О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр. Враца, 24.10.2018 г.
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение,
в съдебно заседание на
24.10.2018 година,
в състав:
Председател: Снежана Наумова
при участието на секретаря
Галина Емилова и прокурор Асен Пашански,
като разгледа докладваното от
съдия Наумова
ЧНД № 526 по описа на съда за
2018 г.,
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК.
Образувано
е по молба на осъдения С.Й.А., с ЕГН ********** ***, понастоящем в
Затвора-Враца за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част от общо определеното му по НОХД № 511/2017 г. на РС-Лом наказание лишаване
от свобода за срок от една година, при първоначален строг режим на изтърпяване.
В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил правото да бъде освободен
условно предсрочно и отговаря на всички изисквания. Посочва се, че не е
наказван и се е поправил. На основание изложеното моли тя да бъде уважена.
Към
сезиращата молба са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл.
156 ЗИНЗС, личното затворническо досие на С.А., както и актуална справка за
изтърпяната към днешна дата част от наказанието.
Упълномощеният
представител на Затвора-Враца изразява становище, че молбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, тъй като осъденият не е дал доказателства за своето
поправяне и превъзпитание.
Участващият
по делото прокурор също намира молбата за неоснователна. Позовава се на това,
че е изпълнена само една от предпоставките на закона, а именно изтърпяна изискуемата част от наказанието.
Сочи, че не са налице доказателства за поправяне на осъдения. Към настоящия
момент не са постигнати целите заложени в плана за изпълнение на присъдата.
В
съдебно заседание осъдения А. поддържа изцяло депозираната от него молба с
искане за нейното уважаване.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
С присъда
№ 13 от 29.05.2018 г., постановена по НОХД № 511/2017 г. състав на РС-Лом е
признал А. за виновен в извършеното от него престъпление по чл. 196,ал.1,т.1,
вр. с чл.194,ал.1 НК и при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при строг режим на
изтърпяване. Със същата присъда, на основание чл.25,ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 НК му е определено едно общо наказание между наложените му по НОХД № 511/2017
г. и по НОХД 690/2017г. и двете по описа на РС Лом, в размер на една година
лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в сила
на 13.06.2018г.
В
приложените документи е отразено, че осъденият е започнал да търпи наказанието
на 01.02.2018 г. До момента е изтърпял фактически 8 месеца и 23 дни.
Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 3 месеца и 7 дни.
При
това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му
наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
В
доклада на социалния работник е посочено, че при първоначалната оценка на риска от рецидив са отчетени високи стойности
- 85 т., а зоните с наличен дефицит и необходимост от корекция са: отношение
към извършеното престъпление- омаловажава извършеното деяние и липсва критично
отношение към миналите престъпни деяния; образование и обучение - макар и да
има завършено основно образование, отчетени са проблеми в грамотността; начин
на живот и обкръжение - трайно интегриран в криминалните среди, които му влияят
отрицателно. Има нагласи за безразсъдно и рисково поведение; злоупотреба с
алкохол- констатирани са случаи на прекомерната употреба на алкохол и не отчита
негативното влияние, което оказва върху поведението му; умения за мислене - не
разпознава проблемите си, не осъзнава последствията, импулсивен и не притежава
умения за адекватно разрешаване.
Въз
основа на констатираните проблеми, в плана за изпълнение на присъдата му са
заложени задачи, целящи покриване дефицита в отношението към престъпната му
дейност, осъзнаване на причините довели до извършване на престъпленията и
поемане на отговорност за собственото му поведение, формиране на умения за
разпознаване на проблемите и приучване към спазване на социално приемливите
норми на поведение, откъсване от миналото, запазване на позитивните контакти и придобиване на ясни и реалистични цели в
живота.
Рискът
от вреди за служители и другите лишени
от свобода са оценени като ниски, докато риска от вреди за обществото е
определен като среден. Аргумент за това е, че осъжданията на лицето се отнасят
до престъпления с користен-насилствен характер - грабеж и палеж.
Рискът
от самонараняване или опит за самоубийство е среден, отчетен суициден опит в
миналото.
Направената
междинна оценка по време на изтърпяване на наказанието сочи, че риска от
рецидив запазва същите високи стойности, както и че не е налице промяна в
стойностите във всички други отчитани категории вреди.
В
приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изготвен във връзка с
молбата на осъдения за наличието на предпоставките за предсрочното му
освобождаване е констатирано, че през наблюдателния период от престоя му, в аспекта
на взетите спрямо него корекционни мерки, не е постигнат желания напредък в
посока на позитивна промяна в поведението и нагласите на лишения от свобода.
Риска от рецидив запазва високите си стойност. В доклада е посочено, че рискът
от вреди запазва първоначалните си стойности за всички категории.
По
време на престоя не е нарушавал затворническия режим и не е наказван. Адаптацията
в групата е протекла трудно, тъй като останалите лишени от свобода го
разпознават като човек с нетрадиционна сексуална ориентация. Споделил е, че го
подиграват. Това обстоятелство и по искане на осъдения е наложило
неколкократното му премества в различни килии. Емоционално нестабилен, склонен
е да проявява необосновани претенции, настойчив и при неудовлетворяване на
желанията му, реагира бурно и гневно, отправя заплахи. Влиза в спорове и
конфликти с останалите лишени от свобода и със служителите на Затвора.
Осъденото
лице не притежава професионална квалификация и не показва трайно формирани
трудови навици.Декларирал е желание да работи, но поради липсва на свободни
места, такава възможност не му е предоставена. Отчетени са проблеми с
грамотността му, но същия не е заявил желание за включване в образователния
процес, дори като алтернативна форма на заетост. Отказва и участие в курса за
религиозна подкрепа "Християнски ценности. Поставените в плана цели и
задачи се изпълняват формално и по тази причина не са постигнати. Няма
индикации за положителна промяна в начина му на мислене и нагласите за водене
на законосъобразен начин на живот, омаловажава извършените от него
престъпления, неосъзнава отговорността, която трябва да поеме.Няма ясна
представа с какво ще се занимава след излизането му от Затвора.
В обобщение на горното съдът намира, че към
настоящия момент осъденото лице не отговаря на изискванията за наличие на
положителна промяна съгласно чл. 70, ал.1 НК и не са налице доказателства за
неговото поправяне и превъзпитание. Действително, че осъдения не е наказван за
допуснати дисциплинарни нарушения, но в същото време е показал нежелание за преосмисляне
на поведението си и изграждане на критично отношение към него. Спрямо него не е
прилаган най-добрия фактор за превъзпитание - полагането на общественополезен
труд. Причина за това е не толкова липсата на свободни места, колкото ниското
образователно ниво, липсата на
професионални умения и на устойчиви трудови навици. Това обстоятелство,
преценено във връзка с липсата на осъзната вина и искрено критично отношение
към реализираното престъпление, данните за проявена агресия към другите лишени
от свобода, емоционалната нестабилност, липсата на перспектива след излизането
от затвора, сочи на непостигане целите на наказанието по смисъла вложен в чл.
36 НК. Изложеното подкрепя напълно извода
на социалния работник за продължаване на възпитателните мерки.
Имайки
предвид горното, от всички данни по делото може да се направи единствения
извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за УПО, а именно
тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не по-малко от 2/3 от
наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства за
своето поправяне и превъзпитание. Това е основание да бъде постановен отказ на
молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При
горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.Й.А., роден на *** г. в гр. ***, с адрес ***, понастоящем в
Затвора Враца, с ЕГН ********** за предсрочно освобождаване от изтърпяване на
неизтърпяната част от общо определеното му по НОХД № 511/2017 г. на РС-Лом
наказание лишаване от свобода за срок от
една година, при първоначален строг режим на изтърпяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София в
7-дневен срок от днес.
След
влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Председател: