Решение по дело №148/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е. В. Г. от [населено място] срещу заповед № Р-3228 от 17.10.2024 г. на ректора на Медицински университет Пловдив, с която е прекратена специализацията по специалност „Съдебна медицина и деонтология“ на д-р Е. В. Г., зачислена по реда на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването с трудов договор № 156 от 29.03.2021 г., база за практическо обучение УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и начало на специализацията в тази база 01.04.2021 г.

Според жалбоподателката оспорената заповед е неправилна и немотивирана, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което се иска нейната отмяна. Твърди, че е налице нарушение на чл.35 АПК, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изискано становище и обяснение от самата нея, чийто права се засягат, липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта, защото изброяването на различни писма не санира този недостатък, липсва също разпоредителна част, посочване пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва. Според жалбоподателката, тъй като в Закона за висшето образование не е предвидена възможност специализацията да бъде прекратена от ректора, предвидената в Наредба № 1 възможност за прекратяване на специализацията по чл.25 противоречи на норма от по-висок ранг. Съображения по съществото на спора са изложени и в представените на 23.06.2025 г. писмени бележки.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и недоказвана по съображения, изложени в депозираните на 23.06.2025 г. писмени бележки, и моли тя да бъде отхвърлена, като бъдат присъдени направените разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са непосредствено и неблагоприятно засегнати от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването (л.135 – известие за доставяне), поради което е допустима, но разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че след проведен конкурс жалбоподателката е назначена в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на длъжност лекар, специализант по съдебна медицина, считано от 01.04.2021 г. Трудовият договор е сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ – срочен, до изпълнение на учебната програма и индивидуалния учебен план за придобиване на специалността. Срокът на специализацията съгласно номенклатурата по приложение № 1 към чл.1, ал.2 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. е 3 години.

На 27.02.2024 г. със заявление вх.№ Р-1833 (л.136) д-р Г. е поискала да бъде допусната до държавен изпит за специалност по съдебна медицина, като към заявлението са приложени изискуемите документи. На 12.04.2024 г. заместник-ректорът на отдел „Следдипломно обучение“ на МУ Пловдив (писмо – л.158) е уведомил жалбоподателката, че е допусната до държавен изпит по специалност „Съдебна медицина и деонтология“ и трябва да се яви на 20 и 21.05.2024 г., като при неявяване губи правото да положи изпит пред настоящата изпитна сесия.

На 29.04.2024 г. д-р Г. е получила телефонно обаждане от инспектор от отдел СДО, с което е уведомена, че следва да представи допълнителни документи за практическата работа през периода от 27.02.2024 г. до момента на подаване на заявлението за допускане до държавен изпит, което нейно твърдение се установява от искането до ректора от 07.05.2024 г. (л.161).

С писмо изх. № Р-1050 от 02.05.2024 г. (л.159) на и.д. ректор на МУ Пловдив жалбоподателката е уведомена, че не е допусната до държавен изпит, тъй като в законоустановения срок до 30.04.2025 г. не е представила документи, удостоверяващи изпълнението на оставащата част от учебната програма за изпълнение на изискуемия норматив от практически умения, описани в програмата за специализация по съдебна медицина. Т. писмо с изх. № Р-1052 от 02.05.20204 г. (л.160) е изпратено до министъра на здравеопазването, с копие до председателя на държавна комисия по съдебна медицина и до д-р Г..

С искане вх.№ Р-4211 от 07.05.2024 г. (л.161-163) до ректора на МУ Пловдив, до отдел СДО на МУ [област], до министъра на здравеопазването, до началника на съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и до заместник-ректора по СДО при МУ [област] жалбоподателката е поискала съдействие за допускане до държавен изпит.

На 09.05.2024 г. клиничният съвет на отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД е провело заседание (протокол № 3/2024 г. – л.178-180), на което е констатирано, че към 31.03.2024 г. жалбоподателката не е приключила изпълнението на индивидуалния си план (л.154), видно от доклад от 01.04.2024 г. (л.173-174) на началника на отделението по съдебна медицина, според който програмата не е изпълнена само в частта за практическото обучение, тъй като не е изпълнила заложения минимален брой по част от дейностите (удостоверения – л.143, 145 и 146 и доклад от 09.05.2024 г.).

Във връзка с искането на жалбоподателката от 07.05.2025 г. на 10.05.2024 г. заместник-ректорът по СДО при МУ [област] е дал становище (л.164-167) до ректора за отговорите, които следва да бъдат дадени на жалбоподателката на поставените от нея въпроси относно реда и сроковете за провеждане на държавен изпит, както и относно неизпълнението от нейна страна на изискванията за практическа работа, нейното уведомяване с писмо от 12.04.2024 г. за датата на държавния изпит и за допускането й до изпит, за изискването до 30.04.2024 г. да представи пълният комплект документи, който срок не е бил спазен.

На 19.06.2024 г. жалбоподателката е подала молба (л.256) до ректора на МУ [област] за прекратяване на правоотношението по договора за специализация № 156 от 29.03.2021 г. с УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – база за практическо обучение, по взаимно съгласие. На 19.06.2024 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ от ръководителя на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД е издадена заповед № 274 (л.255), с която договорът е прекратен, считано от 19.06.2024 г. С писмо от 26.06.2024 г. (л.254) изпълнителният директор на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД е уведомил зам.-ректора СДО на МУ [област], че преди изпълнение на учебната програма и индивидуалния учебен план за придобиване на специалност, считано от 19.06.2024 г. по искане на специализанта на основание чл.325, ал1, т.1 КТ е прекратен трудовия договор с д-р Г..

На 05.07.2024 г. жалбоподателката е сключила трудов договор № 296 (л.258-260) с МБАЛ „[област]“, като лекар-специализант по „Съдебна медицина“. С писмо от 18.07.2024 г. (л.257) изпълнителният директор на болницата е уведомил зам.-ректорът СДО на МУ [област] за назначаването на специализанта на длъжност лекар и зачисляването на д.р Г. като лекар-специализант по специалност „Съдебна медицина“ в базата за обучение МБАЛ „Св. Г.“ ЕАД [област], но считано от 08.07.2024 г. започва работа в МБАЛ [област] АД. С писмо от 31.07.2024 г. (л.267) изпълнителният директор на МБАЛ [област] е изпратил на ректора на МУ [област] изискуемите документи за зачисляване на д-р Г. за придобиване на специалност „Съдебна медицина и деонтология“.

С протокол № 6 от 01.08.2024 г. (л.285) от процедура за провеждане на конкурс за длъжността лекар-специализант по съдебна медицина на комисия при МБАЛ [област] е предложено на изпълнителния директор на болницата да назначи д-р Г. на длъжността лекар-специализант по съдебна медицина.

Поради констатирани разминавания между началната дата на обучение в базата в МБАЛ [област] АД (08.07.2024 г.) и датата, посочена в протокола от проведения конкурс (01.08.2024 г.), и отправено запитване от зам.-ректора СДО на МУ [област] до МЗ, с писмо от 20.09.2024 г. (л.287-288) зам.-министъра на здравеопазването е указвал на зам.-ректора на МУ [област], че е налице несъответствие с изискванията на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. и за да продължи обучението в друга база за обучение, следва да са налице изискванията на чл.25, ал.6 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. След проведена кореспонденция между МУ [област] и изпълнителния директор на МБАЛ [област] АД на 21.10.2024 г. на основание чл.71, ал.1 КТ е издадена заповед № 108 (л.294), с която е прекратено трудовото правоотношение с д-р Е. Г., считано от 22.10.2024 г., като лекар-специализант, за което са били уведомени ректорът и зам.-ректорът на МУ [област] (писмо от 07.11.2024 г. – л.293).

С писмо 03.12.2024 г. (л.296) д-р Г. е уведомена от зам.-ректора СДО при МУ [област], че обучението й за придобиване на специалност по съдебна медицина и деонтология е прекратено на основание чл.25, ал.6 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в здравеопазването. Със заявление вх. № Р-1899 от 12.12.2024 г. (л.298) д-р Г. е поискала от ректора на МУ [област] да й бъде връчен съответният документ, с който се прекратява обучението й. В тази връзка е издадена оспорената заповед № Р-3228 от 17.10.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство

В хода на съдебното производство са приети представените с жалбата и с писмо от 06.02.2024 г. писмени доказателства, както и представените в съдебните заседания от 18.03.2024 г. и на 20.05.2024 г. аутопсионни журнали за 2022 г. и 2023 г., които доказателства не са нови или новосъздадени и които съдът намира за неотносими към предмета на спора, тъй като нямат правно значение за преценка на законосъобразността на направените от ответника изводи за наличието на основанието по чл.25, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за прекратяване на специализацията на жалбоподателката, състоящо се единствено и само в прекратяване на сключения срочен трудов договор с с база за обучение по съответната специалност на длъжност за специализантбазата за обучение на длъжност лекар-специализант. В този смисъл изпълнението на учебния план на жалбоподателката е въпрос, който излиза извън предмета на настоящото дело.

Представеното с писмените бележки на адв. И. съдебно решение също няма да бъде коментирано, тъй като то не е влязло в сила и съответно няма сила на пресъдено нещо.

При тези доказателства съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно посоченото в заповедта основание за прекратяване специализацията чл.25, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в здравеопазването обучението за придобиване на специалност се прекратява за клинични специалности при прекратяване на договора по чл.11, ал.1 преди изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план. Договорът по чл.11, ал.1 от наредбата е срочният трудов договор, сключен за изпълнение на учебната програма и индивидуалния учебен план за придобиване на специалността, който договор именно е бил прекратен по взаимно съгласие на страните на 19.06.2024 г. Доколкото нито нормата на чл.25 от наредбата, нито други норми от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в здравеопазването предвиждат изрични правила, по които да се проведе прекратяването на специализацията за клиничната специалност „Съдебна медицина и деонтология“, такива правила липсват и в Закона за здравето, въз основа на който е издадена наредбата, то следва да се приеме, че са приложими общите правила на АПК, изискващи уведомяване на заинтересованите лица за започване на производството по издаване на индивидуален административен акт (чл.26 АПК), съдействие и информация от административните органи (чл.27 АПК), осигуряване на страните възможност за участие в производството пред административния орган (чл.34 АПК), изясняване на фактите и обстоятелствата и събиране на доказателства (чл.35 – чл.53 АПК). Тези общи правила в настоящия случай са спазени, за което свидетелства обилната кореспонденция между жалбоподателката и ръководството на МУ [област], предоставената възможност жалбоподателката да представи всичките си доказателства за проведеното обучение и за изпълнен индивидуален учебен план. Т.е., дори да се възприеме общото и неконкретизирано възражение за допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила, то тези нарушения в никакъв случай не могат да бъдат квалифицирани като съществени, защото не са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката, нито са ограничили в някаква степен правото й на участие в производството по издаване на оспорената заповед. Съдебната практика и теорията са константни в разбирането, че процесуалните нарушения са съществени само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган, каквато индиция в случая липсва.

Неоснователно е също възражението на жалбоподателката, че оспорената заповед не съдържа фактическите и правните основания за своето издаване. Видно от самата заповед, в нея са посочени изрично документите, въз основа на които е формирана волята на ректора на МУ [област] и от които безспорно се установява всички факти от значение за казуса, както и са посочени нарушените правни норми. Всички цитирани в оспорената заповед документи са неразделна част от административната преписка по нейното издаване и са били известни на жалбоподателката, поради което в случая не може да се говори за липса на мотиви. Всъщност цитирайки съответните писма, ректорът на МУ [област] е избегнал преповтарянето на фактите, съдържащи се в тези документи, което само по себе си не представлява нарушение нито на изискването за формата на административния акт, нито на изискването за спазване на административнопроизводствените правила, защото константната съдебна практика приема, че мотивите на административния акт може да се съдържат и в други документи, представляващи част от преписката по неговото издаване, както и че не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на мотивите, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. В случая мотиви за издаване на оспорената заповед се съдържат в представената по делото преписка, включително протокол от клиничния съвет на отделението по съдебна медицина, атестата и доклада на началника на отделението по съдебна медицина.

В случая производството по прекратяване специализацията на д-р Е. Г. е започнало по повод отказа да бъде допусната до държавен изпит за придобиване на специалност, тъй като не е представила документи, удостоверяващи изпълнението на практическата част от индивидуалната учебна програма. Редът и условията за придобиване на специалност в системата на здравеопазването са уредени в Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в здравеопазването. В случая е налице нарушение на изискването на чл.17, ал.3 от наредбата, защото началната дата на обучение в учебната базата в МБАЛ [област] АД е 08.07.2024 г. (трудов договор № 296 от 05.07.2024 г. – л.258), а конкурсът за длъжността лекар-специализант по съдебна медицина е проведен на 01.08.2024 г., видно от протокол № 6 от 01.08.2024 г. (л.284-285). В същото време нормата на чл.17, ал.3 от наредбата изисква заемането на длъжностите по ал.1 (за специализанти) да се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда с изключение на длъжностите за специализанти по „Обща медицина“, за които може да не се провежда конкурс. След като жалбоподателката е била зачислена като лекар, специализант по съдебна медицина, очевидно за нейната специализация е било задължително и необходимо първо да се проведе конкурс, за да бъде сключен трудов договор с нея, а не обратното. Следователно в случая се касае за съществен порок, който не може да бъде саниран в по-късен етап от процеса по провеждане на специализацията, поради което е прекратен договорът на д-р Г. с МБАЛ [област] АД поради несъответствия с изискванията на наредбата.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че е недопустимо със заповедта от 17.10.2024 г. да се прекратява специализацията, считано от 19.06.2024 г., когато е прекратено трудовото й правоотношение на д-р Г. с УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Вярно е, че съгласно чл.25, ал.6 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г., когато специализант прекрати обучението си за придобиване на специалност в една база, но в срок до един месец го продължи в друга база, която има договор с висшето училище, в което е регистриран, ректорът на висшето училище не издава заповед за прекратяване на обучението. В случая, обаче, жалбоподателката не е продължила обучението си в базата в [област] в едномесечен срок от прекратяването на обучението в базата [област], защото, както се каза вече по-горе, макар трудовият й договор с МБАЛ [област] АД да е сключен на 08.07.2024 г., задължителният конкурс е проведен едва на 01.08.2024 г., т.е., след изтичане на едномесечния срок по чл.25, ал.6 от наредбата и за ректора на МУ [област] е било задължително да прекрати специализацията. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право за преценка какъв акт следва да издаде, а задължително следва да прекрати специализацията поради нарушение на императивни материалноправни норми. Затова правилно специализацията е прекратена, считано от 19.06.2024 г., защото до тази дата тя се е провеждала съобразно изискванията на Закона за висшето образование и Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в здравеопазването, а за времето от 08.07.2024 г. до 22.10.2024 г. (датата на прекратяване на срочния трудов договор с МБАЛ [област] АД) не са налице изискванията на наредбата за сключване на срочен трудов договор с лекар, специализант по съдебна медицина, поради което това време не може да се зачете за време, през което жалбоподателката е изпълнявала учебния си план.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за противоречие на чл.25 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. с норми от по-висок ранг, каквито са нормите на Закона за висшето образование, в който няма предвидена правна възможност специализацията да бъде прекратена от ректора на висшето учебно заведение. Законът (чл.69 и чл.71) изрично препраща към правилника на висшето учебно заведение, а в чл.20, ал.1, т.4 изрично е указано, че ректорът решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. Отделно от това, Наредба № 1 от 22.01.2015 г. е издадена на основание чл.181, ал.1 от Закона за здравето, съгласно който номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването, условията и редът за провеждане на обучението и придобиване на специалност в здравеопазването, както и финансирането му, се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите. Следователно не може да се говори за противоречие на правна норма от по-нисък ранг с правна норма от по-висок ранг, а за детайлизиране на правната уредба, която е дадена общо в закона. Съгласно чл.7, ал.2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Именно с такава цел е издадена Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в здравеопазването, приложима за настоящия казус.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и с оглед на своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие от 13.03.2025 г. – л.953) следва да бъде уважено и да бъде осъдена жалбоподателката да заплати тази сума на МУ [област]. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд [област], І отделение, IV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. В. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], **, срещу заповед № Р-3228 от 17.10.2024 г. на ректора на Медицински университет [област].

ОСЪЖДА Е. В. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], **, да заплати на Медицински университет [област] сумата 1 000 (хиляда) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.