Решение по дело №785/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на Директор на АДФИ-София, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.К.против Решение № 176 от 06.03.2023 г., постановено по НАХД № 5010 по описа на Районен съд – Бургас за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-454/15.11.2022г., издадено от Директор на АДФИ-София, с което на Д.Н., в качеството му на кмет на Община Бургас, за нарушение на чл. 20, ал.7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсирането на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по стабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, и на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева.

В жалбата се твърди, че решението на РС – Бургас е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Не споделя мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото наказателно постановление, като излага подробни доводи в тази насока. Моли се същото да бъде отменено, а НП потвърдено. Претендира присъждане на разноски, а именно определяне на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответникът по касация на Д.Н., не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, в която се посочват процесуални нарушения и незаконосъобразност на наказателното постановление. В заключение иска да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила първоинстанционното решение. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, като споделя доводите, изложени в жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно постановление № 11-01-454/15.11.2022г., издадено от Директор на АДФИ-София, с което на Д.Н., в качеството му на кмет на Община Бургас, за нарушение на чл. 20, ал.7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсирането на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по стабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите/Наредбата/, и на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева.

За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но деянието не осъществява от обективна страна състав на нарушение.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление се споделят и от настоящия съдебен състав.

В разпоредбата на чл. 20 и сл. от Наредбата е регламентирана процедурата за организиране на превозите на децата и учениците по чл. 19, т. 8 от същата. В ал.1 на посочената разпоредба е възложено на общината по местонахождение на училището и детската градина да организира превозите, което на основание чл. 20, ал. 4 от Наредбата се урежда с договор за възлагане на обществен превоз, сключен по реда на Регламент № 1370/2007, като превозвачът или по заявка на възложителя снабдява учащите се безплатно с превозен документ за съответния маршрут и ежемесечно фактурира стойността на услугата при условията на сключения договор.

В посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 7 от Наредбата е регламентирано, че делегирането на правото за организиране на безплатни превози се осъществява въз основа на договор, сключен между кмета на общината и съответното училище или детска градина.

В конкретния случай не се спори, че на 15.09.2020г. е сключен Договор за извършване на превоз на ученици по редовни автобусни линии No140/15.09.2020г. между „Бургасбус“ ЕООД и СУ „Иван Вазов“, гр.Бургас, както и че към тази дата не е бил сключен писмен договор за делегиране на правото за организиране на безплатни превози между кмета на Общината и съответното училище.

Следователно директорът на СУ „Иван Вазов“, гр.Бургас е подписал договор за превоз без да са му делегирани права в съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал. 7 от Наредбата, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд.

Същественото е, че за кмета на общината съществува задължение да организира превозите, но не съществува задължение да делегира правата си в тази връзка. Налице е правна възможност, регламентирана в разпоредбата на чл. 20, ал. 7 от Наредбата, чрез която ако титулярът на задължението делегира правото за организиране на безплатни превози на съответното училище или детска градина, то тогава последните имат права да сключат договор за дейността. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.20, ал.5 от Наредбата, която посочва, че организирането на превозите по ал. 1, т. 4 на чл.20 от Наредбата се извършва въз основа на заповед на кмета на общината, съответно на директора на училището или на детската градина, на които е делегирано такова право.

Цитираните в касационната жалба разпоредби на чл.283, ал.2 от ЗПУО, чл.20, ал.1,4,7, чл.43 от Наредбата регламентират процедурата за предоставяне на средства от централния бюджет към бюджета на общините, с които да се компенсират изразходваните от превозвачите средства за тази категория организирани превози. Тази процедура още веднъж акцентира на задължението на общината да организира превозите, както и за възможността да го направи чрез делегиране на правото за организиране на безплатни превози на съответното училище. Като не го е направила за Общината съществува задължение самостоятелно да организира превозите на децата и учениците по чл. 19, т. 8 от Наредбата, но не може да бъде вменено нарушение на кмета на общината, че не е делегирал предоставени му от нормативния акт права.

По тези съображения изводите на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на наказателното постановление са правилни, решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 176 от 06.03.2023 г., постановено по НАХД № 5010/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: