РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Враца 12.07.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.06.2022 г. /двадесет
и първи юни две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 289 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл.от АПК, във връзка с чл. 63В от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца
против Решение № 102 от 15.03.2022 г., постановено по АНД № 1280/2021 г. по
описа на Районен съд – Враца, с което е отменено издаденото от Директора на
Дирекция „ИТ“ - Враца НП № 06-2100022/07.12.2021 г. С последното, за нарушение на
чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на основание чл. 413, ал. 2 от КТ на „Опал-Т“ ООД гр.Враца е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева.
В касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е неправилно и поради постановяването му в
нарушение на процесуалните правила. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът - „Опал-Т“ ООД гр.Враца,
чрез процесуалния си представител – адв. С., ангажира отговор с подробни
аргументи за неоснователност на касационната жалба, който поддържа и в с. з.
Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за основателност
на касационната жалба, като поддържа противоречие в мотивите на съдебният акт.
Административен съд-Враца, в
настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във
връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен контрол е Решение № 102 от 15.03.2022 г., постановено
по АНД № 1280/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено
издаденото от Директора на Дирекция „ИТ“ - Враца НП № 06-2100022/07.12.2021 г.
С последното, за нарушение на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд и на основание чл. 413, ал. 2 от КТ на „Опал-Т“ ООД
гр.Враца е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000,00 лева.
За да постанови този резултат съдът е приел, че АУАН е съставен и НП
издадено от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, но при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя, а именно – в АУАН е посочено, че нарушението е
извършено на 01.11.2021 г., а в НП като дата на извършване на нарушението е
отразена 01.01.2021 г., като не става ясно кога наказващият орган приема, че е
възникнало нарушението.
По същество на спора е счел, че нарушението е извършено.
Настоящата инстанция
напълно споделя мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от
компетентен орган, в предвидените от закона срокове, но при допуснато
съществено нарушение на процесуалните норми.
Несъответствието
между АУАН и НП, досежно датата на извършване на нарушението е съществено, тъй
като се отразява на правото на защита на нарушителя и представлява основание за
отмяна на оспореното НП.
Настоящата инстанция
не споделя доводите на РС за материалната законосъобразност на НП.
Дружеството е
наказано за нарушение по чл.
11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. Разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата регламентират на кои
лица и в кой момент се провежда инструктаж, а съгласно чл. 11, ал. 5 от същата
инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за
инструктажи съгласно приложение № 1. Нито една от цитираните норми не посочва
субект на описаните задължения. В тази насока са съответно разпоредбите на чл.
11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, съгласно които работодателят осигурява провеждането
на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2 на същата
правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с
подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя.
В случая,
административно-наказващият орган не е изследвал дали на „Опал-Т“ ООД гр.Враца в качеството си на работодател е определил длъжностно
лице за провеждане на начален инструктаж на П.Х.П. и дали е осигурил
документирането му в т. ч. дали е подсигурил книги за инструктажи съгласно приложение № 1 към
чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова длъжностно
лице, тогава самият работодател ще носи отговорност по чл. 2, чл. 3 и чл. 11,
ал. 1 от визираната наредба, за това, че не е осигурил провеждането на
инструктаж по безопасност и здраве при работа или за това, че е допуснал до
работа работник и служител, който не е инструктиран по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
На следващо място, анализът на цитираните
правни норми сочи, че изискванията на чл. 11, ал. 5 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за документиране на инструктажите не съдържа правило за
поведение, което дружеството, в качеството си на работодател, е следвало да
съблюдава при извършване на дейността си. В тази връзка, задълженията на
работодателя по организиране на дейността по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, за неспазването на които се налага санкцията по чл.
413, ал. 2 от КТ, са указани в чл. 14 и сл. от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).
Налице е неяснота,
непълнота и непрецизност в словесното описание и правна квалификация на
извършеното нарушение, което е винаги съществен порок, тъй като внася
неопределеност в обвинението, предмет на АУАН и НП и нарушава правото на защита
на твърдения извършител.
Описаната в НП
фактическата обстановка не удовлетворява изискванията за достатъчност и
съобразяване с императива за пълно отразяване на всички съставомерни признаци
на деянието и неговото авторство. Предметът на доказване в съдебното
производство не може да бъде определян въз основа на събраните по делото
доказателства, тъй като последните имат значение единствено за обосноваността
на оспорения акт.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно,
допустимо, обосновано и правилно като краен резултат решение. По изложените
съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е
неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за присъждане на
адвокатска възнаграждение от процесуалния представител на ответника.
От страна на касатора е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
неоснователно. По силата на
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал.
1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. В случая
се касае за касационно административнонаказателно съдебно производство, което е
образувано във връзка с обжалване на решение, отменящо НП, с което е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева. При
това положение приложение намират разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 1 от 7.09.2004г. Изложеното обосновава извода, че размерът на
адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи в размер на 580,00
лева, както е и претендиран.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102 от 15.03.2022 г., постановено по АНД № 1280/2021 г. по описа
на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца ДА ЗАПЛАТИ на „Опал-Т“ ООД гр.Враца, представлявано от управителя Т.К.Т.
направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580,00 /петстотин и
осемдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.