НОХД № 2669/2015 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. М.Н.,
ЕГН ********** и Е.С.Г., ЕГН ********** за престъпление по чл.172б ал.2 във вр.
с ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК и във вр. с чл.13 ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, т.1 от ЗМГО и с чл.19
ал.1 и ал.2 от ЗПД, а именно за това, че в периода от 21.05.2013г. до
24.09.2013г. в гр. Пазарджик, в съучастие като съизвършители, без съгласието на
притежателя на изключителното право – „П.” /The Procter & Gamble Companiy/ със ****, без правно основание са използвали в
търговската дейност на „Р.” ЕООД, ЕИК ***следните обекти на индустриална
собственост:
1.
Марки, състоящи се от или съдържащи словните изрази „FAIRY” и „P&G”,
регистрирани в Патентно ведомство на Република България за стоки от клас 3 /в
това число миещи препарати/ и клас 21 /стоки от пластмаса/ съгласно Ницката класификация на стоките и услугите за целите на
регистрацията на марките, както следва:
фигуративна марка СТМ 11617149/11.07.2013г.,
регистрирана за стоки от клас 3;
комбинирана
марка СТМ 11837961/2013г., регистрирана за стоки от клас 3;
комбинирана марка СТМ 11837929/2013г., регистрирана за
стоки от клас 3;
словна марка СТМ 4789186/2005г., регистрирана за стоки
от класове 6, 16 и 21;
словна марка СТМ 230714/1996г., регистрирана за стоки
от класове 3 и 21;
словна марка СТМ 4761904/2005г., регистрирана за стоки
от класове 3 и 5;
словна марка СТМ 9774341/2011г., регистрирана за стоки
и услуги от класове 3, 5, 7, 8, 9, 11, 16, 21, 29, 30, 31 и 35;
комбинирана марка СТМ 2856466/2002г., регистрирана за
стоки и услуги от класове 3, 9, 16, 35, 37, 40 и 41;
словна марка ТМ 7983/1971г., регистрирана за стоки от
клас 3,
като са постаВ. знаци,
идентични с марките върху стоки,
идентични с тези, за които марките са регистрирани, както и знаци,
сходни с марките върху стоки, идентични или сходни с тези, за които марките са
регистрирани, довело до наличие на възможност за объркване на потребителите,
2. Международен промишлен дизайн DM 75792-35/2011г. с
действие на територията на Европейския съюз, регистриран за бутилка, като са
произвели продукт, в който е включен дизайна, /вкл. поставяйки върху този
продукт знаци идентични или сходни на марките по т.1 по-горе/, а именно
препарат за измиване на съдове,
бутилиран в 233 000 бр. бутилки от 500 мл по 2,15 лв. за брой на
стойност 500 950,00 лева и 50 000 бр. бутилки от 1000 мл по 4,01 лв. за
брой, на стойност 200 500,00 лева,
всички на обща стойност 701 450,00 лева, като с деянието са причинени
значителни вредни последици.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, излага съображения по същество в хода на съдебните
прения и пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимите
се явяват лично в съдебно заседание и със защитници. Не се признават за виновни
по така повдигнатото им обвинение, като подс.Г. дава обяснения по него, а подс.Н.
- отказва. Защитниците на подсъдимите пледират за постановяването на
оправдателна присъда.
От ощетеното юридическо лице – „П.”, чрез повереника адв.П.П. от САК е предявен граждански иск солидарно против подсъдимите М.Н. и Е.С.Г. за
сумата от 21 326.20 лв., представляваща частично обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 24.09.2013г. до окончателното й изплащане.
С протоколно определение на съда гражданският иск бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като ощетеното юридическо
лице бе конституирано като граждански ищец. В съдебното заседание за изслушване
на съдебните прения повереникът на ощетеното ЮЛ не се явява и не взема
становище относно предявения граждански иск.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
В началото на 2013г. подс.М.Н. от гр.София се запознал с подс.Е.Г.
по повод негови посещения в хотелския комплекс „В.“, находящ
се в околностите на гр.Пазарджик, където последната работела. Фирма „В.”, освен
предоставянето на услуги в хотелския комплекс, имала и друга дейност свързана с
производство на миещи препарати за бита. Подс.Г.
работила в производството от около петнадесет години преди инкриминирания
период, като последно изпълнявала функции на организатор на това производство.
След запознанството им подс.Н. разбрал, че подс.Г. била веща в производствената дейност, като имала
познания и контакти с производителите на необходимите суровини и материали. По
този повод й споделил, че той също желае да започне производство на такива
препарати чрез своя фирма, като предложил на Г. да започне да работи за него, а
тя приела.
Спрели се на производството
на продукти за измиване на домакински съдове. Търговската дейност предстояло да
се осъществява чрез фирмата на подс.Н. - „Р.” ЕООД, ЕИК *********.
Първоначално тя била регистрирана на 05.04.2011г., като дружество с ограничена
отговорност от подс.М.Н. и Т. Е.лиянов
Й.ЕГН **********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. Люлин №
716, вх.А, ет.6, ап. 22. В последствие Т.
Й.прехвърлил дружествените си дялове на съдружника си М.Н., който станал
едноличен собственик на капитала и управител, като променил седалището на
дружеството в гр.Пазарджик, ул. „Рила” № 62, ет.2, ап.4.
Доколкото
дружеството не притежавало наложена на пазара търговска марка, под която да се
продава продукта, подсъдимите Н. и Г. решили да имитират продукт на марка с
доказана положителна репутация сред потребителите, което да им гарантира
сигурен пазар на стоката.
Подс.Г., придружавана от св.Д.П.,
посетила фирма „К.“ ЕООД в гр.Пловдив, представлявана от св.И.Б., която
произвеждала изделия от пластмаса. Сред асортимента на тази фирма имало два
вида бели бутилки с червени капачки с обем съответно 500 милилитра и 1000
милилитра, които били сходни с бутилките на препаратите за измиване на съдове
от марката „FAIRY“ /”Феъри”/ на фирмата „П.” /The Procter & Gamble Companiy/ със седалище ***. В изпълнение на горепосоченото намерение
на двамата подсъдими, подс.Г. избрала миещият продукт
произвеждан от „Р.” да бъде бутилиран именно в тези бутилки, върху които да се поставят
етикети на горепосочената марка, макар и без съгласието маркопритежателя
„П.”.
През
м. април 2013г. дружеството на подс.Н. наело едно
хале с площ около 300 кв.м., находящо се в стопанския
двор на ул. „Мильо войвода“ №10 в гр.Пазарджик, собственост на фирма „Е.“ ЕООД-Пазарджик,
представлявано от св.З.П.. Халето било оборудвано с 2 бр. бутилиращи машини и
два компресора за сгъстен въздух. Подс.Н. поискал от
св.П. да му осигури още машина за етикиране и мастилено-струен принтер за
отпечатване срока на годност върху бутилките с препарат. Последната, чрез
фирмата си, взела за ползване със срок за изпитване и евентуално закупуване
такъв принтер от „Б.“ ООД-гр.София и го предоставила на наемателя. До 03.06.2013г. дейността на „Р.”
се
осъществявала в това хале, след което подс.Н., като
управител на дружеството си, наел от същия наемодател по-голямо хале с площ 800
кв.м. в същия стопански двор и дейността била преместена в него.
Двамата подсъдими разпределили функциите си в дейността на
дружеството. Подс.М.Н. осигурявал финансирането на
производството и снабдяването с химическата субстанция – течен препарат за
измиване на съдове, която да бъде бутилирана. За целта през м. май 2013г. той
се свързал със св.Д.К. – едноличен собственик на капитала на „Х.“ ЕООД-гр.Ямбол,
и поискал от него да го снабдява с препарат. Подс.Н.
поискал също така произведеният от дружеството на св.К. препарат да бъде със
сравнително ниска цена, при което последният го уверил, че това може да стане,
когато при производството се намали концентрацията на активната измиваща
химическа съставка, което горният приел. Двамата се уговорили произведената от
дружеството на К. стока да бъде поставяна в бидони, осигурени от подс.Н., с обем от по 1 куб.м., в цеха на производителя в
гр.София, кв. „Захарна фабрика“, а след това от там Н. да я транспортирал до цеха
на дружеството си в гр.Пазарджик. В периода от м. май 2013 г. до м. септември 2013
г. по този начин били извършени множество доставки на препарат. За всички тях
дружеството на св.К. съставило фактури, приобщени като писмени доказателства по
делото и находящи се в том ІV. Според въпросните
фактури, през горепосочения период подс.М.Н. закупил
от името на „Р.” ЕООД общо 141 тона препарат за измиване на
съдове. Плащанията на стоката се извършвали от подс.М.Н.
в брой при нейното взимане от производителя. Той подписвал и фактурите за
отделните доставки. Една част от закупения на едро препарат послужила за
производството на имитирания продукт с марката „FAIRY“.
Друга част била препродадена от „Р.” ЕООД
небутилирана, което се установява от първичните счетоводни документи на
дружеството, а трета част от препарата била бутилирана в разфасовки от 1,5
литра и 5 литра с марка на миещия продукт „Вери“, който също бил продаван на
клиенти на дружеството.
Задачите
на подс.Е.Г. били свързани с организацията на
производството – намирането и наемането на цех, наемането на работници и
ръководене на работата им, снабдяването с необходимите бутилки и кашони за
бутилирането и опаковането на продукта.
По
неустановен начин подсъдимите са снабдили и с етикети за продукт с марка „FAIRY“, които били поставяни
върху шишетата.
Както
вече бе споменато и по-горе, за да осигури бутилките, през м. май, 2013г. подс.Е.Г., придружавана от св.Д.П. /бивш работодател на Г.
във фирма „В.”/, посетила фабриката на „К.“ ЕООД в гр.Пловдив и се срещнала със
св.И.Б. – син на управителя на дружеството Ю.Б., когото познавала от предишната
си работа. Харесала изложените в шоурума на
дружеството два вида бели бутилки с червени капачки с обем съответно 500
милилитра и 1000 милилитра, които били сходни с бутилките на препаратите за
измиване на съдове от марката „FAIRY“ /”Феъри”/ на фирмата „П.” /The Procter & Gamble Companiy/. Понеже именно тези
бутилки удовлетворявали намерението на подсъдимите да произвеждат и продават
имитиран миещ продукт с посочената марка, подс.Г.
поискала от св.Б. да произведе и достави на „Р.” количества от точно тези два
вида бутилки. В периода от
21.05.2013г. до 23.09.2013г. подс.Г. поръчала и
закупила от името на „Р.” множество бутилки от вида на горепосочените. Сделките
били осъществени и фактурирани съобразно фактурите приложени в том ІІІ от ДП:
Фактура № 2122/21.05.2013г. за полиетиленови чували
и 50 000 бр. флакони от 0,500 /веро/ комплект с
капачка, на обща стойност 13 822,20лв.;
Фактура № 2170/14.06.2013г. за полиетиленови чували
и 50 000 бр. флакони от 0,500 /веро/ комплект с
капачка, на обща стойност 13 822,20лв.;
Фактура № 2214/28.06.2013г. за транспорт и
50 000 бр. флакони от 0,500 /веро/ комплект с
капачка, на обща стойност 14 016,00лв.;
Фактура № 2240/09.07.2013г. за полиетиленови чували
и 7 000 бр. флакони от 0,500 /веро/ комплект с
капачка, на обща стойност 1935,23 лв.;
Фактура № 2303/19.08.2013г. за полиетиленови чували
и 20 000 бр. флакони от 1л. /веро/ комплект с
капачка, на обща стойност 4108,80лв., като част от флаконите са платени
авансово с фактура № 2293/14.08.2013г. – 2500,00 лв.;
Фактура № 2309/21.08.2013г. за полиетиленови чували
и 76 000 бр. флакони от 0,500 /веро/ комплект с
капачка, на обща стойност 736,14лв., като част от флаконите са платени авансово
с фактура № 2280/07.08.2013г. – 20 000,00 лв.;
Фактура № 2367/23.09.2013г. за полиетиленови чували
и 30 000 бр. флакони от 1л. /веро/ комплект с
капачка, на обща стойност 9 913,19лв.
Общо
за посочения период били закупени и доставени в базата на „Р.“ ЕООД в
гр.Пазарджик 233 000 /двеста тридесет и три хиляди/ бутилки с вместимост
500 милилитра и 50 000 /петдесет хиляди/ бутилки с вместимост 1000мл. За
транспорта на същите били използвани услугите на дружеството „Х.“ ЕООД-гр.Пловдив
с управител св.П. Абаджиев. Всички бутилки били превозвани от производствената
база на „К.“ до производствената база на „Р.“ гр.Пазарджик. В някои от
товарителниците фигурирало името на подс.Е.Г. като
човек за контакт с получателя на стоката.
Освен
за бутилките на фирма „К.“ ЕООД, подс.Г. знаела как
да се снабди с клише /шаблон за отпечатване/ с надпис „FAIRY“, който да се постави върху
транспортните опаковки от велпапе или т. нар. кашони, в които се подреждали
вече напълнените и етикирани бутилки с препарат за съдове. През м. май 2013г. тя
отишла в производствената база на фирмата на св.Н.Х. ***. Там поискала от свидетеля да произведе два вида
опаковки от велпапе /кашони/, както и да бъде изработено клише с надпис на
марката „FAIRY“, с
помощта на което тази марка да се отпечатва върху кашоните. Св.Х. приел
поръчката, като изработил кашоните с
искания върху тях надпис. Кашоните били фактурирани на името на „Р.“ ЕООД с
няколко фактури приложени в том. ІІІ, лист 87-92 от ДП, издадени в периода
29.05.2013г. – 09.10.2013г. Стоката била вдигната на няколко пъти с транспорт
на купувача.
В периода от 21.05.2013г. до 24.09.2013г. двамата подсъдими
вложили част от гореописаните суровини и материали в производството на препарат
за измиване на съдове, който имитирал продуктите с марка „FAIRY“ на фирмата „П.”. Самото
производство включвало бутилирането на част от миещия препарат закупен от „Х.“
ЕООД в част от двата вида пластмасови бутилки, закупени от „К.“ ЕООД,
облепването на част от всички закупени бутилки с етикети като на оригиналния
продукт и пакетирането им в кашоните с надпис „FAIRY“. Това ставало в наетите помещения
от фирма „Е.“ ЕООД в стопанския двор на **** в гр.Пазарджик. За целта подс.Е.Г. наела няколко работници, сред които свидетелите М.Д.,
В.Л. и Т.П., които извършвали фактическото пълнене на бутилките, лепене
етикетите и пакетиране на готовия продукт. Това вършели срещу уговорено
заплащане, но без трудов договор с дружеството „Р.”.
На 24.09.2013г. в ОД на
МВР-гр.Пазарджик, сектор ПИП, постъпил сигнал за престъпната дейност на двамата
подсъдими. Получената информация сочела на извършвано в момента престъпление по
чл.172б, ал.1 от НК, поради което веднага бил сформиран екип, воден от
разследващ полицай, който при условията на неотложност по смисъла на чл.161,
ал.2 от НПК предприел действия по претърсване и изземване в производствените
помещения наети от „Р.“ ЕООД. При пристигането им във въпросното помещение,
полицейските служители заварили там подс.Е.Г., св.В.Л.,
св.М.Д. и св.Т.П.. Подс. М.Н. бил уведомен по
телефона от подс.Г. и след около два часа пристигнал.
Пред полицейския служител – св. В.Д., подс.Н. не
отрекъл, че знае какви препарати се произвеждат в помещението. Казал, че
произвеждали продукти с марка „FAIRY“
по силата на сключен договор за изработка с румънска фирма, но до приключване
на претърсването не представил какъвто и да е договор, като не можел да посочи
дори името на румънската фирма. Отделно от това не представил никакви други
документи, които да удостоверяват съгласието на
„П.”, като притежател на изключителното право, за използване на марката
„FAIRY“ от „Р.”
ЕООД.
Едва
след започването на наказателно преследване, в досъдебната фаза на процеса, подс.Н. представил договор за изработка от 09.09.2013г. с възложител „Р.” ООД - Румъния, представлявано
от св.Ю. Д. А. и изпълнител „Р.” ООД, с предмет на договора производство на
течен препарат за миене на съдове с марка „FAIRY“, с материали на възложителя, както и приемо-предавателен протокол към него от
20.09.2013 година /том І, лист 69-74 от ДП/. В последствие се установило, че
този договор и приемо-предавателен протокол са неистински документи, тъй като
посоченият в договора и протокола представител на румънската фирма – св.Ю. Д. А.
въобще не знаел за тяхното съществуване, нито ги бил подписвал. Той нямал и
участие в посочената румънска фирма. Установено било, че фирма с гореспоменатото
име съществувала в Румъния, но предметът й на дейност бил свързан с рибовъдство.
При извършеното на
24.09.2013г. претърсване в производственото помещение на „Р.“ били намерени и иззети 6 110 бр. пълни
бутилки от 500 милилитра и 2045 бр. пълни бутилки от 1000 милилитра, върху
които имало етикети с надпис „FAIRY“,
подредени в кашони със същия надпис. Отделно били открити и иззети 50 броя
полиетиленови чували с празни бутилки от 500 и 1000 милилитра с налепени върху
тях етикети с надпис „FAIRY“,
3200 бр. празни кашони със същия надпис, както и 6 бр. еднотонни бидони,
съдържащи общо 5200 литра течен препарат, етикетираща и пълначна машини и
лазерен принтер за датиране. В последствие,
с протокол за оглед на веществени доказателства от 30.04.2014г., празните
бутилки в иззетите 50 полиетиленови чувала били разделени в зависимост от обема
им и изброени. Установило се, че са 7500 бр. от 500 милилитра и 1500 бр. по
1000 милилитра.
По повод на всичко това било отпочнато
настоящото наказателно производство.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
и маркова експертиза от патентен специалист и представител по индустриална
собственост при Патентното ведомство на Република България, което съдът цени
като компетентно и безпристрастно изготвено се установява следното:
На територията на България действат 29
марки, съдържащи фигуративни и словни елементи, които се откриват върху стоките
на „Р.“ ЕООД и които са регистрирани за стоки в идентични или сходни класове по
Ницката класификация на стоките и услугите за целите
на регистрацията на марките. Експертизата е посочила само тези от тях, които са
идентични или много сходни с откритите върху стоките, иззети като веществени
доказателства по делото, а именно:
фигуративна марка СТМ 11617149/11.07.2013г.,
регистрирана за стоки от клас 3 (в т.ч.
препарати за миене на съдове), притежание на „П.”, която има срок на действие
до 01.03.2023г.;
комбинирана
марка СТМ 11837961/2013г. FAIRY, регистрирана за стоки от клас 3(в т.ч.
препарати за миене на съдове), притежание на „П.”, която има срок на действие
до 23.05.2023г.;
комбинирана марка СТМ 11837929/2013г. FAIRY,
регистрирана за стоки от клас 3 (в т.ч. препарати за миене на съдове),
притежание на „П.”, която има срок на действие до 23.05.2023г.;
словна марка СТМ 4789186/2005г. FAIRY, регистрирана за
стоки от класове 6, 16 и 21 (пластмасови кутии за храна, стоки от пластмаса),
притежание на „П.”, която има срок на действие до 16.12.2015г.;
словна марка СТМ 230714/1996г. FAIRY, регистрирана за
стоки от класове 3 (в т.ч. препарати за почистване, сапун) и 21 (гъби, четки за
почистващи цели), притежание на „П.”, която има срок на действие до
16.04.2016г.;
словна марка СТМ 4761904/2005г. FAIRY, регистрирана за
стоки от класовете 3 (в т.ч. препарати за почистване) и 5, притежание на „П.”,
която има срок на действие до 05.12.2015г.;;
словна марка СТМ 9774341/2011г. P&G WORLDWIDE
PARTNER, регистрирана за стоки и услуги от класове 3 (в т.ч. препарати за
почистване), 5, 7, 8, 9, 11, 16, 21, 29, 30, 31 и 35, притежание на „П.”, която
има срок на действие до 01.03.2021г.;;
комбинирана марка СТМ 2856466/2002г. P&G
Professional, регистрирана за стоки и услуги от класове 3 (в т.ч. миещи
препарати), 9, 16, 35, 37, 40 и 41, притежание на „П.”, която има срок на
действие до 17.09.2022г.;;
словна марка ТМ 7983/1971г. FAIRY, регистрирана за
стоки от клас 3 (в т.ч. почистващи и полиращи средства, произведения за миене
на съдове), притежание на „П.”, която има срок на действие до 08.05.2021г.;
Според заключението на вещото, лице
веществените доказателства – пластмасови бутилки от двата вида със и без
етикети, на външен вид са сходни на фигуративна СТМ 11617149/11.07.2013г.,
регистрирана за стоки от клас 3 (в т.ч. препарати за миене на съдове).
Сходството е от висока степен, тъй като посочената търговска марка представлява
графично изображение на същата бутилка, гледана отпред. Марката е регистрирана
като черно-бяла, което означава, че закрилата се разпространява върху всички
цветови комбинации, в т.ч. и върху бяла бутилка с червена капачка.
Идентичността на стоките от клас 3 (миещи препарати) и високата степен на
сходство между регистрираната марка и процесните опаковки на стоката
(пластмасови бутилки), обуславят реална възможност от объркване на
потребителите по отношение на произхода на процесните стоки (препарат за
съдове).
Знакът „FAIRY“, разположен централно
върху предните етикети на иззетите бутилки и стоки, е идентичен на търговските
марки: СТМ 11837961, СТМ 230714, СТМ
4761904 и ТМ 7983 и изключително сходен на СТМ 11837929, регистрирани за стоки
от клас 3 (в т.ч. препарати за миене на домакински съдове). /Според Тълкувателно
решение №1 от 31.05.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСНК, при несъществени различия
между знака и марката, какъвто е настоящия случай по отношение на СТМ 11837929,
е налице идентичност, а не сходство между тях./
Знакът „P & G“, поставен върху
предните етикети на иззетите бутилки е сходен на марките СТМ 2856466 и СТМ
9774341, регистрирана за стоки от клас 3 (в т.ч. препарати за почистване и
миещи препарати). Високата степен на сходство на знаците и идентичността на
стоките от клас 3 обуславят възможността за объркване на потребителите по отношение
произхода на стоките.
Знакът „FAIRY“, поставен върху
иззетите празни бутилки, е идентичен на СТМ 4789186, регистрирана за стоки от
клас 21 (в т.ч. пластмасови кутии за храна и стоки от пластмаса). Стоката
пластмасова бутилка (опаковка) е сходна на стоката пластмасови кутии за храна и
се обхваща от обобщената група стоки от пластмаса в клас 21. Идентичността на
знаците и идентичността/сходството на стоките обуславя възможността за
объркване потребителите по отношение произхода на пластмасовите бутилки, дори и
те да са празни, т.е. да се предлагат като опаковка.
Освен по отношение на гореизброените
обекти на индустриална собственост, вещото лице е дало заключение, че
цялостното впечатление, което създават иззетите по делото пластмасови бутилки не
се различава от цялостното впечатление, което създава действащия на територията
на Европейския съюз международен промишлен дизайн за опаковка DM
75792-35/2011г., регистриран за бутилки, който е притежание на „П.“ и има срок
на действие до 06.04.2016г. Това се дължи на сходния контур, сходния пластичен
елемент и идентичната на цвят и форма капачка.
Обхватът на правна закрила на регистрирания дизайн се
разпростира върху всеки дизайн, който не създава различно цялостно впечатление.
Поради това вещото лице е заключило, че дизайнът на иззетите бутилки попада в
обхвата на закрила на регистрирания дизайн
DM 75792-35/2011г.
В досъдебната на процеса е назначена
експертиза за определяне размера на имуществените вреди, причинени на маркопритежателя и притежателя на промишления дизайн, чрез
използването на горепосочените марки и промишлен дизайн без неговото съгласие,
която по разпореждане на съда бе допълнена, изслушана и приета в съдебната фаза
на процеса. Според заключението на вещото лице Р. Анастасов, в периода 21.05.2013г. -
24.09.2013г. равностойността на една
бутилка препарат за съдове от 500 милилитра
е била 2,15 лв., а на препарата в бутилка от 1000 милилитра – 4,01лв. Съдът
не кредитира заключението на вещото лице по тази експертиза, т.к. намери, че
същото е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Това е така,
защото нито в заключението в ДП, нито в допълнението към него представено в
съдебната фаза, вещото лице успя да посочи методиката, по която е работило и
надеждни източници, които е ползвало, за да определи цената на всяка една
бутилка от горепосочените и то в съответствие с правилата на чл.76б, ал.1, т.2
от ЗМГО и чл.57б ал.1, т.2 от ЗДП, посредством равностойността по цени на
дребно на правомерно произведени стоки, идентични със стоките, иззети като
веществени доказателства, което пък да е в изпълнение на указанията, дадени с ТР
№1 от 31.05.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСНК на ВКС. Вещото лице посочи само,
че е формирало цените на база проверени цени на миещ препарат „FAIRY“ обявени в
интернет пространството и в търговската мрежа, но не стана ясно кои електронни
интернет сайтове, респ. кои търговски цени и на кои търговци са ползвани като
източник на информация, а от там е неясно колко са обективни посочените в тях
цени за съответния продукт. Нещо повече, в с.з. на 04.07.2016г. вещото лице
посочи, че справката която правила в интернет била за цени на продукта,
актуални за момента на провеждане на разпита на вещото лице, а не за
инкриминирания период от преди три години, като било възможно да има разлика в
цените, но тя би била неголяма, а в стотинки, което е абсолютно недопустим
оценъчен подход при изчисляването на имуществени вреди в наказателния процес.
По всички тези съображения съдът не кредитира заключението на горекоментираната оценъчна експертиза.
От заключението на назначената в
съдебната фаза на процеса съдебноикономическа
експертиза, която бе назначена като повторна спрямо посочената по-горе оценъчна
експертиза, което съдът цени като
компетентно и безпристрастно изготвено се установява следното:
След
извършена проверка в интернет сайтове и магазинната мрежа вещото лице е
установило следните цени на предлаганите миещи препарати с марка „FAYRI”:
N по ред
|
Продавач
|
Количество в 1 бр./лт
|
Цена за 1бр
|
Цена за 0.001лт
|
1
|
Онлайн магазин
|
1.000
|
3.60
|
0.00360
|
2
|
Перилни препарати ком
|
1.000
|
3.95
|
0.00395
|
3
|
Pesteliv.com
|
1.000
|
3.42
|
0.00342
|
4
|
Pesteliv.com
|
0.500
|
2.51
|
0.00502
|
5
|
Магазин Космос
|
0.500
|
1.89
|
0.00378
|
6
|
Билла
|
0.500
|
2.09
|
0.00418
|
7
|
Магазин Висия
|
1.000
|
3.30
|
0.00330
|
8
|
Магазин Висия
|
0.500
|
1.80
|
0.00360
|
9
|
Метро
|
1.350
|
3.79
|
0.00281
|
10
|
Метро
|
0.430
|
1.79
|
0.00416
|
11
|
Т Маркет
|
0.700
|
3.49
|
0.00499
|
12
|
Т Маркет
|
0.430
|
1.79
|
0.00416
|
13
|
24 FOOD.COM
|
0.500
|
1.79
|
0.00358
|
|
Средна цена за 0.001 лт
|
|
|
0.00389
|
Цената на 1 бр. бутилка са разделени на
количеството, при което е установена средната цена за 0.001 лт
препарат в размер на 0.00389 лв.
Средната цена за 1 бутилка с вместимост
0.500 лт е 1.95 лв.
Средната цена за 1 бутила
с вместимост 1.00 лт е 3.89 лв.
Средната цена за 6 110 бр. бутилки с
вместимост 500 млт е 11 914.50 лв.
Средната цена за 2 045 бр. бутилки с
вместимост 1 000 млт е 7 955.05 лв.
За периода от месец май 2013 г. до месец септември
2013 г. „Р.” ЕООД е закупил от „Химкомерс 2009” ЕООД
следните количества препарат за измиване на съдове, съгласно съставените
фактури :
N по ред
|
Фактура номер и дата
|
Вид продукт
|
Количество / тона
|
Стойност с ДДС
|
1
|
**********/30.05.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3150.00
|
2
|
**********/04.06.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3150.00
|
3
|
**********/13.06.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3150.00
|
4
|
**********/20.06.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3150.00
|
5
|
**********/21.06.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3150.00
|
6
|
**********/29.06.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
6.0
|
2584.80
|
7
|
**********/29.06.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3015.60
|
8
|
**********/09.07.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3015.60
|
9
|
**********/09.07.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3015.60
|
10
|
**********/22.07.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
4.0
|
2011.20
|
11
|
**********/22.07.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
6.0
|
3016.80
|
12
|
**********/22.07.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3519.60
|
13
|
**********/31.07.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3519.60
|
14
|
**********/19.08.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3519.60
|
15
|
**********/19.08.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
4.0
|
2011.20
|
16
|
**********/19.08.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3519.60
|
17
|
**********/30.08.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3519.60
|
18
|
**********/12.09.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
6.0
|
3016.80
|
19
|
**********/18.09.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
2.0
|
1005.60
|
20
|
**********/18.09.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
2.0
|
1005.60
|
21
|
**********/18.09.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3519.60
|
22
|
**********/24.09.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
7.0
|
3519.60
|
23
|
**********/26.09.2013
|
Препарат за измиване
на съдове
|
2.0
|
1005.60
|
24
|
**********/26.09.2013
|
Прапарат за измиване
на съдове
|
4.0
|
2011.20
|
|
ОБЩО
|
|
141.0
|
67102.80
|
Общо закупено количество прeпарат за измиване на
съдове за периода месец май 2013 г. – септември 2013 г. 141 тона
или 141 000 кг.
Закупените препарати, описани в т.2 от констативно-съобразителната част от „Р.”
ЕООД са в тонове, а са бутилирани в бутилки с вместимост от 500 мл и 1000 мл.
Освен това тежината на различните течни
продукти се влияе от тяхната плътност.
Поради това за превръщането на
закупените стоки от тон в литри е извършено премерване на 1 бутилка препарат FAYRI с вместимост от 0.450 л, при което е установено, че
същата е с тежина 450 гр. или 0.001 л е равен на 1 гр.
По този
начин са превърнати 141.00 тона /141 000 кг/ закупен препарат в
141 000 литра.
233 000 броя бутилки с вместимост от 500 мл са 116 500 лт , а 50 000 броя
бутилки с вместимост от 1000 мл са 50 000 лт.
Общо – 166 500 лт.
В
233 000 броя бутилки с вместимост 500 мл и 50 000 бутилки с
вместимост 1 000 мл биха се побрали 166 500 лт
от закупения препарат.
Закупеният препарат от 141 000 лт може да бъде побран в 233 000 броя
бутилки с вместимост от 500 мл и 50 000 бр. бутилки с вместимост
1 000 мл.
В приложените по делото документи са представени следните
инвойс фактури :
- фактури издадени на „EVRO STOC SRL” Румъния
Ф-ра N и
дата количество ед.цена стойност в евро
N 1/7.08.2013 г.
6 т 201.960 1 211.76
N 2/26.08.2013
г. 8 т 201.960 1 615.68
N 3/26.08.2013
г. 2 т 201.960 403.92
20 000 бр 0.148 2 960.00
-
фактури издадени
на „IMPORT EXPORT TOP ALI TZENAL”
- Гърция :
Ф-ра N и дата количество ед.цена стойност в евро
N 9/11.07.2013 г.
29 0.10 2.89
285 0.151 43.10
48 000 0.148 7 117.18
N 10/19.07.2013 г. 23 т 201.960 4 645.09
2 000 0.148 2 965.49
17.237 kg 2.05 35.34
N 11/25.07.2013 г. 39 000 0.148
5 772.00
4 088 0.420
1 716.96
В приложените към делото Дневници за продажби и
Справки декларации по ЗДДС на дружеството, са декларирани следните фактури за
извършени вътреобщностни доставки :
----------------------------------------------------------------------------------------------
Фактура N и дата
фирма стойност в лв Вид продукция
3/24.06.2013 г „Импорт Експорт Топ” 9 875.01 препарат за съдове
Али Ценал”
4/27.06.2013 г - // - 14 578.82 бутилки с капачки
9/11.07.2013 г - // - 14 009.96 комплект бутилки
10/19.07.2013 г - // - 14 954.12 фолио,комплект бутилки
11/25.07.2011 г - // - 14 647.13 комплект бутилки и
капачки
1/7.08.2013 г „Еуро сток СРЛ”
2 370.00 миещ
препарат
2/16.08.2013 г „Еуро сток СРЛ”
3 160.00 миещ
препарат
3/26.08.2013 г „Еуро сток СРЛ”
6 579.25 миещ
препарат
17/12.09.2013 г „Еуро сток СРЛ”
3 852.83 напитка на прах Орео
18/12.09.2013 г „Еуро сток СРЛ”
3 999.28 миещ
препарат
27/29.10.2013 г „Еуро сток СРЛ”
16 197.09 препарат за
миене
28/21.11.2013 г „Еуро сток СРЛ”
12 047.91
продукция
29/25.11.2013 г „Еуро сток СРЛ”
2 534.11
продукция
30/26.11.2013 г ‘Еуро сток СРЛ”
9 490.67
продукция
31/28.11.2013 г „Еуро сток СРЛ”
10 224.10
продукция
32/17.12.2013 г - // - 4 664.65 продукция
33/14.12.2013 г - // - 3 800.96 продукция
34/19.12.2013 г - // - 14 394.91 продукция
36/23.01.2014 г - // - 2 291.47 продукция
35/13.01.2014 - // - 6 219.54 продукция
37/25.01.2014 г - // - 2 591.45 продукция
38/28.01.2014 г - // - 7 197.44 продукция
43/21.02.2014 г - // - 4 830.12 продукция
44/28.02.2014 г - // - 4 830.12 продукция
46/7.03.2014 г - // - 5 611.95 продукция
47/10.03.2014 г - // - 9 631.44 продукция
51/17.04.2014 г - // - 9 631.44 продукция
52/18.04.2014 г - // - 5 544.00 продукция
Към Дневниците за продажби са приложени VIES декларации в които е описан периода за който се
отнасят и общата стойност на извършения ВОД.
В описаните по-горе инвойс
фактури, дневници за продажби, справките декларации по ЗДДС и VIES декларации не е описано с какви препарати са извършили
ВОД за Румъния и Гърция в 5-литрови, в
1.5-литрови и 1-тонни разфасовки.
Както вече се посочи, съдът кредитира
изцяло заключението на тази експертиза, изготвена от вещото лице Л.Ц., т.к. го
намери за компетентно, обосновано, а в частта за определянето на цената на
всяка една от бутилките с вместимост 0.5 литра и 1 литър, етикетирани с етикети
на марката „FAYRI”, то е съобразено с правилата на чл.76б, ал.1, т.2 от ЗМГО и
чл.57б ал.1, т.2 от ЗДП, т.е. определянето на равностойността на продукта по
цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични със стоките, иззети
като веществени доказателства, както и с указанията, дадени с ТР №1 от
31.05.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСНК на ВКС.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията
на свидетелите А.Т., М.Д. /дадени в
съдебно заседание и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК/, З.П. /дадени
в съдебно заседание и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК/, А.Г., И.Б.,
В.Д., Д.К. /дадени в съдебно заседание и тези от ДП,
прочетени по реда на чл.281 от НПК/, Н.Х. /дадени в съдебно заседание и тези от
ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК/, В.Л. /дадени в съдебно заседание и
тези от ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК/, Н.Г. /дадени в съдебно
заседание и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК/, Ю.А., частично от
обясненията на подс. Е.Г. и показанията на свидетелите
С.В., Я.Т., О.Г., П.М., А.Ц., П. Абаджиев, Г.Р., както от заключенията на съдебно-техническата и маркова
експертиза и съдебноикономическата експертиза, а също
от писмените и веществени доказателства, приобщени по делото.
Съдът кредитира събраните
гласните доказателства посредством разпита на първата група свидетели - А.Т., М.Д., З.П., А.Г., И.Б., В.Д., Д.К., Н.Х., В.Л., Н.Г. и Ю.А., ги намери за обективни и
достоверни, депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица, а и защото
техните показания кореспондират напълно помежду си и със заключенията на
съдебно-техническата и маркова експертиза, съдебноикономическата
експертиза, а също с веществените и по-голямата част от писмените
доказателства, които преценени поотделно и съвкупно очертават по безспорен
начин гореописаната фактическа обстановка.
Тук е мястото да се посочи,
че показанията на свидетелите П.М. и Г.Р. не заслужават обсъждане, т.к. те са
абсолютно неотносими към предмета на настоящото дело.
Не заслужават задълбочено обсъждане и показанията на свидетелите С.В., Я.Т. и О.
Гиозумпаши, т.к. и те не са особено относими. Обобощено казано от техните показания става ясно, че
дружеството на подс.Н. е произвеждало и друг миещ
продукт – веро с марката „Вери”, което обаче не е било предмет на
разследване в настоящото производство, т.к. тази марка не е била защитена по
реда на ЗМГО. Също не заслужават обсъждане и показанията на св.А.Ц. – управител
на дружеството „Х.” ООД, който изяснява без подробности само това, че
управляваното от него дружество е доставяла на едро миещ препарат на
дружеството на подс.Н.. Не следва да се обсъждат с
подробности и показанията на св.П. Абаджиев, т.к. от тях става ясно, че
неговото дружество е транспортирало празните бутилки закупени от „К.” ООД до
цеха на „Р.” ЕООД в гр.Пазарджик, по който въпрос спор по делото няма.
Показанията на св.А.Т.
/съдружник в дружеството „Т. енд Т.” ООД – юридически представител на
територията на България на маркопритежателя „П.”/ са
от съществено значение относно това, че в нашата държава няма нито едно
физическо или юридическо лице, което има право да произвежда миещ продукт с
марката „Fairy” и то
със съгласието на маркопритежателя. Тя бе категорична
и за това, че посредством своите съдружници в „Т. енд
Т.”, които са румънски граждани е установила, че румънска фирма с наименование
„Р.” /посочена в договора за изработка том І, лист 69-73 от ДП/ действително
съществува като регистрирана в Румъния, но не се представлява от лице с имената
Ю. Д. А. и предметът й на дейност е бил свързан с рибовъдство, а не с
производство и продажба на миещи продукти. Категорична бе и за това, че проба
от миещия продукт открит по време на претърсването и изземването в цеха на „Р.”
е била изпратена за изследване от маркопритежателя „П.”,
като анализът показал, че този продукт е фалшив.
Показанията на
свидетелите М.Д., В.Л. и Т.П. пък имат отношение относно фактът, че те като
работници в цеха на „Р.” са произвеждали миещ продукт, който пълнели в бели
шишета с червени капачки с вместимост 500 мл. и 1000 мл., които облепвали с
етикети с марката „Fairy”
и подреждали в кашони с тази марка, като веднага следва да се вметне, че по
тези факти спор по делото няма. Техните показания имат значение и относно това,
че производството на процесния продукт е било организирано от двамата
подсъдими, както и че техен пряк ръководител е било подс.Е.Г..
Това категорично изясняват свидетелите Д. и Л.. Св.Т.П. сочи, че подс.Г. е била само обикновен работник в цеха като него, но
на тези негови твърдения съдът не даде вяра, защото те се опровергават, както
от показанията на Д. и Л., така и от много други свидетелски показания, а и
писмени доказателства, които ще бъдат изтъкнати по-долу. Съдът кредитира изцяло
обаче показанията на св.П., в които сочи, че започнал работа в цеха на „Р.”
около 5-6 месеца преди претърсването и изземването на 24.09.2013 г. и когато
започнал подс.Е.Г. била вече в цеха на работа. В тази
им част показанията на св.П. кореспондират на много други гласни и писмени
доказателства и напълно съвпадат с началото на инкриминирания период, в който
се сочи, че подс.Н. е започнал съвместната си
престъпна дейност с подс.Е.Г., нещо което обаче
последната необосновано отрича.
Показанията на св.А.Г.,
която като счетоводител обслужвала счетоводно дружеството на подс.Н. в инкриминирания период, също имат значение относно
началото на дейността на дружеството – мес. май 2013
година, както и относно това, че в тази дейност пряко била ангажирана и подс.Г., по чиято инициатива и в чийто дом се състояла
първата среща между счетоводителката, подс.Н. и св.Д.П..
Показанията на св.А.Г. имат значение и при преценка относно достоверността на
договора за изработка от 09.09.2013г., на който е
придаден вид, че е сключен между румънската фирма „Р.” и дружеството на подс. Н., както и на приемо-предавателен протокол от
20.09.2013г., на който е придаден вид, че е съставен по повод на договора, като
съображения в тази насока ще се изложат по-долу.
Показанията на св.З.П.,
особено тези от ДП, които бяха приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК и които свидетелят потвърди изцяло, имат съществено значение относно това,
че подс.Г. е
била пряко ангажирана към дейността на „Р.” още към мес.
май 2013г., т.к. именно тя и св.П. са се свързали с П. и наели от нейното
дружество първия по-малък цех, а след това – през. мес.
юни 2013г., и по-голЕ.я такъв. Нейните показания имат
значение и за това, че подс.Г. е плащала наема за
наетите последователно два цеха, което допълнително сочи, че последната не е
била само общ работник в дружеството.
От показанията на св.И.Б.
пък категорично се изясни описаната по-горе фактология относно това кой, кога и
как е избрал именно двата вида шишета от 500мл. и 1000мл., които да бъдат
доставяни от „К.” ООД на „Р.” ЕООД, както и количеството на доставените такива,
като стана също категорично ясно, че още пред мес.
май 2013г. подс.Г. е била заета с дейността на
дружеството на подс.Н. и не е изпълнявала само
функциите на общ работник, т.к. е вземала решение точно кой вид шишета да бъдат
използвани при производството на миещия продукт и какви количества от тях да
бъдат доставени. Показанията на св.Б. са от съществено значение относно факта,
че процесните шишета са били доставяни в България само и единствено на
дружеството на подс.Н. и на нито една друга фирма,
макар че те са били изложени в шоурума на „К.” с общо
около 200 произвеждани от тази фирма артикула и не е имало пречка да бъдат
поръчвани от други търговци или производители. Това е една допълнителна
индиция, че други търговци и
производители не са избирали процесните шишета именно заради идентичността им
със защитения промишлен дизайн на „П.”, но в същото време са били избрани от подс.Геуоргиева именно, защото тя и подс.Н.
са искали да продават имитиран миещ продукт с марката „Fairy” на въпросния маркопритежател.
Показанията на св.Б. са от значение и за факта, че при предявяването на
веществени доказателства той категорично разпозна като вид бутилките от 500мл.
и 1000мл., иззети от цеха на „Р.” на 24.09.2013г., като такива произведени и
доставени именно от „К.” ООД-Пловдив.
От показанията на св.В.Д.
/полицейски служител/ подробно стана ясно как, кога и при какви обстоятелства е
било извършено претърсване и изземване в цеха на дружеството на подс.Н., както и какво е намерено там.Неговите показания са
съществени за това, че в дена на претърсването подс.Н.
е заявил, че произвеждат веро с марката „Fairy” по поръчка на румънска
фирма, но нито е представил някакви документи в тази връзка, нито е могъл да
назове наименованието на тази фирма, което пък има значение пак относно
преценка за достоверността на достоверността на договора за изработка от 09.09.2013г. и приемо-предавателен протокол от 20.09.2013г.
/том І, лист 69-74 от ДП/, за което
отношение ще се вземе по-долу.
От показанията на св.Д.К.
– едноличен собственик на капитала на „Х.” ЕООД пък категорично се изясни
описаният по-горе механизъм, по който подс.Н. е
поръчвал и снабдявал с химическата субстанция, бутилирана в последствие като веро, включително и с марката „Fairy”.
С показанията на св.Н.Х.
пък се изясни, че именно подс.Г. е поискала неговото
дружество „Н.” ООД да произведе опаковъчни карт. за
произвежданото от „Р.” веро, на които да бъде
отпечатана посочената от подсъдимата марка „Fairy”. Изясни се също колко и кога са направени конкретните
поръчки, за което са представени като писмени доказателства и фактури в том
ІІІ, лист 82-92 от ДП.
От показанията на св.Г.
пък стана ясно, че през мес. август 2013г. с него се
свързала подс.Г. и св.З.П., като поискали
представляваната от него фирма „Б.” да предостави принтер за ползване със срок
за изпитване и евентуално закупуване. Като такъв бил представен на дружеството
на З.П. - „Е.”, което пък според показанията на св.П. го предоставило на „Р.”.
От показанията на св.Ю.А.
пък категорично се изясни, че договорът за изработка от 09.09.2013г.
и приемо-предавателен протокол от 20.09.2013г. /том І, лист 69-74 от ДП/ са
неистински документи, т.к. не са подписвани от него и той никога не е представлявал
посочената в тези документи румънска фирма с наименование „Р.”.
Съдът на даде вяра на обясненията на подс.Е.Г. в по-голямата им част, т.к. ги прецени като
вътрешно противоречиви от една страна, опровергани от голяма част от гласните и
писмени доказателства от друга страна, и в този смисъл – недостоверни.
Така например подс.Г.
твърди, че в дружеството на подс.Н. не е имал
ръководни функции, а била само обикновен работник и изпълнявала неговите
нареждания. Както се посочи и по-горе, това категорично се опроверга от
показанията на свидетелите М.Д. и В.Л.. Те бяха категорични, че именно подс.Г. е бил техен пряк ръководител. Св.Д. се изрази буквално: „Е. се изявяваше като
шеф”, „С Е. договарях заплатата”. Също така уточни, че подс.Г.
е нареждала на нейните останали колеги какво да се работи в цеха, а те пък
предавали на нея. Уточни и това, че подс.г. не е
стояла през цялото време в цеха, т.е. не е участвала в производството, а
гледала какво е произведено. В прочетените показания на св.Д. от ДП, първите от
които са от 03.10.2013г., т.е. десет дни след претърсването и изземването, тя
сочи недвусмислено: „Е. отговаряше за цеха”, а във втория си разпит от 16.06.2014г.,
т.е. девет месеца след изземването сочи, че докато е работила в цеха подс.Н. е идвал два пъти, като през другото време подс.Г. е казвал на работниците какво да се върши. В
показанията на св.Л. пък и основно тези от ДП, приобщени като доказателства по
реда на чл.281 от НПК, дадени на
03.10.2013г. - също десет дни след претърсването и изземването, категорично е
посочено че той говорил с подс.Г. и тя го наела на
работа, както и че именно тя е била отговорник в цеха.
По-нататък подс.Г. твърди,
че до 30.08.2013г. била на работа във фирма „В.”, след което почивала в дома си
и отишла официално на работа в цеха на „Р.” едва на 24.09.2013г., т.е. в деня
на претърсването и изземването. Сочи, че преди това ходила в цеха едно два
пъти, но неофициално, а само да го покаже на подс.Н..
Сочи, че преди да отиде на работа официално в цеха само един – два пъти
извършила услуга на подс.Н. като поръчала по телефона
доставка на 50 хиляди бутилки от „К.” ООД.
Това категорично се опроверга първо от показанията на
свидетели Д., Л. и Т.П.. Първите двама сочат, че започнали работа в началото на
мес. септември 2013г. и подс.Г.
също е работила, а според последния той започнал работа около 5-6 месеца преди
претърсването, т.е. през мес. май 2013г. и подс.Г. вече е работила. Опроверга се и от показанията на
св.Б., който посочи, че през мес. май 2013г. подс.Г. лично е била в базата на „К.” ООД и е избрала
процесните бутилки. Опровергава се на следващо място и от показанията на
свидетеля П., която бе категорична че основно подс. Г.
е плащала наема за ползването на цеха от дружеството на подсъдимия. Опроверга
се и от показанията на свидетеля Х., а също и от представените от него фактури
за производство на опаковъчни кашони от неговото дружество – „Н.”ООД за
дружеството на подс. Н.. Видно е от въпросните
фактури, находящи се в том ІІІ, лист 87-92 от ДП, че
първото посещение на подс. Г. за поръчка на
опаковъчни кашони е било на 29.05.2013г. След това е имало по две посещения
през всеки следващ месец и последното е
било на 09.10.2013г. В своите обяснения подс. Г.
сочи, че след 30.08.2013г. подс. Н. й споделил, че
има поръчка за производство на миещ препарат на ишлеме, както и че му били
доставени етикети и кашони за производството от поръчителя в определено
количество, но веднага след това й заявил, че тези кашони няма да стигнал и
поискал тя да намери откъде да се поръчат такива в България. Сочи, че именно по
този повод тя отишла в дружеството „Н.” и поръчала 2000 кашона. Това е
поредната очевидна лъжа, изречена от подс. Г., защото
както се спомена и по-горе, първото й посещение в дружеството е било на
29.05.2013г., за което свидетелства фактурата том ІІІ, лист 92 от ДП. Видно от
фактурите, издадени от дружеството на Х. на л.89-88 от ДП, съответно от
12.08.2013 и от 16.09.2013г., подс. Г. е поръчала
изработка на опаковъчни кашони върху които изрично е била изписана марката „Fairy”. В този ред на
мисли, ако беше вярно заявеното от нея по-горе и ако беше вярно отразеното в приемо-предавателния протокол от 20.09.2013г., а именно, че
на тази дата възложителят по договора за изработка от 09.09.2013г.
– румънската фирма „Р.” ООД, е предоставила на дружеството на подс. Н. материали във връзка с изработката, в това число
течен препарат, флакони, етикети и кашони, то няма как преди тази дата подс. Г. да е била наясно , че кашоните са производството
на процесния перилен препарат няма да стигнат и през всеки един от месеците от
май до октомври да ходи по два пъти в дружеството „Н.” и да поръчва изработката
на такива.
На следващо място подс. Г.
твърди, че чула марката „Fairy” за първи път когато
полицейските служители дошли в цеха на дружеството на подсъдимия, т.е. на
24.09.2013г. Това е поредната неистина, изречена от нея, тъй като както се
посочи и по-горе, във фактурите, издадени от „Н.”ООД от 12.08. и 16.09.2013г.
изрично е отразено че под. Г. е поръчала кашони, върху които да се постави
посредством клише марката Fairy за което
недвусмислено свидетелства и свидетеля Х.. Всичко това бе достатъчно за
настоящия съдебен състав да изключи от док. Съвкупност обясненията на подсъдимата,
с които очевидно тя се стрЕ. да направи внушение, че
не е имала умисъл, че участва в производството на продукт, като се използва
защитен промишлен дизайн и защитени марки.
В подкрепа на обясненията на подс.
Г. показания депозира и свидетеля Д.П.. Съдът намери, че не следва да дава вяра
и на показанията на този свидетел, тъй като прецени че П. е изключително
заинтересована от изхода на делото, първо защото се събраха достатъчно по обем
гласни доказателства относно това, че и тя е била съпричастна към престъплението,
извършено от двамата подсъдими. Доколкото обаче против нея не е било повдигнато
обвинение, то обсъждането на този въпрос по-задълбочено е безпредметно. В
своите показания обобщено казано св.П. сочи, че имала намерение заедно с подс. Н. да развият общ бизнес чрез неговата фирма, като тя
се включила в този бизнес само финансово и неформално, т.е. без да влиза в
съдружие. Сочи, че предоставила на Н. сумата от 15 000 лева, с уговорката
той да й върне след година 20 000 лева. Сочи също така, че от подс. Н. разбрала че някакви румънци поръчали производство
на миещ препарат на ишлеме, но не знаела неговата марка. Твърди, че румънците
донесли етикети и кашони в цеха на дружеството в гр.Пазарджик с цел изработка
на препарата. Твърди, че на място пристигнало лице с името Ю., което говорело
лошо български език. Твърди, че именно тя тогава отворила цеха, за да бъдат
доставени материалите за производството от румънците, след като предварително
се била чула по телефона с под. Н.. Твърди, че именно тогава били доставени
кашони, етикети и бутилки за производството, както и че е имало направен
приемо-предавателен протокол в гр.София непосредствено преди доставката. Тук
отново следва да се напомни, че ако е вярно всичко това, то няма как още през
месец май 2013г. подс.Г. да поръчва от дружеството „Н.”
опаковъчни кашони, като в някои от фактурите подробно цитирани по-горе, а
именно в том І, л.88-89 изрично е посочено че са
поръчани кашони с надпис Fairy. Отделно
от това, ако е вярно заявеното от св.П. то най-логично е било подс. Н. още при претърсването и изземването на процесните
стоки да посочи всички тези обстоятелства, а именно поръчката на миещия препарат
от румънската фирма, наименованието на фирмата и да представи сключения с нея
договор, както и приемо-предавателен протокол. Той обаче не е направил нищо такова като пред полицейският
служител св. Д. е заявил само, че произвеждат препарат по поръчка на румънска
фирма, но не могъл да посочи дори наименованието на фирмата, още по-малко да
представи каквито и да било документи. Всичко това в достатъчна степен
дискредитира достоверността на обясненията на подс. Г.,
показанията на св. Д.П. и обстоятелствата, отразени в договора за изработка от
09.09.2013 и приемо-предавателния протокол от
20.09.2013г.
На следващо място показанията на свидетеля П. са
недостоверни и защото според нея бутилките, които доставило лицето с малко име Ю.
от румънската фирма „Р.”, във връзка с ишлемето, били по-различни от бутилките
които дружеството на подс. Н. купувало от „К.” ООД.
Това се опроверга категорично първо от показанията на свидетеля И.Б., който
както се посочи по-горе при предявяване на веществените доказателства разпозна
категорично иззетите от цеха бутилки с вместимост 500 мл и 1000 мл като
произведени от неговата фирма.
На следващо място но не по значение, съдът не даде
вяра на показанията на св. П., защото те драстично противоречат на показанията,
дадени от нея в ДП, които бяха прочетени по реда на чл.281 от НПК. В шървите си показания от ДП а именно на 21.10.2013г. т.е.
около месец след изземването, св. П. сочи, че познавала фирмата „Р.” от около
месец. Твърди, че през лятото на 2013г е искала да купи препапр
от тази фирма, но се е отказал, а други сделки с нея и отношения не е имала. В
този ред на мисли, ако е вярно всичко, което св. П. каза във фазата на съдебното
следствие е резонно да се постави въпроса защо не е споделила същите обстоятелства
още в първия си разпит непосредствено след разкриване на престъплението. Твърде
е наивно ще се подходи, ако се приеме обяснението на св. Пандевва,
че в първия си разпит не била казала нищо, защото тогава били скарани с подс. Н. и тя му се била ядосала. Освен че е житейски
нелогично , това нейно обяснение звучи и абсурдно, защото колкото и да е била
скарана с подсъдимия Н., не само в негов, но и в неин интерес е било да посочи,
че те произвеждат процесния препарат по договор за изработка, в случай разбира
се че това е било вярно, за което обаче съдът изложи своите резерви. Вярно е че
във втория си разпит от досъдебната фаза проведен на 15.09.2014г., т.е. около
година след претърсването и изземването, св. П. започва да разказва обстоятелства,
част от които разказа и пред настоящия съдебен състав. Действително тогава за
пръв път тя казва, че била неформален съдружник на подс.
Н., като му дала 15000 лева за развиване на бизнес и той следвало да й върне
20000 лева след година. Твърди, че тогава подс. Н. й
споделил, че има договор с румънска фирма за производство на миещ препарат на
ишлеме, но изрично заявява, че не я запознал с подробности по договора. В този
втори разпит П. изрично заява, че не познава лице с
имена Ю.А.. Сочи, че не знае кой е водил счетоводството на дружеството на Н.,
както и че не знае дали е имало договор между „Р.” и „Р.”. Сочи също така, че
не знае откъде бил доставен препаратът за съдове, който бутилирали в цеха. Всички
тези драстични противоречия в показанията на св. П. бяха достатъчни съдът да
прецени същата като изключително необективна и недостоверна, а от там и да не й
повярва.
Съдът не даде вяра на обстоятелствата, отразени в
договора за изработка от 09.09.2013г и приемо-предавателния протокол от 20.09.2013г., находящи се в том І, л.69-74 от ДП, тъй като категорично се
установи , че тези два документа са неистински и са съставени единствено за
нуждите на настоящото наказателно производство с цел оневиняване на подсъдимите.
С тези документи по линията на защитата се прави внушение, че поведението на
подсъдимите не осъществява от субективна страна вмененото им престъпление. От
показанията на св. Ю.А., които съдът кредитира изцяло като обективни и достоверни,
категорично се изясни, че той никога не е представлявал румънската фирма „Р.” и не е подписвал като представител на същата
посочените по-горе договор и протокол. За факта, че тези два документа не са
съществували към момента на разкриване на престъплението, а са съставени постфактум за нуждите на процеса, съдът изходи и от
следните обстоятелства: на 24.09.2013г. за времето от 18:10 до 18:50ч се
извършва претърсване и изземване в цеха на дружеството на подс.
Н. за което е съставен и съответния протокол л.34-35, том І от ДП. В този
протокол подробно са описани иззетите по настоящото дело веществени
доказателства. Очевидно поради това , че те са били значително обЕ.сти и не е било възможно
веднага да се транспортират от полицейските органи, то разследващият полицай е
съставил протокол за отговорно пазене на иззетите веществени доказателства, находящ се на л.46 ,
том 1 от ДП. Този протокол веществените доказателства са предоставени за
отговорно пазене на подс. Н., който е подписал протокола
като приел. На следващия ден – 25.09.2013г. очевидно е бил организиран
транспорт, с който полицейските служители да откарат веществените доказателства
на съхранение при Домакина на ОДМВР-Пазарджик. По този повод е съставен
приемо-предавателен протокол от 25.09.2013г, находящ
се на л.49, том 1 от ДП. По силата на този протокол подс.
Н., който до момента е пазил веществените доказателства по протокола за
отговорно пазене, е предал същите на разследващия полицай. На стр.2 от приемо-предавателния протокол от 25.09.2013г. подс. Н. е направил саморъчен запис, в който е отразил, че
за намерените вещи (очевидно има предвид веществените доказателства), той не
може да се ангажира, защото те не са негова собственост.
С оглед на изяснението дотук, ако наистина договора за
изработка и приемо-предавателния протокол са
съществували към момента на посочените в тях дати на съставяне и ако подс. Н. е разполагал с тях и е вярвал, че произвежда
процесния миещ препарат на ишлеме, то най-логично е било въпросният договор за
изработка и приемо–предавателния протокол да се покажат
още в този момент пред разследващите органи. Вместо това обаче подс. Н. прави изявлението, че не може да се ангажира с
иззетите вещи, тъй като не са негови, при положение че още в протокола за
претърсване и изземване от 24.09.2013 самият Н. е записал че ще представи
необходимите документни за произхода на стоката и амбалажа. Една допълнителна
индиция, че въпросните договор и приемо-предавателен протокол са съставени за
нуждите на наказателното производство след неговото започване са и показанията
на свидетел А.Г., която е обслужвала счетоводно дружеството на Н.. Тя сочи, че
на нея й било предоставено копие от договора с румънската фирма и протокол за
осчетоводяването им, както и че договора го донесла подс.
Г. и изразява предположение, че това било преди деня на претърсването и
изземването. В същото време обаче след предявяването в съдебно заседание на
договора и приемо-предаватлния протокол св. Г. заявява,
че датата, на която е осчетоводила документа е 24.09.2013г., което пък
кореспондира на отразеното в справката, находяща се в
том І, л.75 от материалите по делото. Това за пореден път сочи, че едва след
извършване на претърсването и изземването подсъдимите са предприели действия за
съставянето на въпросния договор и приемо-предавателен протокол, които в
последствие да представят пред разследващите органи с цел оневиняването си.
На последно място съдът прие, че обстоятелствата,
отразено в договора за изработка и приемо-предавателния
протокол са неистински и заради това, че в тях е отразено , че възложителят на
поръчката ще снабди изпълнителят с течност за производството на препарати, като
в протокола е посочено, че такава течност е доставена в количество 6000 кг. в същото време от коментират по-горе
множество доказателства стана категорично ясно, че за производството на миещия
продукт с марка Fairy подсъдимият Н. се е
снабдявал с химическа течност от „Химкомерс 2009”
ЕООД. При това положение, ако е вярно всичко отразено в договора и приемо-предавателния протокол, то не е имало никаква
обективна причина Н. да закупува на едро химическа субстанция от горепосочения
български доставчик.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимите
са осъщестВ. престъпния състав на чл. 172б ал.2 във вр. с ал.1 от
НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК и във вр. с чл.13 ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, т.1 от ЗМГО и с чл.19
ал.1 и ал.2 от ЗПД, като в периода от 21.05.2013г. до 24.09.2013г. в гр.
Пазарджик, в съучастие като съизвършители, без съгласието на притежателя на
изключителното право – „П.” /The Procter
& Gamble Companiy/ със
седалище ****, САЩ, без правно основание
са използвали в търговската дейност на „Р.” ЕООД, ЕИК: ***следните обекти на
индустриална собственост:
1.
Марки, състоящи се от или съдържащи словните изрази „FAIRY” и „P&G”,
регистрирани в Патентно ведомство на Република България за стоки от клас 3 /в
това число миещи препарати/ и клас 21 /стоки от пластмаса/ съгласно Ницката класификация на стоките и услугите за целите на
регистрацията на марките, както следва:
-
фигуративна марка
СТМ 11617149/11.07.2013г., регистрирана за стоки от клас 3;
-
комбинирана марка СТМ 11837961/2013г.,
регистрирана за стоки от клас 3;
-
комбинирана марка
СТМ 11837929/2013г., регистрирана за стоки от клас 3;
-
словна марка СТМ
4789186/2005г., регистрирана за стоки от класове 6, 16 и 21;
-
словна марка СТМ
230714/1996г., регистрирана за стоки от класове 3 и 21;
-
словна марка СТМ
4761904/2005г., регистрирана за стоки от класове 3 и 5;
-
словна марка СТМ
9774341/2011г., регистрирана за стоки и услуги от класове 3, 5, 7, 8, 9, 11,
16, 21, 29, 30, 31 и 35;
-
комбинирана марка
СТМ 2856466/2002г., регистрирана за стоки и услуги от класове 3, 9, 16, 35, 37,
40 и 41;
-
словна марка ТМ
7983/1971г., регистрирана за стоки от клас 3,
като са постаВ.
знаци, идентични с марките върху стоки,
идентични с тези, за които марките са регистрирани, както и знаци, сходни
с марките върху стоки, идентични или сходни с тези, за които марките са
регистрирани, довело до наличие на възможност за объркване на потребителите,
2.Международен промишлен дизайн DM 75792-35/2011г. с
действие на територията на Европейския съюз, регистриран за бутилка, като са
произвели продукт, в който е включен дизайна, /вкл. поставяйки върху този
продукт знаци идентични или сходни на марките по т.1 по-горе/, а именно
препарат за измиване на съдове – 13 610 бр. бутилки от 500 мл. по 1.95 лв.
за брой на стойност 26 539.50 лева и 3 545 бр. бутилки от 1000 мл. по
3.89 лв. за брой, на стойност 13 790,05
лева, всичко на обща стойност 40 329,55 лева, като с деянието са причинени значителни
вредни последици.
Веднага следва да се каже, че съдът призна подсъдимите
за невиновни и ги оправда по първоначално повдигнатото им обвинение, а именно
за използването в търговската дейност на горепосочените марки и промишлен
дизайн посредством производството на препарат за измиване на съдове за разликата от 13 610 бр. бутилки до
233 000 бр. бутилки от по 500 мл. на стойност за разликата от
26 539.50 лева до 500 950,00 лева и за разликата от 3 545 бр. бутилки
до 50 000 бр. бутилки от по 1000 мл. на стойност за разликата от 13 790,05
лева до 200 500,00 лева.
За да повдигне такова обвинение с ОА прокурорът е
изходил от обстоятелството, че през инкриминирания период дружеството „Р.” ЕООД
е закупило от „К.” ООД и вложило в производството общо 233 000 /двеста
тридесет и три хиляди/ бутилки с вместимост 500 милилитра и 50 000 /петдесет
хиляди/ бутилки с вместимост 1000 милилитра. Отчетено е било и това, че според
оценъчната експертиза в ДП равностойността на една бутилка препарат за съдове
от 500 милилитра е била 2,15 лв., а на
препарата в бутилка от 1000 милилитра – 4,01лв. Умножена по броя на бутилките,
закупени през този период от „Р.“ ЕООД, съгласно приложените по далото фактури,
и вложени в производството на процесния препарат, равностойността на
оригиналния продукт, идентичен на имитирания в бутилки от 500 милилитра е била
500 950лв. /233000бут. х 2,15лв./. По отношение на имитирания продукт в бутилки
от 1000 милилитра тази равностойност е била 200 500лв. /50000бут. х 4,01лв./,
така се е стигнало и до формиране от страна на държавното обвинение на общата
равностойност на произведените стоки през инкриминирания период – 701 450,00 лева.
Веднага трябва да се поясни, че по делото няма никакви
категорични преки или косвени доказателства относно това, че всички закупени от
дружеството бутилки, подробно посочени като бройка по-горе, са били използвани
именно за производството на препарат с марка „Fairy”. Събраха се достатъчно доказателства и за това, че в инкриминирания
период дружеството е произвеждало и миещ препарат с друга марка – „Вери”.
Събраха се доказателства от показанията на свидетеля Г., че дружеството е
продавало празни бутилки без етикети. При това положение да се твърди, че във
всички закупени от „К.” ООД бутилки е бил произведен миещия препарат със
защитената марка „Fairy” и всички СА бил иетикетирани
с тази марка,
означава да се стъпи само и единствено на предположения, а както е известно в
правната теория и практика присъдата не може да се базира на предположения.
Извън казаното дотук се събраха неоспорими
доказателства, че при претърсването в цеха на „Р.” на 24.09.2013г. са били
открити и иззети 6100 броя пълни бутилки с вместимост 500 мл., 2045 броя пълни
бутилки с вместимост 1000 мл., 7500 броя празни бутилки с вместимост 500 мл. и
1500 броя празни бутилки с вместимост 1000 мл, всички етикетирани с марката „Fairy”. Досежно възражението на
защитника на подс.Н., че нямало доказателства, че
празните бутилки с етикети били общо 9000 броя /7500бр. от 500мл. и 1500 бр. от
1000мл./ следва да се каже, че то не би било направено ако се държеше сметка за
отразеното в протокола за оглед на веществени доказатемства
/Том І, лист 63-64/, с който подробно са били огледани, описани и преброени
всички празни бутилки, които са били иззети от цеха в найлонови чували.
От тук насетне елементарната сметка сочи, че са били
открити и иззети общо 13610 броя пълни и празни бутилки от 500 мл., както и
3545 броя пълни и празни бутилки от 1000 мл.
Установи се от заключението на СИЕ, че е една бутилка
от 500 мл. е със стойност 1,95 лева, а една бутилка от 1000 мл. е със стойност
3,98 лева. Всичко това пък сочи, че общо 13 610 броя бутилки от 500 мл. умножени
по ед. цена от 1,95 лева се равняват на сумата от 26 539,50 лева, а общо
3545 броя бутилки от 1000 мл. умножени по ед. цена от 3,98 лева се равняват на
сумата от 13 790,05 лева. Сборът на двете общи суми пък сочи, че общата
стойност на предмета на престъплението се равнява на сумата от 40 329,55 лева.
Именно за тази сума и за горепосоченият брой бутилки (пълни и празни), намерени
при претърсването и изземването, съдът призна подсъдимите за виновни.
Авторството на горепосоченото
деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства, които съдът анализира и подробно описа защо кредитира.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване на деянието. Подсъдимите са имали представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението, включително и квалифициращите, а именно,
че без съгласието на притежателя на изключително право на търговска марка и
промишлен дизайн от посочените по-горе по вид
и без каквото и да е правно основание са извършвали търговска дейност,
като са произвеждали миещ продукт с марка „Fairy”,
бутилиран в бутилка, представляваща защитен промишлен дизайн.
През
инкриминирания период в гр.Пазарджик те са развивали търговска дейност от името
на дружеството „Р.“ ЕООД, при която без съгласието на притежателя на
изключителните права – дружество „П.“, са използвали знаци, които са идентични
на марките: СТМ 11837961, СТМ 230714, СТМ 4761904, ТМ 7983 и СТМ 11837929,
регистрирани за идентични стоки. При същите условия са използвали и знаци,
които са сходни във висока степен на марките: СТМ 11617149, СТМ 2856466 и СТМ
9774341, регистрирани за идентични или сходни продукти. По този начин обвиняЕ.те са нарушили забраните съответно на чл.13, ал.1,
т.1 от ЗМГО и по чл.13, ал.1,т.2 от същия закон. В първия случай, поради
идентичността на знаците и на стоките, за които марките са регистрирани,
вероятността за объркване на потребителя относно действителния произход на
стоките е налице без да е необходимо нейното доказване. В хипотезата на чл.13,
ал.1, т.2 от ЗМГО – при сходство между знаците и регистрираните марки, съчетано
с идентичност или сходство на стоките, е налице допълнително изискване – да
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност
за свързване на знака с марката. В конкретния случай сходствата между знаците и
марките и това между стоките е в степен, позволяваща заблуждаване на
потребителите. Това е установено по категоричен начин от заключението на вещото
лице по изготвената маркова експертиза.
Самото
използване на марките по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 от ЗМГО, е осъществено
чрез поставянето на знаците върху продукти, за които са регистрирани
идентичните или сходни на тези знаци марки, т.е. бутилиране на продукта и/или
поставяне на знаците върху бутилките.
Осъществената
от двамата подсъдими търговка дейност е включвала неправомерното използване и
на още един продукт на индустриалната собственост – промишлен дизайн за
опаковка DM 75792-35/2011г., регистриран за бутилки, който
е притежание на „П.“. В нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПД двамата подсъдими са
използвали по смисъла на чл.19 ал.2 от ЗДП същия без съгласието на притежателя,
като са произвеждали процесните продукти /препарати за измиване на съдове/, в
които е включен промишленият дизайн по смисъла на чл.3 от ЗДП.
Деянието извършено от двамата подсъдими е довело до
причиняването на конкретни имуществени вреди за дружеството „П.“, тъй като има
отрицателно влияние върху условията за нормално съществуване на марките и
промишления дизайн и върху възможността за упражняване на изключителното право
върху тях. Засегнат е постигнатият търговски статус и репутацията на
притежателя на изключителното право. В правнозащитената
му сфера са настъпили неблагоприятни изменения, които имат имуществено
измерение. В конкретния случай стойността на тези имуществени вреди, определени
по правилата на чл.76б, ал.1, т.2 от ЗМГО и чл.57б ал.1, т.2 от ЗДП, възлиза на
40 329,55 лева. Общата стойност на вредите за правопритежателя
обаче е само паричното изражение на вредите. Ако следва да се обвърже с
критериите за голЕ. или особено голЕ.
размери съгласно константната практика на ВКС, то горните вреди са в голЕ. размери, т.к. надхвърлят почти два пъти седемдесет
минимални работни заплати за страната към инкриминирания период, когато 1 МРЗ е
била равна на 310 лева. Според настоящият състав в случая категорично са на
лице значителни вредни последици, най-малко като се има предвид че стойността
на вредите покрива критерия за голЕ. размери.
Значителните вредни последици се коренят, както във факта, на изключително
високата стойност на причинените имуществени вреди за притежателите на марката
и промишления дизайн, покриващи имуществения критерий "голЕ.
размери", както и в това, че е налице размиване на имиджа, увреждане на
достигнатият търговски статус на широко известна марка, съгласно легалната
дефиниция на това понятие. По този начин направените инвестиции за качествено
производство, маркетинг, реклама и други, на притежателя на изключителните
права върху марката и дизайна се оказват направени с отнет икономически ефект.
С оглед на всичко казано до тук с деянието са причинени значителни вредни
последици, което е квалифициращо обстоятелство по чл.172б, ал.2 от НК.
Подсъдимите са предвиждали конкретно и са искали
настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК. Същите са съзнавали, че използват в търговската дейност защитените
марка и промишлен дизайн чрез производството на миещ продукт, имитиращ този на правопритежателя „П.” без негово съгласие за
осъществяването на такава дейност. Същевременно са искали именно това –
производството с цел продажба на фалшифицираните процесни
стоки. Действали са в съучастие като съизвършители, доколкото са извършвали
една обща умишлена престъпна дейност, всеки от тях е участвал в изпълнителното
деяние – използване в търговската дейност на марките и дизайна посредством посредством производството на имитиращ миещ продукт с
марката „Fairy”, като всеки от тях е
осъзнавал приноса на други за постигането на общия престъпен резултат.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и
на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да
определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние по чл.172б ал.2 във вр. с ал.1 от НК, което е в раздел VII-ми на глава ІІI от
НК – “Престъпления против интелектуалната собственост”. Конкретното престъпление
се характеризира със завишена степен на обществена опасност предвид начина на използването на защитените търговска
марка и промишлен дизайн – производство с цел продажба, естеството и
количеството на стоките – немалък брой бутилки с миещ продукт, а и с
оглед възможността техните бъдещи купувачи да бъдат заблудени като смятат, че
купуват оригинални такива.
Подсъдимите
са личности с относително ниска степен на обществена опасност, т.к. не са
осъждани, не са криминално проявени и по местоживеене са позитивно
охарактеризирани, а настоящото деяние е инцидентно в техния живот.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на правото на интелектуална собственост и желанието на подсъдимите
да си набавят средства, макар и по непозволен
начин.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни и изминалия дълъг период от момента на извършване на
деянието до настоящия момент – повече от четири години, който надхвърля
установените стандарти за разглеждане на наказателно обвинение в разумен срок.
Отегчаващо обстоятелство не
се отчете, т.к. единственото такова би могло да бъде стойността на
имуществената вреда, което покрива критерия голЕ.
размери, но в същото време това обуславя квалификация на настоящото деяние –
значителни вредни последици и се явява обективен признак на деянието.
С оглед на
гореизложеното съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко. При това положение съдът определи
наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.1 и чл.57 ал.2 от НК, т.е. наложи
наказанието лишаване от свобода под специални минимум предвиден в закона, който
е пет години и осъди двамата подсъдими на по две години лишаване от свобода.
Съдът наложи на двамата подсъдими и кумулативно предвиденото в закона наказание
глоба в минималния размер, като ги осъди на по пет хиляди лева. Съдът прие, че
с тези две наказания като вид и размер ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Съобразявайки данните за личността на
двамата подсъдими и преди всичко чистото им съдебно минало и добри
характеристични данни съдът намери, че преди всичко за тяхното поправяне и
превъзпитаване не е наложително ефективното изтърпяване на така наложеното им наказание
лишаване от свобода, с оглед на което приложи института на условното осъждане
по смисъла на чл. 66 от НК и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от по три години за всеки от тях. Възпитателната
работа с условно осъдения М.Н. се възложи на Наблюдателната комисия при Община
Столична, а възпитателната работа с условно осъдената Е.Г. се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
На основание чл.172б ал.3 от НК съдът
постанови веществените доказателства: 6110 бр. пълни бутилки от 500 мл. с
надпис „FAIRY”;
2045 бр. пълни бутилки от 1000 мл. с
надпис „FAIRY”,
подредени в кашони с такъв надпис, 7 500
бр. празни бутилки от 500 мл.; 1500 бр. празни бутилки от 1000 мл., като
предмет на престъплението да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат,
а на основание чл.53 ал.1, б.”а” от НК веществените доказателства: 3200 бр.
празни кашони с надпис „FAIRY”; 6 бр. бидони по 1 куб. м., съдържащи общо
5,2 тона препарат за съдове; етикираща машина и пълначна машина, като вещи
послужили за извършване на престъплението, да се отнемат в полза на държавата.
От престъплението двамата подсъдими са
причинили на ощетеното юридическо лице имуществени вреди, за които дължат обезвреда при този изход на делото и постановяването на осъдителна
присъда. В тази връзка съдът съобрази събраните доказателства и основно
предвид заключението на съдебноикономическата експертиза, въз основа на която бе формиран
извод, че общият размер на вредите на „П.” възлиза на сумата от 40 329,55 лева. Съобразено беше и това, че ощетеното
ЮЛ предяви иск за сумата от 21 326.20 лева, с която поиска частично
обезщетение за причинените имуществени вреди, с оглед на което съдът намери за основателен
предявения солидарно против подсъдимите граждански иск по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на това съдът осъди подсъдимите М.Н.
и Е.С.Г. солидарно да заплатят на „П.”, със седалище в „П. Плаза Едно”, Синсинати, Охайо 45202, САЩ, представлявано от K. Р. –
гражданин на САЩ, парична сума в размер
на 21326.20 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
24.09.2013г., до окончателното й изплащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите М.Н. и Е.Г. да заплатят сторените по делото
разноски в размер на по 147.50 лева за ексретизи, за
всеки един от тях, платими по сметка на ОД на МВР-Пазарджик, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд– Пазарджик да заплатят
разноски в размер на по 215.45 лева за съдебноикономическа
експертиза, възнаграждения за явяване на вещи лица в с.з., както и платени
пътни разходи на вещо лице и свидетел, а също
и държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на по
426.52 лева, за всеки един от тях, както и по 5 лв. държавна такса при
евентуално служебно издаване на изпълнителни листове.
По изложените съображения Пазарджишкият
Районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: