Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 22.03.2021г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 3298 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от ЗАД „А.“ срещу постановление
по описа на частен съдебен изпълнител С.С., peг. № 859 на Камарата на
частните съдебни изпълнители с район на действие Софийски градски съд по
изпълнително дело № 20218590400026. Жалбоподателят счита, че действията
на ЧСИ са незаконосъобразни по подробно изложените в жалбата доводи и
претендира отмяна на акта. Сочи, че
неправилно съдебният изпълнител е
приел сумата от 2 820.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, за разноски в изпълнителното производство за сметка
на длъжника, тъй като липсвали
доказателства този размер на възнаграждението да е платен от взискателя на
адвоката. При условията на евентуалност оспорва същото по размер като
прекомерно завишено съобразно фактическата и правна сложност на
защитата, необходима за образуването и представителството по това изпълнително
дело за горницата над 200.00 лева. Поддържа, че липсват извършени други
действия, освен образуване на изпълнително дело, както и фактическа и
правна сложност на конкретното изпълнително дело, което да може да обоснове
приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа и че ЗАД „А.“
е дружество с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните
действия за събиране на суми от сигурен платец не представляват правна
сложност, което обосновава извода, че присъдените разноски по изпълнителното
дело, в частта им за адвокатското възнаграждение са прекомерни. С жалбата се
обжалва и дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съгласно която тя „се събира върху събраната сума“, а в случая
било платено доброволно в срока по ПДИ. Поддържа, че по изпълнителното дело не
са извършвани изпълнителни действия, освен изпращането на запорно съобщение в
срока за доброволно изпълнение, което е довело до събиране на сумата, но това е
станало в срока за доброволно изпълнение, това плащане следва да се третира
като равнозначно на доброволното, по изложените съображения във връзка с
адвокатското възнаграждение, и не се дължи такса. Жалбоподателят твърди и че е налице
е неяснота по какъв начин е изчислен размера на таксите и разноските, съгласно
Раздел I и II от ТТР към ЗЧСИ, дължима от длъжника по изпълнителното дело, като
съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е длъжен да изготви
сметка, която да връчи на задълженото лице с описаното съдържание. В подкрепа
на горното се позовава на мотивите по т. 11 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, според които точното
определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни
действия съобразно Тарифата по чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ е задължение на частния
съдебен изпълнител, като счита, че неизпълнението на тези задължения представлява
несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. противоправно
поведение. Твърди, че такава не е съставяна по конкретното дело. Наред с това
счита, че размерът на таксите и разноските са недължими в посочените
размери в обжалваното постановление, както поради неправилно определяне
размерът на задължението по изпълнителния лист за законна лихва за
периода 30.03.2018 г. до окончателното й плащане. Твърди, че приетата като
дължима законна лихва в посочения размер е неправилно изчислена, защото макар да
произтича от изпълнителния лист, вземането за законна лихва е посочено в него
по определяем начин и следователно именно задължение на съдебния изпълнител е
да изчисли размера й, включително като съобрази настъпилите факти по плащане на
главницата, както и всички законови разпоредби, относими към определяне размера
на лихвата. Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител е бил длъжен да
съобрази както разпоредбата на чл.86 ЗЗД и решенията на БНБ за определяне на
основания лихвен процент, така и разпоредбите на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., който в първоначалната редакция на чл.6, предвиждаща
че до отмяната му, не се прилагат последиците от забава на плащане на
задължения на частноправни субекти, вкл. лихви и неустойки за забава. Сочи, че
тази редакция на чл.6 се прилага на основание §52 ПЗР на Закона, обн. ДВ, бр.28
от 24.03.2020 г. от 13.03.2020 г. до изменението й, обн. ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г., в сила от датата на обнародването му в Държавен вестник, и че
той по издаденият изпълнителен лист като частноправен субект не дължи законна
лихва за периода 13.03.2020 г. - 09.04.2020г., а дължимата законна лихва следва
да бъде изчислена върху сумата от 120 000.00 лева за периода от 30.03.2018 г.
до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до датата на извършеното плащане.
Ответната
по жалбата страна – взискателя В.И.Ц.оспорва жалбата чрез процесуалния си представител адв. Ц.И.М.по подробно
изложените в отговора съображения, като поддържа, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно според него и не следва да се отменя или изменя
обжалваното постановление относно разноските и таксите. Счита, че искането за редукция на законната
лихва за периода от 13.03.2020
г. до 09.04.2020 г., основано на
интерпретация на първоначалната редакция на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Загл.
изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), не е допустимо, тъй като представлява оспорване на изпълнителния лист, а съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да
се съобрази със съдържанието на титула, удостоверяващ подлежащото на изпълнение
вземане срещу длъжника. Наред с горното сочи, че доводите са неоснователни
поради неправилно интерпретиране на разпоредбата, която е приложима към
последиците относно договорните правоотношения, а в случая, няма как длъжникът, чието задължение за лихва е
обусловено от противоправното поведение на делинквента (какъвто е настоящия
казус), да бъде освободен от законовия си ангажимент да покрие пълната стойност
на забавеното плащане. Позовава се на мотивите на законодателя по § 5 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр.
34 от 09.04.2020 г.), а именно, че
разпоредбата е относима към договорни правни връзки, посочвайки че „С предложените промени се цели поясняване на текста на разпоредбата на чл. 6
в духа на предложената от Народното събрание промяна... До отмяна на
извънредното положение се предотвратява възможността от настъпване на предвидените в договора неблагоприятни
последици за длъжниците“, като счита и че дори разпоредбата се отнася
тясно към кредитните отношения и всяко обратно тълкуване би било превратно,
предприето contra legem. Счита по подробно изложените доводи, че възраженията срещу неплащане
на възнаграждение или срещу размера му са изцяло неоснователни, като посочва,
че възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 не може да бъде нито
изключено, нито договаряно под минималния размер по Наредба № 1, тъй като чл.
132, т. 5 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ не го позволява. Счита, че
адвокатското възнаграждение е в минималния размер, платено е видно от
отбелязването в договора и се дължи, тъй като липсва плащане преди завеждане на
изпълнителното дело.
ЧСИ С.С. е депозирала писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Изпълнителното
дело е образувано по молба от с
вх.№129/19.01.2021г. от взискателя В.И.Ц.срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.” АД и въз основа на представен
изпълнителен лист, от 15.01.2021г.,
издаден от Апелативен съд - София, Гражданска колегия, 12 състав, по Решение по
въззивно гражданско дело №2949/2020г., с който е присъдена сумата от
120 000 лв., заедно със законната лихва от 30.03.2018г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 31 247,25 лв. –
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на
Цветанка Тодорова, причинена при ПТП на 04.09.2015г. за периода от 05.09.2015г.
до 29.03.2018г. Още с молбата е посочено изрично, че взискателят желае да му се
присъдят разноските, включително
и адвокатското възнаграждение в размер на 2820лв., за което е отразено, че е
изцяло платено в брой, съгласно приложения договор за правна зашита и съдействие АК-София. серия А
№518651/18.01.2021г. за
представителство по изпълнителното дело /образуване, правна защита и
съдействие, действия по удовлетворяване. В молбата е заявено и искане за запор
на банкови сметки, като на длъжника е изпратена и връчена покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело 20218590400026, връчена на 19.01.2021г. В
поканата е посочено, че изчисляемата лихва за периода от 30.03.2018г. до
01.02.2021г. е в размер на 34 667,97 лв. Видно от стр. 16 от
изпълнителното дело е изпратено и връчено запорно съобщение до „ЦКБ“ АД, като
впоследствие е изпратено и съобщение за вдигане на запора. Налице е платежно
нареждане от „ЦКБ“ АД от 21.01.2021г. за превод на сумата от общо
196 422,55 лв.
Видно
от лист №12 на делото е съставена сметка на авансово заплатените такси, които
възлизат на 66 лв. и са следните: т.1. За образуване на изпълнително дело -
20лв+ДДС - 24лв; т.5. За връчване на Покана за доброволно изпълнение - 20лв+ДДС
- 24лв; т9. За налагане на запор /банкови сметки в Централна кооперативна банка
АД/ - 15лв+ДДС - 18лв. Допълнително са начислени и такса за изготвяне на сметка
за размер на дълга - 30лв+ДДС - 36лв и връчване на съобщение за вдигане на
наложения запор - 20лв+ДДС - 24лв.
На
22.01.2021г. е входирано възражение от длъжника срещу приетите разноски и
начислени такси, като след изпращане за становище е входиран подробен писмен
отговор от взискателя от 26.01.2021г. срещу възражението. Към становището са
представени писма до взискателя, от които е видно, че е сигнализирал Комисията
за финансов надзор във връзка с отказ от изплащане на обезщетение от ответника
още през 2016г. С атакуваното постановление от 29.01.2021г., което видно от
печата за входяща поща е връчено на ответника на 03.02.2021г., ЧСИ по т.1 е
намалил начислената законна лихва до размера от 34266.66лв /тридесет и четири
хиляди двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, т.е. за
периода 30.03.2018г. /по изпълнителен лист/ - 21.01.2021г., приел е, че
претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като минималното
такова по Наредбата е в размер на 2820.14лв
/две хиляди осемстотин и двадесет лева и четиринадесет стотинки/ и е отказал
намаляване на приетото на взискателя, което е 2820 лв., след подробно описание
как се формира таксата по т.26 е намалил същата съобразно намалената законна
лихва до размер от 8305,99 лв., като видно от мотивите на постановлението в
рамките на изпълнителното дело е направо и прихващане със сумата от 431 лв. –
разноски на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на ЧСИ за разноските, като разпоредбата не разграничава хипотези и не оправомощава длъжника да подаде жалба само когато претендира, че разноски не са дължими в посочения размер, но има процесуална възможност да възразява и изцяло срещу дължимостта им. В случая жалбата е срещу акт на ЧСИ за разноските, а именно постановлението от 29.01.2021г., подадена е в законоустановения срок от съобщаването му на ответника, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице. Предвид горното доводите и твърденията на жалбоподателя, че не дължи разноски, а в случая такса по т.26 от Тарифата са ирелевантни. Без значение е дали сумата е преведена както твърди той веднага след връчване на ПДИ и в срока за доброволно изпълнение. Законодателят не е регламентирал хипотеза на недължимост на такси и разноски при плащане в срока от поканата, изпращана от ЧСИ, а само ако плащането е преди образуване на изпълнителното дело. Доводите на жалбоподателя, че сумата не била „събрана“ принудително, поради което не се дължала такса по т.26 от Тарифата също не може да бъде споделен, тъй като в т.26 от Тарифата не се посочва, че сумата следва да е събрана в резултат на изпълнителни действия, а и освен това видно от представеното платежно нареждане сумата е наредена именно от банката, в която е наложен запора – „ЦКБ“ АД. Тълкуването, което прави ответникът, че сумата, върху която се начислява такса по т.26 е само тази, която е събрана в резултат на принудителни действия по изпълнителното дело, не може да бъде споделена, тъй като не е посочено горното. Сумата е събрана в рамките на изпълнителното дело и след образуването му. Това, че плащането е в срока за доброволно изпълнение не е основание за приемане за недължимост.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че не било установено извършването на разноски, напротив, още с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ, който е по образец, описан по –горе и в който е отразено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой. Предвид размера на сумата, който е под 10 000 лв. няма пречка плащането да не бъде по банков път, а в брой и след като е налице документ, имащ характер на разписка, доводите, че не бил платен са неоснователни.
Съдът намира
за неоснователни и доводите по жалбата, че имало неяснота по какъв
начин е изчислен размера на таксите и разноските, съгласно Раздел I и II от ТТР
към ЗЧСИ, както и че съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ съдебният изпълнител
е длъжен да изготви сметка, която да връчи на задълженото лице с описаното
съдържание. Видно от данните по изпълнителното дело има съставена и налична
сметка за авансово дължимите такси, а другите са подробно описани по точки и
пера в атакуваното постановление и съдебният състав намира, че няма никаква
неяснота.
По
доводите за това, че неправомерно е включена като дължима сума за лихва, за
период, за който не би следвало се начислява, съдът намира следното:
Принципно
съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист, но законната лихва,
която е определяема, следва да бъде изчислена от него и при изчисляването й той
трябва не само да извършени фактическите действия по пресмятането й, но и да се
преценят всички други обстоятелства, обуславящи дължимостта й. В този смисъл
възраженията на длъжника, че неправомерно се оспорвал по този начин изпълнителния
лист, а съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да
се съобрази със съдържанието на титула, удостоверяващ подлежащото на изпълнение
вземане срещу длъжника, са неоснователни. Предвид горното следва да бъде
съобразено обявеното извънредно положение, но да се тълкуват разпоредбите на
закона. За периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., действа първоначалната
редакция на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.), предвиждаща че до отмяната му, не се прилагат последиците от
забава на плащане на задължения на частноправни субекти, вкл. лихви и неустойки
за забава. Съдът намира, обаче, че са основателни доводите на взискателя,
основани и на мотивите на законопроекта, че целта на законодателя е да
регламентира последиците от договорни правоотношения. Видно от мотивите на
законодателя по § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.), а именно,
че разпоредбата е относима към договорни правни връзки, посочвайки че „С
предложените промени се цели поясняване на текста на разпоредбата на чл. 6 в
духа на предложената от Народното събрание промяна… като „до отмяна на
извънредното положение се предотвратява възможността от настъпване на
предвидените в договора неблагоприятни последици за длъжниците“. Цялостният
смисъл на разпоредбата, а именно лихви и неустойки за забава визира договорните
правоотношения, тъй като неустойки се дължат само при договорно неизпълнение. В
случая задължението произтича от деликт, а именно смъртта на наследодател на
взискателя и отговорността на ответника е законоворегламентирана като
застраховател като пряко и функционално обусловена от отговорността на
деликвента, а не е договорна. Правоотношението се основава на закона и
извършения деликт, а смисълът, вложен от законодателя в приетите норми, е
докато е налице извънредно положение да не се прилагат последиците от
неизпълнение на договори в този срок. В този смисъл съдът споделя възраженията
на ответника. Независимо от горното, дори и да се приеме, че законната лихва е
изчислена неправилно, то този акт на ЧСИ не подлежи на обжалване, а в случая не
се отразява на размера на разноските и таксите, тъй като видно от изчисленията
и мотивите на ЧСИ при начисляване на таксата по т.26, ЧСИ е изключил адвокатското
възнаграждение и другите начислени такси от размера, а доколкото такса се дължи
върху събраната сума и това не е само сумата по изпълнителния лист, а всички
свързани с него вземания, съдът намира, че би следвало да се включат и приетите
такси и разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Следователно при
включване на тези суми, чийто размер е над 2820 лв. в базата за определяне на
размера на таксата по т.26 от Тарифата, то дори и да се намали законната лихва
за периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г., както претендира жалбоподателя,
видно от справка, извършена от съда съгласно чл. 162 от ГПК същата възлиза на
933,33 лв. Дължимата такса по т.26 от Тарифата върху главницата, присъдената
лихва, двете общо възлизащи на сумата от 151 247,25 лв. и лихвата за
периода след исковата молба до окончателно плащане – 21.01.2021г., без
горепосочената сума от 933,33 лв., то при включване на оспорваното адвокатско
възнаграждение от 2820 лв., сумата, върху която се начислява и дължи такса по
т.26 е по-голяма фактически и няма да има разлика за размера на таксата. В този
смисъл съдът намира, че няма основание за намаляване на приетата и вече
намалена с постановлението на ЧСИ такса. Няма основание за отпадане и на
другите подробно описани такси.
По доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му – ½ от сумата по чл.7, ал.2 от Наредбата, в случая предвид интереса по делото сумата за адвокатско възнаграждение, изчислена по Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 2820,14лв., което е с 14стотинки повече от платеното и прието като дължимо. Следователно в случая приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение почти съответства на това по Наредбата. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е уговорено общо, за процесуално представителство по изпълнителното дело и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Видно от данните в случая процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, а е последвало и производство по подаване на отговор по искането за изменение на разноските, отговор по настоящата жалба. Наред с горното с молбата са поискани и конкретни действия по изпълнението, а именно налагане на запор, проучване на имуществото на длъжника, за което има данни, че е извършено, налице е искане -справка от НАП за задължения, поради което твърденията, че единственото действие е подаване на молбата е неоснователно. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, с публично оповестени банкови сметки, след като не е заплатил дължимите по съдебното решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения. В случая е уговорено кумулативно възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, включващо такова по т.1 и по т.2 на чл. 10 от Наредбата, т.е. едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, поради което съдът намира, че същото не се явява прекомерно или недължимо и искането на жалбоподателя за намаляването му резонно е оставено от ЧСИ без уважение.
С оглед изложените мотиви жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски не следва да се присъждат, на жалбоподателя не се и следват с оглед изхода на спора, а ответникът не е заявил и такова искане.
Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжника в изпълнителното производство З. „А.“ АД, ЕИК *******, срещу постановление по описа на частен съдебен изпълнител С.С., peг. № 859 на Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие Софийски градски съд по изпълнително дело № 20218590400026, с което след частично намаление на разноските е отказал да намали същите в по-голям размер, като неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Да се изпрати препис от същото на ЧСИ С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/