О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 302
гр. Шумен, 30.06.2020г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Т. Димитрова, в.ч.гр.д. № 157 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 3307 от 19.02.2020г. депозирана от С.Д.В. с ЕГН ********** *** срещу определение № 393 от 29.01.2020г. постановено по гр. д. № 2459/2019г. по описа на РС – Ш., с което на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК на жалбоподателя е върната исковата молба.
Жалбоподателят излага, че през целия месец януари е боледувал сериозно и за това не е могъл в срок да внесе сумата за особен представител. Сочи, че е пенсионер и не разполага с болничен лист, за периода на боледуване, но вече е по – добре здравословно, разполага с определената сума и е готов да я заплати, поради което моли съда да отмени постановеното определение.
Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата, материалите по делото и като съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба на жалбоподателя С.Д.В. с ЕГН ********** *** по обективно съединени искове срещу Р.К.Р. с ЕГН **********. С определение № 4085/18.12.2019г. съдът е определил, на основание чл.47, ал.6 от ГПК разноски за първоначално възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 1357.53 лева и е указал на ищеца да ги внесе в едноседмичен срок от уведомлението. Определението е връчено лично на жалбоподателя на 06.01.2020г..С определение № 196/16.01.2020г., в изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 4 във вр. ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал на ищеца едноседмичен срок от уведомяването, в който да внесе предварително определените разноски за възнаграждение за особен представител на ответника, в размер на 1357,53 лева. Съобщението за оставяне на исковата молба без движение, ведно с определението е връчено на ищеца лично на 20.01.2020г.. До изтичането на определения едноседмичен срок, по делото не са били представени доказателства за внасяне на определените разноски, поради което с обжалваното определение от 29.01.2020г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба, на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Настоящата
съдебна инстанция, намира така постановеното определение за правилно и
законосъобразно. От материалите по делото безспорно се установява, че в дадения
от съда едноседмичен срок, изтичащ на 27.01.2020г. ищецът не е отстранил
констатираната нередовност на исковата молба, поради което правилно съдът е приложил хипотезата
на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщането й. Следва да се отбележи и, че за
дължимите разноски за назначаването на особен представител на ответника, ищецът
е бил уведомен още на 06.01.2020г. с изпратеното му определение № 4085 от
18.12.2019г., в което изрично му е
указано в едноседмичен срок от
уведомяването да внесе предварително определените на осн. 47, ал. 6 от
ГПК разноски за особен представител в размер на 1357.63 лева, като в същия срок
представи и доказателства за внасянето им.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че поради влошено здравословно състояние за периода на целия месец януари, ищецът е пропуснал да внесе така определените разноски за назначаването на особен представител. По делото и към жалбата не са приложени доказателства за заболяването на ищеца, респ., че е бил обективно възпрепятстван лично или чрез другиго да заплати указаната сума, за което му е бил предоставен фактически срок от 20 дни. Независимо от това, дори и да се приеме, че е бил болен, жалбоподателят е разполагал, както с възможността по чл. 63, ал. 1 от ГПК да поиска от първоинстанционния съд продължаване на срока за внасяне на разноските още след първото уведомяване на 06.01.2020г., така и след второто на 20.01.2020г., а също и с възможността, след като е пропуснал срока за внасянето им, да поиска от съда неговото възстановяване на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК, което видно от материалите по делото ищецът не е сторил, а направо е депозирал разглежданата жалба.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него, като неоснователна да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 393 от 29.01.2020г. постановено по гр. д. № 2459/2019г. по описа на РС – Ш, с което на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК на жалбоподателя е върната исковата молба.
На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.