№ 1973
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. КалЕ.
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. КалЕ. Въззивно гражданско дело №
20231100513314 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 20077322 от 31.01.2023 г. на Софийски районен съд, 143-
и състав, постановено по гр. д. № 12927/2020 г., поправено и допълнено с
решение № 20098758 от 27.07.2023 г. на Софийски районен съд, 143-и състав,
ответникът Г. Т. М. е осъден да заплати на А. К. А. по иск с правна
квалификация чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 334,90 лв., представляваща
имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на нападение над
кастрирано, дванадесетгодишно куче от женски пол, порода „Голдън
Ритривър“ с микрочип № 985141000541145, отговарящо на името „Д.“,
собственост на ищеца, от куче с неустановена порода, отговарящо на името
„Б.“, собственост на ответника, на 14.05.2019 г. в гр. София, ведно със законна
лихва за периода от 14.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането,
както и сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян страх, притеснения,
негативни емоции от същия деликт, ведно със законната лихва за периода от
14.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането, като искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2500 лв. до пълния
предявен размер от 5000 лв.
Със същото решение Г. Т. М. е осъден и да заплати на Е. А. А.,
представлявана от родителите си и законни представители Л. П. А. и А. К. А.
по иск с правна квалификация чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД за претърпени от ищцата в
1
резултат на нападение над кастрирано, дванадесетгодишно куче от женски
пол, порода „Голдън Ритривър“ с микрочип № 985141000541145, отговарящо
на името „Д.“, собственост на ищеца, от куче с неустановена порода,
отговарящо на името „Б.“ сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страх,
притеснения, негативни емоции, ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до
окончателното плащане на вземането, като искът е отхвърлен за сумата над
1500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с която
предявените срещу ответника искове са уважени, е постъпила въззивна
жалба от последния, в която са изложени доводи за неправилност и
необоснованост на решението. Според въззивника по делото не се е доказало
по безспорен начин, че именно ответникът е собственик на кучето Б., тъй като
от датата на инцидента до настоящия момент никой повече не видял това куче
и този човек. Изложено е още, че при така описаното агресивно куче будил
недоумение фактът, че повече от три години не е имало никакви нападения
над семейството на ищците и кучето им. Намира, че дори да се приеме, че на
датата на инцидента някое куче е било в близост до него, то не следва извод,
че именно той е собственик на кучето. Счита, че ако ищците са знаели за
лошия нрав на кучето, то не е следвало да се доближават до него. По делото
не било представен и документ за съществуването на куче с име Б., нито на
кого е регистрирано същото. Ето защо според въззивника решаващият съд е
приел за установена фактическа обстановка, която не се подкрепя от
доказателствата по делото, поради което отправя молба до въззивния съд за
отмяна на обжалваното решение в уважителните му части.
В срока по чл. 263 ГПК от ищците е постъпил отговор на въззивната
жалба, подаден чрез адв. К., с който е взето становище за неоснователност на
жалбата. Според въззиваемите с жалбата се прави опит за излагане на нови
фактически твърдения, които не са били релевирани от ответника в хода на
първоинстанционното производство, поради което по отношение на тях
считат, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК.
Ищците са депозирали и насрещна въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, с която исковете им за
неимуществени вреди са отхвърлени. Намират, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди не отговаря в пълна степен на
критерия за справедливост предвид установените травматични преживявания
и интензитета на претърпените болки и страдания, които се установяват от
събраните по делото доказателства. Считат, че следва да се вземат предвид и
настъпилите инфлационни процеси в страната, които обосновават
присъждането на по-високо обезщетение за претърпените болки и страдания.
Ето защо е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на решението
в обжалваните части и постановяване на такова, с което исковите им
претенции да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
2
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.
Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:
Ищците твърдят, че на 14.05.2019 г., около 19,00 ч., разхождайки се в
района на парк „Гео Милев“ домашния си любимец – куче порода „Голдън
Ритривър“, последното било нападнато от кучето на ответника – едро
петнисто женско куче. Кучето на ответника нападнало това на ищците и
започнало да го хапе, а ответникът не се намесил в разтърваването на
кучетата. Поради това се наложило ищецът да разтървава кучетата, докато
придържал дъщеря си (ищцата) в бебешко кенгуро. В резултат на нападението
на кучето на ищците били нанесени сериозни наранявания, то било
хоспитализирано в специализирано ветеринарно-лечебно заведение, където му
били извършени няколко манипулации и били изписани медикаменти. От
случката ищците претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в следното:
ищецът е изпитал изключителен стрес и силен шок, тъй като е бил поставен в
ситуация, в която е трябвало да запази едновременно детето и домашния си
любимец. Изпитал и безпокойство за това как инцидентът ще се отрази на
психиката на дъщеря му, тъй като същият се разиграл непосредствено пред
очите й, като и впоследствие изпитвал страх да излиза на разходка с кучето си.
Отделно от това ищецът преживял и сериозни притеснения във връзка със
здравословното състояние на кучето, както и унижение вследствие на това, че
ответникът не оказал никакво съдействие и не изразил съжаление за
случилото се. Малолетната ищца пък преживяла уплаха, тъй като е
присъствала лично на инцидента, с оглед на което дълго време след случилото
се проявявала различни признаци на стрес – страдало от нетипично спокоен
сън и плакала с часове, което й състояние продължило със седмици. Ищцата
започнала да изпитва и страх както към семейното куче, така и към други
кучета.
Настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционното
решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че ищците са собственици и отглеждат куче на име Д., порода
„Голдън Ритривър“. Това се доказва както от представения по делото паспорт
на кучето, така и от показанията на разпитаните по делото свидетелки – Л. А.
(съпруга на ищеца и майка на ищцата) и И.Т..
От друга страна по делото е установено и, че ответникът е собственик на
куче на име „Б.“, което обстоятелство се установява от показанията на
разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели Ц.П.
(съсед на ищците и ответника) и К. А. (баща на ищеца). Свидетелят П.
разказва че ответникът има голямо, бяло куче на черни петна, което се казва
Б., като последният всеки ден минавал покрай къщата му, поради което е
категоричен, че кучето е именно на ответника. В този смисъл са и показанията
3
на свидетелят А., който също разказва, че много пъти е виждал ответника и
кучето да се разхождат заедно.
Предвид изложеното, неоснователно е възражението, релевирано с
въззивната жалба, че по делото не е представен документ за съществуването
на куче с име Б., нито на кого е регистрирано същото. Доказването на
собствеността върху кучето е допустимо с всички доказателствени средства
по реда на ГПК. Доказването на собствеността върху домашен любимец не се
припокрива и не се състои единствено и само в доказване на изълнението на
задължението за регистрация/деклариране на кучето в съответната община.
Неустановяването на регистрацията на кучето в съответната община само по
себе си не може да обуслови недоказаност на собствеността на кучето, а
единствено би могло да има значение относно изпълнението на законови
задължения от страна на ищците относно регистрация на кучето, заплащане на
данъци и евентуалното ангажиране на административнонаказателната им
отговорност в случай на неизпълнението им. Доказването на собствеността
върху домашен любимец се осъществява с всички доказателствени средства,
допустими по ГПК, каквото доказване несъмнено е проведено от ищците по
делото.
Обстоятелството, че на 14.05.2019 г., около 19,00 ч. по време на разходка
кучетата се засекли в парк „Гео Милев“ и кучето на ищците било нападнато и
нахапано от кучето на ответника се установява категорично и несъмнено от
следните доказателства:
От представения клиничен протокол, издаден от ветеринарна клиника
„Син кръст“ се установява, че кучето, притежавано и отглеждано от
семейството на ищците е било настанено във ветеринарна клиника „Син
кръст“ на 14.05.2019 г. за преглед и извършване на манипулации.
От епикризата, издадена от ветеринарна клиника „Син кръст“, се
установяа, че кучето е било прието в клиниката с рана на коремната стена,
близо до едното задно краче, проведено му е лечение и е изпратено вкъщи със
съвети да си почива и да се дават медикаменти, описани в епикризата и
горепосочения клиничен протокол.
От показанията на свидетелката Т., която е била пряк очевидец на
инцидента, се установява, че в средата на 2019 г. се засякла с ищците в парк
„Гео Милев“, където обичайно разхождали кучетата си. Докато си говорили,
към кучето на ищците се спуснало женско, черно-бяло петнисто куче, едра
смесена порода и го нападнало, захапвайки го в корема. Свидетелката разказва
още, че ищецът, който носил дъщеря си в „кенгуру“ отпред, се опитал да
овладее създалата се ситуация, а стопанинът на другото куче не се притекъл
на помощ. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката
Т. като обективни и безпристрастни, тъй като последната не е заинтересована
по никакъв начин от изхода на делото. Отделно от това показанията й са и
ценен доказателствен източник, тъй като както вече бе посочено,
свидетелката Т. е била пряк очевидец на процесния инцидент – същата е
възприела лично самото нападение върху кучето на ищците.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелката Л. А., която
макар да е съпруга на ищеца и майка на малолетната ищца, дава
последователни и логични показания, които не противоречат на останалия
4
събран доказателствен материал по делото и по обективен начин пресъздават
развилата се по делото фактическа обстановка. Макар свидетелката А. да не е
била очевидец на случилото се, същата разказва как привечер на 14.05.2019 г.
съпругът й се обадил, за да й каже, че кучето им е било нападнато и трябва да
бъде отведено на денонощен ветеринар.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
За да бъде уважен иск за непозволено увреждане, ищецът следва да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно
поведение, настъпили вреди и причинна връзка между тях. В случая с оглед
обстоятелствата по делото, а именно че вредата е причинена от животно,
ищците следва да установят и че ответникът е собственик или под негов
надзор се намира животното, причинило вредата (в този смисъл ППВС №
17/1963 г.). По арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
Фактическият състав на чл. 50 ЗЗД изисква, за да бъде ангажирана
отговорността на собственика и/или на лицето, под чийто надзор се намират
вещите, да бъдат установени причинени вреди (имуществени и/или
неимуществени) от вещи, които вреди да са в причинно-следствена връзка с
поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли
от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се
намират те, като за разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД,
отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите –
собственикът и/или надзираващият, а от връзката между вредите и
свойствата/поведението на самата вещ. В конкретния случай, доколкото се
касае за вреди, за които се твърди, че са причинени от животно (куче), то за да
се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 50 ЗЗД, е
необходимо да се установи, че ответникът е съответно собственик и лице, под
чийто надзор се намира животното; че са нанесени вреди на ищците; че
животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.
В конкретния случай, към момента на посочения в исковата молба
инцидент, домашното куче, което е нападнало кучето на ищците и им е
причинило описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди,
е собственост на ответника Г. М., който е и лицето, под чийто надзор се е
намирало кучето нападател. Установено е по делото, че кучето на ответника е
било без намордник и повод, както и че същото е нападнало кучето на ищците
и му е причинило уврежданията. Доказа се по категоричен начин, че именно
вследствие на противоправното нападение от страна на кучето на ответника
над това на ищците, са причинени на ищците описаните в исковата молба
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните собственикът е
длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето,
проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или
здравето на хора или животни. Съдът намира, че ответникът като собственик
на куче и лице под чийто надзор същото се е намирало, е нарушил цитираната
5
разпоредба. Ответникът е нарушили и разпоредбата на чл. 4 от Наредба за
придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията
на Столична община, съгласно която всеки собственик е длъжен да не допуска
в непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита
нетърпимост едно към друго, както и да отглежда животното домашен
любимец по начин, изключващ възможността за неконтролиран физически
контакт с други лица.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е изпълнен изцяло
фактическият състав на чл. 50 ЗЗД и по делото са установени всички негови
елементи, поради което предявените искове са доказани по основание.
При определяне конкретния размер на причинените неимуществени
вреди съдът следа да се ръководи от въведения в чл. 52 ЗЗД критерий за
справедливост.
От показанията на свидетелките А. и Т. се установява, че ищците са
преживели силен стрес вследствие нападението над кучето им. Свидетелката
А. има непосредствени впечатления досежно психическото състояние на
ищците вследствие претърпения инцидент. Същата разказва как детето не
било добре, изпитвало страх от животното и въобще от кучета впоследствие,
не спяла спокойно, плачела и не искала да седи в количката, а била вкопчена в
майка си. Свидетелства още, че съпругът й бил много притеснен, изпаднал в
шок поради две причини – че по време на инцидента бил с малолетната им
дъщеря и, че на семейното куче му предстои операция.
Данни относно психическото състояние на ищците могат да бъдат
изведени и от показанията на свидетелката Т., която разказва как по време на
нападението детето се уплашило и се разпищяло, а впоследствие и двамата
ищци били много разстроени.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД както това
изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които
са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите
неимуществени вреди, въззивният съд намира за изцяло неоснователна
въззивната жалба на ответника, но за основателни възраженията, релевирани с
насрещната въззивна жалба, че определеният от СРС размер на обезщетението
за неимуществени вреди не отговаря в пълна степен на критерия за
справедливост предвид установените травматични преживявания и
интензитета на претърпените болки. Според настоящия съдебен състав сумата
от 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата Е.
А. от вещ под надзор на ответника – куче, вследствие на нападение върху
нейното куче, извършено на 14.05.2019 г. в гр. София, както и сумата от 4 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца А. А. от вещ
под надзор на ответника – куче, вследствие на нападение върху неговото куче,
извършено на 14.05.2019 г. в гр. София, са достатъчни, за да възмездят
претърпените от ищците уплаха, стрес и неудобства.
6
При определяне на този размер съдът съобразява, че ищците са
преживели силен стрес и уплаха вследствие инцидента. Обстоятелството, че
нападението е било внезапно и неочаквано, както и, че вследствие на него се е
наложило кучето Д. да бъде хоспитализирано и оперирано неминуемо са
допринесли за изпитаните негативни емоции.
Ищцата е била на година и половина по време на инцидента, поради
което не е възприела напълно съзнателно случилото се, поради което в нейна
полза съдът присъжда обезщетение в по-нисък размер. Въпреки това, тя също
е преживяла стрес и уплаха, изразяващи се в това, че не спяла спокойно,
плачела и не искала да седи в количката, а била вкопчена в майка си.
За да определи по-висок размер на обезщетение в полза на ищеца А. А.
съдът съобрази, че инцидентът е настъпил, докато той е бил с малолетната си
дъщеря, поради което, разтървавайки кучетата, е претърпял притеснения,
както за кучето, така и за дъщеря си. Обстоятелството, че същият е бил
поставен в ситуация, в която е трябвало да запази едновременно детето и
домашния си любимец неминуемо обуславя по-висок интензитет на
претърпените стрес и уплаха. Между него и пострадалото животно също така
е имало по-силно изразена емоционална връзка, доколкото ищецът се е
грижил за кучето в продължение на 12 години.
За лечението на причинените на кучето Д. увреждания, получени при
претърпения на 14.05.2019 г. инцидент с кучето на ответника, ищецът е
направил разходи за лечението му в размер от общо 334,90 лв., поради което
предявеният иск за имуществени вреди е изцяло основателен и доказан и
правилно районният съд го е уважил изцяло.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди, предявен от А. А. е
отхвърлен за разликата над сумата от 2500 лв. до 4000 лв., както и в частта, с
която искът за неимуществени вреди, предявен от Е. А. е отхвърлен за
разликата над сумата от 1500 лв. до 2000 лв. В останалата част решението е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да бъде преразпределена отговорността за разноски за
исковото производство. Съобразно представения списък на л. 72 от
първоинстанционното дело ищците са сторили разноски в размер от общо
1450 лв. (по 725 лв.), като съобразно уважената част от исковете на ищеца А.
А. следва да бъдат присъдени още 203,84 лв., а на ищцата Е. А. още 99,81 лв.
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на
разноски и за въззивното производство. Същите претендират такива в общ
размер от 420 лв. за държавни такси и депозит за особен представител (200 лв.
за А. А. и 220 лв. от ищцата Е. А.). При това положение съобразно уважената
част от въззивната жалба на ищеца А. А. следва да се присъдят общо 120 лв., а
на ищцата Е. А. – 31,43 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Последният обаче не претендира
такива, поради което не следва да му се присъждат.
7
Предвид цената на всеки от отделните искове и разпоредбата на чл. 280,
ал. 3 ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20077322 от 31.01.2023 г. на Софийски районен
съд, 143-и състав, постановено по гр. д. № 12927/2020 г., поправено и
допълнено с решение № 20098758 от 27.07.2023 г. на Софийски районен съд,
143-и състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на А. К. А. с правна
квалификация чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата над разликата от 2500 лв. до
4000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпян страх, притеснения, негативни емоции в
резултат на нападение над кастрирано, дванадесетгодишно куче от женски
пол, порода „Голдън Ритривър“ с микрочип № 985141000541145, отговарящо
на името Д., собственост на ищеца, от куче с неустановена порода, отговарящо
на името „Б.“, собственост на ответника, на 14.05.2019 г. в гр. София, ведно
със законна лихва за периода от 14.05.2019 г. до окончателното плащане на
вземането, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът с правна
квалификация чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД на Е. А. А., представлявана от родителите
си и законни представители Л. П. А. и А. К. А., за сумата над разликата от
1500 лв. до 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страх, притеснения,
негативни емоции претърпени от ищцата в резултат на нападение над
кастрирано, дванадесетгодишно куче от женски пол, порода „Голдън
Ритривър“ с микрочип № 985141000541145, отговарящо на името „Д.“,
собственост на ищеца, от куче с неустановена порода, отговарящо на името
„Б.“ собственост на ответника, на 14.05.2019 г. в гр. София, ведно със законна
лихва за периода от 14.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Т. М. с ЕГН ********** да заплати на А. К. А. с ЕГН
********** по иск с правна квалификация чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД сумата над
присъдения от СРС размер от 2500 лв. до 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпян страх, притеснения, негативни емоции в резултат на нападение над
кастрирано, дванадесетгодишно куче от женски пол, порода „Голдън
Ритривър“ с микрочип № 985141000541145, отговарящо на името „Д.“,
собственост на ищеца, от куче с неустановена порода, отговарящо на името
„Б.“, собственост на ответника, на 14.05.2019 г. в гр. София, ведно със законна
лихва за периода от 14.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. Т. М. с ЕГН ********** да заплати на Е. А. А. с ЕГН
**********, представлявана от родителите си и законни представители Л. П.
А. с ЕГН ********** и А. К. А. с ЕГН **********, по иск с правна
квалификация чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД сумата над присъдения от СРС размер
от 1500 лв. до 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страх, притеснения,
негативни емоции претърпени от ищцата в резултат на нападение над
8
кастрирано, дванадесетгодишно куче от женски пол, порода „Голдън
Ритривър“ с микрочип № 985141000541145, отговарящо на името „Д.“,
собственост на ищеца, от куче с неустановена порода, отговарящо на името
„Б.“ собственост на ответника, на 14.05.2019 г. в гр. София, ведно със законна
лихва за периода от 14.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20077322 от 31.01.2023 г. на Софийски
районен съд, 143-и състав, постановено по гр. д. № 12927/2020 г., поправено и
допълнено с решение № 20098758 от 27.07.2023 г. на Софийски районен съд,
143-и състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Т. М. с ЕГН ********** да
заплати на А. К. А. с ЕГН ********** сумата от 203,84 лв. – разноски,
направени в хода на исковото производство, както и да заплати на Е. А. А. с
ЕГН **********, представлявана от родителите си и законни представители
Л. П. А. с ЕГН ********** и А. К. А. с ЕГН **********, сумата от 99,81 лв. –
разноски, направени в хода на исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Т. М. с ЕГН
********** да заплати на А. К. А. с ЕГН ********** сумата от 120 лв. –
разноски, направени в хода на настоящото производство, както и да заплати
на Е. А. А. с ЕГН **********, представлявана от родителите си и законни
представители Л. П. А. с ЕГН ********** и А. К. А. с ЕГН **********,
сумата от 31,43 лв. – разноски, направени в хода на настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9