществени щети от
бездействието на администрацията на Затвора – Пазарджик, поради непреместване
на друг лишен от свобода от килията, в която е настанен. Искът е в размер на 50
000,00 (петдесет хиляди) лева за периода от 02.09.2019 год. до 30.10.2019 год.
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което с осъдил ГДИН – София към
Министерство на правосъдието гр. София да заплати на К.Д.И. сумата от 200,00
(двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик –
непреместване на лишения от свобода Я. в друга килия, и допускането да се
стигне до вербални и физически заплахи към ищеца Костадинов, за периода от 02.09.2019
год. – 30.10.2019 год. и е отхвърлил като неоснователен иска на ищеца против ГДИН
– София към Министерство на правосъдието гр. София в останалата му част над 200,00
(двеста) лева до размер 50 000,00 (петдесет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан.
Оспореният съдебен акт по реда на чл. 208 и следващите от АПК е оставен в сила
с Решение № 589 от 12.08.2020 год. постановено по адм. дело № 652 от 2020 год.
тричленен състав на Административен съд – Пазарджик.
Представени са
още писмо с вх. № 6234 от 19.07.2022 год. на началника на Затвора – Пазарджик,
удостоверяващо, че К.И. и Д.Я. са битували заедно през периода от 23.08.2019
год. до 28.01.2020 год. и са обитавали последователно две спални помещения,
като през периода от 23.08.2019 год. 07.10.2019 год. са били настанени в килия №
205, а от 07.10.2019 год. до 28.01.2020 год. – в килия № 213. На 28.01.2020
год. лишеният от свобода Д.Я. е преместен в спално помещение.
Приложени са издадени
от началника на Затвора – Пазарджик следните актове: Заповед № Д-392 от
17.09.2019 год. и Заповед № Д-436 от 01.10.2019 год., Заповед № Д-433 от
01.10.2019 год., с които на Д.Я. са наложени дисциплинарни наказания
„извънредно дежурство по поддържане чистотата и хигиената за 7 (седем) дни“;
Заповед № Д-435 от 01.10.2019 год., Заповед № Д-435 от 01.10.2019 год., Заповед
№ Д-434 от 021.10.2010 год., Заповед № Д-404 от 25.09.2019 год., с които на
същото лице са наложени дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия
за срок от 6 (шест)“, респективно „7 (седем) и 14 (четиринадесет) денонощия“.
По делото, в
качеството на свидетели са разпитани Н.Н. А. и Д.К.Я., и двамата пребивавали с
ищеца в исковия период в Затвора Пазарджик. От показанията на първия свидетел
се установява, че И. и Я. са били настанени в една килия в периода след 2019
год., когато ищецът е настанен в пенициарното заведение, до януари 2020 год.
Свидетелят не знае какво точно се е случило между двамата на 28.01.2022 год. и
не е обърнал внимание дали Д.Я. е имал белези по лицето след случая с
сбиването. Дава сведения относно характера и държанието на Д.Я..
От показанията
на свидетеля Д.К.Я. се установява, че по едно и също време са пребивавали в
Затвора – Пазарджик, помагали са си, били са в близки приятелски отношения през
различните периоди от време, като в някои периоди от пребиваването им заедно е
имало напрежение и конфликтни ситуации между двете лица. Свидетелят заявява, че
е имал конфликтни ситуации с И., за което е бил наказван за това от
администрацията на затвора. На 28.01.2022 год. двете лица са се скарали, като
ищецът го е ударил и Я. е потърсил помощ от надзирателите в затвора. Сочи, че
причина за лошите взаимоотношения е бил К.И.. Той не го е предизвиквал с нищо,
старшините са се разправяли с ищеца, защото той се е занимавал с него, за което
е бил предупреждаван от затворническите служители.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
на иска:
Исковата
претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и
следващите от АПК. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3 от закона. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, искът се разглежда
по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл. 284,
ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Ищецът е легитимиран
от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, което към
настоящия момент е в Затвора – Враца, но към заявения от него период: от
03.02.2020 год. до 03.05.2020 год. е пребивавал в Затвора Пазарджик. Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище София, като
юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е
претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на Затвора
Пазарджик, който пък е териториална служба на ГДИН – по арг. на чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко
ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители
имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. За
вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния
период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявения иск. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНС, искът се предявява пред
административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения, поради което Административен съд – Пазарджик е родово и местно
компетентен да разгледа спора.
При липсата на
отрицателни процесуални предпоставки и при наличие на необходимите положителни
такива – исковата претенция, предмет на настоящия правен спор, е процесуално
допустима.
По
основателността на иска:
Разгледан по
същество, искът е неоснователен.
За да бъде
приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (Изм.
– ДВ, бр. 13 от 2017 год., в сила от 7.02.2017 год.). В ал. 2 на същата
разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се
смятат и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Следователно фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни
елементи: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразен
административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за
ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото
правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Ишецът е посочил
предмет на иска си претенция за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно
действие на затворническата администрация, изразяващо се в неимуществени вреди в размер на 10 000,00 (десет
хиляди) лева за периода от 03.02.2020 год. до 03.05.2020 год., изразяващи се в
това, че администрацията на Затвора – Пазарджик е създала обстановка и среда, в
която да бъде наказан, видно от Заповед № Л-130 от 31.01.2020 год. на
началника на Затвора гр. Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 (три) месеца“ и
вследствие на процесната заповед е бил е поставен в неравностойно положение с
другите затворници, като е гладувал, живял е в мизерия, нищета и лишения; бил е
лишен от свиждане, пари, храна и цигари от родителите му.
За успешното
провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже
причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и
претендираните вреди (Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 год. на Върховния
административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2015 год.). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
„държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. В разглеждания случай,
до приключване на устните състезания по спора, К.Д.И. не е ангажирал достатъчно
доказателства във връзка с твърденията си по предявената от него искова
претенция и не доказва наличието на такива действия или бездействия, или
незаконосъобразни административни актове, които да са в причинна връзка с твърдените
от него неимуществени вреди за периода от 03.02.2020 год. до 03.05.2020 год.,
изразяващи се в това, че вредите са настъпили в резултат на административна
дейност, т.е. незаконосъобразен акт на длъжностите лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, причинно-следствена връзка между
незаконосъобразността на акта и настъпилите вреди.
Със Заповед №
Л-130 от 31.01.2020 год. на началника на Затвора гр. Пазарджик, оставена в сила
от по-горестоящия административен орган, лишеният от свобода е наказан за това,
че е нарушил установения ред в затвора, като е упражнил физическо насилие
спрямо друг лишен от свобода – Д.К.Я., с който са били настанени в едно спално
помещение. От доказателствата по делото се установява, че след като младши
инспектор Ц. Ц. е чул викове и тропане от килията, в която са били настанени Д.
и Я., е прекратил саморазправата с помощта на други двама служители от затвора.
Посочените обстоятелства са доказани с изготвената докладна записка с изх. №
653 от 29.01.2020 год. и събраните по случая писмени обяснения от лишените от
свобода. Не се установява наличието на незаконосъобразно действие, респективно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“,
защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол
върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са осигурили на
осъденото лице всички условия, които да не създават условия за увреждането му.
Упражняващият ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган – ГД „Изпълнение на наказанията“, е положил дължимата
грижа да следи и предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на
лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание, предвид нормата
на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. От приобщения доказателствен материал по делото,
включително и от приетите и неоспорени свидетелски показания на двете лица,
лишени от свобода, се установява, че К.И. и Д.Я., през времето, когато са
пребивавали в една килия, са били в близки приятелски отношения, но през
различните периоди от време е имало напрежение и конфликтни ситуации между двамата.
И. е тормозел лишения от свобода с провокации, изпускане на газове, оригвания.
Свидетелят описва като конфликтна ситуация и тази на 28.01.2022 год. На
посочената дата двете лица са се скарали, тъй като И. е тормозил и удрял Я.,
вследствие на което последният е бил със следи от физически тормоз по лицето
си. Била е упражнена физическа саморазправа със свидетеля. Сочи, че причина за
лошите взаимоотношения е бил К.И., като той не го е предизвиквал с нищо. Старшините
са се разправяли с ищеца, защото той се е занимавал с него, за което е бил
предупреждаван от затворническите служители.
От показанията
на свидетеля Д.К.Я. се установява, че същият по едно и също време е пребивавал
в Затвора – Пазарджик с К.И., били са в една килия, помагали са си, били са в
близки приятелски отношения, като през различните периоди на битуване е имало и
напрежение, и конфликтни ситуации между двамата. Свидетелят заявява, че поради
конфликтни ситуации с И. е бил наказван за това от администрацията на затвора.
Свидетелства, че на 28.01.2020 год. ищецът го
е ударил и Я. е потърсил помощ от надзирателите в затвора. Сочи, че причина за
лошите взаимоотношения е бил К.И.. На посочената дата Я. не го е предизвиквал с
нищо, старшините са се разправяли с ищеца, защото той се е занимавал с него, за
което е бил предупреждаван от затворническите служители. С оглед приетите и
неоспорени свидетелски показания, както и от приобщения доказателствен материал
по делото, съдът не може да изведе извод за настъпила причинно-следствена
връзка между Заповед № Л-130 от 31.01.2020 год., издадена от началника на
Затвора Пазарджик и твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
действията и бездействията на администрацията по разрешаването на конфликтната
ситуация от 28.01.2020 год. Ищецът е
упражнил физическа саморазправа над лишения от свобода Д.Я., а с действията си И.
е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3, чл. 97, т.4, във връзка с чл. 100, ал.
1, ал. 2, т, т. 5 и т. 7, всички от ЗИНЗС, с оглед на което началникът на
Затвора – Пазарджик е наложил на К.И. дисциплинарното наказание „лишаване от
хранителна пратка за срок от 3 (три) месеца“.
Със Заповед №
Л-130 от 31.01.2020 год. началникът на Затвора гр. Пазарджик е наложил наказание
на ищеца И. за извършеното от него физическо насилие над Д.Я. на 28.01.2020
год. и на същата дата лишеният от свобода Д.Я. е преместен в друго спално
помещение. Също така от свидетелските показания на Я. и А. се установява, че К.И.
е имал междуличностни разногласия с лишения от свобода Д.Я. през периода, в
който са обитавали едно спално помещение и последният е бил подложен на
системен тормоз от ищеца. След като Заповед № Л-130 от 31.01.2020 год. на
началника на Затвора гр. Пазарджик не е оспорена по съдебен ред и е влязла в
сила, се налага изводът, че вредите, които е претърпял ищецът са в пряка
причинна връзка със собственото му неправомерно поведение и той не може да
черпи права от тях (nemo auditur propriam turpitudinem allegans). С
предявяването на исковата си молба ищецът нарушава посочения правен принцип.
Ищецът не е бил лишен от
храна, тъй като съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от
свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен
състав и съответна на таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието,
съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите (Таблица №
1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един
лишен от свобода). Също така видно от свидетелските показания на лишения от
свобода Д.Я. се установява, че последният, когато е получавал пенсия е купувал
храна и цигари от лавката и ги е споделял с ищеца. Ето защо, по делото не се
доказват твърденията на К.И., че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в глад, мизерия, нищета и лишения, в следствие на заповедта на началника на
Затвора – Пазарджик. Лишеният от свобода изтърпява присъдата си при условия не
по-различни от тези, при които са поставени другите лишени от свобода в Затвора
–Пазарджик. Причина за липсата на възможност да получава хранителни пратки и
цигари от родителите му, както и лишаването от свиждане от родителите му, е при
съобразяване на наложеното дисциплинарно наказание на И., във връзка с
установеното нарушения на реда в Затвора – Пазарджик като ищецът не успя да
докаже, че е налице причинно-следствената
връзка между Заповед № Л-130 от 31.01.2020 год. на началника на Затвора гр.
Пазарджик, оставена в сила от по-горестоящия административен орган и
претендираните от него неимуществени
вреди за процесния период.
Във връзка с
установените по делото факти и направения мотивиран анализ, съдът намира, че
исковата претенция на ищеца е недоказана при липса на доказани
незаконосъобразни действия или бездействия и реално претърпени неимуществени
вреди и без да е доказана причинно-следствена връзка между тях, поради което не
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната стана по
чл. 1 от ЗОДОВ. По аргумент от чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал.
2 от АПК в случаите, когато резултатът е причинен от поведението на субекта, в
чиято правна сфера са настъпили вредите, държавата се освобождава от
задължението да заплати обезщетение.
Ето защо,
исковата претенция на К.Д.И. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл.
143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето
защо, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от горното
и на основание чл. 284 от
ЗИНЗС,
Административен съд – Пазарджик, VII състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска на К.Д.И., ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Враца, Шеста група,
Етаж първи, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство
на правосъдието гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати за
периода от 03.02.2020 год. до 03.05.2020 год. обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ
: (П)