Решение по дело №3980/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1481

 

гр.Бургас, 02.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3980 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. „***” № 20, срещу Наказателно постановление № 20-002599/23.08.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Сливен, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че в хода на проверката действително е било установено лицето Ирена Господинова, но се застъпва, че същата е: „…работеща в обекта на граждански договор, с работно време 4/четири/ часа, сключен на 10.08.2019г. със срок на изпитване до 15.08.2019г.“Допълва се, че практиката е такава, че първоначално работниците са назначавани на граждански договор, тъй като често те се задържат на работа само по два-три дни. Застъпва се, че на 14.08.2019г. е бил подписан трудов договор, който е бил подаден в НАП, но системата го е отхвърлила и едва на 15.08.2019г. е бил валидно регистриран. Твърди се, че от горепосочените факти не може да се направи извод за виновно противоправно поведение от санкционирания субект, като още веднъж се подчертава, че със сключването на граждански договор за извършване на определена работа между работодателя и работника - трудовите взаимоотношения са легитимно уредени, поради което и не трябва да се прави извод, че е извършено нарушение на трудовото законодателство. На последно място се възразява срещу посочването на чл. 415б КТ, който според жалбоподателя няма отношение към нарушението. В тази връзка се пледира за отмяна на НП изцяло.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. Бисер Костадинов – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които още веднъж преповтаря. Допълва, че в случая актосъставителят не е бил надлежно командирован, защото липсва индивидуална заповед за командировка на територията на област Бургас, което счита за допълнително основание за отмяна на санкционния акт.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Сливен, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Големецов, който оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкциониран търговеца е безспорно доказано, поради което пледира за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 12.08.2019г. за времето от 21.00 часа до 21.40 часа св. М.В. – главен инспектор при Д „ИТ”-Сливен, командирована да извършва проверки на територията на Област ***със Заповед № З-0634/02.07.2019г. на Изпълнителния Директор на „Главна инспекция по труда“ (л.22-23), извършила проверка в гр. ***на обект бистро „***“, стопанисвано от  търговеца  – жалбоподател „***” ЕООД. В хода на проверката било установено, че в обекта като сервитьор работи И.М.Г.. На място контролните органи поискали да се попълнят справки от работещите, но същите отказали и не съдействали на инспекторите, което наложило св. В. да си запише само имената и ЕГН на установите работници и те да се подпишат, както и да изиска допълнително от дружеството да представи документи във връзка с установените лица. На 15.08.2019г. в гр. ***жалбоподателят предоставил трудов договор за И.Г.(л.16-17), в който било посочено, че е сключен именно на 12.08.2019г. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ (л.18), от която било видно, че същата е била приета в НАП на 15.08.2019г. в 10:17:06 часа. Бил представен и т.нар. „граждански договор“ (л.6-7), от който било видно, че е сключен между същите страни от 10.08.2019г. 

Горните факти били квалифицирани от актосъставителката като нарушение по чл. 63, ал.2 КТ, поради което и на 15.08.2019г. тя съставила срещу „***” ЕООД АУАН с № 20-002599. Актът бил съставен в присъствието на С.П.- управител, който го подписал без възражения и получил копие от него. На 22.08.2019г. били депозирани писмени възражения срещу акта (л.19-20), в които били развити доводите, изложени и в процесната жалба.

Въз основа на АУАН-а на 23.08.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението (изложил подробни мотиви за това), а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

 Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактите по преписката, но счита, че доколкото е налице граждански договор между него и работника – то и не са нарушени разпоредбите на КТ.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

            С оглед възраженията на жалбоподателя за липса на териториална компетентност на актосъставителя, съдът следва да посочи, че действително нарушеното е извършено в гр. Созопол, а АУАН и НП са издадени от органи, спадащи към Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Сливен. Въпреки това съдът счита, че не е допуснато нарушение на чл. 48 ЗАНН и наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, поради следните съображения. В случая наказателното постановление е издадено на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, съгласно който наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл. 399, ал. 1 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, т.е. законово определеният административнонаказващ орган за извършени нарушения на КТ е ръководителят на ИА "ГИТ", като в посочената норма на чл. 416, ал. 5 КТ изрично е предвидено, че в това си качество той може да оправомощава длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Тази разпоредба е в съответствие и унисон и с текста на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, според който ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон. Налага се извод, че правилото на  чл. 48, ал. 1 ЗАНН не е абсолютно и няма пречка при съблюдаване на чл. 47, ал. 2 ЗАНН вр. чл. 416, ал. 5 КТ съответният наказващ орган да възлага правата си на друго длъжностно лице. В кориците на дело е налична Заповед № З-0634/02.07.2019г. на Изпълнителния Директор на „Главна инспекция по труда“, с която той е командировал актосъставителя да извършва проверки на територията на Област Бургас. Съдът не споделя доводите на адв. Костадинов – БАК, че липсата на индивидуална заповед е нарушение. Тъкмо напротив – няма никаква пречка с една заповед да се командироват няколко служители, както е в случая. Дали заповедта е индивидуална или не – не се отразява нито на нейната правна същност, нито на правните последици от волеизявлението на командироващия. Важното е, че в случая е налице изричен писмен акт, с който компетентният орган е командировал подчинени нему служители (разширил е териториалната им компетентност), сред които и св. В., като по този начин към датата на проверката съдът приема, че тя е била материално и териториално компетентна да установява нарушения на КТ и да съставя АУАН за това. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 416, ал.5 КТ правилно НП е издадено от Директора на Д „ИТ“ – Сливен, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителя. В този смисъл е и константата практика на касационната инстанция по аналогични казуси - Решение № 387 от 2.03.2018 г. на АдмС - ***по к. а. н. д. № 18/2018 г.

 Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Действително след описанието на фактите АНО е цитирал целият текст на разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ, но това че е възпроизведена цялата законова разпоредба, не е нарушение, доколкото в описателната част конкретните факти, изпълващи със съдържание тази норма са посочени непротиворечиво. Изрично в този смисъл - Решение № 1187 от 29.06.2017 г. на АдмС - ***по к. а. н. д. № 1126/2017 г. Между другото, видно и от представеното възражение по акта – санкционираният субект е бил добре наясно за какво му е съставен АУАН и какво нарушение му се вменява, поради което и доводите за нарушено право на защита не се споделят от съда.

Не се споделят доводите и за неправилно приложена санкционна норма, във връзка с посочването и на чл. 415б КТ. Изрично в НП е посочено основанието за налагане на санкцията – чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 КТ, което е напълно законосъобразно. Това че е посочена и нормата на чл. 415б КТ, предписваща, че който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта, по никакъв начин не нарушава правата на търговеца и не влияе на законосъобразността на издадения санкционен акт. Тази разпоредба е цитирана единствено във връзка с това, че наложената санкция следва да се плати в едномесечен срок, но няма пряко отношение към основанието, на което се налага самата санкция. Както вече стана дума това основание е коректно посочено в НП и е чл. 414, ал.3 КТ.

По същество - няма спор, а и от приложеният по делото трудов договор (л.16-17) се установява, че към датата на проверката между търговеца-жалбоподател, в качеството му на „работодател” и лицето И.Г.е бил налице валиден трудов договор, по силата на който Господинова е приела да изпълнява длъжността „сервитьор” на горепосочения обект, считано от 12.08.2019г., както изрично е посочено в договора. Видно от показанията на разпитания свидетел, в хода на проверката на 12.08.2019г. в 21.00 часа – 21.40  - работникът е полагал труд, като се е намирал в заведението и е обслужвал клиенти. Този факт не се оспорва и от жалбоподателя. Видно от приложената на л. 18 - Справка от НАП се установява, че уведомлението по чл. 62, ал.5, вр. с ал. 3 КТ досежно И.Г.е прието и заверено на 15.08.2019г. в 10.17 часа, т.е. около 3 дни след проверката.

При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ. Законодателят е въвел императивно изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или служителя да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които са и копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, а и от становищата на страните – търговецът не е изпълнил вменените му задължения и е допуснало до работа на 12.08.2019г. работника, преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

По отношение на възражението за това, че е налице валиден „граждански договор“ между страните, който урежда трудовите отношения между тях, съдът следва да посочи следно. Очевидно е от изявленията в жалбата и във възражението по акта, че жалбоподателят не прави никаква разлика между трудови правоотношения и облигационни такива, като недопустимо смесва двете в свой интерес. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В този ред на мисли е недопустимо служители/работници да се „назначават“ временно/първоначално и т.н. на „граждански договор“, а в последствие с тях да се сключва трудов договор. Трудовото законодателство е достатъчно гъвкаво и предлага редица варианти – срочен трудов договор, трудов договор за постигане на определен резултат, трудов договор с клауза за изпитване, трудов договор с клауза за обучение и т.н. които работодателят може и трябва да използва в ситуации като настоящата, а не да се опитва да заобикаля закона, като реално наема служители, но не сключва с тях трудови договори, а „граждански“.

На самостоятелно основание въпросният договор от 10.08.2019г. дори не носи характеристиките на договор за изработка - т.нар. „граждански договор”. Това е така, доколкото в него не е посочен конкретен резултат, чието изпълнение се дължи от изпълнителя, а обобщено е посочено, че същият ще извършва определен вид работа „зареждане на масите, следи за чистота на масите и отговоря за резервациите“, като дори е определено и работно време, което обаче няма как да се счете за договореност между страните изпълнителят на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна (чл. 258 ЗЗД, който регламентира т.нар. „граждански договор“). Нещо повече – в самия трудов договор изрично е посочено, че работникът започва работа на 12.08.2019г. – т.е. към датата на проверката отношенията между страните безспорно са били трудови, а не облигационни. При това положение – преди да допусне лицето до работа работодателят е бил длъжен да му връчи копие от завереното уведомление. Щом като лицето престира труд при работодателя под каквато и да е форма, за каквото и да е време и при каквито и да е условия (интензивна работа, натоварен сезон, за кратък период от време и т.н.) – последният е длъжен да сключи с него трудов договор и да му връчи уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ преди да го допусне до работа. Горното е въведено с оглед защита на правата на по-уязвимата страна в трудовото правоотношение и е израз на залегналата в Конституцията, а и в цялото ни законодателство, засилена закрила на работниците и служителите и поради това неспазването й е въздигнато като административно нарушение.  

На последно място следва да се има предвид, че не са приложени никакви доказателства, от които да се установява, че действително работодателят е имал затруднения с подаването на заявлението пред НОИ. Нещо повече – според твърденията му в жалбата трудовият договор е бил подписан на 14.08.2019г и тогава е бил направен опит за подаване на информацията към НОИ. В действителност трудовия договор е подписан на 12.08.2019г. и задължава работникът да започне работа именно на тази дата, което ясно личи от него, поради което и дори да е направен опит за подаване на уведомление на 14.08.2019г., което евентуално да не е било прието – това няма никакво отношение към довършеното на 12.08.2019г. нарушение. На съвсем отделен коментар подлежи обстоятелството, че щом работодателят е видял, че уведомлението не се приема от НОИ, то той е следвало да не допуска работника до работа, докато не изпълни задълженията си, а не да оправдава противоправно си поведение с този технически проблем.

На последно място - настоящият състав споделя доводите на АНО, досежно това, че в конкретния случай е неприложимо правилото на чл. 28 ЗАНН. Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - ***по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - ***по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други - нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2 КТ, а тази регламентация в специалния закон изключва приложението на общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН.

Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, независимо, че малко след проверката нарушението е било отстранено.

Фактът, че нарушението е било своевременно отстранено обаче не е ирелевантен. Той правилно е бил отчетен от АНО при индивидуализация на размера на санкцията, която следва да се наложи. Нормата на  чл. 414, ал.3 КТ предвижда за конкретното нарушение „Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретния случай всички смекчаващи отговорността обстоятелства са били взети предвид, поради което и правилно санкцията е наложена в минималния размер, поради което и няма как да бъде допълнително намалена от съда.

С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажиран отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-002599/23.08.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Сливен, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.3 от КТ на „***“ ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.***в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.