РЕШЕНИЕ
№ 431
14.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска, в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 171 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.П. ***,
против Решение № 263 от 13.12.2019г., постановено по НАХД № 556 по описа на
Районен съд – Димитровград за 2019г., в частта му, с която е изменено НП № 19-0254-000885 издадено от
Началник сектор при РУ-Димитровград, към ОДМВР-Хасково, а именно с която на касатора за извършено
нарушение 6, т. 2 от ЗДвП, и на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание”Глоба”
в размер на 150 лева и „Лишаване от
право да управлява м.п.с.” за срок от 5 месеца, като наказанието „глоба” е намалено на
100 лева, а наказанието „Лишаване от право да управление на МПС” е намалено на 3 месеца.
Касационният
жалбоподател счита решението в
оспорената му част за неправилно и незаконосъобразно, като счита, че е
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Неправилен
бил изводът на съда за осъществено от водача нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП. Не
отговаряло на истината обстоятелството, че напуснал мястото на проверка и не
изпълнил разпорежданията на органите на КАТ. Сочи, че когато бил спрян за
проверка служителят установил, че имал издаден фиш, който не бил заплатен.
Извършил му проверка на място, съставил му акт, който подписал и го накарал да
отиде да заплати фиша. Изпълнил указанията му, като останал с убеждението, че
след като подписал акта проверката била приключила. След заплащането се върнал
на същото място и установил, че служителя го нямало. След това отишъл до
полицейското управление. Предвид изложеното, счита че отразеното в наказателното
постановление не отговаряло на истината и не следвало да му бъде налагано
наказание по този член.
По изложените в касационната жалба съображения
се претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната част.
Ответникът-
РУ-Димитровград при ОДМВР – Хасково, редовно призован не ангажира становище по
касационната жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С
Решение № № 263 от 13.12.2019г., постановено по НАХД № 556/2019г. Районен съд – Димитровград изменил Наказателно постановление № 19-0254-000885/31.10.2019г. на Началник сектор в РУ Димитровград към ОДМВР - Хасково, с което на М.П. ***, за нарушения
на: чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), чл.94 ал. 3 от ЗДвП, чл.190 ал. 3 от ЗДвП и чл.6 т.2 от
ЗДвП,
на основание чл.183, ал.2, т.2, чл.183, ал.2, т.1, чл.185 и чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва: за нарушението на
чл.6, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева; за нарушението на чл.94, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева; за нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП –
глоба в размер на 20 лева и за нарушението на чл.6, т.2 от ЗДвП – глоба в
размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца,
като отменил НП, в частта с която за
нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. а в
частта с която за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба
в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от над 5
месеца“, като последното намалил на „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“за срок от 3 месеца“.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че не били допуснати
нередности при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и че законосъобразно
АНО бил свързал нарушенията в т.1, 2 и 4 от НП със съответните забрани на чл.6,
т.1, чл.94, ал.3 от ЗДвП и чл.6, т.2 от ЗДвП. Съответно възприел, че правилно са били
приложени и санкционните разпоредби на чл.183, ал.2, т.2, чл.183, ал.2, т.1 и
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. За неправилно съдът възприела извода на
административно наказващият орган, че неплащането на глоби било нарушение, водещо
към ангажиране на административнонаказателна отговорност. Според съда , разпоредбата
на чл.190, ал.3 от ЗДвП определяла срок
за плащане на глоби, но не водила към задължение на наказания да го стори, а
било свързано с преференции в размера на плащането и др. По отношение размера
на наказанието по чл. 175,
ал.1, т.4 от ЗДвП съдът приел, че АНО не посочил по какви причини определил същото
в граници, близки до максималните, поради което изложил доводи обосноваващи извода му, че
същото следва да се редуцирането до размер на глобата от 100 лева и лишаване от
право за управление на МПС до 3 месеца, като отбелязал че действително имало
комплекс и от други извършени нарушения, но те били със сравнително нисък
интензитет, съобразно и ниската отговорност, която законът предвидил за тях.
Предмет
на обжалване в настоящото производство е въззивното решение в частта в която е
изменено НП №19-0254-000885/31.10.2019г. на Началник сектор в РУ Димитровград към ОДМВР – Хасково, като е намален
размер на наложеното за нарушение по
чл.6, т.2 от ЗДвП нарушение „Глоба“ от 150.00 лева на 100.00 лева и „Лишаване от право да се управлява М.п.с.“
от 5 месеца на 3 месеца, наложени на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Настоящата инстанция, като съобрази
предмета на касационната проверка, намира, че атакуваното решение в обжалваната
му част е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния
съд са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото
доказателства и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Изцяло правилен, макар и изразен общо, е
изводът на въззивния съд за липса на допуснати нередности при съставяне на АУАН
и издаване на НП. Съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
НП на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Словесното описание на нарушението на
чл.6, т.2 съдържа всички необходими реквизити по чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни
органи. АУАН е предявен и връчен надлежно на нарушителя.
Правилно съдът е приел за действително осъществен състава на нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП. Съгласно последната, участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Санкционният текст на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда административно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.“ за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
В случая, безспорно от събраните
доказателства- се установява, че касационният жалбоподател не е изпълнил
разпореждането на контролен орган да остане на място, като вместо това е
напуснал мястото на проверката с автомобила си. Извършеното по ЗДвП нарушение
се доказва от показанията на актосъставителя И. и св.И.. Последните
са преки очевидци на действията на наказаното лице, поради което
показанията им следва да бъдат
кредитирани като еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Липсват
каквито и да е доказателства, установяващи някакви различни от посочените
факти, подкрепящи версията на касатора, изложена в жалбата му.
Правилни са и изводите на въззивния съд
за неправилно индивидуализиране на наложеното на касатора административно
наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Действително АНО не е изложил в НП
мотиви, обосноваващи налагане на наказанието „глоба и лишаване от право“ в
граници близки до максималния размер. Липсата на мотиви в тази насока, правилно
е отчетена от съда като недостатък на санкционния акт, поради което
основателно, отчитайки обществената опасност на деянието и дееца и
съобразявайки цялостното му поведение е
определил размер на наказанието под средния, предвиден в закона.
Настоящият състав, намира че оплаквания на касатора не намират опора в
доказателствата по делото. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила при постановяването на решението
в обжалваната му част. Съдебният акт е валиден, допустим и съответстващ на
закона и следва да бъде оставен в сила.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 263 от 13.12.2019г., постановено по НАХД № 556 по описа на Районен
съд – Димитровград за 2019г. в обжалваната му част,
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.