Р Е Ш Е Н И
Е № 689
гр.Видин, 13.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 336 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, с която против В.П.Х. ***, ж-к „Строител“ бл. 9, вх. А, ет. 6, ап. 18, ЕГН **********
е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че на
22.08.2011г. между ищеца и ответника е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за
срок от 24 месеца. На 19.05.2013 г. и 19.05.2014 г. между същите страни по повод
горецитирания договор са сключени две допълнителни споразумения, първото от
които за срок от 12 месеца, а второто - 24 месеца. На 02.04.2015г. между ищеца
и ответника е сключено последното Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
по план Резерв 19,99 със
стандартен месечен абонамент в размер 19,99 лв. за срок от 24 месеца.
Сочи се, че ответникът не
изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер на 191,58 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 25.04.2016г. - 24.07.2016г.
Излага се, че на 09.09.2013
г. между ищеца и ответника е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от
24 месеца. На 23.06.2015г. между същите страни по повод горецитирания договор е
сключено допълнително споразумение за срок от 24 месеца. На 31.07.2015г. между ищеца и ответника е
сключено второ Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* по
план Резерв Стандарт 14.99 промо със
стандартен месечен абонамент в размер 14,99 лв. за срок от 24 месеца.
Поддържа се, че ответникът
не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер на 53,93 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси за отчетен период 25.04.2016г. - 24.07.2016г.
Твърди се, че на 14.03.2016г. между ищеца и ответника е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план Стандарт+ 20.99 с тарифиране на
интервали от 60 секунди със стандартен месечен абонамент в размер
20,99 лв. с 23.83% промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца.
Сочи се, че ответникът не
изпълнява задълженията си по договора
в общ размер на
64,75 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.04.2016г.
-24.07.2016г.
Излага се, че на същата дата
- 14.03.2016г., и по повод горепосочения договор с номер ++359*********,
„Теленор България" ЕАД, като лизингодател, сключва с В.Х. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка SONY
Xperia M5 Gold с
обща лизингова цена в размер на 850,77 лв. чрез 23 месечни вноски, всяка една в
размер на 36,99 лв.
Поддържа се, че по договора
за лизинг ответникът дължи заплащане на сума в общ размер на 776,93 лв., формирана от лизинговите вноски за
отчетен период 25.04.2016г. - 24.09.2016г., а именно:
- 13,59
лв. - остатък
от лизингова вноска след извършено частично плащане в размер на 23,40 лв. за
отчетен период 25.04.2016г. -
24.05.2016г., начислена във
фактура № **********/25.05.2016г.;
- 36,99
лв. - лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 25.05.2016г. - 24.06.2016г., начислена
във фактура № **********/25.06.2016г.;
- 36,99
лв. - лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 25.06.2016г. - 24.07.2016п, начислена
във фактура № 7243840,417/25.07.2016г.;
- 23,54
лв. - остатък
от лизингова вноска след извършени отстъпки за отчетен период 25.07.2016г. - 24.08.2016г., начислена
във фактура № **********/25.08.2016г.;
- 665,82 лв. - сбор
от 17 лизингови
вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия към Договора за лизинг, и една лизингова
вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора
за лизинг, дължими за отчетен период 25.08.2016г. - 24.09.2016г., начислена във
фактура № **********/25.09.2016г.
Сочи
се, че горепосочените задължения за предпочетените номера са индивидуализирани
в следните фактури:
1. фактура №
**********/25.05.2016г. за отчетен
период 25.04.2016г. -
24.05.2016г„ срок за плащане - 09.06.2016п, издадена за сумата
от 107,74 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва:
- 17,98 лв. абонаментна такса
за предпочетен номер +35982351559;
- 32,78 лв. абонаментна такса
и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********;
- 36,99 лв. лизингова вноска
за предпочетен номер ++359*********;
- 19,99 лв. абонаментна такса
за предпочетен номер ++359*********.
Ищецът
претендира Фактурата в размер на 84,34 лв., поради извършено частично плащане
от 23,40 лв., което погасява задължението за лизингова вноска до размера на
13,59 лв.
2. фактура № 7242515808/25.06.2016г. за отчетен
период 25.05.2016г. - 24.06.2016г., срок за плащане - 10.07.2016г„ издадена за
сумата от 222,55 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани
услуги и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва:
- 17,97 лв. абонаментна такса
за предпочетен номер +35982351559;
- 15,99 лв. абонаментна такса
за предпочетен номер ++359*********;
- 36,99 лв. лизингова вноска
за предпочетен номер ++359*********;
- 151,60 лв. абонаментна такса
и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********.
3. фактура №
**********/25.07.2016г. за
отчетен период 25.06.2016г. -
24.07.2016г„ срок за плащане -
09.08.2016г., издадена за сумата от 90,94 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва:
- 17,98 лв. абонаментна такса
за предпочетен номер +35982351559;
- 15,98 лв. абонаментна такса
за предпочетен номер+359*********;
- 36,99 лв. лизингова вноска
за предпочетен номер ++359*********;
- 19,99 лв. абонаментна такса
за предпочетен номер ++359*********.
4. фактура № 727245270152/25.08.2016г..
за отчетен период 25.07.2016г. - 24.08.2016г.,
срок за плащане - 09.09.2016г., издадена за сумата от 23,54 лв.,
представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер
++359********* след направени отстъпки.
5. фактура №
**********/25.09.2016г. за отчетен период 25.08.2016г. - 24.09.2016г., срок за
плащане - 10.10.2016г, издадена за сумата от 1274,92 лв., представляваща
неплатени неустойки и лизингови вноски. Така дължимите суми са както следва:
- 609,10 лв. неустойки за
предпочетени номера +35982351559, ++359********* и ++359*********;
665,82 лв. лизингови вноски,
начислени накуп за предпочетен номер ++359*********.
Ищецът
претендира Фактурата за сумата
от 665,82 лв.,
представляваща начислени накуп
лизингови вноски за предпочетен номер ++359*********.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
д. № 2293/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се
от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 1 087,19 лв. (хиляда осемдесет и седем лева и
деветнадесет стотинки), представляващи неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; неплатени
абонаментни такси по Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договора за
лизинг към него, както и законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателно изплащане на вземането;
Претендират се и направените
разноски.
От ответника в
законоустановения срок чрез назначеният му особен представител е постъпил
писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове по
основание и размер. Оспорва
представените от ищеца фактури и формираните с тях задължения за абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски. Възразява за погадяване на
претендираните суми по договорите за мобилни услуги и договора за лизинг по
давност.
В депозирано становище с вх. № 14262/06.12.2019
г. от ищеца са изложени подробни съображения в подкрепа основателността на
претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна
на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2293/2018 г. по описа на ВдРС, по което на 13.09.2018 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1811-РЗ/13.09.2018 г. за следните суми: 1 087.19лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считана от 03.09.2018 г. до окончателното издължаване, както и 25.00лв.
- разноски за държавна такса и 360.00лв. с включен ДДС – разноски за адвокатски хонорар.
Препис
от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя
с разпореждане от 10.12.2018 г. е указано да предяви иск за вземането си, като
такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето
защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим,
като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и
имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение.
От ангажирания договор за мобилни услуги от дата 22.08.2011 г., сключен с ищеца е видно, че ответникът В.Х. е абонат
на дружеството доставчик на мобилни услуги с с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца.
По делото са представени допълнителни споразумения от 19.05.2013 г. и 19.05.2014
г., от които е видно, че между същите страни по повод горецитирания договор са
сключени две допълнителни споразумения, първото от които за срок от 12 месеца,
а второто - 24 месеца. На 02.04.2015 г. между ищеца и ответника е сключено
последното Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* по
план Резерв 19.99 със
стандартен месечен абонамент в размер 19.99 лв. за срок от 24 месеца.
От представения по делото Договор за мобилни услуги от 09.07.2013
г., е видно, че същият е сключен между дружеството – ищец, като оператор, и
ответника, като потребител, с избран абонаментен план – GLOBUL
Max 10.99 лв. на месец, за предпочетен номер +359*********.
От представеното Допълнително споразумение от 23.06.2015 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359*********, се
установява, че ответникът е избрал нов абонаментен план Резерв Стандарт 14.99
промо. Срокът на договора е 24 месеца. Приложена е и ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от 23.06.2015 г.
Представено е и Допълнително споразумение от 31.07.2015 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359*********, с
абонаментен план Резерв Стандарт 14.99 промо и срок на договора 24 месеца, като
с подписването на споразумението ответникът е получил и устройство марка SAMSUNG Galaxy A5 Silver, сериен номер 359469061259994.
От представения Договор за мобилни услуги от 14.03.2016 г., се установява, че на ответника е предоставен предпочетен
номер +359********* с абонаментен план Стандарт+ 20.99 с тарифиране на интервали
от 60 секунди, със срок на договора 24 месеца, както и мобилен апарат марка SONY Xperia M5 Gold.
Представен е и Договор за
лизинг от 14.03.2016 г., сключен между ищцовото дружество, като лизингодател, и
ответника, като лизингополучател, по силата на който, лизингодателят се е
задължил при условията на този договор и Общите условия, неразделна част от
него, да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване
следното устройство - марка SONY Xperia M5 Gold с
телефонен номер-+359*********, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в
размер на 850.77 лева с включен 20 % ДДС, като е уговорено изплащане на
устройството посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 36.99 лв.
всяка, съгласно вписан в договора погасителен план. В чл. 4 от лизинговия
договор е посочено, че с подписването на настоящия договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройство във вид, годен за употреба, функционира
изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е
комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал.1 ТЗ. Съгласно този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване
вещ срещу възнаграждение. Отношенията по
договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и
разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.
В конкретния
случай и при ангажираните доказателства
съдът приема, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати всички
дължими се вноски по договорите за лизинг,съобразявайки и лиспата на данни в
обратна посока.
В чл.
26 от ОУ е посочено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя,като при сключване на индивидуален договор всеки
потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура, както и че неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за заплащане на дъжлимите суми.
По делото е представен и
запис на заповед издаден от ответника от 14.03.2016 г. за сумата от 850.77 лв.
От представените фактури и
извлечение към всяка от тях се установяват потребените от ответника мобилни
услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на тези суми от
ответника не са ангажирани.
В чл. 26 от Общите условия на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, които са част от процесния договор, като ответникът е
декларирал, че е получил екземпляр от тях, е предвидено, че при ползване на
услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, като
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане дължимите суми.
Няма
спор по делото, че ответникът е получил мобилно устройство по процесния договор
за лизинг, чиято лизингова цена се е задължил да изплати на 23 месечни вноски,
всяка от които по 36.99 лева с включен ДДС.
Съгласно чл. 12 ал. 1
от Договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на
лизингови вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на
договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми, като в ал. 2 е предвидено, че месечните вноски
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни
услуги.
В случая съдът намира, че без значение е фактът дали
неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми, както и дали
договорът за мобилни услуги е бил законосъобразно прекратен от оператора, тъй
като понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане на всички лизингови
вноски и няма данни ответникът да е върнал мобилното устройство на ищеца, като
лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен от съда при решаването на
спора, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Отделно, освен че няма данни ответникът да е върнал
лизинговата вещ на ищеца, няма данни и да е лишен от възможността да я ползва при прекратен договор с лизингодателя - ищец.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че същите са били обвързани от облигационнни отношения
във връзка с предоставянето от страна на ищеца на мобилни и фиксирани телефонни
услуги на ответника, както и предоставянето от страна на ищеца на крайно
устройство (SONY
Xperia M5 Gold) на лизинг на ответника,като
за последния е възникнало насрещното
задължение да заплаща в срок абонаментните и лизинговите месечни вноски,което
обаче,при данните по делото,не е изпълнил в уговеронето срокове.
Видно от твърденията в
исковата молба и представените писмени доказателства отчетните периоди, за
които се дължат вноските,съгласно сключените договори, са от началото на 2016 г..
Действително вземането
за тях е периодично по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и се погасява с изтичане
на тригодишна давност, но същата, считано от падежа на всяка от вноските, не е
била изтекла към датата, на която заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано в съда – на 03.09.2018 г..Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК
искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с тази
разпоредба се създава изключение от общото правило, че искът се счита за
предявен от постъпване на исковата молба в съда - чл.125 от ГПК.
С депозиране на
заявлението в съда настъпват и материалноправните последици, които законът
свързва с предявяването на иска и конкретно се прекъсва теченето на
погасителната давност,като тя се спира, докато продължава съдебното
производство – чл.116, б.“б“ и чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.
По тези съображения
направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на предявените вземания е неоснователно.
Предвид
изложеното съдът счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата в общ размер на 1 087.19
лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; неплатени
абонаментни такси по Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договора за
лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените
от ищеца разноски в настоящето производство /306.15 лв.-адвокатско възнаграждение, 25.00 лв.-платена държавна такса и 306.10 лв. –възнаграждение за
особен представител/, както и тези
по ч.гр.д. № 2293/2018 г. по описа на ВдРС: 25.00 лева за платена държавна такса и 360.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.П.Х. ***, ж-к „Строител“
бл. 9, вх. А, ет. 6, ап. 18, ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 1 087.19 лв., представляващи
неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; неплатени
абонаментни такси по Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договора за
лизинг към него., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2018 г. /датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2293/2018 г. по описа на ВдРС/ до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА В.П.Х. ***, ж-к „Строител“ бл. 9, вх. А, ет. 6, ап.
18, ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в общ размер от 385.00 лв. /25.00 лв.-платена държавна такса и
360.00 лв.-адвокатско възнаграждение/,
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 2293/2018 г. по описа
на РС-Видин.
ОСЪЖДА В.П.Х. ***, ж-к „Строител“ бл. 9, вх. А, ет. 6, ап.
18, ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в общ размер от 637.25 лв. /25.00 лв.-платена държавна такса, 306.15
лв.-адвокатско възнаграждение и 306.10 възнаграждение
на особен представител/, направени разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането
му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
2293/2018 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: