О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1005 28.04.2016 г. Бургас
Бургаският
окръжен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми
април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като разгледа докладваното от съдията Д.Динкова гражданско
дело № 1971 по описа за 2015 година, на чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на И.А.Щ., А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г., всички представлявани от пълномощника им –
адвокат Г., против Г.Т.Ж. ***, за осъждане на ответника да им заплати суми,
представляващи съответния за всяка дял от получено обезщетение за засегнат от сервитут недвижим имот №04008 по плана за земеразделяне на
землището на с.Съдиево, полагащо се на собствениците, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както следва: на И.Щ.
– сумата от 28 417,67 лв.; на А.А. – сумата от
14 208,83 лв.; на Т.К. – сумата от 14 208,83 лв.; на С.Г. – сумата от
14 208,83 лв.
Ищците твърдят, че с решение №13/09.05.1997 год. по
преписка №4227/26.02.1992 год. ПК Айтос възстановила на наследниците на
Атанас Чанев Атанасов в нови реални граници правото на собственост върху
поземлени имоти, вкл. нива от 11,281 дка, пета категория, в м.“Дюзлюка“ в землището на с.Съдиево, имот №04008 по плана за
земеразделяне. Заявяват, че наследодателят Атанас Чанев Атанасов е починал на
01.02.1990 год. и е оставил наследници дъщерите си И.Щ. и Иринка Железова,
както и внучките си А.Ч. и Т.К. – дъщери на покойния му син Чаню
Чанев, починал на 07.09.1989 год. Посочват, че Иринка Железова починала на
14.05.2011 год. и оставила за свои наследници по закон С.Т.Г. и ответника Г.Т.Ж..
Твърди се в исковата молба, че с писмо от 25.02.2013
год. кметът на Община Айтос уведомил наследниците на Атанас Атанасов за размер
на дължимото обезщетение за преминаване на обект „ВЛ 110кV п/ст Айтос – Слънчев
бряг-запад“ през собствения им недвижим имот №040008 в землището на с.Съдиево,
а именно сумата от 85 253 лв., както и за необходимите документи, които
следва да бъдат представени от собствениците. Заявява се, че към писмото бил
представен протокол №4/08.10.2012 год. одобрен от кмета на община Айтос
за приемане на корекционни коефициенти и справедлива
пазарна оценка за определяне на размера на обезщетението на собственика на
неурегулиран поземлен имот, върху който възниква сервитут
при изграждане на новия обект.
Ищците заявяват, че на 04.04.2013 г. само един от наследниците, а именно Г.Т.Ж., се
снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност - № 105 том
II рег.№ 1656 дело № 244 от 04.04.2013 г. по
регистъра на нотариус Бисер Демирев- рег.№ 324 на НК в района на PC гр.Айтос, с който по реда на чл. 587
ал.2 ГПК бил признат за собственик по давностно владение на нива с площ 11.281
дка , съставляваща поземлен имот № 040008 по плана на земеразделяне на
с.Съдиево, общ.Айтос.
Заявява се, че със заповед №
РД-08-404/ 23.04.2013 г. на кмета на Община Айтос именно на Г.Т.Ж. е изплатен пълния
размер на обезщетението.
Ищците заявяват, че с решение №
27 от 06.02.2015 г. постановено по гр.дело № 542/ 2014 г. по описа на PC гр.Карнобат,влязло в законна сила
на 17.06.2015 г., е прието за
установено по иска на настоящите ищци против Г.Т.Ж., че И.А.Щ. е
собственик на 2/6 ид.части, А.Ч.А. е собственик на 1/6
ид.част, Т.Ч.К. е собственик на 1/6 ид.част и С.Т.Г. е собственик на 1/6 ид.част
от недвижим имот, представляващ нива с площ 11.281 дка, съставляваща поземлен
имот № 040008 по плана на земеразделяне на с.Съдиево, общ.Айтос и е отменен нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 105 том II рег.№ 1656 дело № 244 от 04.04.2013 г. по регистъра на нотариус Бисер Демирев-рег.№ 324
на НК в района на PC
гр.Айтос, с който Г.Т.Ж.
е признат за собственик на гореописания недвижим имот, над частта която
притежава по наследство от Атанас Чанев Атанасов , а именно -1/6 ид.част от същия.
Ищците твърдят, че според чл.64
ал.1 от Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр.107 от
09.12.2003г.), сервитутите в полза на енергийните
предприятия възникват при разширение на съществуващи и при изграждане на нови
въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически
съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи,
нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 4 т.2 от Закона за енергетиката, необходимо и задължително
условие за възникване на сервитут за прокарване на
линейни енергийни обекти е изплащането
на еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот, размерът
на което се определя по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ (арг.
чл. 64, ал. 6 от ЗЕ). Съгласно разпоредбата на чл. 210 от ЗУТ, единствено в
правомощията на комисия, назначена от кмета на общината, е да изготви оценка и
определи размера на обезщетението, което титулярът на
сервитута следва да заплати на собственика на
обременения имот.
Заявява се, че в случая
определеното по посочения ред обезщетение за засегнатия поземлен имот № 040008
по плана на земеразделяне на с.Съдиево, дължимо на собствениците, е получено
само от Г.Т.Ж.. Всеки от съсобствениците има право да получи част от
обезщетението, съответстваща на дела му от поземления имот, а именно: И.А.Щ.
като собственик на 2/6 ид.части следва да получи 2/6 части от 85253 лв. или
28417.67 лв.; А.Ч.А. като собственик на 1/ 6 ид.част
следва да получи 1/6 част от 85253 лв. или 14208.83 лв.; Т.Ч.К. като собственик
на 1/ 6 ид.част следва да получи 1/6 част от 85253
лв. или 14208.83 лв.; С.Т.Г. като собственик на 1/ 6 ид.част
следва да получи 1/6 част от 85253 лв. или 14208.83 лв.
Ищците молят да бъде постановено решение, с което да се осъди Г.Т.Ж. ЕГН: ********** да
изплати на И.А.Щ. ЕГН: **********
парична сума в размер на 28417.67 лв.,
представляваща дяла й от получено обезщетение за засегнат от сервитут недвижим имот № 040008 по плана на землището на
с.Съдиево , полагащо се на собствениците, заедно със законната лихва върху тази
сума считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; да се осъди
ответника да изплати на А.Ч.А. ЕГН:
********** парична сума в размер на 14208.83
лв., представляваща дяла й от получено обезщетение за засегнат от
сервитут недвижим имот № 040008 по плана на землището
на с.Съдиево , полагащо се на собствениците , заедно със законната лихва върху
тази сума считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; да се
осъди ответника да изплати на Т.Ч.К.,
ЕГН: ********** парична сума в размер на 14208.83 лв., представляваща дяла й от получено обезщетение
за засегнат от сервитут недвижим имот № 040008 по
плана на землището на с.Съдиево , полагащо се на собствениците , заедно със
законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска до окончателното
й изплащане; да се осъди ответника да
изплати на С.Т.Г., ЕГН: **********
парична сума в размер на14208.83 лв.,
представляваща дяла й от получено обезщетение за засегнат от сервитут недвижим имот № 040008 по плана на землището на
с.Съдиево, полагащо се на собствениците, заедно със законната лихва върху тази
сума считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника Г.Т. Желязов, с който
претенцията се оспорва като неоснователна и необоснована.
От фактическа страна ответникът заявява,
че между страните е безспорно възстановяването на имоти в землището на с.Съдиево с решение № 013 от
09.05.1997 на ПК , а сега ОСЗ гр. Айтос по преписка № 4227 от 1992 год. в полза
на наследниците на Атанас Чанев Атанасов. Заявява се от ответника, наследниците
на Атанас Чанев Атанасов са се споразумели предварително през 1997 година с
влизане на решението в законна сила да разпределят имотите съобразно дяловете
си, като представят в административната служба проект - делба с реално
разпределение на имотите, въз основа на което всички собственици да влязат във
владение съобразно споразумението. Твърди се от ответника, че имот № 040008 с
трайно предназначение нива, с площ от 11.281 дка , пета категория местност „Дюзлюка„ по дял бил записан на майка му Ирина А.Г. с ЕГН **********
и този имот, със съгласието на майка му, той владее от момента на
споразумението и промяната на партидата в Об. служба „ Земеделие „ гр. Айтос,
до настоящ момент, със знанието и съгласието на всички наследници. Заявява се,
че всички наследници владеят дяловете си от 1997 година на основание
разпределената наследствена земя по споразумението между тях и предварителната
спогодба от 1997 година и в настоящ момент ,като ги отдават под аренда или наем
със знанието и съгласието на всички заинтересовани страни. Ответникът заявява,
че с нот.акт № 105 , том II ,рег. № 1656 нот.дело № 244 от 04.04. 2013
год. по регистъра на нотариус Бисер Демирев peг. №
324 на НК с район на действие PC - Айтос, по реда на чл. 587 ал. 2 от ГПК бил признат за собственик по
давност и владение на нива с площ от 11.281 дка, съставляваща поземлен имот №
040008 по план за земеразделяне на с.Съдиево , община - Айтос ,местност „Дюзлюка „ при граници и съседи : имоти № 040009- нива ; имот
№ 040019-нива ; имот № 040007-нива и полски път № 000078 на Община – Айтос.
Твърди, че този имот владее от 1998
година заедно със семейството си с изричното съгласие на майка му, като пряк
наследник и с реален дял върху имота по постигната между съсобствениците спогодба.
Заявява, че върху процесния
имот е възникнал сервитут при изграждане на нова „ВЛ 110кV п/ст „Айтос
- Слънчев бряг -запад „ на обект № 040008 от дата 20.03.2011 година. Заявява
се, че с писмо изх. № 94-00-462 от 25.02.2013 година кметът на Община Айтос уведомил писмено
наследниците на Атанас Чанев Атанасов за
размера на дължимото обезщетение за преминаване и определеният сервитут в полза на енергийното предприятие и процедурата
за изплащане на еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е
възникнал сервитутът , като освен това енергийното
предприятие дължи на собственика на служещият имот възстановяване на
причинените вреди на имота съгласно императивната норма на чл.65 ал. 2 от ЗЕ.
Към писмото Общинска администрация - Айтос, чрез кмета на общината, приложила протокол
№ 4/ 08.10.2012 год. за приети корекциони коефиценти и справедлива пазарна оценка за определяне на
размера на обезщетението на собственика на ПИ № 040008 от дата 20.03.2011
година, като поставила изискване наследниците на Атанас Чанев Атанасов да
представят документи, установяващи правата им.
Твърди се, че никой от
наследниците не е заявил права за обезщетение, единствено ответникът заявил
такива права, тъй като владее имота на правно
основание, като предоставен от майка му
като реално определен дял от постигната
спогодба между всички сънаследници . Заявява, че владее имота със знанието на
всички, без претенции или спор за подобренията, изразяващи се в засаждане на
черешова градина, които подобрения се обработват от 1998 година до днес. Твърди,
че той и съпругата му засадили дръвчета с помощта на приятели и близки роднини
от страна на съпругата му. До 2001 година облагородявали земята и вече я били
засадили. В последствие част от насажденията били унищожени от животни и от 2011
година ответникът и семейството му
започнали цялостна подмяна на унищожените дръвчета и в последните четири години,
след положен труд и средства, черешовата градина получила друг вид с циментови
колове и стабилна ограда вместо старите дървени колове.
Ответникът признава, че след
представяне на необходимите документи за права върху
поземленият имот, при приключила административна процедура му бил изплатен
пълния размер на обезщетението от 85 253 лв. Това обезщетение, видно от заключението
за справедлива пазарна оценка, било определено по следния начин: за
земеделската земя, засегната от сервитута 4.102.00 лева с корекционен
коефицент 2.7% или общо 11.075.00 лв.; за трайните
насаждения, засегнати от сервитута - 83 броя
унищожени дръвчета при определена цена 27 473.00 лв. с корекционен
коефицент 2.7% общо 74.177.00 лв.
Според ответника, в исковата
молба не се признава факта на разпределението на наследствените имоти,
извършено със споразумение от наследниците
съобразно дяловете, не се отразяват фактическите обстоятелства как
всички те владеят имотите съобразно постигнатото между тях споразумение от 1997
година за разделяне с посочени кординатни точки.
Пропуснат бил и фактът за открити партиди от 23.03.1998 година за всеки един
съсобственик с реален дял съобразно правата по ЗН и скици.
Ответникът твърди, че
обезщетението му е било изплатено в онзи момент
с правно основание съобразно правото му на собственост върху служещия
имот. Твърди, че всички наследници са били уведомени от 2012 година и са знаели
за административната процедура, свързана с сервитутното
право, което право дава възможност на заинтересованата страна да обжалва
заповедта за получаване на определеното обезщетение.
Заявява се от ответника, че са
налице неоспорими доказателства за извършени подобрения при реалното ползване
на процесният имот – това са протокол от 09.04.2013
година за трасиране на ПИ № 040008 землище с. Съдиево, молба до Началника на
ОСЗ - Айтос и протокол № 40 на комисия в състав от длъжностни лица за промяна
начина на трайно ползване на процесния имот от нива в трайни насаждения. Твърди се, че извършените
промени в имота с превръщането му от нива в овощна градина с насажденията, са
направени от него заедно със семейството му / съпруга и деца/. Това е периодът
на засаждане на овощната градина , разходите, свързани с грижите за запазването
и заграждане на целият имот, както и осигуряване на плододаване,
което обезпечава доходи за издръжка на семейството през целият този период. Ответникът
счита, че му се дължи обезщетение на основание унищожени дръвчета , както и
пропуснати ползи от нанесени вреди при унищожаването на плодните дръвчета.
Заявява, че предвид
гореизложените фактически обстоятелства полученото обезщетение, за което имат
претенции ищците, е получено на правно основание. Ответникът твърди, че с предявяването на
исковата претенция ищците оспорват обстоятелството,
че подобренията са били извършени от него и семейството му. Заявява се, че сумата
за обезщетение е по-голяма и е увеличена с корекционни
коефиценти именно поради увеличението на пазарната
стойност на имота на база извършените подобрения, вследствие на които имотът е придобил
друг вид. Заявява се, че с полученото обезщетение не е налице обогатяване за
сметка на други лица, тъй като същото е получено на правно основание.
Ответникът сочи, че за правната релевантност на
обогатяването е то да е станало за сметка на друго лице, при условие, че
обеднелият е направил разходи, които при нормални условия би трябвало да
направи обогатилият се, или ако обеднелият е поел задължение в интерес на
обогатилият се. Счита, че отсъствието на посочените условия прави невъзможно
прилагането на чл. 59 ЗЗД, дори и да е налице обогатяване. Заявява, че направените
подобрения с много труд и разходи върху имота, предмет на сервитут,
не са увредили наследниците, както се твърди в исковата молба, тъй като заповедта
на кмета, с която е изплатено обезщетението, е издадена на 23.04.2013 година,
при наличието на НА за собственост на 04.04.2013
година, което е основание за получаване на обезщетението поради наличие на
титул за собственост.
Заявява се, че всички владеят
реално имотите съобразно дяловете и получават необходимото при упражняване на
реална власт над тях. Сочи се, че в настоящия момент ответникът не владее
повече от това, което е разпределено с постигнатото споразумение от 1997
година.
В случай, че съдът приеме исковата
претенция за основателна, като подобрител върху имота, владял го на правно
основание, и извършени подобрения със съгласието на всички наследници,
ответникът прави възражение за
прихващане.
След дадени указания от съда във
връзка с въведеното възражение за прихващане, ответникът е депозирал уточняваща
молба от 27.01.2016 год.
Твърди, че владението на имота е
получил при постигнато споразумение със съсобствениците и изготвена проект -
делба за всички имоти на основния наследодател, като имота, предмет на спора за
обезщетение от ищците, владее в период от сключване на споразумението и в
настоящ момент ,със съгласието на всички съсобственици.
Заявява, че е считал имота за
свой, като владелец формирал animus в съответствие с придобивното основание и с издаденият констативен нотариален
акт.
Заявява, че сумата, която се
претендира от ищците по делото като обезщетение, е определена на основание
завишената стойност на имота вследствие извършените от него и семейството му
подобрения. Твърди, че без извършените от него подобрения цената на
обезщетението, за което претендират ищците по делото, нямаше да бъде в такъв
размер. Заявява, че е налице увеличение стойността на имота , като оценката за
унищожените дръвчета като компенсация е
74 177.00 лева, за която претендира прихващане с предявените вземания при
евентуално уважаване на основния иск.
Счита, че отмяната на нотариалният
акт има за последица превръщането му от добросъвестен владелец в
недобросъвестен владелец, като недобросъвестният владелец има правата на
добросъвестен само в хипотезата на чл. 74,ал. 2 от ЗС - когато собственикът е
знаел, че в имота му се правят подобрения, но не се е противопоставил. Твърди, че вземанията по иска и по
възражението за прихващане имат облигационен характер, като при преценката съдът
трябва да изследва каква би била оценката на имота, като цена без подобренията,
и каква е тя в настоящия момент с подобренията , изразяващи се в поддръжка и
засаждане на 11 декара нива с овощни дръвчета - череши , което подобрение
напълно е било осъществено в края на 2012 година, с трайно прикрепени към
земята черешови дръвчета, които са трайни насаждения и всяко едно от тях има
отделна цена от земята. Заявява, че така е формирано и обезщетението за право
на преминаване, където земята отделно е оценена като стойност, а унищожените
дръвчета са оценени отделно.
Заявява, че ответникът избира
начина на защита по делото - дали чрез възражение за прихващане или насрещен
иск.
Моли да бъде уважено възражението
за прихващане при евентуално уважен иск по делото за обезщетение, като от
основния иск се приспадне сумата 74 177.00 лева, представляваща подобрения
върху имота за трайните насаждения, а за земята 3000.00 лв. за запазване на
нейния вид, направа на стабилна ограда със стоманени колове, или общо претендираните подобрения, заявени за прихващане като
вземане възлизат на 77 177 лв., претендирани от всеки ищец за прихващане е както следва: от
И.А. Щеринова ЕГН ********** - парична сума в лева за прихващане в общ размер
– 25 725.67 лв., от които: 24 725.67 лева прихващане подобрения за овощни
дръвчета и 1000.00 лева прихващане за подобрения върху земята; от А.Ч.А. ЕГН ********** , парична сума в лева за
прихващане в общ размер – 12 862.83 лв. , от които: 12 362.83 лв. прихващане
подобрения за овощни дръвчета и 500.0 лв.
прихващане подобрения върху земята; от Т.Ч.К. ЕГН **********, парична сума в
лева за прихващане в общ размер – 12 862.83 лв. от които: 12 362.83 лв.,
прихващане подобрения за овощни дръвчета и 500.00 лв. прихващане подобрения
върху земята; от С.Т.Г. ЕГН ********** , парична сума в лева за прихващане като
общ размер – 25 725.67 лв., от които: 24 725.67 лв., прихващане подобрения за
овощни дръвчета и 1000лв. прихващане подобрения върху земята.
Ищците са депозирали становище по
въведеното възражение за прихващане в съответствие с предоставената им
възможност от съда.
Заявяват, че изложението, на
което се основава възражението, почива на неистински факти.
Признават, че през 1998 г. между
наследниците на Атанас Чанев Атанасов е имало постигнато устно съгласие за
разпределяне ползването на всички имоти, възстановени в землището на с.Съдиево
, общ. Айтос, по поземлена преписка № 4227/26.02.1992 г. с решение N 013 от
09.05.1997 г. на ПК гр.Айтос. Твърдят, че ответникът Г.Т. Желязов
не е бил от кръга на посочените наследници, тъй като наследник по закон е била
майката на ответника и на ищцата С. Т.Г.- Ирина А.Г.. По силата на това
съгласие, всеки от собствениците получил имоти, които ползвал или лично, или
чрез трето лице. Твърдят, че имотите на Ирина, получени за ползване по това
разпределение, се обработвали с помощта на съпруга ѝ Тодор и децата Г. и С..
В същия имот Иринка създала овощна (черешова) градина от есента на 1999 г. с
пари на съпрузите. С. помагала на родителите си с изпращани от чужбина (Канада)
парични средства. Тодор и Г. се занимавали на място със закупуване на овошки,
създаването и опазването на градината. В тази връзка ищците поясняват, че
представената от Желязов фактура № **********/
20.11.1998 г. не може да докаже произхода на разплатените парични средства. Заявяват,
че Тодор е предавал на Г. пари, за да закупува овошки, за да заплаща надници на
работници и др. Впоследствие, Иринка предоставила на Г. ползването на
създадената вече градина срещу наем (рента), който получавала всяка стопанска
година от сина си до своята смърт през 2011 г. Г. се занимавал със земеделие и
е бил пряко ангажиран с обработката на процесния имот
№ 040003 по КВС на землище с.Съдиево, в местността „Дюзлюка"
по облигационно отношение с неговата майка. Той не е държал вещта като своя, не
е бил владелец на имота, а държател. Този факт е безспорно установен в
отношенията между страните със СПН по силата на решение постановено по гр.д.№
542 /2014 г. по описа на PC гр.Карнобат, приложено към исковата молба. С
решението е отменен нотариален акт по давност за 5/6 ид.части,
издаден на дата 04.04.2013 г. на Г.Т. Желязов.
Заявява се, че снабдяването с
посочения нотариален акт е извършено след като е започнало административно
производство за определяне на обезщетение на собственика на имот, засегнат от сервитут, по заповед № РД-08-276/ 09.04.2012 г. на Кмета на
община Айтос, и след като е определено обезщетението в размер на 85253 лв. в
резултат на извършена справедлива пазарна оценка на дата 20.03.2011 г.
увеличена с коефициент 2.7 . Ответникът е бил уведомен за изложените
обстоятелства с писмо изх.№ 94-00-462/ 25.02.2013 г. , т.к. след смъртта на
Ирина А.Г., от 14.05.2011 г., той е придобил нейния дял заедно със сестра си С.Т.Г.
от възстановените земи на наследниците на Атанас Чанев Атанасов- общо 1/ 3 ид. част, или всеки от тях -по 1/ 6 ид.част.
Твърди се, че не е връчвана заповед за получаване на определеното обезщетение с
правоимащ Г.Т. Желязов на
останалите наследници, противно на направеното възражение от ответника в тази
насока. Заявява се, че останалите наследници на Атанас Чанев Атанасов също са
получили писма със съдържание, идентично на писмото изпратено до Г. Желязов. Твърди се, че между съсобствениците била
организирана и проведена среща, на която присъствал и Г.,*** необходимите
документи. Според ищците съществували пречки да се финализират
документите за обезщетението, т.к. съпругът на Ирина бил безследно изчезнал, а С.
била в Канада. В процеса на подготовка на документите, ищците разбрали, че Г.
се снабдил с нотариален акт и получил цялото обезщетение.
Ищците акцентират върху това, че
липсват твърдения за извършване на подобрения от ищеца след издаване на
посочения нотариален акт през 2013 г.
Ищците заявяват, че собствениците
на земята са собственици на насажденията върху нея и на добивите от земята -
отделяните плодове (чл. 92 и чл.93 от ЗС). Сочат, че с представения от
ответника протокол № 4 от 08.10.2012 г. и справедлива пазарна оценка е
определено обезщетение на 83 бр.дръвчета попадащи в площта на сервитута, включващо: а/разходи по създаване и отглеждане
до встъпване в плододаване, намалени със
средногодишни амортизационни отчисления: (29.25 лв.-1.46 лв.)х 83 бр. х К 2.7=
6227.74 лева, от които ответникът притежава и е следвало да получи само 1037.96
лв. за 1/ 6 ид.част, а останалите 5189.77 лв. той
трябва да възстанови, без да има право да прихване: 2075.92 лв. на И.А.Щ., по
1037.96 лв. на А.Ч.А., на Т.Ч.К. и на С.Т.Г.; б/средногодишен чист доход за 19
години: 303 лв. х 83 бр. х К 2.7= 67902.30 лева, от които ответникът притежава
и е следвало да получи само 11317.05 лв. за 1/ 6 ид.част,
а останалите 56585.25 лв. той трябва да възстанови без да има право да
прихване: 22634.10 лв. на И.А.Щ., по 11317.05 лв. на А.Ч.А., на Т.Ч.К. и на С.Т.Г..
Ищците заявяват, че възражението
за прихващане на сума в размер на 3000 лева, съставляваща подобрение за
запазване видът на земята, стабилна ограда със стоманени колове, е депозирано
след изтичане на срока по чл.131 от ГПК и следва да се остави без разглеждане. По
същество оспорват основателността и на това възражение. Твърдят, че паричните
средства за закупуване на коловете по представената квитанция от 23.08.2001 г.
в размер на 140 лв. също са били предадени от Тодор на Г. за посочената цел.
Поради гореизложеното молят да се
оставят без уважение възраженията за прихващане на ответника.
Предявените субективно кумулативно съединени искове имат
своето правно основание в чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за връщане на суми,
с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищците и
обезщетение за забава. Искът с най високата цена е подсъден на окръжен съд като
първа инстанция, поради което и на основание чл.104 т.4 и т.6 от ГПК исковете
са предявени съобразно правилата за родова подсъдност. Налице са активна и
пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове. Не са направени от
страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на
съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им да
водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на исковете. При това положение те са
допустими.
Правопогасяващото възражение на ответника има своето правно основание в чл.103 от ЗЗД, вр.чл.74 ал.2 от ЗС, вр.чл.72
ал.1 от ЗС, за прихващане на исковите суми със сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на извършени подобрения от ответника, изразяващи
се в засаждане на трайни насаждения – черешова овощна градина и направа на
стабилна ограда със стоманени колове. По отправеното възражение за прихващане
на основание чл.103 от ЗЗД, съдът намира следното: в случая горното е
едновременно и материалноправно и процесуално
действие, като от гледна точка на първото е способ за изпълнение на две
насрещни задължения до размера на по- малкото от тях чрез едностранно волеизявление.
От гледна точка на второто- несамостоятелно средство за защита срещу предявен
иск. Ответникът го е отправил по правилата на ГПК- писмено, във висящ процес, в
срока за отговор на исковата молба. Действително, с направеното уточнение на
възражението е добавено вземане за подобрения под формата на трайна ограда на
имота, но доколкото това действие е предприето в изпълнение на указанията на
съда и при пълна неяснота на първоначално въведеното вземане чрез възражение,
следва да се приеме, че заявяването му не е преклудирано.
Вземането е индивидуализирано, посочени
са правопораждащите
го юридически факти и размера. Следователно, съдът следва да приеме, че е
сезиран с редовно възражение за прихващане, като предостави възможност на
страните да сочат доказателства-
аналогично на производството по самата искова претенция.
На доказване
подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните
следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения. Съобразно въведените твърдения и оспорвания, както и признанието на
ответника, че е получил цялото обезщетение за възникване на сервитутното
право върху имота в размер на 85 235 лв., ищците носят тежестта да докажат,
че са се обеднили чрез пропускане на възможността да увеличат имуществото си;
че обогатяването на ответника е за сметка на ищците; връзката между
обедняването и обогатяването от един или няколко юридически факта, както и
размера на обогатяването и обедняването.
Ответникът
носи тежестта да докаже, че имуществената облага е получена от него с
основание, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи
възражения, като по възражението за прихващане носи тежестта да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е извършил описаните в молбата подобрения,
лично или чрез друго натоварено от него лице, със съгласието на собствениците и
без тяхното противопоставяне, размера на разходите към датата на извършването
им и увеличената стойност на имота в резултат на подобренията към датата на извършването
и към датата на разрешаването на правния спор.
По
възражението за прихващане ищците носят тежестта да проведат пълно обратно
доказване за оборване на презумпцията по чл.69 от ЗС, като докажат, че
ответникът е държател на имота.
Страните не
спорят, че ответникът е получил пълния размер на обезщетението за сервитута върху имота, както и че през 1998 год.
възстановените собственици на имота са постигнали съгласие за разпределяне
ползването на всички имоти по преписка №4227/26.02.1992 год., вкл.процесния.
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154. ал. 2 и
чл. 155 от ГПК.
Ищците не сочат доказателства за твърдението си как е
образувано и изчислено обезщетението, заплатено от НЕК.
На ответника следва
да бъде указано на основание чл.145 ал.2 от ГПК да заяви по какъв начин е
получил владението на имота от своята майка.
По
доказателствените искания на страните:
Представени от ищците с исковата молба
писмени доказателства, както и представените от ответника с отговора, са относими към предмета на делото и следва да бъдат приети. На
ответника следва да се укаже да представи четливо копие на квитанция №095361. С
молбата от 15.05.2016 год. ищците са представили нови писмени доказателства, по
приемането на които съдът ще се произнесе в съдебното заседание след изслушване
на другата страна.
Страните
са поискали допускане на гласни доказателства и предвид доказателствената
тежест, която носят, исканията им следва да бъдат уважени като се допуснат по
двама свидетели от всяка страна при режим на довеждане.
Следва
да бъде изискано копие от преписка вх.№ 4227/26.02.1992 г. на ОСЗ Айтос, чрез която ответникът
се домогва да докаже твърденията си за разпределяне на имотите между сънаследниците и предприемане на действия на управление от
всеки един от тях.
На
ищците следва да се укаже да заявят какви факти и обстоятелства ще установяват чрез прилагането на
ч.гр.д.№7450/2015 год. на БРС и ч.гр.д.№1872/2015 год. на БОС.
Ответникът е
заявил, че съдът трябва да изследва каква е оценката на имота с подобренията и
без тях, поради което следва да му се укаже да заяви изрично дали иска
назначаване на експертиза.
Мотивиран
от горното, на основание чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА предявените от И.А.Щ., А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г., всички
представлявани от пълномощника им – адвокат Г., против Г.Т.Ж. ***, искове за
осъждане на ответника да им заплати суми, представляващи съответния за всяка
дял от получено обезщетение за засегнат от сервитут
недвижим имот №04008 по плана за земеразделяне на землището на с.Съдиево,
полагащо се на собствениците, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както следва: на И.Щ. – сумата от
28 417,67 лв.; на А.А. – сумата от
14 208,83 лв.; на Т.К. – сумата от 14 208,83 лв.; на С.Г. – сумата от
14 208,83 лв.
ПРИЕМА евентуално възражение за прихващане от Г.Т.Ж. със сумата в размер на 77 177 лв., с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на извършени подобрения от ответника, изразяващи се в засаждане на
трайни насаждения – черешова овощна градина и направа на стабилна ограда със
стоманени колове, със сумите, които дължи на всяка от ищците като
припадащ ѝ се дял от дължимото обезщетение за засегнат от сервитут недвижим имот.
ДОКЛАДВА на страните гр.дело №1971/2015 год. съобразно проекта
за доклад в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА
на ищците, че не сочат доказателства за твърдението си как е образувано и
изчислено обезщетението, заплатено от НЕК.
УКАЗВА на ответника на основание чл.145
ал.2 от ГПК в седмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис за
другата страна, да заяви по какъв начин е получил владението на имота от своята
майка.
ОБЯВЯВА за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е получил
еднолично цялото обезщетение в размер на 85
253 лв., както и че през 1998
год. възстановените собственици на имота са постигнали съгласие за разпределяне
ползването на всички имоти по преписка №4227/26.02.1992 год., вкл.процесния, който е предоставен на Иринка Железова – майка
на ответника.
ПРИЕМА представените от ищците и ответника при
предварителната размяна на книжата
писмени доказателства, с изключение на тези, представени от ищците с
молбата им от 15.02.2016 год., по приемането на които съдът ще се произнесе в
съдебното заседание.
УКАЗВА на ответника да представи четливо копие от квитанция №095361, с препис
за другата страна.
ДОПУСКА при режим на довеждане в съдебното заседание по
двама свидетели на всяка страна.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.192 от ГПК
ОСЗ Айтос да представи копие от преписка вх.№ 4227/26.02.1992 г. на
наследници Атанас Чанев Атанасов.
УКАЗВА на
ответника в седмичен срок от съобщението да представи молба до третото лице ОСЗ
Айтос за изискване на преписката, в противен случай съдът няма да изиска
документите.
УКАЗВА на
ищците в седмичен срок от съобщението да заявят какви факти и обстоятелства
ще установяват чрез прилагането на
ч.гр.д.№7450/2015 год. на БРС и ч.гр.д.№1872/2015 год. на БОС.
УКАЗВА на
ответника в седмичен срок от съобщението да заяви дали желае назначаване на
експертиза и с какви задачи.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07.06.2016 год.
от 15.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ответника и препис от становище вх.№2472/15.02.2016 год., депозирано от ищците.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: