Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 110
.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На единадесети март две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Даринка Д.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№2358/2019 г.
Производството е с правно
основание чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която
са предявени обективно съединени искове срещу Г.Н.А. за установяване, че
ответникът дължи на ищеца сумата 300 лв. главница по договор за кредит, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 21,39 лв.
договорна лихва за периода 22.12.2017 г. – 06.04.2018 г., 108,19 лв. лихва за
забава за периода 22.12.2016 г. – 27.09.2019 г. и 110,61 лв. такси за периода
22.12.2017 г. – 06.04.2018 г. Твърди, че
на 21.11.2017 г. между Г.Н.А. и „Сити Кеш“ООД е сключен договор за потребителски кредит №124444. Договорът за
кредит е за сумата 300 лв., със срок за връщане
на заема 16 седмици – до 06.04.2018 г., че страните са уговорили
обезпечение на кредита чрез запис на заповед или поръчителство, че ответникът
не е осигурил обезпечението, поради което му е начислена неустойка в размер на
110,61 лв., че ответникът не е заплатил
нито една от вноските и върху забавените плащания му е начислено обезщетение за
забава. Сочи, че с договор от 25.03.2019 г. „Сити Кеш“ООД е прехвърлил на ищеца
вземането към ответника с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, че
прехвърлителят е упълномощил ищеца да уведоми длъжника за цесията, както и че
същият е направил такова уведомяване, но прилага същото известие и към исковата
молба. Също така сочи, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1860/2019 г. по описа на РС Разград, срещу която ответницата е
възразила. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. В писмено
становище след този срок и чрез процесуалния си представител в първото по
делото о.с.з. оспорва иска за заплащане на неустойка, както и този за заплащане
на обезщетение за забава. По отношение
на неустойката сочи, че същата е нищожна, тъй като не съответства на принципа
за добросъвестност и справедливост в търговските правоотношение и накърпява добрите нрави. За обезщетението за
забава твърди, че същото надлишава размера на законната лихва. Иска и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2017 г. между ответника и
„Сити кеш“ООД е сключен договор за паричен заем с №154444 /л.14/ за сумата 300 лв.
за срок от 16 седмици с размер на
месечна погасителна вноска за първата 2,34 лв. и за следващите 15 – по 21,27 лв.
Изрично е посочено, че фиксираният годишен лихвен процент е 40,08% и годишният
процент на разходите е 33,85%, а общия размер на всички плащания –321,39 лв.
С
подписването на договора ответникът е удостоверил получаването на сумата 300
лв.
В чл.6
от договора страните са уговорили обезпечаване на задължението на ответника за
връщане на кредита чрез банкова гаранция или с поръчителство на лице, което
отговаря на условията по чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем.
Екземпляр от общите условия е подписан от ответника /л.17 и сл./ и в
горепосочения текст от същите е записано, че поръчители следва да бъдат едно
или две физически лица с доход съответно 7 или 4 пъти надвишаващ размера на
минималната работна заплата, същиге да не са поръчители по други договори за
заем и самите те да нямат просрочени кредити. В чл.11 от договора страните
изрично са уговорили, че за изпълнението на същия ще се прилагат Общите условия
към договора за заем.
В чл.8 от договора страните са
уговорили задължение на ответника, при неизпълнение на това задължение за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок от подписването на договора, да заплати неустойка в размер на 110,61 лв.,
която следва да бъде платена разсрочено, заедно с погасителните вноски по
кредита, съответно с увеличение на същите
в размер на 24,66 лв. за първата вноска и по 5,73 лв. за останалите 15
вноски, видно от погасителния план към договора за заем /л.16/.
В договора е посочен постоянния
и настоящ адрес ***. Съответно в чл.17 от Допълнителните разпоредби на Общите
условия е посочено, че всички писма, съобщения и други документи ще се считат
за узнати и получени от страните, ако бъдат доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени при подписването на договора за заем.
В чл.7 от договора е уговорено
и обезщетение при забава на някоя от погасителните вноски в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
По
делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 25.03.2019 г./л.21 и сл./, в чл. 2.1 на който е посочено, че
страните по него - „Сити кеш“ООД като продавач и „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД като купувач се споразумяват, че първият ще прехвърля на втория
вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, които вземания ще се индивидуализират в приложение №1, което ще
бъде неразделна част от договора.
По
делото е представено извлечение от такова Приложение №1 /л.26/, в което са
посочени имената на ответника Г.Н.А., № на заема 154444, главница от 300 лв.,
остатък от главницата 300 лв., 21,39 лв. остатък от договорната лихва, 110,61 лв. остатък от неустойка и 94,14 лв. лихва за забава, респ. общо сумата 526,14 лв.
Цесионерът
„Сити кеш“ООД е предоставил на ищеца потвърждение за сключената цесия на
основание чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. В него /л.25/
потвърждава извършената цесия на всички вземания по договора за продажба на
вземания от 25.03.2019 г., които са индивидуализирани в приложение №1.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД като
пълномощник на кредитора „Сити кеш“ООД
/пълномощно на л.29/ е изпратил до
ответника уведомително писмо /л.30/, с което съобщава, че на основание договор
за прехвърляне на вземания/цесия/ от 25.03.2019 г. кредитор на вземането на ответника е „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД. Това писмо е връчено на ответника с известие за
доставяне на 08.04.2019 г. Екземпляр от същото е приложено и към исковата молба
и е връчено на ответницата заедно с нея и останалите книжа.
Ответникът
не твърди плащане на суми по договора.
Със
заявление, депозирано на 30.09.2019 г. ищецът е поискал и по образуваното
ч.гр.д.№1860/2019 г. РС Разград е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК за сумите 300 лв. главница по договор №154444 от 21.11.2017 г.,21,39 лв.
договорена лихва за периода 22.12.2017 г. – 06.04.2018 г., 110,61 лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода 22.12.2017 г. – 06.04.2018
г., 108,19 лв. обезщетение за забава за периода 22.12.2017 г. – 27.09.2019 г.,
както и разноските в размер на 25 лв. платена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да
установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува,
дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали ищецът е титуляр на вземането.
В случая
ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент
именно той има право да търси изпълнение на същото. Уведомлението за извършената
цесия е връчено на длъжника.
Предвид
валидността на договора за заем, при сключването на който са спазени
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, ответникът дължи връщане на
получената главница от 300 лв.
Тъй като
с уговорената в договора лихва не са надвишени
размерите, посочени в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, а
именно 50% /надвишаващ пет пъти законната лихва, определена с ПМС/ годишен
процент на разходите, ответникът е дължал и изпълнение на така уговорената
договорна лихва в размер на 21,39 лв.
Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на
потребителите, който е приложим и към процесния договор, по който едната страна
е действала като физическо лице и не по занятие, определя като неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца /в случая ищеца/ и
потребителя /в случая ответника/, а разпоредбата на чл.146, ал.1 урежда
законовата санкция, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Единствената
възможност такава клауза да бъде действителна е когато е договорена
индивидуално, за каквото индивидуално договаряне в случая няма твърдение от
ищеца и не са представени съответните доказателства. Конкретно т.5 от чл.143 от ЗЗП в примерното
изброяване на такива неравноправни клаузи сочи и задължението на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. В случая с уговарянето на
неустойката в чл. 4 от договора в
размер на 110,61 лв. /която е повече от
1/3 от сумата по главницата при срок на договора по-малък от 4 месеца/, покачва годишния процент на разходите много
над предвидените в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит 50%. Предвид
начина, по който е записано задължението на длъжника, то неговото неизпълнение
е почти сигурно, а уговореният начин на
изпълнение – разсрочено ведно с погасителните вноски, сочи, че в случая това е
скрита лихва с цел заобикаляне на законовата регулация за максималния ГПР, което
е още един аргумент в подкрепа на недобросъвестността на търговеца при уговаряне на тази неустойка.
Ето защо съдът намира, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП и е нищожна както на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, така и на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите.
Ето защо
предявеният в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете иск за
установяване на задължение за заплащане на сумата 110,61 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение е неоснователен и недоказан.
По
отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, такова обезщетение се
дължи не само въз основа на чл.7 от договора, но и по силата на чл.86 от Закона
за задълженията и договора. Същото е в размер на законната лихва от датата,
следваща датата на изпълнението. При определяне размера на същото следва да
бъде взет действителния размер на задължението, а именно 2,34 лв. за първата и
по 21,27 лв. за следващите 15 вноски. Изчислена с електронен калкулатор общата
сума за забава на тези 16 вноски е 52,65 лв. за периода до 27.09.2019 г. /съответно 0,43 лв. за първата вноска,
считано от 23.12.2017 г. до 30.09.2019 г., 3,77 лв. за следващата за периода30.12.2017 г. – 30.09.2019
г. и съответно 3,73 лв., 3,69 лв., 3,65 лв., 3,61 лв., 3,56 лв., 3,52 лв., 3,48 лв., 3,44 лв., 3,40 лв.3,36 лв., 3,32 лв., 3,27 лв., 3,23 лв. и 3,19 лв./ и в този размер следва да бъде уважен четвъртият от
обективно съединените искове.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски в настоящото и в заповедното производство съразмерно на уважената част
от исковете. Така от направените в настоящото
производство разноски от 175 лв. ответникът следва да заплати на ищеца сумата
121,17 лв., както и сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските по заповедното производство в размер на 25 лв., което е минималната
д.т. по чл.12 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и 50
лв. юрискунсултско възнаграждение. Така определените юрисконсултски
възнаграждения са минималните такива по чл.25, ал.1 и по чл.26 от Наредба за
заплащане на правната помощ от 2006 г.
Съответно
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право и е поискал заплащане на
направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В случая
платеното от него адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лв. и ищецът
следва да му заплати сумата 30,76 лв. В тази връзка основателно е искането на
ищеца да бъде задължен ответника да посочи банкова сметка, ***.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.А., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със
седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Люлин“, №10, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“, №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, оф.4 сумите 300 лв. /триста лева/ главница по договор, сключен със „Сити кеш“ООД
на 21.11.2017 г., 21,39 лв.
/двадесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ договорна лихва за периода
22.12.2017 г. – 06.04.2018 г. и сумата 52,65
лв. /петдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава
за периода от 22.12.2017 г. до 27.09.2019 г., за които е издадена заповед за
изпълнение №3914/02.10.2019 г. по ч.гр.д. №1860/2019 г. по описа на РС Разград
и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на задължението за заплащане на обезщетение за
забава в останалата му част до първоначално предявения размер от 108,19 лв.,
както и ИСКА за заплащане на неустойка в размер на 110,61 лв. за периода
22.12.2017 г. – 06.04.2018 г. изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г.Н.А.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със
седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Люлин“, №10, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“, №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, оф.4 сумата 121,17 лв. /сто
двадесет и един лева и седемнадесет стотинки/ разноски по делото съразмерно на
уважената част от иска, както и сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение по настоящото производство, както и сумата 25 лв. /двадесет и
пет лева/ разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д.№1860/2019 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище гр.София и адрес на
управление ж.к.“Люлин“, №10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет.2, оф.4 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.А., ЕГН ********** *** сумата 30,76
лв. /тридесет лева и седемдесет и шест стотинки/ разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№
1860/2019 г. по описа на РС Разград.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника в едноседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение да посочи
банкова сметка ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: