№ 260122 / 9.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 09.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–.гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1570 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд –. гр.Монтана е сезиран с жалба от С.Д. С. - Г. от гр.Монтана, ж.к. ,,П.” блок 1, вх.А, ет.1, ап.2, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 10 издадено на 17.01.2018г. от Директор на ОДМВР –. гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 60.00 лева за административно нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
С жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че не е изгубила личната си карта и СУМПС, а същите са били откраднати, поради което и законът не е бил приложен правилно. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени обжалвания административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят С. С. –. Г., редовно призована, се явява лично. Същата поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административно –. наказващият орган: Директор на ОДМВР –. гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 10.01.2018г. жалбоподателката С. С. –. Г. попълнила саморъчна декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи пред ОДМВР –. гр.Монтана, в която заявила, че на същата дата са й били откраднати личната карта и СУМПС, задграничният й паспорт бил изгубен. На 11.01.2018г. й бил съставен АУАН № 10 за това, че била изгубила личната си карта с № ********* издадена на 16.11.2016г. от МВР –. гр.Монтана и СУМПС № ********* издадено на 01.03.2012г. от МВР –. гр.Монтана, с което виновно е нарушила разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД. Актът й бил връчен лично и подписан от нея без възражение. Въз негова основа било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателката била подведена под административна отговорност.
Горната фактическа обстановка принципно следва да бъде възприета за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът констатира, че същото е издадено в нарушение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна.
Видно от саморъчно попълнената и подписана декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи пред ОДМВР –. гр.Монтана е, че жалбоподателката изрично е отразила обстоятелството, че личната й карта и СУМПС, не са били изгубени, а откраднати. В този смисъл е и изрично подадената жалба до РУП –. гр. Монтана с вх.№ 180800 –. 515/10.01.2018г. В декларацията изрично е упоменато, че е бил изгубен задграничния паспорт, който обаче не е предмет на вмененото й административно нарушение. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД санкционира небрежно поведение, изразяващо се в три алтернативни хипотези, а именно деецът да ,,изгуби”, ,,повреди” или ,,унищожи” документа. В случая не е налице нито една от тези признаци от обективната страна на административното нарушение не е налице, тъй като в упоменатата вече декларация е посочено, че личната карта и СУМПС са били откраднати. Според съда не може да бъде направено приравняване между понятията ,,изгубване” и ,,кражба” на документ за самоличност.
Тъй като не бяха ангажирани насрещни доказателства, оборващи изложеното в декларацията твърдение, а и на отразеното в същата следва да бъде дадена необходимата верност в съдържанието поради страх от наказателна отговорност за декларатора, следва да бъде прието, че действително е налице не изгубване, а кражба на документите.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че вмененото в наказателното постановление като ,,изгубено” СУМПС не покрива признаците на ,,документ за самоличност” по смисъла на &1 т.1 от Допълнителните разпоредби на закона. Това е така, тъй като независимо от обстоятелството, че е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България, то не може да се приеме че същият е бил издаден с цел идентификация на жалбоподателя. Неговото предназначение е уредено в ЗДвП и цели удостоверяване на обстоятелство, различно от предвиденото в ЗБЛД.
Предвид обстоятелството, че в хипотезата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД е налице изчерпателност на деянията, подлежащи на санкциониране, а същата се покрива и от санкциониращата такава по чл.81, ал.2 т.2 от ЗБЛД, сред което не е кражбата на документ за самоличност съдът приема, че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона (в този смисъл са и Решение № 661/14.12.2016г. по КАНД № 567/2016г. и Решение от 15.10.2012г. по КАНД № 447/2012г. по описа на Административен съд –. гр.Монтана).
При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 10 издадено на 17.01.2018г. от Директор на ОДМВР –. гр.Монтана, с което на С.Д. С. - Г. от гр. Монтана, ж.к. ,,П.” блок 1, вх.А, ет.1, ап.2, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 60.00 (шестдесет) лева за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –. гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: